№ 1203
гр. Пазарджик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100581 по описа за 2024 година
В исковата си молба против Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление град С., бул.“М.“№3, представлявана от инж.Г. Т. ищецът
ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., район
„Т.“, пл.“П.“№5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и П. Ш. твърди, че на
18.04.2022г. Х. К. З. е управлявал лек автомобил марка „М.“ модел Е280 CDI 4 MATIC с рег.
№**** и се е движел по републикански път III-803, в посока от Автомагистрала „Тракия“
към село К.. На влизане в село К. попада с автомобила си дупка на пътното платно, при
което настъпват увреждания на предна дясна и задна дясна гуми на автомобила.
Препятствието на пътното платно / дупката/ е било необезопасено и несигнализирано.
Дупката била пълна с вода , вследствие на дъжд и е била невидима за водача. Вредите са
описани подробно в описа на щетата и са както следва: увредени две гуми – предна дясна и
задна дясна до степен, налагаща тяхната подмяна. Стойността на подмяната на двете гуми е
213.74лв. ,демонтаж и монтаж – 8.96лв. Твърди се, че за ПТП-то са представени декларации
от водача на автомобила и свидетел, в който са отразени обстоятелствата, причините и
условията за ПТП. Произшествието е причинено вследствие на необезопасена неравност на
пътното платно- несигнализирана и необезопасена дупка, намираща се на пътното платно,
поради невзети мерки от страна на ответника , който е отговорен за изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Твърди се, че да увреденият автомобил
собственикът му Х. З. е имал сключена имуществена застраховка „К. С. с ищцовото
дружество с полица №***** със срок на действие от 12.01.2022г до 11.01.2023г. , валидна
към датата на ПТП-то. Пред ищеца в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка , е постъпило заявление от собственика на увредения автомобил, с което е
1
поискано изплащане застрахователно обезщетение по покрит от застраховката риск / клауза
„пълно Каско“ от Общите условия“, а именно за причинените имуществени вреди по
автомобила поради претърпяното ПТП.При ищеца е образувано щета №******. Съставен е
опис на претенцията с реф.№51-05020-0180/22 и са направяни снимки на увредените
детайли на автомобила. С опис –заключение и доклад, съобразени с описа на вредите
застрахователното дружество е определило обезщетение в размер на 222.70лв.
Застрахователят при изплащане на застрахователното обезщетение е извършил прихващане
на взаимно дължими задължения , а именно дължима част от застрахователна премия от
страна на застрахованото лице. От застрахователната обезщетение в размер на 222.70лв.
застрахователят е прихванал дължимата му част от застрахователната премия в размер на
174.65лв. и разликата от 48.05лв. застрахователят е заплатил на собственика на увреденото
имущество Х. З. с преводно нареждане от 26.04.2022г. С извършеното плащане и
прихващане застрахователят е изпълнил изцяло задължението си да заплати
застрахователното обезщетение в размер на 222.70лв.
Поддържа се в исковата молба, че ПТП-то е настъпило поради несигнализирано
препятствие на пътното платно на републикански път III-803 в посочения пътен участък.
Този път е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса съгласно решение №945 на МС от
01.12.2004г. и който съгласно чл.3 , ал.1 от Закона за пътищата е републикански път и е
изключителна държавна собственост. На основание чл.3, ал.1 и ал.2, чл.8, ал.2, чл.19, ал.1,т.1
и ал.2 и чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, както и чл.47, ал.1 и 2, чл.48,т.1 от ППЗП
републиканските пътища се стопанисват от Агенция пътна инфраструктура, която следва да
организира дейност по поддържане, възлагане на ремонт и управление на същите. В случай
на препятствие , то би следвало да се отстрани или да се означи с необходимите пътни знаци
с оглед предупреждение на участниците в движението съобразно чл.13 от ЗДвП, за да не
настъпват такива препятствия на пътното платно, които биха довели до настъпване на ПТП.
В случая компетентният орган, чрез свои служители , не е изпълнил тези свои задължения, с
което е нарушил чл.30, ал.1 от Закона за пътищата и чл.13 от ЗДвП и поради своето
бездействие е допуснал причиняването на вреди, за които на основание чл.49 от ЗЗД следва
да отговаря.
С покана за доброволно изпълнение с изх.№1843/15.06.2023г. ищцовото дружество
е поканило ответника, чрез Областно пътно управление Пазарджик , да възстанови
платеното обезщетение в размер на 222.70лв.Поканата е получена от ответника на
20.06.2023г. С писмо изх.№53-00-605/23.06.2023г. ответникът е отказал да заплати
претендираната сума , представляваща платено от застрахователя застрахователно
обезщетение. Твърди се, че до датата на подаване на настоящата искова молба ответникът
не е платил исковата сума.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника на заплати
на ищеца сумата от 222.70лв., представляваща платено от ищеца застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
2
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез Областно пътно управление –
Пазарджик е подаден писмен отговор, с която се оспорва предявения иск както по основание
така и по размер. Оспорва се механизма на станалото ПТП като се противопоставя
възражение, че не е установена скоростта, с която се е движел лекия автомобил, не са
установен размера на дупката/ дължина , широчина и дълбочина/, както и че твърдените
щети на МПС-то са настъпили именно в резултат на преминаването му през дупка на
пътното платно. Сочи се, че не било ясно на какво основание , каква сума и за какво
задължение на застрахования е било извършено прихващане, за да се плати на собственика
на увредения автомобил сумата от 48.05лв. с банково бордеро от 26.04.2022г , а да се
претендира от ответната страна сумата от 222.70лв. Претендираната сума от 222.70лв. не
била пратена на застрахования, за да се търси от ответника и само на това основание искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди се, че не са налице данни за
противоправно поведение от страна на служители на ответника, изразяващо се в
бездействие и неизпълнение на задължения по чл.30, ал.1 от Закона за пътищата за
поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на
повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила.
Противопоставя се възражение, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между
състоянието на републиканския път и вредоносния резултат. Счита, че искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.
Ангажират се доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
предявения искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че със
застрахователна полица №***** между ищцовото дружество като застраховател и Х. К. З.
като застрахован бил сключен договор за застраховка „К. С.“ с предмет на застраховане лек
автомобил марка „М.“ модел Е280 CDI 4 MATIC с рег.№**** със срок на договора
12.01.2022г до 11.01.2023г. Съгласно договора застрахователната премия е следвало да се
прати на четири вноски първата – в размер на 174.67лв., платима при сключване на
договора, втора- в размер на 174.65лв., платима на 12.04.2022г, трета – в размер на
3
174.65лв., платима на 12.07.2022г и четвърта – в размер на 174.65лв., платима на
12.10.2022г. Съгласно този договор и Общите условия към него застрахователната
компания е поела задължение да покрие всички рискове на собственика на моторното
превозно средство при настъпване на застрахователни събития по него за посочения период
от време срещу заплащане на застрахователна премия. Покритите рискове са посочени
подробно в Общите условия, като обект на покритие са и гумите на застрахованото МПС
съгласно изричната клауза, съдържаща се в Глава трета „Изплащане на обезщетение при
частични повреди и по- конкретно т.6.3, съгласно която за щети по гуми, джанти и
декоративни тасове на автомобила , в случаите, когато уврежданията са в резултат на
преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две
увредени гуми и/или джанти и/ или тасове.
Установява се от приложените писмени доказателства, че на 19.04.2022г от
собственика на застрахованото МПС е подадена до ищцовото дружество декларация за
настъпило застрахователно събитие по полица „К. С.“ за това, че на 18.04.2022г. при
движение по републикански път III-803 в посока от Автомагистрала „Тракия“ към село К.,
лекият автомобил марка „М.“ модел Е280 CDI 4 MATIC с рег.№****, управляван от Х. К. З.,
попаднал в огромна дупка , пълна с вода поради дъждовното време,вследствие на което са
се спукали две гуми на автомобила- съответно предна дясна гума и предна лява гума.
Образувана е щета №******. На 20.04.2022г. е изготвен опис – заключение по щетата, след
извършен оглед на МПС-то и са описани увредените части на автомобила, в който опис са
калкулирани в детайли всички извършени действия във връзка с възстановяване на вредите
и включващи стойността на две нови гуми както и труд за демонтаж и монтаж на гуми.
Застрахователното дружество е признало обезщетение за вредите в размер на 222.70лв.
Видно обаче от изготвения доклад по щетата и преводно нареждане от 26.04.202г.
застрахователят е платил на собственика на увредения автомобил сумата от 48.05.лв. след
като от дължимото му обезщетение от 222.70лв. е прихванал сумата от 174.65лв., дължима
от застрахованото лице като застрахователна премия по процесния застрахователен договор.
На 20.06.2023г ищцовото дружество връчило на ответника регресна покана за
заплащане на сумата от 222.70лв.В регресната покана е посочено, че се касае за настъпило
на 18.04.2022г пътно-транспортно произшествие, станало на път III-803 от Автомагистрала
„Тракия“, в резултат на което е било увредено процесното МПС поради попадането му в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитан като свидетел
водачът на лекия автомобил Х. К. З.. Същият обясни ,че докато управлявал лекия си
автомобил, движейки се по Автомагистрала „Тракия“ посока от град Пазарджик към село
К., на отбивката на магистралата, завивайки за село К. автомобилът по попаднал в голяма
дупка. Времето било мокро , валяло дъжд. Около дупката нямало обозначения или
предупредителни знаци за наличието на тази дупка. Свидетелят не могъл да види дупката,
въпреки, че шофирал според него със съобразена скорост,тъй като наближавал населеното
място. Вследствие на попадането на автомобила в дупката се спукали предна дясна и
4
предна лява гуми и свидетелят не могъл да продължи пътуването си.
За установяване на релевантните за спора факти – механизма на увреждането,
вида и размера на настъпилите щети, връзката между увреждането и щетите по автомобила,
които са спорни между страните, предвид възраженията на ответника в писмения отговор,
поддържани и в хода на съдебното дирене е изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице дава следния механизъм на ПТП- произшествието е настъпило на
хоризонтален и прав участък от пътя, неравен с наличието на дупка с големи размери и
дълбочина , която е била ситуирана в дясната половина на пътното платно. Платното за
движение в мястото на произшествието е с асфалтова настилка, която в момента на
произшествието е била мокра и наводнена ,като наличието на дупка е било незабележимо
препятствие. Попадане на гумите на автомобила в дупката е довело до удар, след това
деформация и срязването им от притискането им в джантите. При попадане на гумите на
автомобила в тази дупка Вещото лице не е разполагало с обективни технически данни, по
които скоростта на автомобила да може да се определи чрез необходимите изчисления.
Затова като е взело предвид механизма на ПТП, характера и повредите на автомобила,
обстоятелството, че се касае за пътен участък в населено място и тежки климатични
условия, вещото лице е дало заключение, че скоростта на движение на автомобила е била не
по-висока от 50 км/ч. Според експертизата получените повреди по автомобила и описани в
щетата съответстват да са получени по изяснения механизъм на произшествието.Вещото
лице заключава също така, че стойността на вредите на автомобила по средни пазарни цени
възлиза на 222.70лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за
присъждане на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка“К. С.“за вреди от пътно- транспортно произшествие.
За да бъдат уважен предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между
него и увреденото лице, както и изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
застрахования. Следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – наличие на вреди, тези вреди да са настъпили от лице, на което ответникът като
отговорен по чл.49 от ЗЗД е възложил работа. Следва да се установи, че вредите са
причинени вследствие на противоправно деяние/ действие или бездействие/ при и по повод
възложената работа.Следва да се установи размера на претендираните вреди. Вината на
съответния служител се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
5
размера на платеното обезщетение.
Безспорно е по делото наличие на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца в качеството му на застраховател и собственика на лек автомобил марка „М.“
модел Е280 CDI 4 MATIC с рег.№**** по застраховка “К. С.” към датата на настъпване на
застрахователното събитие- 18.04.2022г.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност/ писмени
доказателства, показанията на свидетеля Х. З., кореспондиращи с останалия доказателствен
материал и кредитираното с пълно доверие заключение по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза/, че на 18.04.2022г по републикански път III-803 в посока от
автомагистрала „Тракия“ към село К. е възникнало пътно-транспортно произшествие със
застрахования лек автомобил. Установи се по несъмнен начин, че уврежданията по
автомобила са настъпили в резултат на попадането му в дупка на пътното платно, която
дупка е била с големи размери и дълбочина , вследствие на което се спукват предна лява и
предна дясна гуми на лекия автомобил. Тук е мястото да се посочи, че между страните не е
било спорно, че това препятствие на пътното платно / въпросната дупка/ не е било
сигнализирано, респективно не е било обезопасено.Съдът напълно споделя констатациите и
изводите на вещото лице досежно механизма на процесното ПТП, тъй като същите почиват
на опита и знанията на експерта,обективирани чрез аргументирана обосновка, съдържаща
са в констативно-съобразителната част на заключението. Категорично е вещото лице в
становището си ,че от техническа гледна точка механизмът на ПТП е свързан именно с
преминаване на процесния автомобил през дупка на пътното платно.Установи се, че
настъпилите вреди са в резултат на установения механизъм на произшествието. Между
механизма на конкретното ПТП и конкретните вреди има пряка причинно –следствена
връзка. Според неоспореното експертно мнение стойността на щетите , нанесени на
процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие възлизат на
сумата от 222.70лв., която дефакто е и исковата сума.
Както бе посочено, една от предпоставките за реализиране на регресната
отговорност с оглед приложимата материално правна норма, визирана по-горе, е
застрахователят да е платил на увреденото лице претендираното застрахователно
обезщетение. За установяване на този релевантен факт ищецът ангажира като писмено
доказателство платежно нареждане от 26.04.2022г за плащане на Х. З./ собственик на
увредения автомобил/ на сумата от 48.05лв., излагайки в обстоятелствената част на
исковата молба твърдението, че с остатъкът до претендираната сума, който остатък възлиза
на 174.65лв. е извършил прихващане с насрещно вземане на З., представляващо дължима
застрахователна премия по застрахователния договор. След като този факт се призна от
ответника в съдебно заседание,съдът приема, че застрахователното обезщетение от 222.70лв.
е платено на увреденото лице.
Следва да се отговори на въпроса дали ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ е материално правно легитимиран да понесе обезпечително –
гаранционната отговорност при условията на чл.49 от ЗЗД. Отговорът е положителен.
6
Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за пътищата пътищата са републикански и местни.
Според ал.2 от същата разпоредба републиканските пътища като автомагистралите,
скоростните пътища и пътища от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортните
връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно чл.19,
ал.1т.1 от Закона за пътищата и приложение №1 към т.1 от Решение №945 от 01.12.2004г на
МС за утвърждаване на списъка на републиканските пътища, републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно се установи, че пътят на който е
станало процесното ПТП попада в обхвата на републиканските пътища и същият означен
като републикански път III-803 включва околовръстен път Ихтиман, -Костенец, Мухово-
язовир „Тополница“- Лесичово- К. – Динката – Панагюрище –Пазарджик. Този факт е
общоизвестен като в тази насока от пълномощника на ответника бе направено изрично
изявление в съдебно заседание, проведено на 14.06.2024г.
Управлението на пътищата включва организиране и осъществяване на защитата на
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.29 от Закона за пътищата Агенция“Пътна
инфраструктура“поддържа републиканските пътища съгласно транспортното им
предназначение, изискванията на движението и опазването на околната среда като чл.30,
ал.1 от същия закон и вменява задължението да осъществява дейностите по изграждане,
ремонт и поддържане на републиканските пътища. В т.14 на параграф 1 от ДР на ЗП е
дадена легална дефиниция на понятието „ поддържането на пътища“, според която това е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Следователно ответникът като собственик на
републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимиран по исковете за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната
настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната Агенция не са
положили дължимата грижа за обезопасяване на дупката на пътното платно като по този
начин са предпоставили и настъпването на вредоносните последици от нея. Установената
дупка по пътното платно представлява „ препятствие по пътя“ по смисъла на пар.1,т.19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи тази дупка да е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който за указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си/ аргумент от 52,ал.1 от ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация , ответникът не е изпълнил задължението си по чл.30 от
ЗП и чл.13 от ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната Агенция,
натоварени конкретно със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстранят , с което да обезпечат безопасността на движението.
Ето защо следва да се ангажира гаранционно –обезпечителната отговорност
на ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на
негови служители натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа
пътя, на който е станало ПТП в състояние така че да обезпечи непрекъснато , удобно и
7
безопасно движение на пътните превозни средства.От страна на ответника е налице проява
на бездействие при изпълнение на задълженията да сигнализира препятствието и да
организира движението по начин, осигуряващ безопасността му. Всички тези задължения
както се посочи по-горе, произтичат от закона .От обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност съдът извлича правния извод, че неизпълнението именно на това задължение на
ответника е довело до настъпването на процесното ПТП, което е в причинно-следствена
връзка с настъпилите вреди на застрахованото МПС и изплатеното на това основание
застрахователно обезщетение – предмет на настоящата претенция.
Предвид изложеното предявеният иск като доказан по основание и размер следва
да бъде изцяло уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
222.70лв.,представляваща изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил марка „М.“ модел Е280 CDI 4 MATIC с рег.№**** въз основа на застраховка „К.
С.“ по застрахователна полица №***** за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило на 18.04.2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 20.10.2023г до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски предвид уважаване изцяло на исковата му претенция Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 750лв. разноски по делото/ от които
50лв.- държавна такса, 400лв. -адвокатско възнаграждение и 300лв. за вещо лице/
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление град С.,
бул.“М.“№3 да заплати на ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., район „Т.“, пл.“П.“№5, представлявано от изпълнителните директори Н.
Ч. и П. Ш. сумата от 222.70лв.,представляваща изплатено застрахователно обезщетение
за увредения лек автомобил марка „М.“ модел Е280 CDI 4 MATIC с рег.№**** въз основа
на застраховка „К. С.“ по застрахователна полица №***** за причинени имуществени вреди
в резултат на настъпило на 18.04.2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
20.10.2023г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление град С.,
бул.“М.“№3 да заплати на ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., район „Т.“, пл.“П.“№5, представлявано от изпълнителните директори Н.
Ч. и П. Ш. сумата от 750лв., сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Пазарджик
8
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9