Р Е Ш Е Н И
Е
№ 156
гр. Велико
Търново, 18.06.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С. Ф. |
и с
участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по
касационно наказателно-административен характер дело № 10123 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – град Плевен, чрез директора на тази дирекция, е
обжалвал решение №79 от 08.04.2021 година, постановено по АНД №20214120200006/2021
година по описа на Горнооряховският районен съд.
Касаторът поддържа в жалбата си, че решението
на съда е неправилно поради неправилно приложен закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Навеждат се оплаквания, чрез които се оспорва тълкуването
на материалния закон, което съдът е направил в решението си. Към момента на
установяването на нарушението чрез АУАН, ответникът е извършвал обществен
превоз на товари за собствена сметка, без да представи валидно удостоверение за
психологическа годност. Съответно това поведение на ответника е съставомерно според ответника по касация по текста на
чл.178в, ал.5 от ЗДвП, като АНО правилно
е квалифицирал нарушението и го е подвел под този състав. Най – сетне, в
касационната жалба са развити съображения, които са в смисъл, че първоинстанционният съд неправилно прилага института на
чл.28 от ЗАНН, като не съобразява изискванията, които се съдържат в нормата на
чл.93, т.9 от НК, като от друга страна даденото от съда тълкуване на този
институт е неправилно.
Ответникът
по касация К.Н. *** не взема становище в открито заседание, като в писмено
становище на процесуалния си представител аргументира правилност на обжалваното
съдебно решение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С решението
на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е отменено наказателно
постановление №35-0001040 от 01.12.2020 година на директора на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на ответника по касация К.Н. ***,
е наложена глоба от 500 лв. на основание чл.178в, ал.5, предложение второ от ЗДвП.
От
фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено, че на 19.11.20202 година в 11 часа ответника по касация, в
качеството си на водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№***/собственост
на едноличен търговец/ не е представил на двама проверяващи от РД „Автомобилна
администрация“ действащо удостоверение за психологическа годност, а е
представил удостоверение за психологическа годност №377493 от 12.05.2017
година, валидно до 12.05.2020 година. В хода на проверката е констатирано, че друго
удостоверение не е било издадено.
От правна
страна съдът е приел, че и АУАН и НП са формално и процесуално законосъобразни
актове. И двата акта са издадени от функционално и териториално компетентни
органи и то преди изтичането на давността за това.
Съдът,
отговаряйки на възраженията, е приел и, че обратно тна
релевираното с него, основанието и реда за
провеждането на изследвания за психологическа годност на водачите се извеждат
от разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП, според която лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществят превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП и
Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания за кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на председателите на
изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
/загл.изменено/. Съдът е приел, че поведението на ответника формално се вписва
в изискването на състава на чл.178в, ал.5, предложение второ.
Въпреки
горното, съдът е счел за приложим института на чл.28 от ЗАНН и е отменил
наказателното постановление.
В това
отношение е посочено, че маловажността на деянието е обусловена от
обстоятелствата, свързани с наличието на пандемията COVID, които са наложили и обявяване на извънредно положение на
територията на държавата, както и с обстоятелствата, свързани с впоследствие
обявената извънредна епидемична обстановка. Тези обстоятелства според съда са
станали причина да се приемат мерки чрез актове на националното и общностното право, които са насочени към удължаване на
сроковете на валидност на свидетелствата за управление на МПС, на картите за
квалификация на водачите и на други удостоверителни документи, като са посочени
и конкретни нормативни примери. В решението е посочено, че §10 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на НС от 13.03.2020 година и за преодоляване на последиците е регламентирано
удължаване на срока на валидност на свидетелствата за управление на МПС досежно
този срок, изтичащ в периода 13.03.2020 – 31.12.2020 година. Извън това, съдът
е приел, че според разпоредбите на чл.2, §2 и 3 на
Регламент /ЕС/ 2020/698 на ЕП и на Съвета от 25 май 2020 година са удължени
сроковете на валидност на свидетелствата за управление и картите за
квалификация на водачите на пътни превозни средства за обществен превоз на
пътници и товари, като с останалите разпоредби са удължени сроковете на
валидност на различни удостоверителни документи в областта на транспорта, вкл.и
в за обществен превоз на пътници и товари.
Решението е
правилно.
На практика
по делото няма спор за факти, като те са правилно установени от районният съд и
не следва да се преповтарят.
В
наказателното постановление е прието, че с поведението си настоящият ответник осъществява
състава на чл.178в, ал.5, предложение второ, който гласи следното: „Наказва се
с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.“.
Както и
съдът е отбелязал, на пръв поглед поведението на водача е действително съставомерно по цитирания текст на ЗДвП. Въпреки това,
правилно въззивната инстанция приема наличието на
условията за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Основателно
е прието в обжалваното решение, че обществената опасност на конкретното
поведение на ответника е много ниска предвид обективната обстановка, свързана с
епидемията от Covid 19.
Правилно
съдът се е позовал и на съображенията, на които почива приемането на РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2020/698 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 май 2020 година за
определяне на специални и временни мерки с оглед на избухването на COVID-19
относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и
разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение
в определени области на транспортното законодателство. Както се установява от
съдържанието му, с него са удължени сроковете, визирани в разпоредбите на чл.2,
чл.3, чл.14, касаещи удължаване на срокове, разписани в Директива 2003/59/ЕО –
досежно УПК, в Директива 2006/126/ЕО – досежно срока на валидност за
свидетелствата за управление на превозни средства и в Директива 96/50/ЕО
досежно валидността на удостоверенията за преминаване на медицински прегледи от
капитани на плавателни съдове. След като на ниво Общностно
право е прието, че при наличието на пандемия следва да бъдат удължени сроковете,
касаещи валидност на удостоверителни документи, имащи изключително голямо
значение за субектите, които са адресати на тези норми и за контролните органи,
то непропроционално и очевидно несправедливо е да се
прилага при констатираните от районният съд обстоятелства санкцията по чл.178в,
ал.5 от ЗДвП.
В
обстановка, в която се прилагат извънредни мерки и предвид последващото
поведение на ответника по касация е приложим института на чл.28 от ЗАНН, тъй
като обществената опасност на деянието е с интензитет, който се различава от
този, който е съобразен от законодателя при формулирането на съответния
административно - наказателен състав.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски за ответника по касация не се следват, тъй като не са
поискани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №79 от 08.04.2021 година, постановено по АНД №20214120200006/2021
година по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.