№ 6860
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100509094 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12428/25.06.2025, постановено по гр.д. №11404/2025 г. на
СРС, ГО, 62 състав, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, е
осъден да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, на основание
чл.432 КЗ, сумата 75,29 лв., представляваща неизплатен остатък от
обезщетение за имуществени вреди – увреждане на мантинела, в причинна
връзка с ПТП, настъпило на 25.12.2022 г. в гр. София, ведно със законна лихва
от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен за сумата над 75,29 лв. до пълния предявен размер от 101,40 лв.
Срещу решението в частта, в която е уважен искът, е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че съдът
неправилно е определил размера на вредите, дължими на ищеца, като същите
били завишени и неотговарящи на действителните вреди. Сочи, че
своевременно бил оспорена приетата пo делото СТЕ, доколкото вещото лице
не било посочило по какъв начин е достигнало до извода за стойността на
увредената предпазна ограда. Отделно се твърди, че при изчисляване
стойността на вредата не е отчетено обичайното овехтяване на подменената
мантинела, което в случая е поне 10%. Отделно се сочи, че още преди исковата
молба застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 765,7 лв., с което са
1
изпълнени задълженията по застраховка „Гражданска отговорност“ във вр. с
процесното ПТП. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени и сторените разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Столична община, с който жалбата се
оспорва. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като приетото заключение на САТЕ е обосновано и
правилно. Поддържа се, че от заключението на вещото лице се установило, че
действителната стойност на увредената инфраструктура /мантинела/ възлиза
на 869,09 лв., като е приспадната стойност от 28,1 лв. за остатъчни материали.
Оспорва се твърдението на ответника, че е следвало да се приспадне стойност
за овехтяване. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените разноски.
Постъпила е и втора въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Столична община срещу решението в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен. Поддържа се, че решението е е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че няма
доказателства че Столична община е предала материала за скрап и че по този
начин е реализирала приход, поради което и неправилно
първоинстанционният съд е намалил присъденото обезщетение с остатъчната
стойност на вещта. Сочи се, че мантинелата не подлежи на възстановяване с
остатъчни части, тя се заменя с нова, като съдът неправилно е направил
аналогия с тотална щета по застраховки на МПС, която е неприложима към
инфраструктура. Твърди се, че Столична община няма договор за предаване
на скрап и не генерира приход от скрап. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен в цялост, като бъдат присъдени и сторените
по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с
който жалбата се оспорва. Поддържа се, че от приетата по делото СТЕ се
установило, че остатъчната стойност на увредената мантинела /чрез
предаването й за скрап/ е 26,10 лв. Твърди се, че за да не се стигне до
неоснователно обогатяване, следва от общата необходима сума за извършване
на ремонт на увредения участък да се приспаднат доходите, които общината
може да реализира от предаването на материалите като вторични суровини.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Единственото спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във вр.
с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба на ответника е във
вр. с начина на определяне на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, както и във вр. с обстоятелството дали следва да се приспада
стойността на остатъчните материали, във вр. с което обстоятелство са всички
заявени доводи във въззивната жалба на ищеца. За определяне размера на
регресния дълг съдът съобразява константната съдебна практика /решение №
52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ.
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното
обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество -
Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135
от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./. Изготвената САТЕ
установява, че действителната стойност /определена по средни пазарни цени/
на причинените щети по мантинелата е 840, 99 лв. към датата на ПТП-то, от
3
която сума обаче следва да се извади остатъчната стойност на мантинелата от
26,10 лв. /материал за скрап/, доколкото на репариране подлежат само
действителните вреди, респ. за остатъчната стойност на вещта не е налице
вреда за собственика на увреденото имущество, или размерът на дължимото
обезщетение е 840,99 лв. Без значение е дали собственикът на увреденото
имущество /Столична община/ е реализирал реален доход от повредената
мантинела – същата е останала собственост на ищеца на посочената стойност
и същият може да реализира доход, като дали ще го направи или не е въпрос,
който не влияе върху размера на дължимото обезщетение. Доколкото между
страните не се спори, че застрахователят е заплатил извънсъдебно 765, 70 лв.,
налице е неизплатен остатък в размер на сумата 75,29 лв., за която сума искът
се явява основателен, респ. неоснователен до пълния предявен размер от
101,40 лв.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, разноски не
следва да бъдат присъждани на никоя от страните.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12428/25.06.2025, постановено по гр.д.
№11404/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4