Определение по дело №845/2023 на Административен съд - Пазарджик

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1489/30.10.2023г.

 

гр. Пазарджик

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Трети административен състав, в закрито съдебно заседание в състав:                                                      

 

 

                   СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 845 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Писмо/Становище с вх. № 5019/18.08.2023 г. на Директора на СУ „М. О.“ гр. В..

В жалбата се твърди, че обжалваното писмо е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 159 от ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп. Моли се да бъде отменено.

Оспореното писмо е адресирано до Началника на Затвора – Пазарджик, като в същото се съдържа отговор по повод на писмо с рег. № 4730/31.07.2023 г., относно заявление на Н.А. за включване в учебната дейност в Средно училище „М. О.“ гр. В.. Посочено е, че заявителят – лишеният от свобода Н.А., не може да бъде приет за ученик в желаната от него форма на обучение, която е самостоятелна форма на обучение, тъй като през учебната 2023/2024 г., съгласно утвърдения училищен план-прием не се предвижда самостоятелна форма на обучение. Дадено е разяснение, че кандидатите за ученици, лишени от свобода, трябва да отговарят и на посочените изисквания в чл. 33 от Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода, утвърдена със Заповед № Л-3020/01.07.2019 г. на ГДИН.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, намира направеното оспорване за процесуално недопустимо поради липсата на годен предмет за оспорване.

Съдът намира, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно основният белег за това дадено волеизявление да бъде определено като административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него да се засягат права или да се създават задължения.

В конкретния случай оспореното писмо има уведомителен и разяснителен характер. Същото не е адресирано до жалбоподателя (той не е негов адресат), а до началника на затвора, във връзка с инициирана процедура по чл. 62, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, а именно да бъде преместен в Затвора – Враца за включване в учебна дейност.

Писмото има уведомителен характер, тъй като с него е уведомен началникът на затвора, какъв училищен план-прием е утвърден за новата 2023-2024 г., както и, че не се предвижда самостоятелна форма на обучение. Направено е и разяснение относно това, на какви изисквания трябва да отговарят лишените от свобода, които са изявили желание за включване в учебната дейност.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол. Същото има уведомителен и разяснителен характер. Освен това съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявлениета, дейстията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове и те не подлеждат на самостоятелно обжалване. Това становище се подкепя и от практиката на ВАС.

Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалваният акт да притежава белезите на административен акт – индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег, жалбата е недопустима. В случая обжалваното писмо има разяснителен и уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което подадената жалба е процесуално недопустима.

По така изложените съображения, съдът намира направеното оспорване за недопустимо, поради което ще следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Писмо/Становище с вх. № 5019/18.08.2023 г. на Директора на СУ „М.О.“ гр. В.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 845/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                      

 

 

                                                                  СЪДИЯ:  /п/