РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Видин, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ
МЛ. СЪДИЯ, в публично заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.В. Л.
Членове:В. Д. С.
Р. К. Д.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Л. В. Л.Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20221300600048 по описа за 2022 година
С присъда № 17/18.01.2022г. по НЧХД№ 664/2020г. по описа на Районен съд-
Видин, подсъдимият ИЛ. СЛ. ИЛ. с ЕГН **********, е признат за НЕВИНЕН, в това че
депозирал жалба - сигнал на 04.12.2019г. в РУ Видин с вх. №178600-14541 по описа на
Управлението за извършени престъпления - кражби от Г. К. П. от лица подробно описани в
сигнала, което по същността си представлява „приписване на престъпление“, като го
оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 147 ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЕН е предявения от Г. К. П. срещу И. С. И. граждански иск за сумата от
10000 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 17.03.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДЕН е тъжителя Г. К. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на ИЛ. СЛ. ИЛ.
сумата от 400, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по
производството.
Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителят Г. К. П., чрез защитника му-
адвокат Г.Г.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна и
необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като бъде уважен и гражданския иск.
Подсъдимият ИЛ. СЛ. ИЛ., чрез своя защитник- адвокат С.С., моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда.
1
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК,
намира, че жалбата е неоснователна.
ВРС правилно е приложил закона, респ. стигнал е до верния краен правен извод, че
поведението на подсъдимия не е съставомерно по текста от НК, по който е повдигнато
обвинение с тъжбата, като правилно, при това положение, е отхвърлена гражданската
претенция.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а още по малко
са направени такива, които да накърняват правото на защита на подсъдимия, тъй като при
оправдателна присъда това право е реализирано в пълнота.
От друга страна ВОС, макар да споделя, фактическата обстановка приета за
установена от ВРС в по-голямата част, не е съгласен с някои крайни фактически изводи на
основния съд.
Правилно е приел ВРС, че на 04.12.2019г. от името на подсъдимия ИЛ. СЛ. ИЛ. е бил
депозиран „Сигнал“ с вх.№ 178600-14541 по описа на РУ- Видин, за извършени
престъпления от Г. К. П., респ. кражби от лица посочени в сигнала. Въз основа на него била
образувана полицейска преписка № 178600-14541/20г. по описа на РУ Видин. Преписката е
приключила с мнение за прекратяване на същата, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НК,
поради липса на данни за извършени престъпления, посочени в сигнала. С постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 19.03.20г. по пр. пр. №731/20г., РП-Видин е
отказала да образува ДП.
С оглед заключение № Г-16/24.02.2021г. на тройната съдебно-графическата
експертиза, ВОС споделя и извода на ВРС, че ръкописните текстове и подписи в „Сигнал“
вх. № 178600-14541 по описа на РУ- Видин и сведение от 29.11.2019г. не са изпълнение от
подсъдимия.
От друга страна, ВОС не споделя извода, че не е установено, че именно подсъдимия е
подал сигнала в полицията. ВОС намира, че ВРС неправилно е анализирал показанията за
това обстоятелство, дадени от свидетелите Р. Р.и Н.Е., във връзка с останалите доказателства
по делото. Следва да се има предвид също, че не толкова е от значение кой е материализирал
сигнала на хартиения носител, а кой го е подал. Видно от показанията на Р./полицай,
работещ по случая/, той е посочил, че пред него И. е потвърдил написаното в сигнала.
Видно от показанията на Е. /служител в ОД на МВР Видин, който през 2019г. е приемал
сигнали на гражданин/, тя е посочила, че когато гражданин подавал сигнал при нея, винаги е
представял документ за самоличност и в случай, че гражданина не е автор на сигнала, след
изрично разрешение на началника е трябвало да впише трите си имена и да се подпише
собственоръчно пред нея. В случая няма данни за изпълнение на процедурата при която
подателят на сигнала е само преносител. Освен това, видно от изисканото и прието от ВОС
писмо № 3405/31.03.2022г. от ОД на МВР Видин, документа с вх. № 178600-14541 от
04.12.2019г. е заведен във входящия регистър на РУ- Видин, като жалба подадена от ИЛ.
СЛ. ИЛ. с ЕГН **********. Видно е, че тези данни напълно съвпадат с личните данни на
подсъдимия.
Независимо от това, ВОС намира, че в случая от съществено значение са други
обстоятелства, за които не са събирани доказателства от ВРС и не са обсъдени от основния
съд.
Видно от полицейска преписка № 178600-14541/20г. по описа на РУ Видин, която е
приложена по делото на ВРС, в докладна записка от 17.03.2020г., изготвена от свидетеля
2
Р.Р., в качеството му на полицейски инспектор, е посочено, че по сигнала са снети сведения
от лица, както и това, че: „…описаните деяния касаят период от няколко до 10 години назад
във времето, което от своя страна възпрепятства и прави почти невъзможно, пълното и
обективно изясняване на изложеното в сигнала.“ Пред ВРС бяха призовани за разпит като
свидетели, следните лица от които са били снемани сведения, във връзка с обстоятелства
посочени в процесния сигнал: Б. В. Н., Р. В. Б., ЕВД. П. В., Г. Й. Н., АЛБ. ЛЮБ. Г. и В. М.
К.. Пред въззивната инстанция бяха събрани свидетелски показания на всички посочени по-
горе лица, с изключение на ЕВД. П. В.. Видно от показанията на посочените по- горе лица,
разпитани като свидетели, те всички са от с. Винарово и познават добре както подсъдимия
И., така и тъжителя Г.П., известен в селото като „Гошо на Шута“. Видно от показанията на
свидетеля Б.Н., той сочи, че преди около 8 години му била открадната кобила, и в селото, се
говорило че кражбата е извършена от „Гошо на Шута“. Видно от показанията на свидетеля
Р.Б., той каза, че в селото се говорило за изчезнал кон на Б. и, че преди около 10 години, до
с. Арчар, бил срещнал тъжителя с кон и каруца. Видно от показанията на свидетеля Г.Н.,
той посочи, че около преди 3-4 години му била открадната водна помпа. Видно от
показанията на свидетеля В.К., той е посочил, че преди около 8-10 години му били
откраднати 15-20 гълъба, като от И. чул, че го е извършил „Гошо на Шута“. Видно от
показанията на свидетелката А.Л., тя заяви, че през 2016 или 2017г. от баща , понастоящем
покойник, били откраднати 7 овце. От жена от селото, която се страхувала да свидетелства,
Л. разбрала, че кражбата била извършена от Г. К. П.. Свидетелката, също така, заяви че в
селото се говори, че Г. К. П. е склонен към кражби на животни и въобще към кражби.
Свидетелката посочи, че подала жалба в полицията на следващия ден след отнемането и в
сведението пред полицията е съобщила, че има съмнения по отношение на Г. К. П., с оглед
думите на жената която го видяла. Свидетелката посочи също, че баща не е говорил за
кражбата, като Любенова предполага, че го е било страх от тъжителя П., тъй като скоро след
случая, бащата на свидетелката ѝ се оплакал, че П. му бил нанесъл побой.
Никой от горните свидетели, с изключение на свидетеля К., не сочи да е чул нещо за
тези случаи от подсъдимия И..
От показанията на горните свидетели се установи следното: относно повечето кражби
описани в процесния сигнал, между живущите в село Винарово има съмнения за участието
на тъжителя П. в извършването им; в жители на населеното място е формирано мнение, че
Г. К. П. има склонност към кражби; тези неща се говорят от хора в селото, които поради
страх от тъжителя, не желаят да го заявят пред компетентните органи.
На фона на горното и с оглед адресата на сигнала, настоящия състав на ВОС намира,
че процесното поведение на подсъдимия не е съставомерно по НК, респ. по чл. 147 ал.1 от
НК.
Подсъдимият И. не е целял да разгласи позорно обстоятелство за тъжителя П. или да
му припише престъпление. Напротив, на фона на обективно създаденото мнение в селото,
относно тъжителя, и в частност за конкретно негово поведение, подсъдимия е имал
субективната увереност, че подсъдимия е извършил нередни действия, описани в сигнала.
Показателно е и това, че сигнала е адресиран до специализиран орган, чиито служебни
задължения обхващат и безпристрастна проверка на данните и на тяхната истинност. Не се
касае за разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление, сторено от
подсъдимия самоцелно за накърняване честта и достойнството на подсъдимия пред
обществото. Не е налице умисъл в подсъдимия, респ. съзнание, че приписва на тъжителя
престъпление, което не отговаря на обективната истина. В тази насока отношенията между
тъжителя и подсъдимия са ирелевантни.
Предвид на това, че липсва съставомерно по НК поведение на подсъдимия, правилно
е отхвърлен и гражданския иск, който не намира основание в чл.45 от ЗЗД.
3
Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.
Искания за разноски пред въззивната инстанция не са направени, а предвид чл.190,
ал.1 от НПК, направените от тъжителя- остават за негова сметка.
Предвид горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/18.01.2022г. по НЧХД№ 664/2020г. по описа на
Районен съд- Видин.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4