Р Е Ш
Е Н И Е
№ 395
гр. Русе, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 7 октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Н. ЧОКОЕВА
при
секретаря ДИМАНА С.А и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 279 описа за 2018 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с
правно основание § 22 ПЗРКЗ вр. чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищците А.В.Р. и Г.В.И.
твърдят, че са наследници на И. Г. М., починала
вследствие на ПТП, извършено от П. С. С., за което било образувано НОХД
№ 310/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе и е приключило с влязла в
сила присъда, с която съдът го признава за
виновен
за това, че на 02.05.2014 г. в района на гр. Сливо поле, обл.
Русе при управление на МПС – Бус „Мерцедес спринтер" модел 316 CDI с рег. № СС 1213 СВ, нарушил правилата
за движение по пътищата. В резултат на това деяние причинил смъртта на повече от едно лице – Д.
С. П. и И. Г. М. и средни телесни повреди на други лица. Ищците твърдят, че
вследствие смъртта на тяхната майка са им нанесени емоционални и психически страдания,
подробно описани в исковата молба, като вторият ищец твърди, че е развил и психиатрично
заболяване вследствие загубата на майка му, с която живеел в общо домакинство.
Предявяват настоящите искове по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като МПС-то, с
което е извършено деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена ответника. Считат, че справедливото обезщетение за всеки от тях е 150 000 лв.
за А.Р. и 200 000 лева за Г.И., като признават, че ответното дружество им
е заплатило по 49 000 лева на всеки от двамата обезщетение за
неимуществени вреди. Считат, че претърпените болки и страдания са в
по-висок от репарирания размер и следва да бъдат обезщетени допълнително от
застрахователното дружество. Искат от съда да осъди ответника да им заплати сумите
съответно от 101 000 лева за първата ищца и 151 000 лв. за втория ищец, ведно
със законната лихва от датата на деликта. Претендират разноски.
Ответникът „ЗД ЕВРОИНС“ АД не признава исковете, оспорва ги по основание и размер, възразява че претенциите
са завишени и не отговарят на критериите за справедливост, оспорва
причинно-следствената връзка между смъртта на И. М. и *******на Г.И..
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязла в сила присъда
по НОХД № 310/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, П. С. С. е признат за виновен в това, че на 02.05.2014 г. в района
на гр. Сливо поле, обл. Русе при управление на МПС – Бус
„Мерцедес
спринтер" модел 316 CDI с рег. № СС 1213 СВ, нарушил правилата
за движение по пътищата и в резултат на това деяние причинил смъртта на повече от едно лице – Д.
С. П. и И. Г. М. и средни телесни повреди на други лица.
Ведно от удостоверението на л.24 ищците
А.В.Р. и Г.В.И. са деца на починалата И. Г. М..
В подкрепа на твърденията на ищците за претърпените
от тях неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетелите В.К.А. и М.Г.Р., които изнасят безпротиворечиви данни за интензитета на страданията и
притесненията на всеки от ищците вследствие смъртта на тяхната майка, за
отношенията им с нея. Свидетелстват, че загубата й е непрежалима от децата й,
защото е била много лъчезарен, деен и гостоприемен човек, ищците са имали силна
емоционална връзка с нея, тя им е била опора и подкрепа във всичко, помагала на
дъщеря си в отглеждането на внучето, събирала цялото семейство по празници, а
със сина си била още по-близка, защото живеела с него в общо домакинство,
чували се по няколко пъти на ден и поддържали изключително силна връзка.
Вследствие смъртта на майка му, Г.И. е получил *******“. В
този смисъл е даденото заключение по комплексната експертиза от вещите лица
психолог и психиатър. Последните установяват, че заболяването на ищеца е в
причинно-следствена връзка с преживения стрес от загубата на майка му,
първоначално е било регистрирано през 2015 г., като се очертава траен фон на
симптомите на тревожност и депресия, които значително нарушават ежедневните му
дейности и водят до социална и трудова дезадаптация. Отчетен е минимален ефект
от лечението с антидепресанти, което е наложило 11 стационарни лечения в рамките на 4 години. Към момента
заболяването е с неблагоприятен ход на протичане с терапевтична резистентност и
склонност към хронифициране. Вещите лица
са категорични, че отключващият фактор за заболяването е психотравмата
от смъртта на майката и считат, че заболяването остава за цял живот. Обясняват
в съдебно заседание, че първоначалните симптоми са замаскирани като соматични и
че ищецът е потърсил първоначално помощ от кардиолог и ендокринолог
преди да потърси психиатрична помощ.
В подкрепа на приетото експертно заключение, което се
кредитира ат съда, като обосновано и компетентно, са и приетите по делото
писмени доказателства – епикризи от Център за психично здраве – Русе, от които
е видно, че Г.И. е постъпвал за лечение 13 пъти в периода м. май 2015 г. – м.
юли 2019 г. с диагноза *******. Освидетелстван е с решение на ТЕЛК Силистра от
19 април 2016 г. до 25 юни 2020 г. със 71 % трайно намалена работоспособност и
водеща диагноза *******.
Не се спори, че водачът към момента
на ПТП-то е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника
„ЗД ЕВРОИНС“ АД, както и че последният е
изплатил на всеки от ищците обезщетения за неимуществени вреди по 49 000
лева.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Постановената присъда по НОХД на
основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е
извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Тя се явява задължителна и за застрахователя – страна по сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
При установената фактическа обстановка
и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищците неимуществени вреди, предявените искове се явяват доказани по основанието
си. Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи
на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно
принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът
да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения
върху психичното здраве на ищците. При тази преценка следва да бъдат взети
предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и
интензитетът на търпените страдания и душевни преживявания, продължаващи и понастоящем,
силната връзка на ищците с тяхната майка, доброто й здравословно състояние към
момента на смъртта й, мястото й в живота на всеки от децата й, а по отношение
на ищеца Г. следва да се вземе предвид и влошеното му психиатрично състояние,
което е причинено от смъртта на майка
му, многократната стационарна хоспитализация и неблагоприятния ход на протичане
на заболяването от аспекта на бъдещата му прогноза.
Преценени от този аспект, съдът приема, че претърпените от ищцата Р. неимуществени вреди следва да се репарират със сумата
от 90 000 лв., а за ищеца Г. от 120 000
лв., които размери съответстват
най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. От така определения размер на
обезщетенията следва да се приспаднат заплатените обезщетения от
застрахователното дружество.
Върху главниците се дължи законна лихва от датата на деликта, което произтича от факта, че пряко задълженото
лице, отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на вредата и като съобразява, че материалните
правоотношения между страните се регламентират от КЗ (отм.), а не от сега
действащите правни норми.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищците направените от тях деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете. Видно от релевирания списък по
чл.80 от ГПК на л.145 пълномощникът на ищците е поискал заплащане само на 5000 лв. възнаграждение общо за
двамата ищци от платеното от по 8000 лева (договори на л.6 и л.7) и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
следва да се ограничи до поискания размер, поради което съразмерно с уважената
част на А.Р. се дължат разноски от 121.95 лв. за вещо лице (от платени 300 лв.) и 1016.26 лв.
– адвокатско възнаграждение (от поисканите 2500 лева), а на Г.И. - 1179.25 лв.
адвокатско възнаграждение (от поисканите 2500 лева).
На основание чл.78 ал.8 от ГПК ищците следва
да заплатят на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение, както следва:
1443.08 лв., дължимо от А. и 2146.23 лева, дължимо от Г.И., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да заплати по сметка на РОС
дължимата държавна такса от 4480 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ЗД
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43, представлявано
от Й. Ц. и Р. Б. да заплати на А.В.Р., ЕГН **********
*** сумата от 41 000 лева - обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на И. Г. М. от ПТП, причинено
от П. С. С. на 02.05.2014 г., с който дружеството има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.05.2014 г. както и 1138.21 лв. – разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.В.Р. против “ЗД ЕВРОИНС“ АД за размера над 41 000 лева до 101 000 лева,
ведно със законната лихва от деликта.
ОСЪЖДА “ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Христофор
Колумб 43, представлявано от Й. Ц. и Р. Б. да заплати на Г.В.И., ЕГН ********** ***, сумата от 71 000 лева - обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на И. Г. М. от ПТП, причинено
от П. С. С. на 02.05.2014 г., с който дружеството има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.05.2014 г. както и 1179.25 лв. – адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.И. против “ЗД ЕВРОИНС“ АД, за размера над 71 000 лева до 151 000
лева, ведно със законната лихва от деликта.
ОСЪЖДА А.В.Р. да заплати на “ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1443.08 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.В.И. да заплати на “ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2146.23 лв. съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА “ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Христофор Колумб 43, представлявано от Й. Ц. и Р. Б. да заплати по
сметка на РОС сумата от 4480 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: