Определение по дело №374/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 10/27.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1843/2013 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „П. п. – К.” Е. – гр.К. да заплати на С. Н. К. от гр.К., сумата в размер на 1334.62 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения, както и сумата в размер на 232.28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на нетните трудови възнаграждения за периода от м.януари 2012 г. до м.април 2012 г. включително, както и разноски в размер на 398.93 лв. Ответникът „П. п. – К.” Е. – гр.К. е осъден да заплати по сметка на РС – К. д.т. в размер на 103.38 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „П. п. – К.” Е. – гр.К., представляван от процесуалния си представител, Ûойто го обжалва като незаконосъобразно и немотивирано. В жалбата се сочи, че видно от приложеното към исковата молба удостоверение, „П. п. – К.” Е. – гр.К. следвало да заплати на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за времето от месец януари до месец април 2012 г., като му се приспаднат необходимите данъци и удръжки. Сочи се, че между страните бил сключен трудов договор, който бил прекратен по взаимно съгласие през месец март 2013 г., като било уговорено как да се извършат всичките плащания помежду им предвид съществуващите традиционно добри служебни и трудови взаимоотношения. По отношение на този въпрос постигнали съгласие, че доброволно ще уредят всичките си финансови въпроси и това съгласие било постигнато преди завеждането на исковата молба. Поради това въззивникът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като дружеството никога не било отказвало да изпълни поетите задължения. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият С. Н. К., представляван от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263 от ГПК. Излага съображения по същество. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия поддържа становището си, изразено в подадения отговор и представена писмена защита.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му като нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.128, т.2, във вр. с чл.124 от КТ за заплащане на сумата от 1 334.62 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 236.50 лв., представляващи обезщетение за неизпълнение на парично задължение за минало време (мораторна лихва). Ищецът сочи в исковата молба, че за посочения в исковата молба период не бил получил дължимото трудово възнаграждение. Ответникът оспорва иска като твърди, че страните се уговорили да уредят отношенията си доброволно и извънсъдебно, поради което искът бил неоснователен и недоказан.

Установява се от представената като доказателство по делото – справка изх. № 36/25.04.2013 г., издадена от управителя на „П. п. – К.” Е. – гр.К., че С. Неджатин К. има да получава заплати от месец януари 2012 г. до месец април 2012 г. включително, общо в размер на 1 334.62 лв.

Също така от представените справки за изчисление на законна лихва върху дължимите трудови възнаграждения се установява, че обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва) е в общ размер на 236.56 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.128, т.2, във вр. с чл.124 от КТ за заплащане на дължими трудови възнаграждения е основателен и доказан и правилно е бил уважен от Кърджалийския районен съд. Безспорно по делото е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът С. Н. К. не е получил трудовите си възнаграждения за времето от месец януари 2012 г. до месец април 2012 г. включително, които са в общ размер на 1 334.62 лв., видно от представената справка, издадена от въззивника. Впрочем, въззивникът не оспорва обстоятелството, че на въззиваемия се дължат претендираните трудови възнаграждения, като във въвзивната жалба излага довод за доброволно уреждане на отношенията между страните, каквото очевидно не е налице. Основателен до размера от 232.28 лв. е и предявеният иск по чл.86 от ЗЗД, както правилно е постановил първоинстанционният съд. Размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане на трудовите възнаграждения е изчислен от съда, което не представлява фактическа сложност.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 10/27.02.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1834 по описа за 2013 г. на същия съд. При този изход на делото на въззиваемия се следват съответни разноски. В тази връзка съдът намира направеното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия възнаграждение за адвокат за неоснователно. Действително фактическата и правна сложност на делото не са големи, но като се съобразят обжалваемия интерес – 1 566.90 лева, обстоятелството, че е подаден отговор на въззивната жалба, както и писмена защита с явяване в съдебно заседание, размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция – 500 лева не е прекомерен. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид обжалваемия интерес – 1 566.90 лева, минималното възнаграждение е в размер на 339.68 лева. Ето защо договорения хонорар от 500 лв. не е прекомерен и следва да бъде присъден на въззиваемия.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/27.02.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1843 по описа за 2013 г. на същия съд.

ОСЪЖДА „П. п. – К.” Е. – гр.К., У.П. М. № *, с ЕИК * да заплати на С. Н. К. от гр.К., К.Г. Г. № *, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.