Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.Плевен, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №178
по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба от Д.П.Н. ***, с ЕГН **********,
против Решение №2153-14-10/23.01.2020 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. от Д.Н. чрез пълномощник Д.Н. и е потвърдено Разпореждане
№О-14-000-00-01356013/17.12.2019 год. на ръководител на изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен.
В жалбата са наведени доводи, че с оспорените решение
и разпореждане на Н. е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, с мотиви, че
не е подадена Декларация по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Твърди, че декларация
по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в НАП с входящ номер
**********/02.02.2015 г., която съдържа изричното й волеизявление за осигуряване за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица. От 1.01.2015 до настоящият момент се осигурява като земеделски производител
за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална
болест и безработица и редовно плаща дължимите вноски. Позовава се на разпоредбата
на чл. 1, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ, според която вида на осигуряването може да се
променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната
календарна година. Прави извод, че в нейния случай, след като няма подадена такава
декларация за промяна на вида на осигуряване, то задължението й за осигуряване
за риска общо заболяване и майчинство не е отпаднало, независимо от това, че й
е отпусната инвалидна пенсия. Поради тази причина не е прекъснала осигуряването за риска общо
заболяване и майчинство и продължава да внася дължимите вноски. На това
основание счита за незаконосъобразен отказа за изплащане на обезщетение. В
заключение моли съда да отмени Решение №
2153-14- 10/23.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ Плевен и да разреши
изплащане на дължимото й парично обезщетение.
В съдебно
заседание жалбоподателката се явява
лично и се представлява от сина си Д.Н., упълномощен устно в съдебно заседание
на основание чл.33, изречение последно от ГПК вр. Чл.144 от АПК, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество претендира за отмяна на
оспорените решение и разпореждане.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на
спора.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
В ТП на НОИ - Плевен
е подадена информация за издадени болничен лист №Е20198757690 (продължение) на
лицето Д.П.Н., приложен на л.19 от делото. Болничният лист е представен ведно с
удостоверение приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В т. 1 в
удостоверението е посочено, че към деня на настъпване на временната
неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск.От съда е изискан и е
представен и първичния болничен лист-л.51.
По данни от
административната преписка е извършена проверка в регистрите и е установено, че
Н. е самоосигуряващо се лице - земеделски производител. От справка 22А -
деклариран вид осигуряване (л.20) от самоосигуряващи се лица е установено, че лицето е
започнало да упражнява дейност от 28.02.2005 г., като считано от същата дата е
заявен вид осигуряване само за фонд „Пенсии“. Считано от 1.01.2015 г. е
извършена промяна в осигуряването, като лицето е подало приложената на л.32
декларация и е заявило вид осигуряване - за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо
заболяване и майчинство“ (в декларацията е
поставен знак”х” срещу –„за всички осигурени социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица).
Със заявление вх.
№2112-14-375/12.04.2017 г. на л.21-23 Н. е поискала отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване. Считано от 1.022017 год. на Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване с разпореждане №11/25.04.2017 г-л. 24, като същата е
отпусната в минимален размер до определянето на действителен такъв. С
последващо разпореждане №20/30.05.2017 г.-л.25 е изменена личната пенсия за ИОЗ
на лицето и същата е определена за изплащане в действителен размер.
Постановено
е Разпореждане №
0-14-000-00-01356013/17/12/2019 г. от ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите, с което на Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване, по болничен лист № Е20198757690 и удостоверение, приложение №9
към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с
Вх. № Р14-14-000-00-**********/9-12-2019г. Посочено е в разпореждането, че лицето
е без право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода на
болничен лист № Е20198757690 (продължение). По данни от информационната система
на НОИ лицето е с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Органът се е
позовал на разпоредбата на чл.1, ал.6 от Наредбата за общественото осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно който текст самоосигуряващите се лица по
чл.4, ал.3, т.2 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание по предвидения в наредбата ред, чрез подаване на декларация по утвърден
от НАП образец. За лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена съответната
декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. В информационната система на НОИ
липсва такава декларация, съдържаща изрично волеизявление на лицето за
осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и
професионална болест и безработица в качеството му на пенсионер. В тази връзка
за лицето не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване и
майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност -
28.10.2019 г. (начало на неработоспособността, по първичния болничен лист) и не
отговаря на условията на чл.40, ал.1 от КСО да е осигурено за съответния риск.
Разпореждането е връчено на Н. на 23.12.2019 год., видно от разписка на л.17 от
делото.
Против Разпореждане №
0-14-000-00-01356013/17/12/2019 г. е подадена жалба с
вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. на л.13 от делото с твърдение, че декларация по
чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в НАП с вх.№**********/2.02.2015 год., в
която се съдържа изрично волеизявление за осигуряване на всички осигурени
социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.
Твърди, че от 1.01.2015 год. насетне се осигурява като земеделски производител
за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална
болест и безработица и редовно плаща осигуровките си. Моли за отмяна на
разпореждането и разрешаване изплащането на дължимото й парично обезщетение.
Въз основа на жалбата
е постановено и оспореното в настоящото
производство Решение №2153-14-10/23.01.2020 год. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. от Д.Н. чрез пълномощник Д.Н. и е потвърдено Разпореждане
№О-14-000-00-01356013/17.12.2019 год. на ръководител на изплащане на
обезщетенията и помощите. Органът е изложил следните мотиви: В ТП на НОИ - Плевен
е подадена информация за издаден болничен лист №Е20198757690 (продължение) на
лицето Д.П.Н.. Болничният лист е представен ведно с удостоверение приложение №9
към чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване. В т. 1 в удостоверението е посочено, че към
деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за
съответния риск. При извършена проверка в регистрите е установено, че Н. е
самоосигуряващо се лице - земеделски производител. От справка 22А - деклариран
вид осигуряване от самоосигуряващи се лица е установено, че лицето е започнало
да упражнява дейност от 28.02.2005 г., като считано от същата дата е заявен вид
осигуряване само за фонд „Пенсии“. Съгласно чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ видът
на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31
януари на съответната календарна година. Считано от 1.01.2015 г. е извършена
промяна в осигуряването, като лицето е заявило вид осигуряване - за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. Със заявление вх. №2112-14-375/12.04.2017
г. Н. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Считано от 1.02.2017 год.на Н. е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в минимален размер с разпореждане
№11/25.04.2017 г, а с последващо разпореждане №20/30.05.2017 г. е изменена
личната пенсия за ИОЗ на лицето и същата е определена за изплащане в
действителен размер.
Органът се е позовал
на разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от
НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 - 6 от Кодекса
за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4
от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването
възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2 от наредбата.
Посочено е, че на Н. е отпусната лична пенсия за ИОЗ считано от 1.02.2017 год. с
разпореждане №11/25.04.2017 г. на ръководител ПО и съгласно текста на
разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за да възникне осигуряване за
лицето, следва да има подадена декларация до компетентната териториална
дирекция на НАП съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 1 от наредбата, с която
лицето изрично да посочи, че е пенсионер и да заяви вида на осигуряването си. В
случая след извършена проверка в регистрите органът е установил, че такава
декларация от лицето не е подадена. Това е формирало у органа извод, че за Н.
не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване и майчинство
към момента на настъпване на временната неработоспособност - 28.10.2019 г. и
лицето не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО да е осигурено за
съответния риск. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица
за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. При тези съображения органът е потвърдил оспореното разпореждане
и е отхвърлил жалбата на Н. срещу това разпореждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Решението е връчено
на Н. на 28.01.2020 год., видно от разписката на л.12 от делото, а жалбата
против него е подадена до съда чрез органа на 4.02.2020 год. и е заведена с
вх.№1012-14-110 # 3.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението
на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”е” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения
по глава
четвърта, раздели І и ІІ или помощи, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл, оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.
Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен
орган-ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите по смисъла на чл.40,
ал.3 от КСО, който е определен да издава такива разпореждания с приложената на
л.35-36 от делото Заповед
№1015-14-158/23.06.2016 год..
Оспореното Решение е писмено,
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в
предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това
число фактически и правни основания за издаването си. Решението е постановено
при спазване на административнопроизводствените правила.
Относно спазването на материалния закон съдът съобрази
следното:
По делото няма спор относно фактите. Спорът е правен и
се свежда до това, след като Н. на 1.01.2015 год. е извършила промяна в
осигуряването, като от тази дата е заявила осигуряване и за фонд „Пенсии” и за
фонд „Общо заболяване и майчинство”, а считано от 1.02.2017 год. на Н. е
отпусната с Разпореждане№11/25.04.2017 год. лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, възникнало ли е за Н. право на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по представените болнични листи от
2019 год. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
Не се спори, че Н. е самоосигуряващо се
лице-земеделски производител. Съгласно чл. 5, ал. 2
от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е задължено
да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова
дейност и подлежащи на осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица,
внасят осигурителните вноски за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 от КСО.
Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за
старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4
от КСО). Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8
от КСО. В този смисъл Н. по свой избор , считано от 1.01.2015 год.,
когато е извършила промяна в осигуряването, като от тази дата е заявила
осигуряване за фонд „Пенсии” и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, като не се спори, че е внасяла дължимите
осигурителни вноски (а това е видно и от приложената
справка от НАП на л.62 и сл.), поради което,
считано от 1.01.2015 год. тя е била осигурена за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, в т.ч. е
била осигурена за риска „общо заболяване”. Въпросът е, от дата 1.02.2017 год. и
насетне, на която дата на Н. е отпусната с Разпореждане №11/25.04.2017 год. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следвало ли е да подаде нова
декларация за промяна в осигуряването, или подадената вече такава от 1.01.2015
год. е достатъчна за целите на дължимостта на обезщетението за общо заболяване,
след като вече е придобито и упражнено правото си на пенсия.
Редът за
осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1
от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 от КСО
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването,
възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е
регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден
образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. Окд-5) от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до
компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се
лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението
за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2
от НООСЛБГРЧМЛ.
Н., след като й е била отпусната пенсия, считано от
1.02.2017 год., е продължила да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо
се лице. Считано от 1.01.2015 год., когато Н. е променила вида на осигуряването
си с подаване на процесната декларация и е станала осигурено лице за всички
осигурени социални рискове, в т.ч. и за общо заболяване, до датата на отпускане
на пенсията-1.02.2017 год., по отношение на нея е било налице нормативно
основание за задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по
смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
След датата на отпускане на пенсията обаче, следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 4, ал. 6
от КСО , самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 от КСО,
на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание. Т.е. разпоредбата на чл. 4, ал. 6
от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се
лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не
и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят
предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от
упражняването на това право. В този смисъл е и постановеното Решение № 5
от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. (обн. - ДВ, бр. 55 от
2000 г.) Конституционният съд на Република България е обявил за
противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по отношение на
работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по
този законов текст. В мотивите на решението е изразено становище, че
включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица
по чл. 4, ал. 3
КЗОО (сега КСО, загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) би противоречало на
същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от
тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение.
Пенсионерите не са задължени субекти за задължително социално осигуряване на
основанието по чл. 4, ал. 3 от КСО. При липса на законово основание,
пораждащо задължение за пенсионерите, упражняващи трудова дейност като
самонаети лица, да се осигуряват по реда на КСО, за тази категория лица не е
създадено нормативно задължение да подават декларации до специализираните
административни органи, с които "да упражняват правото да не се
осигуряват". Разпоредбата на чл. 4, ал. 3
от КСО не създава "право на пенсионерите да не се
осигуряват", а ги изключва от кръга на лицата със задължение да се
осигуряват съгласно цитираното решение на Конституционния съд.
Напротив, въведено е обратното задължение-за
работещите пенсионери, които желаят да продължат да се осигуряват за всички
осигурени социални рискове, след като вече им е
отпусната пенсия, следва да сторят това чрез
нарочно подаване на декларация от
момента в който им е отпусната пенсия. Регистрационният режим по Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) се отнася за
лицата, които са задължени да се самоосигуряват. Декларациите по чл. 1, ал. 2
от наредбата се подават от лицата по чл. 1, ал. 1
от същата наредба, които имат задължение за социално осигуряване. На
деклариране подлежат обстоятелствата във връзка със започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е
регистрирано самоосигуряващото се лице. С чл. 4, ал. 6
от КСО на лицата по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2, 4 - 6,
на които е отпусната пенсия, е предоставено право да се осигуряват по свое желание и именно затова те упражняват
правото по чл. 4, ал. 6 от КСО с
подаване на декларации за правноотносимите обстоятелства по реда на НООСЛБГРЧМЛ. В същия смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 1, ал.
6 (предишна ал. 5) от
НООСЛБГРЧМЛ - лицата, на които е отпусната пенсия, в
случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО,
се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата
по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 от Кодекса
за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването
възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на
осигуряването се променя по реда на ал. 4- ако е подадена декларация по
утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на
съответната календарна година.
Ето защо, от момента, от който й е отпусната
пенсия, Н., в качеството й на пенсионер, упражняващ дейност като земеделски
производител, не подлежи на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 3,
т. 2 от КСО, без да има задължение да "упражни право да
не се осигурява". Извършеното внасяне на осигурителни вноски за периода
след отпускането на пенсия до настоящия момент
не е предвидено от закона като конклудентно действие, приравнено на
декларация на пенсионера по чл. 4, ал. 6
от КСО в съответствие с НООСЛБГРЧМЛ,
че желае да се осигурява и съответно пораждащо задължение за осигуряване. Като
правото на Н. като пенсионер да не се осигурява за всички осигурени социални
рискове е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви
допълнителни действия от нейна страна, освен задължението в последната,
подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в
осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за
здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по
реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е
придобило качеството пенсионер обаче, желае да продължи да се осигурява за
всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и
безработица, за това лице възниква
необходимост да подаде допълнително, нова декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице на основание чл.1, ал.6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ (обр.
Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че желае да продължи да се осигурява. В същата се попълва тази част, в
която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“ като се посочва
вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява. В случай, че
изрично с подаването на декларация образец ОКд-5 лицето не изрази желание за
осигуряване, следва да се приеме, че лицето не желае да се осигурява за всички
осигурени социални рискове. Съгласно сега действащата редакция на изречение
второ на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за тези лица осигуряването
възниква от датата, посочена в декларация образец Окд-5.
Налага се извод, че
подадената през 2015 год. декларация за промяна във вида на
осигуряването е бил важима от датата на подаването й през 2015 год. до датата
на отпускане на пенсията на Н. през 2017 год., но не е важима след датата на
отпускане на пенсията. За да възникне право на обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за Н., същата е следвало да упражни
правото си да подаден нова декларация по чл.1, ал.6 от Наредбата, през 2017
год., когато й е отпусната пенсия за ИОЗ, в която да декларира, че желае да се
осигурява вече като р.пенсионер за всички осигурени социални рискове, в т.ч. за
общо заболяване, което не е сторила.
Като е достигнал до
същите изводи, органът е постановил правилно и обосновано на доказателствата
решение, жалбата против което следва да се отхвърли.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен,
V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.П.Н. ***, с ЕГН **********, против
Решение №2153-14-10/23.01.2020 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-110/27.12.2019 год. от Д.Н. чрез пълномощник Д.Н. и е
потвърдено Разпореждане №О-14-000-00-01356013/17.12.2019 год. на
ръководител на изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/