№ 2998
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Т. Борисов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Гражданско дело №
20221100102968 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б. Т. П.,
искова молба насочена против ЗК „Л.И.“ АД, с която е предявена искова претенция с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000.00лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца болки и страдания,
вследствие на травматично увреждане – счупване на тялото /диафиза /на раменната
кост – псевдоартроза, което е получено при настъпило на 24.07.2017г., ПТП,
причинено от Д.П. – водач на лек автомобил „Пежо 207“ с ДК № *********,
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
24.07.2017г., около 18.00часа, в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил
„Пежо 207“ с ДК № *********, застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ и мотопед „Хъонгсунг ГЛС 125 Хипер“ с ДК № *******,
управляван от ищеца, при което водачът на застрахования при ответника лек.
автомобил виновно причинил травматични увреждания на ищеца. Сочи се, че за
процесния инцидент е съставен констативен протокол, образуване е досъдебно
производство, което е приключило с Присъда № 354206/06.03.2018г. постановена по
НОХД № 362/2018г., по описа на СРС, 5-ти състав. Релевират се съображения, че
ищецът е претърпял множество травми от процесното ПТП, като е бил хоспитализира
за периода от 24.07.2017г. до 01.08.2017г. Във връзка с произшествието се сочи, че П. е
1
предявил претенция за заплащане на неимуществени вреди, като по образуваното гр.д.
№ 1310/2019г., по описа на СГС, било постановено Решение № 4659/25.06.2019г., с
което ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на
40 000 лв. Сочи, че решението на СГС, било потвърдено с решение на САС,
постановено по в.гр.д. № 5661/2019г. Твърди се от ищеца, че тъй като болките му не
спирали на 01.06.2020г. същият посетил специалист травматолог с оплаквания от
болка в областта на фрактурата и хипотрофия на надмишничната мускулатура. Твърди,
че при прегледа се установило, че счупването на раменната кост не е възстановено, тъй
като няма срастване на счупената кост, като е поставена диагноза псевдоартроза.
Заявява, че било препоръчано извършване на оперативна интервенция, изразяваща се в
поставяне на нова остеосинтеза с костна пластика. Посочва, че констатациите от
прегледа на 01.06.2020г. не били взети предвид при постановяване на съдебния акт, с
който ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 40 000 лв.,
респективно същият дължи допълнително такова. Твърди се, че до ЗК „Л.И.“ АД била
изпратена молба за изплащане на обезщетение, но до датата на депозиране на исковата
молба такова не било изплатено, липсвало и произнасяне по молбата. Твърди, че
ищецът посетил специалист ортопед – травматолог и на 19.04.2021г., който потвърдил
диагнозата от прегледа на 01.06.2020г. В обобщение се сочи, че на ищеца следва да
бъде присъдено допълнително обезщетение за претърпени болки, страдания и битови
неудобства, вследствие на констатираните увреждания – псевдоартроза – счупване на
тялото / диафиза / на раменната кост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗК „Л.И.“ АД, с който ответното дружество навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на заявената претенция. Твърди, че претенцията е
недопустима, тъй като между същите страни, за същото ПТП е постановено решение
по гр.д. № 5661/2019г. по описа на САС, с което е потвърдено решение на СГС, по
гр.д. № 1310/2019г., с което в полза на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 40
000 лв. Твърди се, че при определяне на обезщетението от СГС са взети предвид
всички настъпили увреждания и прогнозите за провеждане на лечението на ищеца. С
отговора се оспорва и размера на заявената искова претенция. В заключение се прави
искане да се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
При тези данни съдът намира следното от фактическа страна.
С определение от 03.11.2021 г., постановено по делото са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
24.07.2017г., около 18.00часа, в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил
„Пежо 207“ с ДК № *********, застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ и мотопед „Хъонгсунг ГЛС 125 Хипер“ с ДК № *******,
управляван от ищеца, при което водачът на застрахования при ответника лек
автомобил виновно причинил травматични увреждания на ищеца, че за процесния
2
инцидент е съставен констативен протокол, образувано е досъдебно производство,
което е приключило с Присъда № 354206/06.03.2018г. постановено по НОХД №
362/2018г., по описа на СРС, 5-ти състав, че ищецът е предявил претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваното гр.д. №
1310/2019г., по описа на СГС, било постановено Решение № 4659/25.06.2019г., с което
ответното дружество било осъдено да заплати на П. обезщетение в размер на 40 000
лв., както и че решението на СГС, било потвърдено с решение на САС, постановено по
в.гр.д. № 5661/2019г.
Според установената по гр.д. № 1310/2019г., по описа на СГС фактическа
обстановка на 24.07.2017 г. около 18:00 ч., в гр. София е станало ПТП, като водачът на
л.а. марка „Пежо“, модел „207“, с per. № ********* Д.Л.П., движейки се по бул.
Цариградско шосе, с посока от бул. Г. М. Д. към бул. Околовръстен път, е нарушил
правилата за движение по пътищата и, преминавайки на червен сигнал на светофара, е
ударил управлявания от ищеца Б. Т. П. мотопед „Хъонгсунг“ модел „ГЛС 125 Хипер“ с
per. № *******, който на кръстовището с ул. *******, на зелен сигнал на сфетофарната
уредба, е предприел маневра „ляв завой“. В резултат на станалото ПТП е пострадал
ищецът, който е получил следните травматични увреждания: лицево-челюстна травма,
контузия на главата, мозъчно сътресение, полифрагментно счупване на дясна раменна
кост с разместване на фрагментите.
По делото са приети като писмени доказателства медицинските документи,
издадени във връзка със заболяването на ищеца /л. 13 и сл. от делото/, които не са били
предмет на разглеждане по гр.д. № 1310/2019г., по описа на СГС, а именно
амболаторни листове от 02.06.2020 г. и от 16.04.2021 г., издадени от лекари ортопед –
травматолози от ДКЦ ХХV – София ЕООД, от които е видно, че ищеца е получил
следните травматични увреждания – хипотрофия на мишнична мускулатура,
палпатронна болка в района на фрактурата.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно- медицинска експертиза,
депозирано на 25.01.2022 г., което съдът кредитира като изготвено от компетентно
лице и неоспорено от страните, при процесното ПТП, ищецът е получил следните
увреждания: контузия в областта на лицето и долната челюст; контузия на главата;
сътресение на мозъка; счупване на дясна мишнична кост в средна трета; охлузвания по
двете лакътни и двете коленни стави. Постравматичната псевдоартроза на диафизата на
раменната кост е незарастване на счупването в средната част на мишничната кост в
нормално приетите срокове. В амбулаторния лист № 000991/02.06.2020г. е описано
състоянието на счупването на дясна мишнична кост към момента на прегледа,
получено при процесното ПТП. Според експерта вследствие на наличната
псевдоартроза на дясна мишнична кост, ищеца изпитва болки с нисък до среден
интензитет в мястото на счупване. При травмата има също и засягане на радиалния
3
нерв, който върви близо до костта от което се получават описаните като „токов удар“
от ищеца оплаквания и липса на чувствителност по предната страна на дясна
предмишница. Лечението на псевдоартрозата на мишничната кост, по принцип е
оперативно - отстраняване на сегашната остеосинтеза- интрамедуларен пирон и
винтове, опресняване на ръбовете на костите в областта на фрактурата и поставяне на
нова метална остеосинтеза- плака и винтове. Ако се получи голям дефект в мястото на
счупването, може да се наложи да се направи костна пластика - взимане на парче кост
от таза и поставянето му на мястото на дефекта. При прегледа, извършен на
19.01.2022г., ищеца представил още един амбулаторен лист за преглед при ортопед-
травматолог, в който не се препоръчва оперативна намеса на този етап. При прегледа,
извършен на 19.01.2022г. се установило наличие на оперативен белег по
предновъншната страна на дясна мишница в областта на раменна става с дължина 7 см.
и оперативен белег по предновъншната страна на дясна мишница в областта над
лакътната става с дължина 6 см. Хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница.
Липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница. Ограничен обем
движение в дясна раменна става от 120 градуса, при норма 180 градуса. Запазен обем
движение в дясна лакътна става. Тези последици от увреждането са с траен характер.
Забавянето във времето на процеса на костното срастване при счупване се разделя на
два етапа- забавено срастване на счупването и несрастване на счупването или
псевдоартроза. Хипотрофията на мишницата е намаляване на обема на мускулатурата
на мишницата, вследствие на някакво увреждане- травматично, неврологично, съдово.
Вследствие на това увреждане, намалява обема на мускулите в засегната област и
тяхната сила. псевдоартрозата се установява с клиничен преглед- наличие на
патологична подвижност в областта на счупването и с рентгенова снимка на която се
вижда характерната картина на псевдоартрозата. При ищеца, при прегледа, извършен
на 19.01.2022г. не се установиха клинични данни за псевдоартроза /наличие на
движение в мястото на счупване/, тъй като в мястото на счупването има метална
остеосинтеза, която не позволява такова движение. Първият документ, на който е
описано състоянието псевдоартроза е Амбулаторен лист № 000991/02.06.2020 г., когато
е направена и рентгенова снимка. Най-вероятно, псевдоартрозата на дясната мишнична
кост при ищеца се е формирала около 9 месеца, до 1 година след инцидента. При
наличието на нова травма /битов инцидент, трудова злополука/ в мястото на счупване
може да се получи така нареченото повторно счупване- рефрактура, което има други
характеристики и рентгенова картина. Вследствие на неправилно проведена
рехабилитация, може да се получи псевдоартроза като усложнение при лечението на
счупването. Според специализираната литература, при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при счупване на
мишничната кост е около 6 месеца. По делото няма данни за това как е протекла
рехабилитацията на ищеца. Продължителността, вида и броя на процедурите се
4
определят от водещият лечението ортопед- травматолог и физиотерапевт, в зависимост
от общото състояние на пациента и локалния статус на увреденият крайник. Първият
документ, на който е описано състоянието псевдоартроза на дясната мишнична кост на
ищеца е Амбулаторен лист № 000991/02.06.2020 г., когато е направена и рентгенова
снимка. Според специализираната литература, най- вероятно, псевдоартрозата на
дясната мишнична кост при ищеца се е формирала в периода, около 9 месеца, до 1
година след инцидента. Псевдоартрозата се е формирала на мястото на счупването на
дясна мишнична кост, получено при процесния инцидент. Медицинския преглед по
съдебно-медицинската експертиза, изслушана по приложеното гр.д. № 76078/2017г..
по описа на СРС е извършен на 27.03.2018г.- 8 месеца след инцидента. При прегледа
не са представени актуални рентгенови снимки, правени с цел установяване на
забавено срастване. И при прегледа тогава и сега при извършения повторен преглед, не
може да се установи клинично наличието на псевдоартрозата. Тя е установена при
направата на рентгенови снимки на 01.06.2020г. и след това.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е свидетеля Д.К. Д., който
заявява, че знае за инцидента на 24.07.2017 г., при който получил нараняване на
дясната ръка и на главата. Твърди, че се е възстановявал 3-4 г. след това. Още не може
да се възстанови. През 2020 г. му казали, че ръката му не може да се оправи. Има
големи болки в нея. Ръката е счупена и костите не са зараснали, има шина в рамото.
Той ходи на рехабилитации, по доктори. Последният път му казали, че няма да може да
се оправи. Не може да използва пълноценно ръката си. От едната си работа напуснал,
защото не може да вдига тежко. Като го пипна по ръката все едно го бие ток. В
ежедневието не си служи нормално с нея. Не може да я движи хубаво, да носи тежко,
постоянно е сгъната. Свивката също го боли. Последният път, когато отиде на доктор,
се почувства и много зле психически. Споделя, че не може да се оправи. Не се чувства
комфортно.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и
съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ. Претендираното обезщетение по пряк иск срещу застраховател по „ГО
на автомобилистите“ произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от
виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от
деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на
процесното ПТП.
Съдът намира за установено, че на 24.07.2017 г. около 18:00 ч., в гр. София е
станало ПТП, като водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „207“, с per. № *********
Д.Л.П., движейки се по бул А Цариградско шосе, с посока от бул. Г. М. Д. към бул.
Околовръстен път, е нарушил правилата за движение по пътищата и, преминавайки на
червен сигнал на светофара, е ударил управлявания от ищеца Б. Т. П. мотопед
5
„Хъонгсунг“ модел „ГЛС 125 Хипер“ с per. № *******, който на кръстовището с ул.
*******, на зелен сигнал на сфетофарната уредба, е предприел маневра „ляв завой“. В
резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, който е получил следните
травматични увреждания: лицево-челюстна травма, контузия на главата, мозъчно
сътресение, полифрагментно счупване на дясна раменна кост с разместване на
фрагментите. В тази връзка е налице влязло в сила Решение № 4659/25.06.2019г.
постановено по гр.д. № 1310/2019г., по описа на СГС, а и обстоятелството е било
обявено за безспорно между страните.
При тези данни съдът намира за частично основателен иска по чл. 432, ал. 1 от
КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има право
на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. Вината на водача на л.а. марка
„Пежо“, модел „207“, с per. № *********, а именно Д.Л.П. се установява безспорно,
доколкото е установена с влязла в сила присъда № 354206/06.03.2018г. постановено по
НОХД № 362/2018г., по описа на СРС, 5-ти състав.
На следващо място съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
а именно болки и страдания в резултат на ПТП. До този извод се стига след анализ на
събраните по делото доказателства, а именно съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че ищецът е получил следните
травматични увреждания – псевдоартрозата на дясната мишнична кост, която при
ищеца се е формирала в периода, около 9 месеца, до 1 година след инцидента.
Псевдоартрозата се е формирала на мястото на счупването на дясна мишнична кост,
получено при процесния инцидент. Според експерта медицинския преглед по съдебно-
медицинската експертиза, изслушана по приложеното гр.д. № 76078/2017г.. по описа
на СРС е извършен на 27.03.2018г.- 8 месеца след инцидента. В тази насока съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че за болките и страданията си по
настоящото дело е бил обезщетен, като му е присъдено обезщетение по гр.д. №
1310/2019г., по описа на СГС. Това е така, защото заболяването, предмет на
настоящото дело е получено впоследствие, но е във връзка с процесния инцидент.
Във връзка с гореизложеното и след прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
според която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 25 000 лв. В тази насока съдът съобразява
обстоятелството, че последици от увреждането са с траен характер, видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза. Ищецът е получил и хипотрофия
на мускулатурата на дясна мишница, липса на чувствителност по предната страна на
дясна предмишница. При него е налице и ограничен обем движение в дясна раменна
става от 120 градуса, при норма 180 градуса. В същото време според експерта болките
са с нисък до среден интензитет в мястото на счупване, а и ангажираните гласни
6
доказателства също не се установиха такива с по – голям интензитет. Затова съдът
намира пълния размер на твърдените неимуществени вреди от 30 000 лв. за
прекомерен. В тази насока съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в
страната, като преценката се извършва при изпълнение на приетите указания по т. 11
от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на
чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по
т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/19 г,. 1 ТО на ВКС.
С оглед извода за основателност на главния иск за сума в размер на 25 000 лв.,
съдът намира за основателно и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума за периода, считано от депозиране на исковата молба 25.05.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и искането за разноски на ищеца по реда на чл. 78, ал.
1 от ГПК е основателно за сумата от 2 683.33 лв., представляващи платени държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, а от страна на ответника не е
налице искане за присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******“ № **, да заплати на Б. Т. П., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София,
ул******* чрез адв. Х., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 25 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 24.07.2017 г., в гр. София
при което водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „207“, с peг. № ********* Д.Л.П.,
движейки се по бул А Цариградско шосе, с посока от бул. Г. М. Д. към бул.
Околовръстен път, е нарушил правилата за движение по пътищата и, преминавайки на
червен сигнал на светофара, е ударил управлявания от ищеца Б. Т. П. мотопед
„Хъонгсунг“ модел „ГЛС 125 Хипер“ с per. № *******, който на кръстовището с ул.
*******, на зелен сигнал на сфетофарната уредба, е предприел маневра „ляв завой“,
като в резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, който е получил следните
травматични увреждания: псевдоартроза на дясната мишнична кост, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, и разноски, съобразно уважената част от иска в
размер 2 683.33 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Банкова сметка, по която може да бъде платено обезщетението – IBAN
7
BG0*******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8