Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр.Перник,
28.02.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Р.Р., разгледа гражданско дело № 2712 по описа за 2016 г. и взе
предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК от „Топлофикация София” АД обективно съединени искове за
установяване, че С.Д.С. дължи на ищеца от сумата 1315,40 лв. /хиляда триста и петнадесет лева и
40 ст./, представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк.“Овча купел” 12А/Б/20, аб.
№ 334211, сумата 162,98 лв. /сто
шестдесет и два лева и 98 ст./, представляваща лихва от 31.03.2013 г. до
16.03.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1315,40 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 25.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №1874/2016г. на
РС-Перник.
Ответникът, оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Твърди се,
че между страните липсва облигационно правоотношение. Допълнително е направено
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането.
Оспорват се приложените към исковата молба писмени доказателства.
По делото са приети писмени доказателства, назначени
са съдебно техническа и съдебно
икономическа експертизи.
По
делото е привлечен като трето лице помагач на страната на ищеца “Техем
сървисис” ЕООД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г.
От представената от ищцовото дружество справка е видно
какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна
енергия за процесния имот.
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено
право на ползване № 178, том I, рег. № 3492, дело 0 154
от 29.05.2008г. на нотариус Е.Е с район на действие СРС се установява, че
ответникът С.С. и Н.С.С са дарили процесния имот /съпружеска имуществена
общност/ на децата си Д. С.Д. и С.С.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се
установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия,
вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за
абонат №334211 - С.Д.С. в периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2015г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в гр. София, община Овча купел, ж.к. Д.К.****., обезщетение за забава на месечните плащания в размер
на 153,74 лв., изтекла в периода от 01.03.2013г. до
16.03.2015г. Отразена като дължима е и сумата от 49,41лв. – за разпределение на
топлинна енергия за периода м.02.2013г.-м.04.2015г., както и сумата от 9,24лв.
– законна лихва изтекла за периода от 31-03.2013г.-16.03.2016г. Вещото лице е посочило, че не е
констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.
Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е
констатирало, че общият топломер като средство за търговско измерване е
сертифициран по съответния ред, като ищцовото дружество ежемесечно е подавало
за разпределение на ФДР нетната топлоенергия, с приспадната технологични
разходи в абонатната станция. Вещото лице
сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични
проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни. Системата за дялово разпределение вещото лице
сочи, че е въведена съгласно сключения с “Техем сървисис” ЕООД договор, като
ФДР е извършвала изравняване на прогнозен с реален разход за всеки отчетен
период, като за всеки отчетен период са изготвяни индивидуални изравнителни
сметки на хартиен носител.
Съдът кредитира заключенията и по двете допуснати
експертизи, като компетентно и задълбочено изготвени и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Между
страните по делото през процесния период е съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия съгласно чл.150 ЗЕ
/обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г./. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я ползва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /пар.1, т.42 от ЗЕ,
редакция към ДВ, бр.18/05 г./ или по силата на облигационно /пар.1, т.42 от ЗЕ,
действаща редакция до ДВ, бр.54/12 г./ право на ползване. Ето защо,
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия е възникнала
по силата на закона от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното или облигационно право на ползване.
От представения по делото Нотариален акт за дарение със
запазено право на ползване се установява, че ответникът и съпругата му са
дарили процесния имот на своите деца, но са запазили за себе си правото на
ползване върху него, което и обосновава пасивната материално правна легитимация
на ответника. Следователно като ползвател на топлоснабдения имот ответникът е
имал качеството потребител и съответно по силата на закона между него и ищеца е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, касаещ доставката на топлинна енергия за описания по - горе
имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно -
техническата експертиза. От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Етажната собственост на
сградата е сключила договор за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис" ЕООД. От
заключението на СТЕ се установява, че фирмата за дялово
разпределение „Техем Сървисис" ЕООД е
извършила разпределението на топлинната енергия в сградата след отчет на
уредите за дялово разпределение
и на водомерите за топла вода.
За процесния период от м.02.2013 г. до м.04.2015г.
фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. За
процесния период фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка, изготвена от ФДР,
съдържа: топлинна енергия за отопление, включваща топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имота /отдадена от
отоплителните тела/ и топлинна енергия за загряване на топлата вода. Топлинна
енергия за общи части не е начислявана. Изчисленията са съгласно Методиката за
дяловото разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването. С оглед
изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по
фактури, представляващи стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в
резултат от изравняване.
За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, отчело именно изравнителните
сметки, в т. ч. и извършените прихващания, според което общият размер на
задължението за топлинна енергия за периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. е 1315,40лв.
с включено дялово разпределение.
По делото ответникът не твърди и не доказва погасяване на
претендираното вземане, представляващо дължима цена за доставена топлинна
енергия за процесния период.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата
сума. В случая, ответникът има
задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено
в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни. Ответникът дължи лихва за
забава за процесния период.
Следва да бъде установено и че се дължи законна лихва върху
неизплатената и доказана сума за главницата, след подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422,
ал. 1 ГПК, като лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба е направено възражение за
погасяване по давност на дълга за главница. Съгласно Тълкувателно решение N 3/2011г. на ОСГТК понятието „периодични плащания"
по смисъла на чл.111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.
„в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е
предявен на 15.05.2016 г. /арг. от чл.422, ал.1 ГПК/, поради което извън погасителната давност са всички
вземания за доставена топлинна енергия, чиято изискуемост настъпва след
15.05.2013 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/.
Предвид горното така предявените искове се явяват основателни за посочените
размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 323,04лв. На основание чл.
78, ал.8 вр. чл.3 ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати припадащия му се
размер съобразно уважената част от исковете.
Подлежат на
намаляване и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 325 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.С.
ЕГН **********, с адрес: *** и постоянен адрес:*** 39/Г/94, че дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр.София 1680, обл. София град, общ. Красно село, сумата от
1224,94 лв., представляваща
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.04.2013
г. до м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк.“Овча купел”
12А/Б/20, аб. № 334211, сумата 136,74 лв., представляваща лихва от
15.05.2013 г. до 16.03.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1315,40
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 25.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния претендиран размер на главницата от 1315,40 и за периода от м,02.2013г.
до м.03.2013 и до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 162,98 лева
като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр.София 1680, обл. София град, общ. Красно село сумата от 389,65
лв.- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр.София 1680, обл. София град, общ. Красно село сумата от 299,25
лв.- разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем
сървисис" ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
След влизане на решението в
сила, ч.гр.д № 1847/2016г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: