РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1550 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на предявени от Н.А.И.
ЕГН ********** *** срещу „П.и.б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от изпълнителните директори ***и ***съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответницата
сума в размер на 838,49 лева и с правно
основание и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обща сума в размер на 1291,03 лева, от които сумите по
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №474/2018 г. по описа на ПлРС в общ
размер на 838,49 лева, а именно: сума в размер на 625,13лв. – главница; сума в размер на 34,16лв. -
просрочена договорна лихва за периода 25.04.2017г. до 25.09.2017г.; и сума в
размер на 98,12лв. просрочена наказателна лихва за периода 25.03.2017г. до
19.01.2018г. и законната лихва върху главницата от 19.01.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25лв. деловодни разноски и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сума в размер на 452,54 лева, представляващи заплатени
разноски по заведеното срещу нея изпълнително дело № 283/2018 г. по описа на
ЧСИ Т. Кирилова с рег. №815 на КЧСИ с район на действие ПлОС.
В обстоятелствената част
на исковата молба твърди, че на 24.09.2009 г. е сключила договор за
предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители, с кредитор ***.
Излага, че с преводно нареждане от 30.04.2015г. погасила предсрочно кредита си,
но въпреки това, със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК била осъдена заедно с поръчителят й да заплатят следните
суми: сумата от 625,13лв. главница; сумата от 34,16 лв. просрочена договорна
лихва за периода 25.04.2017г. до 25.09.2017г.; сумата от 98,2лв. просрочена
наказателна лихва за периода 25.03.2017г. до 19.01.2018г. и законната лихва
върху главницата от 19.01.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата
25лв. деловодни разноски и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че била
осъдена въз основа на извлечение от счетоводните книги на „П.и.б."***, към
19.01.2018г. Счита, че не е нарушила клаузите по договора за кредит,
възползвайки се от възможността да погаси изцяло остатъка от кредита. Твърди,
че с погасяването на цялата сума предсрочно договорът за кредит между нея и
кредитодателя/ правоприемникът му / е прекратен. Излага, че след осъждането й,
срещу нея и солидарният длъжник било заведено изпълнително дело, по което
изплатила всички суми, които дължи, като разноските по него възлизали на
222,00лв. Сочи, че с неправомерните си действия банката се е обогатила
незаконно със сумата от 838,49лв., както и, че й е нанесла щети за сумата от
452,54 лв. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск и да им присъди разноски. След дадения от съда срок по
делото са депозирани писмени бележки от страна на ищеца.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че исковата молба е неоснователна, поради което
моли съда да я отхвърли. Не отрича факта, че между него и ищцата е налице
сключен Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители
№ 326-149/23.09.2009г., по силата на който „П.и.б.“ АД й е предоставила кредит
в размер на 5 150,00 лв. Сочи, че вземането на Банката възниква на лично
основание а именно сключен между банката и ищцата Договор за потребителски
кредит № 326-149/23.09.2009г. Излага, че с подписването на посочения Договор
ищцата е декларирала, че е запозната с Общите условия на „МКБ /****“ АД с
правоприемник „П.и.б. „АД за кредити на физически лица и приема прилагането им
при уреждане на отношенията между ищцата и Банката във връзка със сключване и
изпълнение на посочения договор за банков кредит. Счита, че Банката не дължи
посочените в исковата молба суми-представляващи според ищцата вреди в следствие
на твърдяното от нея неоснователно обогатяване. Относно твърдението на ищцата,
че след погасяване на цялата сума по кредита срещу нея е образувано
изпълнително дело № 20188150400283 на ЧСИ-Татяна Кирилова сочи, че действително
срещу нея има издадена заповед за незабавно изпълнение № 424/26.01.2018г.
срещу, която тя не е възразила в предвидения в чл.419 от ГПК за това срок.
Излага, че преводното нареждане от 30.04.2015г.
е отразен в отчета по сметката и автоматично заверява сметката на ищцата
със сумата от 2 605,00 лева, но в това
нареждане категорично липсва в основанието му волеизявление от страна на
кредитополучателя Н.И. за предсрочно погасяване на кредита, липсва също и
номера на договора за кредит ,който се погасява. Сочи, че в регистъра на „П.и.б.“
АД както и в досието на ищцата в Банката няма депозирана молба за предсрочно
погасяване на кредит № 326-149/23.09.2009г.
Твърди, че превеждането на сума по разплащателна сметка, без изрично волеизявление
от страна на кредитополучателя не може да предполага, че кредитът се погасява
предсрочно. Счита, че при предсрочно погасяване е необходимо изрично писмено
искане от страна на кредитополучателя, поради факта, че когато един договор се
прекратява предсрочно / независимо от основанието за това /, се известява
другата страна.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
Счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че в настоящия случай не е
налице нито дадено от ищцата без основание, нито на отпаднало основание.
Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено по
категоричен начин, че ищцата е уведомила банката за предсрочното погасяване на
договора за кредит. Излага и, че сумата, която е превела се различава от
дължимата с 5 стотинки. Счита, че при предсрочно погасяване следва да се
направи изрично писмено уведомяване от нейна страна, така както е записано в ОУ
на Банката. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по
делото Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители
от 24.09.2009 г., сключен между *** /чийто правоприемник е ответника по делото/
и ищцата по силата на който на последната е предоставен кредит в размер на 5150
лева за срок до 23.10.2009 г.
Видно е, че в договора за кредит е договорено
че: средствата по кредита се предоставят и отчитат по нарочна банкова сметка ***;
че за предсрочното пълно или частично погасяване на кредита, кредитополучателят
не дължи на банката такси, комисионни или други свързани с това разходи
/т.7.3/; че кредитополучателят има право да изпълни предсрочно задълженията си
по договора, като без ограничения издължава изцяло или частично дълга по него и
преди настъпване на съответния срок по погасителен план по т.10 без да дължи лихви,
такси и др. разходи; че в случаите на предсрочно частично погасяване на
главницата по кредита, предсрочно погасената част от кредита е за сметка на
последните погасителни вноски /чл.27/; че кредитополучателят има право да
издължи предсрочно, частично или напълно кредита при условията на чл.27 от
Договора.
Приобщени като доказателства по
делото са и погасителния план към договора за кредит и договора за
поръчителство към процесния договор.
Приложено е и извлечение от
Договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и ****, от който се
установява, че част от кредита в размер на 2605,00 е преведен на 30.04.2015 г.
по сметка на ищцата при ответника.
Установява се от представеното по
делото извлечение от сметката на ищцата при ответника, че на 30.04.2015 г. от ***
е постъпила по сметката на ищцата, обслужваща кредита сума в размер на 2605,00
лева с основание „Н.И.. ********** 1832616. ППП на ПК ЕГН **********“.
Видно е от представеното по
делото преводно нареждане, че на 16.03.2018 г. ищцата е превела по сметка на
ЧСИ сума в размер на 1355,80 лева с основание „ ИД №283/2018 г. за погасяване
на заем“.
От приложената по делото Заповед
№424/26.01.2018 г. по ч.гр.д. № 474/2018 г. по описа на ПлРС се установява, че
срещу ищцата е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
процесните суми.
Приобщени като доказателства по
делото са и преводните нареждания от *** по сметките на ищцата, вкл. и по процесната
сметка.
По делото е приобщена и детайлна
разпечатка за движението по банковата сметка на ищцата в ПИБ АД.
Видно е от представеното по
делото кредитно досие на ищцата, че същата е подавала на два пъти през 2017 г.
възражения до ответника за това, че продължават да й се начисляват суми след
предсрочното погасяване на кредита.
Установява се от приложените
отговори, че банката същата е приела, че е налице неизпълнение на т.5.5 от ОУ,
според които предсрочно погасяване се
извършва само, ако е налице писмено нареждане от кредитополучателя, каквото не
е налице.
В хода на производството е
изслушано заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорени от страните.
От заключението по допуснатата ССЕ
се установява, че: процесният договор за кредит е обслужван по сметка № ***; че
на 30.04.2015 г. с наредител *** е
постъпила сума по обслужващата кредита сметка в размер на 2605,00 лева, с
изписано основание „Н.И., ЕГН **********
ППП на ПК“; че не се е установило от прегледаните документи при
ответника да е постъпвало уведомление относно желанието на ищцата за предсрочно
погасяване на процесния кредит; че в договора за кредит също няма такова
условие; че размерът на задълженето по договора за кредит към датата на
постъпване на сумата от 2605,00 лева е било следното: главница в размер на
2555,21 лева за периода от 25.03.2017 г. до 25.09.2017 г., от които падежирали
и неплатени главници в размер на 123,33 лева за м. март 2015 г. и м. 04.2015 г.
и непадежирали 2431,88 лева от м. май 2015 г. до края на договора, договорна
лихва в размер на 49,29 лева от 27.04.2015 г. до 30.04.2015 г.; наказателна
лихва в размер на 0,55 лева или общо 2605,05 лева; че на 30.04.2015 г. от
наличната сума на банката е усвоила главница в размер на 123,66 лева,
25.03.20165 и 25.04.2015 г. и лихва -43,32 лева, които суми са представлявали
задължението за вноска с падеж 27.04.2015 г. за лихва съгласно предоставеният
погасителен план.
В проведеното по делото о.с.з.
вещото лице обяснява, че в случая с преведените по сметката пари банката е погасила задължения за
главница и лихва, които са падежирали и неплатени към момента на постъпване на
сумата, но не е погасила целият размер на задължението и останалата сума е била
по банковата сметка и ежемесечно е била усвоявана за погасяване за следващите
вноски, които са били ясни като размер, докато е свършила сумата. Обяснява, че
по отношение на разликата от 5 ст., по начина на изчисления от 5 – 10 ст. е
възможно да има отклонения, които са нормални. Сочи, че преведената сума е била
достатъчна за пълното погасяване на кредита.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката ****. Свидетелства, че е била
поръчител на ищцата по процесния договор. Твърди, че до 2017 г. не е била
търсена от никой, за да й съобщи, че кредита е в просрочие. Разказва, че
разбрала за случващото се през 2018 г. когато запорирали заплатата й. Сочи, че за да не се стигне до описване на имуществото ищцата намерила
пари и платила задължението.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.124 ГПК.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца е оттеглил предявения иск, поради което
производството по отношение на него следва да се прекрати на основание чл.232 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който получи нещо без основание е длъжен да го върне. Вземането за връщане на получено без основание възниква при установено
разместване на имуществени блага, в резултат на което ищецът
дава, а ответникът получава нещо без основание. В тежест на ищеца следователно
е да установи, че е платил претендираната сума, а в тежест на ответника-
доказването на основанието си да я получи.
По делото не е спорно, а и се установява от
прибощените по делото доказателства, че между страните е сключен Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители
от 24.09.2009 г., сключен между „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД /чийто правоприемник е
ответника по делото/ и ищцата по силата на който на последната е предоставен
кредит в размер на 5150 лева за срок до 23.10.2009 г.
Страните не спорят и, че на 30.04.2015
г. от *** е постъпила по сметката на ищцата, обслужваща кредита, сума в размер
на 2605,00 лева с основание „ Н.И.. ********** 1832616. ППП на ПК ЕГН **********“.
Спорно по делото е дали с постъпилата сума е погасен предсрочно
остатъка от сумата по кредита, както и дали е било налице задължение от страна
на ищцата да уведоми банката за желанието си за предсрочно погасяване на
кредита, съобразно договора за кредит и ОУ към него.
Разпоредбата на чл. 20а ЗЗД предвижда, че
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили в тази връзка и на
основание предоставения по делото договор за кредит, сключен между страните съдът приема, че между страните е сключен договор,
по силата на който същите са уговорили че: за
предсрочното пълно или частично погасяване на кредита, кредитополучателят не
дължи на банката такси, комисионни или други свързани с това разходи /т.7.3/;
че кредитополучателят има право да изпълни предсрочно задълженията си по
договора, като без ограничения издължава изцяло или частично дълга по него и
преди настъпване на съответния срок по погасителен план по т.10 без да дължи
лихви, такси и др. разходи; че в случаите на предсрочно частично погасяване на
главницата по кредита, предсрочно погасената част от кредита е за сметка на
последните погасителни вноски /чл.27/; че кредитополучателят има право да
издължи предсрочно, частично или напълно кредита при условията на чл.27 от
Договора. Съдът като взе предвид договореното между страните, и в частност, че
в договора за кредит не са поставили като условие за предсрочното погасяване на
кредита кредитополучателят изрично да уведоми банката, приема, че такова
задължение не е съществувало. Съдът счита за неоснователни твърденията на
ответника, че задължението за уведомяване се намира в ОУ, които са задължителни
за страните. Същите не са представени като доказателство по
делото, поради което и поради неустановяване съдържанието им съдът приема, че в настоящия случай са приложими нормите на договора, в които не е договорено задължително писмено
уведомяване на банката за предсрочното погасяване на договора за кредит.
Съдът приема, че в настоящия
случай кредитополучателят е отправил чрез конклудентни действия изявление до ответника, че предсрочно погасява договора за кредит, тъй като сумата, която е
превел по сметка на ответната банка към момента на постъпването й по
разплащателната сметка е била достатъчна да погаси целия му дълг по процесния
договор за кредит. В този смисъл е и заключението
по допуснатата ССЕ, която сочи, че сумата преведена на 30.04.2015 г. е била
достатъчна да покрие целия кредит и, че разликата от 0,05 стотинки е в рамките
на статистическата грешка, която се получава при изчисляване на сумите с
различен софтуер.
Съдът счита, че следва да
отбележи, че от посоченото основание в преводното нареждане “Н.И.. ********** 1832616. ППП на ПК ЕГН **********“ може да се
установи, че всъщност сумата е за пълно предсрочно погасяване на потребителски
кредит. Дори и същото да е било неясно за банковия служител, обслужващ кредита,
то като икономически по – силната страна по договора при проявена от него
активност е могъл да установи за какво са били преведени сумите, тъй като
същите многократно надхвърлят дължимите месечни вноски, а и са достатъчни за да
покрит изцяло кредита.
Поради изложеното съдът намира,
че ответникът не успя при условията на пълно и главно доказване да устави наличие на основание за получаване на сумата
претендирана по гр.д. №474/2018 г. по описа на ПлРС.
При
установеното наличие на липса на правно основание за
имуществено разместване в отношенията между ищеца и ответника, съдът приема, че и липсва основание за плащане на сумите към ЧСИ за
образуваното изпълнително дело, поради което и искът в частта за присъждане на сумите,
платени от ищцата по образуваното изпълнително дело следва да се уважи.
Поради изложеното съдът приема,
че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на молителката направени по делото разноски за внесена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 675 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск
с правно основание чл.124 ГПК с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Н.А.И. ЕГН ********** *** не дължи
на „П.и.б.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от изпълнителните директори ***и ***обща сума в размер на 838,49 лева, от които: сума в размер на 625,13лв. – главница; сума в
размер на 34,16лв. - просрочена договорна лихва за периода 25.04.2017г. до
25.09.2017г.; и сума в размер на 98,12лв. просрочена наказателна лихва за
периода 25.03.2017г. до 19.01.2018г. и законната лихва върху главницата от
19.01.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв. деловодни разноски
и 50лв юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.232 ГПК.
Решението на съда в тази част
има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред ПлОС.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителните директори ***и ***да заплати на Н.А.И. ЕГН ********** *** обща сума в размер на 1291,03 лева, от които сумите по
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №474/2018 г. по описа на ПлРС в общ
размер на 838,49 лева, а именно: сума в размер на 625,13лв. – главница; сума в размер на 34,16лв. -
просрочена договорна лихва за периода 25.04.2017г. до 25.09.2017г.; и сума в
размер на 98,12лв. просрочена наказателна лихва за периода 25.03.2017г. до
19.01.2018г. и законната лихва върху главницата от 19.01.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25лв. деловодни разноски и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сума в размер на 452,54 лева, представляващи заплатени
разноски по заведеното срещу нея изпълнително дело № 283/2018 г. по описа на
ЧСИ Т. Кирилова с рег. №815 на КЧСИ с район на действие ПлОС, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителните директори ***и ***, да заплати на Н.А.И. ЕГН ********** *** сумата от 675,00 лв.,
представляваща сторени разноски в производството, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: