Мотиви към Присъда №81/18.05.2017г., постановена
по НЧХД №485/2017г. по описа на Районен съд –
гр.Русе,
ХІ-ти
наказателен състав
Г.Т.К. ***, е обвинил Р.Д.К. ***, в това, че на 08.09.2016г. в
гр.Русе, като извършител, в съучастие с В.И.Т. *** му лека телесна повреда –
болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2,
вр. чл.20, ал.2 от НК, както и в това, че
На 08.09.2016г. в
гр.Русе, извършил унизителни за честта и достойнството действия на него, като
обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146,
ал.1 от НК.
Г.Т.К. ***, е обвинил е обвинил В.И.Т. *** това, че на 08.09.2016г. в
гр.Русе, като извършител, в съучастие с Р.Д.К. ***, му причинил лека телесна
повреда– болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Г.Т.К. *** е предявил граждански иск
против Р.Д.К. и В.И.Т.,***, да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, в размер на 3000,00
лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 08.09.2016г., до
окончателното му изплащане.
Г.Т.К. *** е предявил граждански
иск против Р.Д.К. ***, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, в размер на 2000,00
лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 08.09.2016г., до
окончателното му изплащане.
Частният тъжител
претендира и всички направени по делото разноски.
Тъжителят и упълномощения й
повереник поддържат обвинението.
Подсъдимите дават обяснения по
делото
и заедно с упълномощеният им защитник желаят съда да постанови изцяло
оправдателен съдебен акт по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира
за установена следната фактическа
обстановка :
В следобедните часове на
08.09.2016г., тъж. Г.К. заедно
със св.Ц.Н. посетили кафе-бар „Марияне“, находящ се в гр.Русе, по ул.“Юндола“,
като били седнали един срещу друг на маса в откритото пространство на
заведението и консумирали бира. В това време, подс.Р.К. упровлявал свой личен
автомобил подготвен за състезателна и дейност преминал покрай горепосоченото
заведение по ул.“Юндола“, движейки се към бул.“Липник“. Автомобилът бил с
преправена изпускателна система и вдигал значителен шум, поради което тъж.К. и
св.Н. се възмутили коментирайки опасното шофиране на състезателния автомобил в
рамките на града и по ул.“Юндола“, т.к. в билзост /респ. до процесното
заведение/ се намирали деца които играели на детска площадка и района бил гъсто
населен с граждани, като същевременно тъж.К. махнал възмутително с ръка към
преминаващия състезателен автомобил. След няколко минути същият състезателен
автомобил, управляван от подс.Р.К.,*** покрай заведението където се намирали
тъж.К. и св.Н., движейки се в обратната посока - от бул.“Липник“ към
ул.“Петрохан“. Тъж.К. чувайки отново същият шум от състезателния автомобил
станал от масата на заведението и от тротоарната площ замахнал с ръка хвърляйки
неустановен по делото пердмет /вероятно дребен камък тип чакъл/ към преминавщия
състезателен автомобил, управляван от подс.К.. Тъж.К. и св.Н. не знаели кой е
водача и собственика на процесния състезателен автомобил. Подс.К. видял видял
реакцията на тъж.К., а именно, че хвърля замахвайки с ръка някакъв предмет по
управлявания от него състезателен автомобил, пристигнал управлявайки го в
притежавания от него автомобилен сервиз в близост до ул.“Петрохан“, където се
намирал и работещият в сервиза - подс.В.Т.. Подс.К. споделил с подс.Т., че докато
управлява състезателния автомобил по ул.“Юнола“ към автомобилния им сервиз, бил
видял, че неизвестно лице, вероятно клиент на кафе-бар „Марияне“, хвърлил камък
към управлявания състезателен автомобил от него и, че отива да го намери за да
се саморазправи лично с него. Подс.Т. решил да придружи подс.К. до кафе-бар
„Марияне“ за да потърсят тъж.К.. Двамата подсъдими се качили в различен
автомобил от състезателния такъв, който се намирал в автомобилния сервиз,
пристигнали и спрели пред заведението на тротоарната площ, където се намирали и
били все още клиенти тъж.К. и св.Н.. Двамата подсъдими влязли в откритата част
на заведението и подс.К. разпознал тъж.К. като лицето което хвърлило предмет
преди това по управлявания от него състезателен автомобил и двавата подсъдими
се насочили към масата, където се намирали седнали един срещу друг тъж.К. и св.Н..
Когато приближили в непосредствена близост до масата на тъж.К. и св.Н., подс.К.,
намирайки се от лявата страна св.Н. изрекъл срещу тъж.К. думите „пиянде“,
„педераст“, „майкати ще еба“, след което ударил със свита ръка или юмрук в
областта на гърдите тъж.К., а същевременно подс.Т. ударил един път с ръка тъж.К.
в страничната част на главата. В резултат на нанесените му два удара с ръка от
подс.К. и подс.Т., тъж.К. залитнал, ударил се с предната горна част на тялото
си /областта на дясната част на гръдния му кош, където бел нанесен и удара срещу
него от подс.К./ в ръба на масата, която се разклатила, но не се обърнала.
Веднага след тези деяствия насочени от двамата подсъдими към него, тъж.К. тръгнал
да бяга към крайната част на заведението, като същевременно подс.К. заплашил
също тъж.К. и с думите „съжалявам, че не съм си взел пистолета“, след което
двамата подсъдими напуснали заведението. На следващия ден– 09.09.2016г., тъж.К.
***, където му направили рентгеново изследване, а на 12.09.2016г. посетил и
съдебен лекар, който го прегледал и му издал съдебномедицинско удостоверение
№9378/2016г.
Според заключението
на вещото лице по назначената по делото СМЕ и разпита му в с.з., в резултат на
инцидента и въз основа на медицинската документация, тъжителят е получил
следните увреждания : две кръвонасядания в дясната горна парастерална част на
гръдния кош, разположени едно над друго, като по-продълговатото кръвонасядане е
разположено над по-кръгловидното такова. Според в.л. и СМЕ в областта на
главата на тъжителя не са откирити видими следи от телесни увреждания. Уврежданията
могат да се преценяват по медико-биологичен признак – болка и страдание.
Изложената фактическа
обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства- частично от обясненията на подсъдимите К. и Т., частично от
показанията на св. В.Я., от
показанията на св.Ц.Н., заключението
на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, СМО, епикризи,
пр. преписка, справки
за съдимост.
Анализ на
доказателствата и правни изводи
Подсъдимият Р.Д.К. е роден на ***г***, български гражданин, работи, не е осъждан.
Подсъдимият В.И.Т., роден на ***г***, български гражданин, работи, не е осъждан.
Двамата подсъдими не
страдат от физическо или психическо разстройство и са годен субект на
наказателно преследване по смисъла на чл.31 от НК.
Съгласно
чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички
събрани по делото доказателства, несъмнено се установи факта на извършено престъпление, в
извършването на което са обвинени подсъдимите К. и Т.. Доказателствата по
делото, са
съответстващи си в необходима достатъчност и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието, отразена по-горе. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват съществени
противоречия, които да наведат на обратен извод. От събраните
доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността
на двамата
подсъдими и за постановяване на изцяло осъдителни присъди
спрямо тях.
Съдът счита, че от
целия доказателствен материал по делото се установява по безспорен начин
посочената по-горе фактическа обстановка. В тази връзка трябва да се изследват
няколко аспекта :
Следва да се
анализират дадените по делото обяснения от подсъдимите К. и Т. във връзка със
свидетелските показания на св.Ц.Н..
Налице са и гласни показания
от св.В.Я., който не е очевидец на инцидента– предмет на делото.
Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимите К. и Т. в частта им, в която отричат да са нанесли по един удар с ръка/юмрук/ всеки на тъж.К. /на
К.– в областта на горната дясна част на гръдния кош, а на Т. в областта на
главата/. Съдът приема за безспорни деятелността и участието на подс.К. и подс.
Т. в нанасянето на телесните увреждания на тъж.К., за които им действия
свидетелства св.Ц.Н., която разпознава двамата подсъдими визуално в с.з., че именно
те са участвали в инцидента. СВ.Ц.Н. посочва логически последователно
действията, които е извършил всеки един от двамата подсъдими спрямо тъж.К. във
връзка с нанасянето на по един удар с ръка/юмрук от всеки от тях на тъжителя,
както и във връзка с отпарвените обидни думи от подс.К. също към тъжителя.
Същата в с.з. категорично посочва /цит– л.34 гръб от протокол за разпит в с.з. от
02.05.2017г./ : „След няколко минути тези
двама господа /свидетелят сочи подсъдимите/ слязоха от една тъмно синя кола и
дойдоха на нашата маса. Започнаха да обиждат Г.К.. Господинът с побелялата
глава /свидетелят сочи подс. К./ каза „ти камък ли ще хвърляш, бе, къде се
намираш, акъл имаш ли”. Господинът с черната коса /свидетелят сочи подс. Т./ удари по главата Г.К., а с бялата коса /сочи
подс. Р.К./ - с ръка в гърдите, като го псуваше и заплашваше. Единият е В.,
другият е Р., но не знам кой кой е. Човекът с бялата коса /свидетелят сочи
подс. К./ през цялото време обиждаше тъжителя К. „педераст“, „пиянде“, „да ти
еба майката, ще ти се случи случка” и започнаха да го удрят. Обидите бяха към Г.К.,
който беше седнал на масата. Аз бях седнала срещу него. Подс. Р.К. беше от
лявата ми страна до масата. Другият подсъдим беше малко зад Г.К.. След това
започнаха да го удрят. Не мога да кажа в суматохата кой първи го удари, но в
един момент Г. залитна, а масата тръгна да се обръща. Господинът с черната коса
/свидетелят сочи подс. В.Т./ го удари по главата, а Р. го удари по гърдите с
ръка, силно. Ударът в главата беше встрани над ухото. Не помня дали е била
отворена или затворена ръката при удара. Не помня, защото до мен имаше куче,
което, което през цялото време искаше да се качва на масата да защитава г-н К.,
защото кучето го познава. Те, когато го нападнаха, аз кучето ли да вардя да не
скочи върху масата, масата ли да крепя да не падат чашите и да не се обърне самата
маса и затова не съм видяла, но двамата подсъдими го удариха силно, защото той
залитна и тогава масата тръгна да се обръща“. Горецитираните показания
св.Ц.Н. преповтори изцяло в частта за деятелността на двамата подсъдими и при
задаваните й многобройни въпроси от страна на защитника на подсъдимите, някои
от които извън предмета на доказване на делото /л.35 гръб и л.36 лице от
протокол за разпит в с.з. от 02.05.2017г./. За достоверността на показанията на
св.Ц.Н. може да се изведе и косвено извода от приобщената по делото преписка
вх.№4316/2016г., по описа на РРП, където в собственоръчнонаписаните си
обяснения дадени пред полицейски служител няколко дни след инцидента - на
19.09.2016г. /предявени й в с.з. на 02.05.2016г./, посочва идентична фактическа
обстановка с тази според дадените показания в с.з. на 02.05.2016г.
Съдът приема за
безспорно установена гореизложената фактическа обстановка касаеща престъпна
деятелност на двамата подсъдими К. и Т., именно поради непротиворечивите си в
цялост и логически издържани свидетелски
показания на св.Ц.Н.. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не са
налице доказателства, св.Н. да е в роднински или интимни взаимоотношения с тъж.К.,
което обстоятелство безспорно засилва и затвърждава извода за достоверност на
показанията й. Относно известните разминавания в нейните свидетелски показания
с обясненията на подс.К., че тъжителят не е хвърлял или е хвърлил предмет/камък
по състезателния автомобил управляван подс.К. при преминаването му втория път
покрай заведението на ул.“Юндола“, съдът приема, че е възможно да не е видяла
тези действия на тъжителя К., който се е намирал на тротоара пред заведението,
когато евентуално е хвърлил предмет/камък по състезателния автомобил на подс.К.,
като в случая не е без значение и обстоятелството, че с нея се е намирало в
заведението и кучето й, и съдът допуска да не е видяла действията на тъж.К. в
този момент. За това, че св.Ц.Н. е обръщала внимание и се е грижила за домашното
си куче докато е била в заведението с тъж.К. става ясно и от показанията й
цитирани по – горе, където посочва, че при нападението от страна на двамата
подсъдими срещу тъжителя, кучето й е било неспокойно, т.к. познавало тъжителя,
тя се е помъчила да го осмирява и поради това не е видяла кой първи от двамата
подсъдими е нанесъл удар с ръка/юмрук на тъжителя и съотетно с коя ръка – дясна
или лява, но е категорична при свидетелските си показания за основния факт на
доказване по повдигнетите обвинения – изричане на обидни думи срещу тъж.К. от
подс.К. и нанасяне на по един удар с ръка/юмрук от двамата подсъдими на тъж.К.
– един в областта на гърдите от страна на подс.К. и един в областта на главата
от подс. Т.. В тази връзка следва да се отчете също и фактът, че от датата на
деянието до провеждане на с.з. на 02.05.2017г. е изминал значителен период от
време /период от 8 месеца/ и съдът допуска св.Ц.Н. да не си спомня изключително
детайлно и подробно обстоятелства и факти, които са се случили непосредствено
преди и след инкриминираната деятелност на двамата подсъдими на 08.09.2016г.
Съдът кредитира
обясненията на подс.К. единствено в частта, в която обяснява, че е управлявал
на инкриминираната дата състезателният си автомобил и маршрута, по който е
минал /на два пъти по ул.“Юндола“ -покрай
заведението „Марияне“/, обстоятелството, че е възприел хвърлен предмет
/вероятно камък/ от тъжителя към управлявания от него състезателен автомобил,
върнал се е във сервиза си в близост до ул.“Петрохан“ и заедно със подс. Т., управлявайки
друг автомобил, са посетили в последствие заведението където са се намирали
тъж.К. и св.Ц.Н.. Съдът кредитира обясненията на подс. Т. единстевено в частта,
в която е поискал сам и е отишъл заедно с подс.К. до процесното заведение с цел
да се саморазправят с тъж.К.. В останалите им части относно деятелността на
двамата подсъдими в процесното заведение, съдът приема обясненията им за
защитни версии, изолирани от останалия доказателствен материал по делото и
житейски нелогични, т.к. безспорно съда приема, във връзка с възприетата по –
горе фактическа обстановка, че подс.К. е имал личен мотив да търси конфликт и
саморазправа с тъж.К., т.к. е възприел обстоятелството, че тъж.К. е хвърлил с
ръка към управлявания от него състезателен автомобил предмет/камък. Макар и да
е спорно обстоятелствато, дали изобщо св.Я. е управлявал автомобила си на
инкриминираната дата 08.09.2016г., непосредствено зад състезателния автомобил
управляван от подс.К. *** по ул.“Юндола – в посока ул.“Петрохан“, то ако това е
така, съдът приема неговите показания, че е видял непознато за него лице да
замахва с ръка и хвърля неустановен за него /св.Я./ предмет в посока
състезателния автомобил управляван от неговия познат – подс.К..
Съдът намира за
несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си от обективна страна, подс. Р.Д.К. ***, като извършител, в съучастие с подс.В.И.Т. ***
е нанесъл на Г.Т.К. *** лека телесна повреда – болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът намира за
несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си от обективна страна, подс. В.И.Т. ***, на 08.09.2016г. в гр.Русе, като извършител, в
съучастие с подс. Р.Д.К. *** е нанесъл на Г.Т.К. *** лека телесна повреда–
болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2,
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът възприема тази
квалификация на извършеното от двамата подсъдими, тъй като са налице следните увреждания
на тъжителя спрямо приетата по делото СМЕ и разпита на в.л. в с.з. : две
кръвонасядания в дясната горна парастерална част на гръдния кош, разположени
едно над друго, като по-продълговатото кръвонасядане е разположено над
по-кръгловидното такова. Според разпита на в.л. в с.з. и изготвената от него
СМЕ, в областта на главата на тъжителя не са откирити видими следи от телесни
увреждания, като в тази част на обвинението и досежно деятелността на подс.Т.,
съдът извежда извод от свидетелските показания на св.Ц.Н..
Пристъплението по чл.130, ал.2 от НК и
за двамата подсъдими следва да се квалифицира и по чл.20 ал.2 от НК, тъй като със своите действия и двамата подсъдими са взели непосредствено,
едновременно и заедно участие
в изпълнителното деяние на вмененото им и повдигнато обвинение от тъжителя, съгласно приетата,
посочена и анализирана по-горе фактическа обстановка, въз основа на
доказателствения материал по делото. По изложените по-горе съображения относно обективната
страна на деянието, съдът счита за безспорно установено участието и на двамата подсъдими в извършването на
престъплението по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
От
субективна страна подсъдимите К. и Т. са действали при пряк умисъл - съзнавали са
противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, целяли са настъпването именно на това, което е било
обективирано в поведението им - нанасяне на по едни удар на тъж.К. от всеки един от подсъдимите с ръка/юмрук /подс.К. в
дясната горна част на гръдния кош, а подс.Т. в областта на главата/. Умисълът
на двамата
подсъдими е бил пряк, тъй като интелектуалният момент у тях е
включвал определени представи относно особеностите както на въздействието върху
пострадалото лице, така и на вредоносния резултат и са искали
настъпването му.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на телесната неприкосновенност на
другите.
Съдът намира за
несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си от обективна страна, подс. Р.Д.К. ***, извършил унизителни за честта и достойнството
действия на Г.Т.К. ***, чрез изричане на думите и изрази „педераст“, „пиянде“,
„да ти еба майката, ще ти се случи случка”, като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
От субективна
страна подс.
К. е
действал при пряк умисъл - съзнавал е противообществения характер на
извършеното и неговите общественоопасни последици, целял настъпването именно на
това, което е било обективирано в поведението му - да засегне честа и
достойнството на пострадалия чрез отправяне към него на непристойни, цинични,
обидни думи по своето съдържание и в тяхната съвкупност.
Налице е
квалификацията „пулично място“ по чл.148, ал.1, т.1 от НК, тъй като деянието е
извършено в откритата част на - заведение кафе-бар „Марияне“, находящо се по
ул.“Юндола“ в гр.Русе и е станало достояние на св.Ц.Н..
Причини за
извършването на престъплението –незачитане на установените в обществото правила
за морално поведение, изразяващо се в ненакърняване честта и достойноството
другиму.
Индивидуализация на
наказанието
При индивидуализация
на наказанието, което следва да се наложи на подс. К. за престъплението по
чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът на първо място съобрази, че не са
налице формалните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй съдът го е
признал с настоящата присъда за виновен и по другото му повдигнато обвинение –
това по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, пореди което и е налице законовата
забрана визирана в чл.78а, ал.7 от НК, а именно налице е квалификацията „множество
престъпления“. При определяне вида и размера на наказанието за това
престъпление / по чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК /, съдът намира за
подходящо да е най-леко предвиденото от трите алтернативни такива, а именно
„глоба“, но в максимален размер – от 300лв. Това наказание по вид и размер
съдът формира въз основа на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно
минало и отегчаващо такова – иницииране и настойчивост при извършване на
престъплението в съчетание с друга престъпна деятелност – извършване на
престъпление по по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
При индивидуализация
на наказанието, което следва да се наложи на подс. К. за престъплението по
чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, съдът отново съобразява, че не са
налице формалните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй съдът го е
признал с настоящата присъда за виновен и по другото му повдигнато обвинение –
това по чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, пореди което и отново е налице законовата
забрана визирана в чл.78а, ал.7 от НК, а именно налице е квалификацията „множество
престъпления“. При определяне вида и размера на наказанието за това
престъпление / по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК /, съдът счита,
че наказанието „глоба“ следва да се определи в минимално предвидения размер от 3000 лева.
Следва да се наложи и кумулативнопредвиденото наказание „Обществено
порицание“, което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния
радиовъзел в гр.Русе. Това наказание по вид и размер съдът е формирал въз основа на
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и отегчаващо такова –
иницииране и настойчивост при извършване на престъплението в съчетание с друга
престъпна деятелност – извършване на престъпление по чл.130, ал.2, вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
При наличие на
формалните законови предпоставки, следва да се наложи едно общо най-тежко наказание от определените две такива, а именно „глоба“ в размер на 3000,00лв. на основание чл.23, ал.1 от НК, като
на основание чл.23, ал.2 от НК следва да се присъедини към така определеното
общо наказание и наказанието „Обществено порицание“, на основание чл.23, ал.2
от НК.
При индивидуализация на наказанието което
следва да се наложи на подс.Т. за престъплението по чл.130, ал.2, вр. с чл.20,
ал.2 от НК, съдът съобразява, че са налице формалните предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК - към момента на извършване на
деянието обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, към момента на извършване
на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел IV на Глава VIII от НК, от престъплението не са причинени вреди, които
да подлежат на възстановяване, както и всички други предпоставки са налице. Предвид изложеното, подс.Т. е освобеден с присъдата от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание, при
индивидуализацията на което следва
да бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и при липса на
отегчаващи вината обстоятелства, поради което съдът му е наложил административно наказание „глоба“ в минимален размер от 1000,00лв.
По гражданските
искове
С деянието си подсъдимите К. и Т.,
като извършители и в съучастие са увредили
по недопустим начин здравето на гражданския ищец, поради което и на основание
чл.45 от ЗЗД следва да понесат солидарно деликтната
отговорност, така както са признати за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.130,
ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На репариране в конкретния случай подлежат преживените болки и страдания, типични
за процесния вид увреждане, съществуването на които се доказва от установените
по делото : две кръвонасядания в
дясната горна парастерална част на гръдния кош, разположени едно над друго,
както и нанесения удар в областта на главата от подс.Тердиев, за който няма
обективни находки от СМЕ, но деянието е безспорно установено от свидетелските
показания на св.Ц.Н..
Болките, вследствие на това увреждане са били със значителен интензитет в началото, а самите наранявания са
предизвикали душевен дискомфорт
у пострадалия за сравнително дълъг период от време, като съдът отчита и наличие на
коронарна болест и хирургична намеса на имплантация на сърцето в периода
непосредствено преди настъпването на инцидента, макар и по делото да не са
налице обективни данни за взаимовръзка между инцидента и посоченото по – горе
заболяване на тъжителя.
Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост на
чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди най- пълно биха се
възмездили с размер на обезщетението от 1500лв., които да са
дължими солидарно от двамата подсъдими. Предвид уважаването на главния иск
следва да се уважи и акцесорния за лихви от деня на деликта- 08.09.2016г. до окончателното изплащане
на главницата. В останалата му част
до 3000,00лв., иска следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Подсъдимите К. и Т.
следва да заплатят и
сумата от 60,00лв. в полза на Районен
съд – гр.Русе за
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
С деянието си подс. К.
е засегнал
по недопустим начин и на публично място честта и достойнството на пострадалия
чрез отправяне към него на непристойни, цинични, обидни думи по своето
съдържание,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност.
На репариране в конкретния случай подлежат преживените душевни болки и
страдания.
Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост на
чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди най- пълно биха се
възмездили с размер на обезщетението от 1000лв. Предвид уважаването на главния
иск следва да се уважи и акцесорния за лихви от деня на деликта- 08.09.2016г. до окончателното изплащане
на главницата. В останалата му част
до 2000,00лв., иска следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Подс. К. следва
да заплати и сумата от 50.00лв. в полза на Районен
съд – гр.Русе за
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Подсъдимите К. и Т. следва да заплатят на ищеца и всички направени по
делото от него разноски
по производството, а именно в размер на 862.00лв.
Мотивиран така, Съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: