Присъда по дело №840/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

Тъжителят С.Г.Г. е депозирал тъжба до СлРС, с която е предявил
обвинение срещу подсъдимата М.С.Д. за извършено от нея престъпление по
чл.182, ал.2 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа тъжбата. В с.з. при приключване на съдебното
следствие, тъжителят не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, който моли съда да признае подсъдимата за виновна.
Претендира и за присъждане на направените разноски.
Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновна по предявеното й обвинение, като дава
подробни по случая, с които твърди, че на посочената дата действително не е
предала детето на тъжителя, тъй като е било болно. Моли съда да бъде
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Упълномощеният от нея защитник също пледира за постановяване на
оправдателна присъда, като счита, че подсъдимата не е изпълнила решението
по обективни причини – заболяването на детето.
От събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Д. е бълг. гражданин, с висше образование, разведена, работи,
неосъждана.
Тъжителят и подсъдимата били съпрузи, като от брака си имали родено
едно дете – С. С.ов Г.. С решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018
г. на СлРС, в сила от 03.06.2019 г. бракът между тях бил прекратен, като
упражняването на родителските права спрямо детето С. било предоставено на
майката – подс. Д.. С това решение бил определен и режим на лични контакти
на бащата с детето, а именно – до навършване на три годишна възраст на
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 12,00
часа, без преспиване при бащата, а след навършване на три годишна възраст
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа, с
преспиване при бащата, като същият е следвало да вземе детето от жилището,
в което живее то с майка си и го връща отново там.
Съгласно това решение на 03.07.2021 г., като първа събота от месеца,
тъжителят следвало да вземе детето от дома на подсъдимата. Последният
отишъл пред дома й около 09,00 часа и позвънил няколко пъти на мобилния й
телефон и тъй като подсъдимата не отговорила, потърсил съдействие от
полицията, като звъннал на тел.112. На място пристигнал полицейски екип
със служители С.Н. и М.А.. Пред тях тъжителят отново позвънил на
подсъдимата, но тя не отговорила на обаждането. Полицейските служители
направили опит и да почукат на вратата, за да им отвори подсъдимата, но
1

също без успех. Разяснили на тъжителя какво следва да стори в този случай,
като последният заявил, че на 05.07.2021 г. – понеделник ще посети РУ-С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и
А., тъй като те са единствените очевидци на деянието, в което е обвинена
подсъдимата. От техните показания безспорно се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимата не е предала детето на тъжителя, като
въобще не е отговорила на позвъняванията и не е отворила вратата на дома
си. Всъщност тези обстоятелства не се оспорват и от подсъдимата, но с
обяснението, че не е чула телефона, тъй като детето е било зле цяла нощ, не
са спали и когато е звънял, са спели и не са чули. В подкрепа на тези
твърдения ангажира и гласни доказателства, а именно показанията на нейната
сестра – Д. Д.. Последната потвърждава изнесеното от подсъдимата за
влошено здравословно съС.ие на детето и обстоятелството, че не са чули
позвъняванията на тъжителя. Съдът не прие за достоверни нито обясненията
на подсъдимата, нито показанията на сестра й в тази им част. Всички
осигурени от нея свидетели – сестра й, баща й и тя самата изнасят твърдения
колко сериозно е съС.ието на детето /в което съдът няма основание да се
съмнява, с оглед приложените писмени доказателства и изслушаните
показания на личния и лекуващия лекар/, колко често и то вечер прави
пристъпи, колко често се налага да постъпват в болница и т.н., а в същото
време след едно, според подсъдимата и нейната сестра сериозно съС.ие,
попречило им да спят цяла нощ, не са потърсили лекарска помощ. Детето е
заведено при лекуващия лекар три дни по-късно със симптоми хрема без
кашлица след започване на контролиращо лечение за астма. Доколкото
диагнозата астма е поставена в края на месец май 2021 г. и оттогава е
започнало контролиращото лечение, то от отразеното в амб.лист следва
извода, че след започване на лечението, а и към началото на месец юли детето
не е имало кашлица, както се твърди в обясненията на подсъдимата и
показанията на сестра й. В останалата им част тези гласни доказателства,
както и показанията на св. Д. – техен баща, съдът намира за неотносими към
предмета на делото. Правно ирелевантно е дали бащата е вярвал или не
относно заболяването на детето, както и дали не е върнал детето при
предходно вземане, след като е имал право да го вземе с приспиване. Без
значение е и как точно бащата изпълнява родителските си задължения – дали
води детето да играе, дали излиза с него, дали го оставя временно при
родителите си. Не се събраха доказателства тъжителят да е застрашил по
някакъв начин живота и здравето му. Да се твърди, че понеже го е завел на
батутите да скача и то се е върнало задъхано и по този начин се застрашава
детето, е меко казано несериозно. Подсъдимата и нейните близки се опитват
да отглеждат това дете според собствените си разбирания, без да държат
сметка дали това е най-правилно. Според подсъдимата детето трябва да се
2

храни в точно определен час и ако не иска, то се принуждава с наказание
/нищо че след това то повръща, понеже явно се е нахранило насила/. По
същия начин детето трябва да спи в точно определен час и понеже при
бащата не се храни и спи в точно определените от нея часове, то бащата е
неспособен да се грижи за детето и за това не му се разрешава да упражнява
правата си. Следва да се държи сметка, че това е дете на 4 години, че то иска
да играе както другите, да излиза и т.н. и затова не може да се забрани на
бащата да го извежда, за да играе. Подсъдимата има вменено задължение по
цитираното по-горе решение и следва да го изпълнява. Ако с решението,
което е постановено по гражданското дело относно промяна на режима на
лични контакти се определи друг режим, то тя ще бъде в правото си да
отказва на бащата да го взема с приспиване. Ако иска може да заведе и дело
за ограничаване или лишаване от родителски права и така да лиши изцяло
бащата от възможността да вижда детето си, но докато това не се случи като
факт, то тя е длъжна да изпълнява постановеното съдебно решение.
Единственото изключение е ако са налице обективни пречки, както това се е
случило в края на 2021 г. и детето е било оперирано, в болница и след това се
е възстановявало. През този период обаче, бащата не е предявявал и
претенции, въпреки решението на съда, съобразявайки със здравословното
съС.ие на детето.
Съдът кредитира и показанията на свидетелките П. и И. – лекуващ и
личен лекар на детето С., от които се установява, че действително детето има
установено заболяване астма, че има нужда от непрекъснато лечение, но това
лечение може да се прилага и от бащата. Установява се от показанията на св.
И., че бащата се е интересувал от съС.ието на детето /за разлика от твърдения
на подсъдимата и нейните близки/.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 182, ал.2, тъй като на 03.07.2021 г. в гр.
С. като майка на малолетното дете С. С.ов Г. не изпълнила съдебно решение
№ 45/16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г. в частта му относно определения
режим на лични контакти с детето.
Основният факт по делото е дали подсъдимата е изпълнила съдебното
решение № № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г. на СлРС, в сила от
03.06.2019 г., с което решение бил определен и режим на лични контакти на
бащата с детето, а именно – до навършване на три годишна възраст на детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа, без
преспиване при бащата, а след навършване на три годишна възраст всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа, с
преспиване при бащата, като същият е следвало да вземе детето от жилището,
в което живее то с майка си и го връща отново там. Това решение не е било
изпълнено, доколкото на посочената дата подсъдимата не е предала детето на
3

бащата, а това се е явявало първата събота от месеца. Не са били налице и
обективни причини за това, тъй като не се събраха безспорни и категорични
доказателства, че здравословното съС.ие на детето е било влошено или поне
толкова влошено, че да не може да бъде предадено на бащата. Най-малкото е
можела да уведоми бащата за това и то дори и след като „се е събудила“ и е
видяла че я е търсил и знае, че това е бил денят за осъществяване на личните
контакти с детето.
Доколкото веднъж подсъдимата е била призната за невиновна за
извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради квалифициране на
извършеното от нея като малозначително деяние по чл.9, ал.2 от НК и
доколкото са налице данни за няколко други производства, касаещи
неизпълнение на решението относно режима на лични контакти, то съдът
прие, че в настоящия случай не може да приложи отново разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК.
Деянието по чл.182, ал.2 от НК подсъдимата е извършила с пряк
умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните последици.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимата.
За извършеното от подсъдимия деяние по чл. 182 ал.2 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до 2 000
лева. От деянието не са причинени имуществени вреди, които да са предмет
на настоящото наказателно производство. От свидетелството за съдимост на
подс. Д. е видно, че същата не е осъждана и до настоящия момент не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8 от
НК. Не се касае и за множество престъпления. Налице са и всички
предпоставки на чл. 78 А от НК, поради което съдът след като призна
подсъдимата Д. за виновна, я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева. Съдът
намира наложеното наказание за справедливо и отговарящо на обществената
опасност на деянието и дееца.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати на
тъжителя сумата от 12,00 лева ДТ за образуване на НЧХД и 400,00 лева
заплатено адв. възнаграждение. Съдът осъди подсъдимата да заплати и
направените по делото разноски в размер на 23,59 лв.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	11
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20212230200840
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 юли 2021 г.

Присъда по дело №840/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите