РЕШЕНИЕ
Номер 371 3.02.2020 Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пловдив І брачен състав
На трети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
Секретар:
Свобода Александрова
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 19795
по
описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на иска е чл. 127а, ал. 2 от СК,
иск по чл. 143 от СК.
Съдът е сезиран с молба, в която се твърди, че
страните са бивши съпрузи. При прекратяване на брака е постигнато между тях
споразумение. Ищецът се грижи за детето А.А.Б.. Към настоящия момент са се
увеличили нуждите на сина на страните. Ответницата работи във *** от около три
години. Има възможност да заплаща по-висок размер на издръжката. Прави се
искане да бъде осъдена майката да заплаща издръжка в размер на 400 лв. Също
така бащата желае да пътува заедно с непълнолетното дете на страните извън
пределите на Република България.
В отговора се сочи, че се оспорват твърденията и
фактите, посочени в исковата молба. Не са налице условия за изменение на
издръжката в претендирания размер. Твърди се, че *** е и. р. с., с в. с. н. ж..
Средномесечният брутен доход на ответницата за периода от април 2018 г. до
януари 2019 г. е 684 *** ***. Няма други доходи. Ежемесечните й разходи
възлизат на 1757 *** ***, като разликата се поема от н. й с.. П. д. н. с. п. образованието
си. Не реализира доходи. Издръжката му се поема изцяло от майката. Ответницата
дължи и. и на м. с. д., Р. К., поради което и се сочи, че издръжка дори в
минимален размер би затруднила особено много ответницата. Относно иска по чл.
127а от СК, майката счита, че това пътуване извън страната е скъпо и тя не
следва да поема половината от тези разходи. Счита, че искът следва да бъде
отхвърлен в частта относно издаване на лична карта на детето, в частта относно
издаване на международен паспорт на детето за период през лятната ваканция и
учебни ваканции на детето, като заявява готовност да представи декларации в
тази връзка само за *** – *** *** *** *** и ***.
В хода на производството ответницата ангажира
доказателства, че заплаща издръжка от 120лв. месечно. Чрез декларация даде
съгласие А. да пътува извън страната до определени държави за период до 30 дни
годишно.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът
намира за установено следното:
От приложените по делото Удостоверение за раждане се
установява, че страните са родители на А.Б..
Съгласно съдебен акт по гр.д. 14534/09г. на Районен
съд – Пловдив родителските права по отношение на м. са били предоставени на бащата.
Майката е осъдена да заплаща издръжка от 60лв.
От показанията на с. Б., м. на А.Б., се установява, че
живеят заедно с А.. За детето се грижи бащата. Майката живее в ***. Родителите
се р. през ***г. и детето не поддържало контакт с ответницата. Г. д. н. с. н. п..
Живеела в. ***.
От показанията на с. К., б. н. с. н. о., се установява,
че майката живее в жилище под наем в *** от три години. К. живее в едно домакинство със с. с., п. д. н.
с. *** и н. й д. ***. Майката ч. д. и н. р. н. т. д., а п. д.. Семейството
имало разходи за занималня, облекло, транспорт. Р. т. л. а. и т.. Веднъж били
до *** *** ***. Майката и А. били веднъж на г..
Съдът дава вяра на показанията на двамата с. при
спазване нормата на чл.172 ГПК. Фактите изнесени от тях са достоверни и
наблюденията им са преки, тъй като са от близкия семеен кръг.
Относно иска за изменение на размера на присъдената на
детето издръжка, съдът установи следното:
Дължимата в момента издръжка е определена през 2010г.
в размер на 60лв. Детето е било към онзи момент на *** години. В момента А. е
на *** години, ученик е.
Относно доходите и притежаваните от родителите
имущества се установи следното: Майката живее и работи в ***. Участва в г. и и.
н. д. с. д. *** на ***г. и *** на ***г. К. има добър стандарт на живот и
осигурява такъв на д. д., з. к. с. г.. М. посещават учебни заведения,
забавление, спорт, ходят на почивки, екскурзии. Възможностите на майката да покрива
разходите за живот в ***, да се реализира на трудовия пазар там, според съда
показват, че не представлява трудност да осигурява издръжка на сина си А.. Бащата
работи като к. н. к.. Трудовото възнаграждение не е високо.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на бащата да
заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си,
следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на
доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите
им да осигурят издръжка.
Съдът намира, че действително е налице изменение в
обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на
детето издръжка. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка
детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му
нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е
пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло,
храна, образование, допълнителни занимания и други. Увеличен е и законовия
минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната
работна заплата. Майката и. и о. д. д., к. с. д. о.. Предвид гореизложеното
съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително
са нараснали е необходимо увеличение размера на дължимата от майката издръжка.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с
оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на поне 500,00 лева, от които минимум 180лв. за
храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда
от бащата и той полага ежедневни грижи за него. Съдът приема, че поради това и
следва майката да поеме по-голям дял в издръжката. Тя е родителят с по високи
възможности. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че ответницата следва
да осигурява месечна издръжка в размер на 400 лв., а останалите средства следва
да се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото му отглеждане.
Съдът счита, че майката е във възможност да заплаща
издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за
ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо
от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от
имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори
когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си
нужди. Също така издръжката, определена от съда, която бащата трябва да осигури
на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите
специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответницата би
могла да осигурява същата. Издръжката на сина му следва да е приоритет за всеки
един родител. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява
основателен за сумата в размер на 400лв.
Поддържа се искане от бащата да се разреши да пътува
със сина му до д. ч. на *** *** и ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***,
*** ***, други държави в ***. Съдът намира, че следва да бъде съобразен освен
интереса на детето да пътешества и степента на риск в държавите, които са
негова дестинация. Съгласно Ситуационния център на Министерство на външните
работи към настоящия момент от този списък с държави по-висока степен на риск 3
има за *** и за ***. За *** е известно на съда, че особено в б. п. р. м. б. г.
пътуват, п. поради к. н. т. л.. Поради което и съдът намира, че следва да бъде
дадено разрешение за ***. А. има и роднини в ***. За *** следва да бъде
отказано. Ситуацията в *** е такава, че *** предпочитат да живеят и работят в
България. Няма необходимост, която да оправдае пътуването на детето до ***.
Разстоянието е също така по-голямо. При извършване на преценката дали следва да
се разреши на детето да пътува извън границата следва да се изходи преди всичко
от неговите интереси. С оглед на това и на събраните в хода на настоящото производство
гласни и писмени доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено
разрешение на момчето да пътува извън границите на страната с баща си до държави
членки на *** *** и ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** *** ***, *** *** за
период от пет години, считано от влизане на решението в сила. За да достигне до
този извод съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страната на
майката, респективно - от разрешение на съда детето да пътува без да е
необходимо съгласие на този родител, реално биха се накърнили основни права на
детето като пълноправен гражданин на страната. В тази връзка следва преди
всичко да се посочи уреденото в основното законодателство на страната изконно
право на всеки български гражданин да се придвижва свободно, без да бъде
ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази
свобода. Именно с оглед интересите на детето и следва да бъде дадено
необходимото разрешение за пътуване. По този начин ще бъде осигурена възможност
на А. да гостува на р. с. и. с.. В полза на детето ще е да не се чувства
ограничен и изолиран, а да има възможността да пътува с туристическа цел и с
цел да общува с р. с.. Също ще може да пътува до ***, к. с. м. м. и с. м..
Видно от доказателствата по делото о. и д. *** са п. н. м. и. д. н. т. о. п..
Няма пречка и А. да има това право.
С оглед уважаването на двата иска, разноските
направени от ищеца, следва да се възложат върху ответника. Същите включват 350
лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. ДТ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответницата дължи
държавна такса от 518.40 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.
На основание
чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената по гр. д. № 14534/09г. по
описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от Г.З.К., ЕГН **********
с адрес: *** на А.А.Б. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител А.С.Б.
ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА
същата от 60 лв. на 400лв. /четиристотин лева/, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.12.2018г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
РАЗРЕШАВА
на ненавършилия пълнолетие А.С.Б.
ЕГН **********, роден на ***г. да пътува многократно извън пределите на
Република България до *** *** на *** *** и ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***,
*** ***, придружаван от баща си А.С.Б.
ЕГН ********** за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила,
без съгласието на майката Г.З.К., ЕГН **********, до три пъти годишно при срок за всяко пътуване не
по-дълъг от 30 дни, като в тази връзка разрешава ОД на МВР гр. *** да издаде
паспорт на детето.
ОСЪЖДА Г.З.К.,
ЕГН ********** да заплати на А.С.Б. ЕГН ********** сумата от 400 лева /четиристотин
лева/, представляващи разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.З.К.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 518,40 лева /петстотин и осемнадесет
лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото
производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова
Вярно с оригинала.
С.А.