№ 5486
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110101516 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от З. К. „Л. И.”АД, ЕИК
*********, с адрес за призоваване гр. С.........., представлявана заедно от В. В.
И. и В. В. М. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Х.
П. срещу ЗД “Б. И.” АД, БИК *********, гр. С............, представлявано от С. П.
и К. К., чрез юрк. Ц. Д., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 652.85 лв. главница, представляваща незаплатена част от
обезщетение по щета № 0913-1261-21-000103, образувано във връзка с ПТП,
настъпило 18.12.2021г., в гр. Сепарева Баня ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху
претендиралите суми от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025г.
до пълното изплащане на сумите и мораторна лихва в размер на 215.83 лв.
върху главницата за периода от 18.05.2022г. до 09.01.2025г..
Ищецът твърди, че между ЗК „Л. И.” АД и „Н. С.” ЕООД, е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна
полица № 93002110001826, със срок на действие от 16.01.2021 л. до
15.01.2022г., с предмет товарен автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”,
per. № ** **** **,с покритие „Всички рискове”. Твърди, че в срока на
застраховката, на 18.12.2021г., около 19:20ч. в гр. Сепарева Баня, на ул.
„Германея”, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участие на
застрахования автомобил, за което е съставен Протокол за ПТП №
1734463/18.12.2021г. Сочи че отт Протокол за ПТП № 1734463/18.12.2021г.,
както и от Уведомление за настъпило застрахователно събитие се установява,
че К. Л., управлявайки лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, per. **
**** **, губи контрол над управляваното МПС и се удря в паркиралия с
1
включени сигнални светлини товарен автомобил марка „Дачия”, модел
„Дъстър”, per. № ** **** **, чийто водач в същото време е оказвал помощ на
катастрофирал в канавката автомобил, с което реализира ПТП с материални
щети. На виновния водач е съставен Акт № GA484646. С уведомление за щети
за МПС от 20.12.2021г., ищецът бил е уведомен за събитието, с оглед на което
е образувана щета № 0913-1261-21-000103 по застраховка „Каско на МПС”
във връзка с обезщетяване на вредите върху автомобила. Посредством два
огледа били установени щетите по товарен автомобил марка „Дачия”, модел
„Дъстър”, per, № ** **** ** - предна броня, преден десен калник, преден
десен пл подкалник, преден десен носач, преден десен полуос, вътрешен десен
маншон, десен накр. корм. щанга, предна дясна рамка врата и десен фар. За
отремонтиране на щетите е изготвена калкулация по експертна оценка на
застрахователя. Цената на ремонта е в общ размер на 1185.71 лв. Сумата е
изплатена по банковата сметка на „Н. С.” ЕООД на дата 21.01.2022г. - per.
номер на платежно *********. Също така осъществил разноски в размер на
15.00 лв., представляващи ликвидационни разноски, както и сумата в размер
на 120.00 лв. разходи за пътна помощ, изплатени по банковата сметка на „Н.
С.” ЕООД на дата 21.01.2022г. - per. номер на платежно *********.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на
основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, за ищеца възниква право да се
суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата,
съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и
обичайните разноски за неговото определяне. Към момента на реализиране на
ПТП, гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника. Ето защо на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането,
ищецът има право на регрес срещу застрахователя на виновния водач за
платеното от дружеството застрахователно обезщетение, в размер на
действителните вреди и обичайните разноски. С регресна покана, ведно с
щетата в оригинал, ищецът е отправил покани към длъжника да плати.
Ответникът е възстановил частично дължимата сума чрез прихващане на
насрещни задължения на страните. Платената извънсъдебно сума е в размер
на 652.86 лв. Ето защо моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение на МПС „Форд Фиеста” с per. № ********. Оспорва механизма
на ПТП. Оспорва застрахования при него автомобил да е участвал в
твърдяното ПТП. Сочи че същото е станало по вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил. Прави възражение за съпричиняване.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. II КЗ.
2
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на
исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното
съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на МПС
„Форд”, модел „Фиеста”, per. ** **** **.
Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
собственика на „Форд”, модел „Фиеста”, per. ** **** **, валидна към датата
на процесното ПТП.
Страните не спорят и че към датата на ПТП за „Дачия”, модел „Дъстър”,
per, № ** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско
на МПС“ обективиран в застрахователна полица № 93002110001826, със срок
на действие от 16.01.2021 л. до 15.01.2022г., във връзка която е била
образувана щета № № 0913-1261-21-000103, и изплатено застрахователно
обезщетение в размер 1185,71 лв., за което е представено по делото платежно
нареждане от 21.01.2022 г.
Не се спори че ответникът погасил извънсъдебно сумата от 652,86 лева
Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху
механизма на ПТП, участието на застрахования при ответника водач и
наличието на съпричиняване.
По отношение на механизма.
За изясняване на механизма на ПТП и участниците в него е изслушано и
прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза, и са разпитани
свидетелите Н. С. А. и К. Й. Л..
От свидетелските показания на К. Й. Л. съдът кредитира като пълни,
подробни, логични и съответни на останалия доказателствен материал и
частично от показанията на Н. С. А. и от заключението по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно,
пълно и обективно се установява, че на 18.12.2021 г., около 19:20 часа, лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ ********, управляван от К. Й. Л. се движи
по ул. „Германея“, като входа на град Сапарева баня реализирала ПТП със
спрелия за престой автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** ****
**. МПС „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** ** бил спрян в по-голямата
си част на банкета но и частично на платното за движение.
При това положение виновен за настъпването на ПТП имат и двамата
водачи.
На първо място вина има водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“, с
рег.№ ******** която нарушила правилата на чл. 20, ал.2 ЗДВП. Според
3
цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
К. Й. Л. е следвало да съобрази, че управлява МПС в лоши
метеорологични условия, че вали сняг че е възможно пътното платно да е
хлъзгаво, че е възможно да има аварирали участници в движение и да
управлява автомобила със съобразена за тези условия скорост.
Същата не се е съобразила с тези пътни условия и това поведение е
довело до настъпване на ПТП.
Същевременно вина има и водачът на товарен автомобил марка „Дачия”,
модел „Дъстър”, per, № ** **** **, който нарушил правилото на чл. 94, ал.1
ЗДВП съгласно което за престой извън населените места пътните превозни
средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно,
спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на
пътното платно.
Н. С. А. се намирал извън населено място и е следвало спре извън
платното за движение доколкото е имало банкет, а се установява че част от
автомобила е била на платното за движение.
При това положени е съдът намира, че вина за настъпване на ПТП имат
и двамата водачи.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в показанията си
свидетелят Н. С. А. заявява, че управляваният от него автомобил е бил спрян
изцяло извън платното за движение и следователно противоречат на изводите
на настоящия съдебен състав.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 136 - 10.03.2025 по дело №
2981 – 2024 по описа на ВКС) при преценка на гласни доказателства, съдът е
длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които
приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна, са в
еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да
приложи чл. 136 ГПК (отм.) - чл. 172 от сега действащия ГПК, като посочи
съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни
(решение № 70 от 30.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС). При
това съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички
събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато
някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи
мотиви за това.
В тази част съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в тази им
част, поради обстоятелството, че същите противоречат на доказателствения
материал. Същите не кореспондират с показанията на свидетелката К. Й. Л.,
представения протокол на ПТП и заключението по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза.
При това положение в частта където свидетелят заявява, че е спрял
изцяло извън платното за движение, показанията не следва да се кредитират.
По отношение на размера на вредите.
4
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена
по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция
между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по
изслушаната САТЕ е сумата от 1863,43 лв. с ДДС.
Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-нисък размер и
искът се явява установен по размер изцяло.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По отношение на законната лихва.
На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се
установява наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
В случая се установява, че водачът на лек автомобил товарен автомобил
марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** **, е допринесъл за
настъпването на ПТП като нарушил правилото на чл. 94, ал.1 ЗДВП.
При това положение съдът определя, че размерът на съпричиняването
относително малък тъй като действително Н. С. А. е създал предпоставки за
настъпването на ПТП като е спрял така че част от управлявания от него е била
на пътя, но следва да се държи сметка, че независимо от това обстоятелство
водачът на автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ ******** е следвало да
управлява с такава скорост която да и позволява да спре без да извърши ПТП.
Ето защо съдът намира че дължимото обезщетение следва да бъде
намалено с 10%.
5
В случая на ищеца се следва обезщетение в размер на действителните
вреди които възлизат на 1185,71 лева намалени с 10% или 1067,10 лева.
От тази сума извънсъдебно е заплатена сумата от 652,86 лева или искът
се явява основателен за сумата от 414,24 лева.
Законната лихва върху уважената част на иска възлиза на 137,19 лева.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от исковете.
На ищеца се следват разноски в размер на 296,14 лева.
На ответника се следват разноски в размер на 122,20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С............., представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на
З. К. „Л. И.”АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. С..........,
представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М. - Изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт Х. П., на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 414,24 лева, представляваща незаплатена част от
обезщетение по щета № 0913-1261-21-000103, образувано във връзка с ПТП,
настъпило 18.12.2021г., в гр. Сепарева Баня ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху
претендиралите суми от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025г.
до пълното изплащане на сумите и мораторна лихва в размер на 137,19 лв.
върху главницата за периода от 18.05.2022г. до 09.01.2025г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. „Л. И.”АД, ЕИК *********, с адрес за
призоваване гр. С.........., представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М. -
Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Х. П. СРЕЩУ ЗД
„Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.............,
представлявано от С. П. и К. К. иск на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдения размер от от 414,24 лева,
представляваща незаплатена част от обезщетение по щета № 0913-1261-21-
000103, образувано във връзка с ПТП, настъпило 18.12.2021г., в гр. Сепарева
Баня до пълния претендиран размер от 868,68 лева и за разликата над
присъдения размер от 137,19 лв. мораторна лихва върху главницата до пълния
претендиран размер от 215,83 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С............., представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на
З. К. „Л. И.”АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. С..........,
представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М. - Изпълнителни директори, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 296,14 лева, представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА З. К. „Л. И.”АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр.
С.........., представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М. - Изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С............., представлявано от С. П. и К. К., на
6
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 122,20 лева, представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7