М О
Т И В И
към присъда по НОХД №7/2018 година
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Т.Н.Н., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, с месторабота „***“ ЕООД - гр. Б.,на длъжност - управител,
неосъждан, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 270,ал.1 вр. чл 20,ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК,за това ,че в неустановени часове за
времето от около 13.30 часа до около 22.00 часа на 01.06.2016Г. в местността „***“
в землището на Община Б., област Софийска, в условията на продължавано
престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с Н. *** противозаконно
пречил на орган на властта - В.И.Л. /главен специалист “горски инспектор“ в
Регионална дирекция на горите - София, направление „Специализирана
администрация“, офис - гр.Б./ да изпълни задълженията си, свързани със
съставянето на актове за установяване на административни нарушения, съгласно
предоставените му от закона правомощия и със задържане на вещи - предмет на
административно нарушение или средство за извършването на такова, съгласно
чл.197,т.4 и т.13 от Закона за горите „Служителите в Изпълнителната агенция по
горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите:....т. 4 имат право да задържат вещите - предмет
на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;....
т. 13 съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на
задължения на длъжностни лица по този закон...“, както следва:
- в неустановен час за времето
от около 13.30 часа до около 22.00 часа на 01.06.2016Г. в местността „***“ в землището
на Община Б., област Софийска, противозаконно пречил на орган на властта - В.И.Л.,
да изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване
на административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл.197, т. 4 и т. 13 от Закона за горите, като
заявил, че никой няма да изземва проверяваните дърва и превозни средства, след
което откачил влекачът на проверяваната товарна композиция, състояща се от
влекач марка „МАН“ с per.№ ОВ 7137 ВА и прикачено към
него полуремарке с per. № ***/ натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и
цер/, качил се на шофьорското място в него и го подкарал в неустановена посока;
- в неустановен час за времето
от около 13.30 часа до около 22.00 часа на 01.06.2016Г. в местността „***“ в
землището на Община Б., област Софийска, в съучастие като съизвършител
с Н. ***, противозаконно пречил на орган на властта - В.И.Л. да изпълни
задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и със
задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл.197,т.4 и т.13 от Закона за горите, като
заявил, че проверяваното превозно средство и дървата, натоварени в него няма да
мръднат от мястото, след което с предадените от него клещи Д. срязал спирачните
маркучи на полуремарке с per.№ № ОВ 5821ЕА / натоварено с 40 пр. м. куб. дърва
от дъб, бук и цер/ .
Подсъдимият Н.Г.Д., роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, с месторабота - „***“ - гр. Б., на длъжност “оператор”, неосъждан,
с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.270,ал.1
вр. чл.20,ал.2 от НК,за това,че в неустановен час за
времето от около 13.30 часа до около 22.00 часа на 01.06.2016Г. в местността „***“
в землището на Община Б., област Софийска, в съучастие като съизвършител
с Т.Н.Н. *** противозаконно пречил на орган на
властта - В.И.Л. /главен специалист „горски инспектор“ в Регионална дирекция на
горите - София, направление „Специализирана администрация“, офис - гр. Б./ да
изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл.197,т.4 и т.13 от Закона за горите
„Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които
заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование,както и
определените със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите:....т. 4 имат право да задържат
вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото
извършване;.... т.13 съставят актове за констатирани нарушения, както и за
неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон...“, като с
предадените му от Н. клещи срязал спирачните маркучи на полуремарке с per.№ ***
/ натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и цер/ .
В съдебно
заседание представителя на Б.ска районна прокуратура поддържа изцяло обвиненията
така, както са повдигнати и предявени на подсъдимите и счита, че в хода на проведеното
досъдебно производство и съдебно такова, са събрани безспорни доказателства и
доказателствени средства, от които може да се направи категоричния извод, че
подсъдимите са извършили престъпленията, за които са предадени на съд, при
фактическата обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което няма да се спира подробно на нея. Прокурорът
изтъква,че от показанията на свидетелите П.И.П., В.И.Л., П.Д.П., М.Г.М. и В.Ц.И.,
дадени непосредствено пред съдебния състав и допълнени по реда на чл.281 от НПК, по безспорен и недвусмислен начин се доказва авторството и механизма на
извършване на деянието. Прокурорът счита,че се доказва, че именно и двамата
подсъдими са извършили престъплението, за което им е повдигнато държавното
обвинение и като гласни доказателствени средства, показанията на посочените
свидетели представляват преки и непосредствени такива за процеса, пълно и
цялостно изясняват фактите, включени в предмета на доказване и следва да бъдат
кредитирани изцяло при постановяване на присъдата.Прокурорът излага
съображения,че съдът следва да кредитира като достоверни и показанията на
свидетелите А.Д.А., С.П.П. и А.К.В., тъй като същите
са еднопосочни, пълни и допринасят за изясняване на фактите, включени в предмета
на доказване по делото,а относно показанията на другите свидетели, разпитани в
хода на наказателното производство счита, че не следва да бъдат кредитирани,
тъй като те са повърхностни, непълни и
неточни,като свидетелите не посочват обстоятелства пряко свързани и изясняващи
фактите, включени в предмета на доказване по делото, а изнасят твърдения за
действия и събития, случили се преди или след деянията, за които е повдигнато
обвинението, респективно твърдят, че не са видели такива действия от страна на
подсъдимите, което обаче по никакъв начин не означава, че те не са били
извършени от тях. Прокурорът счита, че изготвената по делото експертиза не се
отнася към фактите, включени в предмета на доказването по делото и съда не
следва да я кредитира при постановяване на своята присъда. Прокурорът на всички
посочени аргументи отбелязва, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин, доказано е и авторството на деянието, а именно, че двамата
подсъдими са извършили престъпленията, за които са предадени на съд,а също са доказани
всички обективни и субективни признаци на тези престъпления.Прокурорът
изтъква,че от приложените по делото копия на трудов договор и длъжностна
характеристика, е доказано, че служителите по горите са органи на власт по смисъла
на чл.93,т.2 от НК, че са изпълнявали служебните си задължения към датата на
извършване на деянието, и че двамата подсъдими със своето собствено и неправомерно поведение са пречили да ги
изпълнят. Прокурорът излага съображения,че редакцията на престъплението по
чл.270 от НК, така както е описано от законодателя, предвижда наказателна
отговорност за лице, което съзнателно пречи на орган на властта да изпълни
задълженията си по служба,като се въздига в престъпление преченето на конкретно
длъжностно лице, имащо качеството на
орган на власт и не се изисква това поведение на дееца да възпрепятства
задълженията на тези, а само да е попречило те
да бъдат изпълнени. Прокурорът счита, че в настоящата ситуация, в хода
на наказателното производство по безспорен начин е установено, че със
собственото си поведение двамата подсъдими са пречили на служителите по горите
да изпълнят задълженията си по служба, а именно да довършат фактическия състав
по съставянето на АУАН и да изземват вещите и
средствата за извършване на тези нарушения и с активното си поведение
двамата подсъдими са попречили фактически на служителите по горите да
осъществят тези свои правомощия, като е било осуетено вземането на
доказателствата по така издадените актове и средството за извършване на тези
нарушения. Прокурорът е на становище,че в конкретната ситуация дали дървения
материал е бил законно или незаконно добит и дали се е намирал на място, където
следва да бъде съгласно Закона за горите, не включва предмета на доказване в
настоящето наказателно производство. Прокурорът изтъква,че служителите по
горите и в частност В.Л. са преценили, че е налице нарушаване на закона за
горите, предприели са действие по изпълнение на задълженията си, за съставяне
на актове, за констатиране на административно нарушение и задържане на вещите,
предмет на престъплението и вещите послужили за извършването му,като тези
актове, както и НП издадени във връзка с тях подлежат на контрол по съответния
административен закон като АПК и ЗАНН. Прокурорът
счита,че начинът им на оспорването на административните актове и начина на
оспорване на действията на длъжностните лица, съставили тези актове не може да
бъде осъществяван чрез неправомерни и незаконни действия, каквито безспорно било
доказано, че са извършили двамата подсъдими и да се приеме, че оспорването на
дейността на органите на държавната власт в РБългария може да се извършва по
този начин, означава да се отрече
държавността и законовия ред, установен в страната ни. Прокурорът моли
съда да бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат признати двамата
подсъдими за виновни по така повдигнатите им от БРП обвинения,както и да бъдат наложени
на всеки един от двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода“ по реда на
чл.54 от НК, при превес на отегчаващите наказателната им отговорност
обстоятелства, към средния размер на наказанията, предвидени в санкционната
част на чл.270 от НК.Прокурорът счита,че като отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства следва да се отбележат упоритостта, чувството на
безнаказаност и незачитането на установените правила, ред и начин за
оспорването на действията и актовете, съставени от страна на органи на
държавната власт. Прокурорът пледира,че с оглед постигане целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК, наложените на подсъдимите наказания следва
да бъдат отложени със съответен кореспондиращ размера им изпитателен срок.Прокурорът
моли съда да присъди в тежест на подсъдимите направените в хода на
наказателното производство разноски, като постанови всеки един от тях да
заплати равната част от тях,а по отношение на вещите, приобщени като
доказателства по делото, предвид факта, че със същите е извършено неправомерно
отнемане и връщане счита, че съда не дължи произнасяне.
Защитникът на подсъдимия Т.Н.Н. – адвокат И.Ж. в съдебно заседание изразява становище,
че в хода на съдебното следствие са останали недоказани обвиненията повдигнати
на подзащитния му Т.Н., за извършени от него
престъпления и действително дори и да е предмет на доказване обстоятелството
дали е извършил някакви нарушения по ЗГ, при добива, транспортирането и
товаренето на дървата, установени от служители на РДГ-София в процесното
ремарке, счита, че е съществено изясняването му и би оказало своето
влияние при постановяване на решението и
пояснява защо го счита за основателно. Извършването на добива, товаренето и
транспортирането на дървесината във въпросния влекач, е било извършено от самото начало от служители на ДГС- Б. и нещо
повече, служител на ДГС-Б. е посочил
мястото, където да бъде установена композицията от влекача и
полуремаркето, за да бъде натоварена с дървесината,а самото товарене на
въпросната композиция продължило и в присъствието на пристигналите на място
служители на РДГ, което не се отрича и от тях.Адвокат Ж. отбелязва,че въпреки
това от тях не е извършена никаква проверка на автомобили, водачи и лицата
извършващи превоза на дървесината до процесната композиция от влекач и
полуремарке, в която е установена дървесината, за която е съставен акта на
свидетеля И.И. и обстоятелството, че самия добив,
транспортиране до влекача и натоварването и съхранението на дървесината в него
е абсолютно законосъобразно и това се установява от служителите на ДГС, които
имат правомощия за извършване на такъв вид дейност и още повече при
приключването на това натоварване свидетелят Д.Д. е
уведомен и е пристигнал на място, за да провери изрядността и да освободи
товарната композиция с дървесината. Адвокат Ж. изтъква,че за него буди недоумение
обстоятелството, че служителите на РДГ-София са го наблюдавали този процес и
чак в края на товаренето са преценили, че има нарушение по ЗГ. Адвокат Ж.
отбелязва,че в хода на делото и от показанията на свидетеля В.Л.,за който
прокуратурата твърди, че именно спрямо него подзащитния му е извършил действия,
с които е пречил да осъществява дейността си, вменена му по закон, като служител на РДГ, е установено, че подзащитния
му не е присъствал на място при съставянето на акта на И.И.,
че акта е съставен в присъствието на И.И., но в
отсъствието на Т.Н. и както и категорично било заявено от свидетеля Л., при
проведените очни ставки и като свидетел, че Т.Н. не му е пречил да състави този
акт, а че И.И. е взел решение да не подпише акта,
което е негово право. Адвокат Ж. счита,че няма как да се повдигне обвинение на
подзащитния му, че е пречил при съставянето на акт от свидетеля Л., при
положение, че при съставянето на този акт и при отказа да го подпише не е
присъствал на мястото на съставяне и това безспорно и категорично било установено
от показанията на свидетеля Л. и на свидетеля И.И.. Адвокат
Ж. излага доводи,че като доказателство на това, че подзащитния му не е пречил
на В.Л. да изпълнява задълженията си по служба са отразените и в констативен
протокол №108096 констатации, които са посочени именно от свидетеля В.И.Л.,като
в този констативен протокол никъде не се твърди за извършени действия от подсъдимия
Н., целящи да попречат на В.Л. да извърши действията вменени му по служба във
връзка със ЗГ. Адвокат Ж. твърди,че от показанията на свидетелите В.Л. и И.И., които са били на място, когато е пристигнал Т.Н. се
установява, че не Т.Н. е откачил ремаркето и влекача, а свидетеля И.И.,а също се установява от всички свидетели, разпитани по
делото - В.Л., И.И. и останалите служители на РДГ, че
подсъдимия Т.Н. не е запознат със съдържанието на съставените актове на И.И. и не му е разяснено, какво ще се изземе от служителите
на РДГ-София, т.е. не може да му се търси вина и отговорност за извършено
престъпление по чл.270 от НК, без той да е съзнавал, че дори и да е извършил
някакви действия ще попречи на орган на власт. Адвокат Ж. отбелязва,че никъде не се доказва, дори се
опровергава по категоричен начин, че тези действия не са извършени от него,а също се установява, че причината влекача да
бъде транспортиран до базата на „Септем груп“ в гр.Б. е технически проблем,
както и че на другия ден въпросното полуремарке с натоварената дървесина е
транспортирано до двора на ДГС-гр.Б. със съдействие на служители на г-н Н. и са
оставени на съхранение в двора, където неговата фирма дели с ДГС-гр.Б.. Адвокат
Ж. излага съображения,че твърденията, че са извикани полицейски служители да
разпоредят да преустанови с действията си по пречене на служителите на РДГ да
изпълнят задълженията си по служба, също освен, че останали недоказани, но по
категоричен начин се опровергали от показанията на полицейските служители,
които счита за абсолютно достоверни, поради незаинтересованост на същите от
изхода на делото. Адвокат Ж. отбелязва,че полицейските служители били
категорични, че не им е посочено лице, което да пречи на служителите на РДГ да
изпълнят задълженията си по служба, както и че не са разпореждали на никой, в
това число и на подзащитния му и подсъдимия Д. да преустановят някакви
действия, с които са пречели на служителите на РДГ-София,а по второто обвинение
на подзащитния му, за това, че като съизвършител с Н.Д.,
отново са пречели на орган на власт В.Л. да изпълни задължнеия
по служба, като са предадени от него клещи на подсъдимия Д. с които е срязал
маркуча на полуремаркето и ако е имало такова действие от подзащитния му и на
мястото на произшествието са се намирали такива клещи, каквито прокуратурата
твърди, че съществуват, за него единственото логично обяснение, да не са приложени
като доказателство по делото е, че такива клещи не съществуват. Адвокат Ж. отбелязва,че
подзащитния му е бил на мястото, където се е намирало полуремаркето при
пристигане на полицейските служители извършили огледа на същото и тези клещи по
никакъв начин не са индивидуализирани с някакви общи белези,като в хода на
разследването не е направено и усилие да се намерят, защото такива не са
съществували. Адвокат Ж. отбелязва също,че на място е пристигнал и Началника на
РУ- Б., който също заявил, че на него не му е съобщено от никой от
присъстващите на място, че подзащитния му е извършвал някакви противозаконни
действия, с които е целял те да не извършат контрола по горите, а единствено е
имало спор между служител на ДГС и РДГ, относно законността на добива и
съхранение на въпросната дървесина и поради тези съображения, счита, че
категорично се опровергават твърденията посочени в обвинителния акт, че
подзащитния му е пречил на служителите от РДГ-София, на В.Л. да изпълнят
задълженията си по служба, като освен, че не е пречил при съставянето на
актовете на И.И., не е присъствал на самото съставяне
на тези актове, не се е запознал със съдържанието им, както и категорично
останало недоказано твърдението, с което се твърди, че той е притежавал клещи,
с които е станало срязването на маркучите, което срязване реално служители на
РДГ-София не са видели, а само са чули
един от друг, втори от трети и не са разбрали, кой е видял и дали са
видели Д. под ремаркето, чули ли са изпускане на въздух и се споменават клещи,
с което е извършено това срязване и подсъдимия Н. е бил на място и ако е имал
такива клещи, би следвало да се съберат като доказателство по делото. Адвокат Ж.
изтъква,че констативният протокол, който цитирал е съставен от свидетеля В.Л.,
на инкриминираната дата, в 18.20 часа, това е в деня на самото произшествие, за
което е образувано досъдебното и съдебното производство,като в този протокол,
отново никъде не се твърди за действията извършени от Т.Н., с които същия е
целял да се попречи да се съставят актове и да се изземе ремаркето, с
натоварената на него дървесина. Адвокат Ж. счита,че буди недоумение
обстоятелството, че въпреки, че се касае за твърдяно от тях съхранение на незаконна дървесина в
ремаркето, служителите на РДГ-София искат да изземат и влекача, което не е
средството за извършване на това престъпление. Адвокат Ж. моли да бъде постановена
присъда,с която да бъде признат
подзащитния му за невиновен по повдигнатите му обвинения, за извършени престъпления.
Подсъдимият
Т.Н.Н. в съдебно заседание не се признава за виновен
по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.270,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 от НК ,не дава обяснения по делото и в последната си дума моли да бъде признат за
невиновен.
Защитникът на подсъдимия Н.Г.Д. - адвокат С.Ц.
в съдебно заседание от името на подзащитния си заявява,че поддържа становището,
че деянието, за което е обвинен подзащитния му, не попада в признаците на
посочения от обвинението текст по чл.270, ал.1 от НК. Адвокат Ц. отбелязва,че в
пледоарията на обвинението защитата не е чула анализ на според тях, вътрешно
противоречивия обвинителен акт, който в обстоятелствената част се различава от диспозитива. Адвокат Ц. изтъква,че
по отношение на неговия подзащитен Д., в
обстоятелствената част е записано, че с предадени клещи от другия подсъдим Н.,
същия е срязал спирачния маркуч на полуремаркето,а в диспозитива е записано, че
се обвинява за това, че същия противозаконно е пречил на орган на власт да
изпълни задълженията си, свързани със съставянето на АУАН и със задържане на
вещите, предмет на административно нарушение или средства за извършване на такова.
Адвокат Ц. отбелязва,че това е едно противоречие,на което иска да обърне
вниманието, тъй като и от разпитаните свидетели, се установява по хронология на
събитията, че длъжностните лица Л.,
който е главен специалист и неговите колеги, са били на място на 01.06.2016Г.,
в м. „***“, констатирали са извършено нарушение, съставили са съответните
актове, които са приложени по делото,а впоследствие са присъствали и служители
на ДГС-Б. и по отношение на констатираното нарушение се забелязват две групи
свидетели, тези на актосъставителя и свидетелите от РДГ и служителите от ДГС-Б.,като
служителите на РДГ-София считат, че има извършено нарушение,а служителите на
ДГС-Б. категорично са на мнение, че няма извършено нарушение. Адвокат Ц.
счита,че този факт се потвърждава и от заключението на вещото лице Г., който
твърди, че добива отговоря на добитото и обръща внимание на този факт, тъй като
ще вземе отношение на субективната страна и прокурора не го е обсъдил дори и то
е разбираемо защо, а е казал само да не се кредитира заключението на вещото
лице, но в крайна сметка се установява, че при съставянето на акта, при отказа
да се подпише от свидетеля, който е извършил превоза, подзащитния му не е
присъствал и тогава се поставя въпроса, поради каква причина му се повдига
обвинение на него, че той е пречил да се съставят актове. Адвокат Ц.
отбелязва,че в обвинителният акт е записано, че този процес на установяване на
нарушението и на пречене на служители да си изпълнят задълженията си,
продължава от 13.30 часа до 21.00 часа и действително свидетелите
са посочили, че подзащитния му в този интервал е отишъл в късните часове
и по отношение на обективната страна, че същия е срязал спирачните маркучи на
полуремаркето, може да заяви отговорно, че това е едно предположение. Адвокат Ц.
излага съображения,че свидетелите твърдят, че са видели Д. под ремаркето,като никой
от свидетелите не е посочил клещи и такива не са иззети като веществено
доказателство, при положение, че срязването на маркучите е било с клещи, но е
могло да бъде и с друг вид инструмент,както и никой от свидетелите не е посочил,
че е видял срязаните маркучи. Адвокат Ц. отбелязва,че е обективно , че може да е
имало срязани маркучи, но това не е установено по делото, а също дали Д. ги е
срязал и дали е бил под ремаркето, не е ясно и не е точно и може ли да се търси
наказателна отговорност по предположения. Адвокат Ц. на следващо място счита,
че от фактическа страна това са факти, които са изяснени по делото,а от правна
страна, иска да обърне внимание, че в поредица от решения на ВКС, е застъпено
разбирането, че не всяко пречене на орган на власт, пречи за изпълнението на
задължението на органа и съдебната практика ясно разграничава престъплението по
чл.270 от НК, от аналогичните административни нарушения. Адвокат Ц. счита,че в
конкретният случая е налице текста на чл.256 от ЗГ, който изрично постановява,
че се налага административно наказание на физическо лице, което възпрепятства
изпълненията на служебни задължения на длъжностни лица по този закон и
подзаконовите актове по прилагането му и в конкретният случай законодателя в НК
е използвал понятието – пречи, а в ЗГ възпрепятства. Адвокат Ц. излага
доводи,че практиката нееднократно подчертава, че разграничаването между
деянието по чл.270, ал.1 от НК и аналогичното му административно нарушение е
степента на обществената опасност,като в чл.270 от НК, законодателя не е могъл
да регламентира изцяло всички форми на деяния, които биха могли да пречат на
органа на власт, но е категорично разбирането, че противозаконното препятстване
може да се реализира преди или по време на изпълнение на задълженията на органа
на власт или на лицата с публична функция и изрично е прието, че създаването на
спънки или затруднения на органа на власт по повод на вече упражнени правомощия
по служба, не представлява противозаконно пречене по обсъжданата алинея. Адвокат
Ц. в този смисъл задава въпроса по
отношение на подзащитния си, към онзи момент, когато е обвинен, че е извършил
тези действия „Органите по служба, упражнили ли са своите правомощия по
служба?“ и счита,че това е още един елемент от становището им за
несъставомерност на деянието, т.е. твърдят, че и към онзи момент, когато Д. се
е появил на това място, органите по служба са упражнили правомощията си и при
упражнени правомощия той не е могъл да им пречи. Адвокат Ц. на следващо място
иска да обърне внимание на това, че действително прокуратурата е посочила в
обвинителния акт правомощията на служителите на Изпълнителната агенция по
горите, но тогава се поставя въпроса „Направено ли е разграничаване между
административното нарушение и престъпление?“ и счита, че в конкретния случай
това не е направено, защото за обективната съставомерност за престъплението по
чл.270 от НК е необходимо да се установят три неща : на първо място, че дееца
противозаконно е пречил на органа на властта да изпълни задълженията си; на
второ място, че изпълнителното деяние е извършено срещу орган на власт съгласно
дефиницията на чл.93 т.2 от НК и на трето място поведението на дееца трябва да
е създало пречки за изпълнение на служебните задължения. Адвокат Ц. счита, че
от тези три предпоставки единствено е налице легитимацията на органа на власт,
в случая длъжностно лице от ИАГ. По
отношение на субективната страна адвокат Ц. заявява,че представителя на
обвинението твърди, че законността на действията на едната група служители не
било в предмета на доказване в това производство, както и че да не се кредитира
експертизата, тъй като тя също не била в предмета на доказване,като тогава се
повдига въпроса „Не е ли от значение обстоятелството тогава, когато подзащитните
им, са с ясното съзнание, че не са нарушители, което се потвърждава и от
експертизата, не е ли без значение тяхното поведение?“ и счита, че не може да
бъдат игнорирани тези обстоятелства, тогава когато очевидно си уверен в твоите
правомерни действия, същевременно те са облечени като действия като
незаконосъобразност и, че е човешки и логично да реагират. Адвокат Ц. изразява
съгласие с тезата на прокурора, че оспорването на актове може да се извърши и
осъществи по съответния ред, а не може с незаконосъобразни действия, но в
конкретния случай счита, че административното производство е започнало със
съставянето на АУАН, адресата на тези АУАН, е упражнил правата си, като е
отказал да ги подпише и счита, че това административно производство е започнало
и не е ясно защо не е завършило. Адвокат Ц. е на становище,че в съдебното
производство са положени усилия да се съберат всички факти и обстоятелства, с
които да се изясни този случай, включително и за това, че именно сега се е установило
бездействието на административния орган,който е съставил актовете и не е
продължил процедурата по ЗАНН, тъй като в отговора му пред съда, е записано, че
щом има образувано производство в прокуратурата, те не се произнасят, което
разбира се не е така. Адвокат Ц. отбелязва,че знаят, че за едно и също
нарушение може да се търси административна, наказателна и дисциплинарна
отговорност и в крайна сметка, с какво отличава действията на подзащитния му,
респективно и на другия подсъдим, по- високата обществена опасност за тях, за
да им се търси отговорност по чл.270 от НК, а не по чл.256, ал.1 от ЗГ. Адвокат
Ц. счита, че няма такава обосновка и в този смисъл смята, че ако се приеме, че
е налице съставомерност на техните действия, предложението за наказание от прокуратурата ще бъде явно несправедливо, тъй
като неминуемо ще се изследва и въпроса как и до колко органите на властта в
този конкретен случай са били затруднени и тогава би могло да се определи
степента на тяхното противозаконно пречене. Адвокат Ц. излага съображения,че по
делото безспорно е установено, че няма никакви вредни последици и тези дърва,
които са били на така наречения влекач, са били на територията на горско стопанство Б. и са били върнати на
собственика им, т.е. не са налице и последици, които да се отразят по някакъв
начин на обществените отношения, свързани с преченето на държавни органи да изпълнят
задълженията си по служба,а точно обратното, задълженията са изпълнени и
производството е завършено, като още веднъж иска да подчертае, че е прието, че
не е извършено нарушение. Адвокат Ц. отбелязва че, както твърдят и свидетелите,
които са служители на ДГС-Б. и били разпитани в производството и по тази
причина категорично поддържа становището и не поддържа алтернативното
становище, че следва да се постанови присъда, с която да бъде признат за
невиновен подзащитния му в извършването на това деяние, по изложените от него съображения.
Подсъдимият Н.Г.Д.
в съдебно заседание не се признава за виновен по предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.270,ал.1 от НК
вр. чл.20,ал.2 от НК,не дава обяснения по делото и в
последната си дума моли да бъде произнесена справедлива присъда към него.
Съдът след като прецени събраните на
досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
В началото на месец юни 2016Г. св. В.И.Л.
работел на длъжност главен специалист „горски инспектор“ в Регионална дирекция
по горите - София, направление „Специализирана администрация“, офис - гр.Б. и съгласно
длъжностната му характеристика имал задължение да контролира спазването на
Закона за горите и в предвид чл.197,т. 4 и т. 13 от същия закон имал право да съставя актове за установяване на административни
нарушения и да задържа вещи предмет или средство за извършването на такива
нарушения.
На 01.06.2016Г. св.В.Л. бил на работен отчет в
Регионална дирекция по горите - гр.София заедно със своите колеги - свидетелите
П.Д.П., П.И.П. и М.Г.М. /всичките служители по горите
към Регионална дирекция по горите - гр.София/ и след приключване на отчета
всички тръгнали към гр.Б.,като се движели по автомагистрала „Хемус“ в посока
към гр.Варна.
Същия ден - 01.06.2016Г. около 13.30 часа свидетелите
В.Л., П.Д.П., П.И.П. и М.Г.М. слезли от
автомагистралата и продължили движението си към гр.Б. по стария път, преминаващ
през местността „***“ - землище на Община Б., област Софийска и забелязали
паркирана товарна композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ с per. № ОВ
7137 ВА и прикачено към него полуремарке
с per. № ***, натоварено с 40 пр. м. куб дърва от видовете дъб, бук и цер. Към
тях се присъединил и колегата им св.А.Д.А.,който се намирал в района на Община Б..
Служителите по горите решили да извършат проверка на натоварените дърва,
съгласно вменените им от Закона за горите правомощия,като св. В.Л. се насочил
към кабината на влекача „МАН“, като се легитимирал по надлежния ред на
намиращия се в нея св. И.В.И. и му поискал превозен билет за натоварената в
полуремаркето дървесина. Св. И.И. не му представил
такъв, като заявил, че няма,след което св. В.Л. и свидетелите П.Д.П., П.И.П., М.Г.М. и А.Д.А. премерили и огледали натоварените в
товарната композиция дърва, като установили, че същите не са маркирани с
изискуемите по закон контролна горска марка, производствена марка или общинска
марка. Тъй като дървата трябвало да бъдат маркирани със съответна марка и да
бъдат съпроводени със съответен превозен билет св.В.Л. обяснил на св.И.И., че извършва административни нарушения по чл.213,ал.1,т.1
и т.2 от Закона за горите, за което ще му бъде съставен съответен акт за
установяване на такова, с който акт ще бъдат задържани товарната композиция и
натоварените в нея дърва,след което пристъпил към съставянето на актове за
установените административни нарушения, които били със серия РОО 2015 Г. №
082437/01.06.2016 Г. и серия РОО 2015 Г. № 082438/01.06.2016 Г. В първия от
посочените актове било вписано, че се задържат товарната композиция, състояща
се от влекач марка „МАН“ с per. № ОВ 7137 ВА и прикачено към него полуремарке с
per. № *** и натоварените в него 40 пр. м. куб дърва от видовете дъб, бук и
цер.
След като съставил двата акта св. В.Л.
ги представил на св.И.И., за да се запознае със
съдържанието им и ги подпише и в момента, в който св. И.И.
щял да подпише двата съставени му акта, на мястото пристигнал подсъдимия Т.Н.Н. и при появата му, св.И.И.
категорично отказал да подпише двата съставени на негово име актове за
административно нарушение. Св.В.Л. обяснил на св.И. и подсъдимия Н., че
товарната композиция и натоварените в нея дърва ще бъдат задържани след
окончателното оформяне на актовете за административно нарушение и че трябва да
се откарат в двора на ТП „ДГС“ – гр.Б., където да се установи произхода на тази
дървесина,но в същият момент подсъдимия Т.Н. заявил, че никой няма да изземва
проверяваните дърва и превозни средства. Св. В.Л. му обяснил, че те формално
вече са задържани с единият от съставените актове за установено административно
нарушение и че няма как да останат на мястото, като му посочил, че с
поведението си му пречи да изпълни служебни си задължения, след което отново
предоставил двата акта на св.И. за подпис,но той отново отказал да ги подпише,като
отказа му бил удостоверен по надлежния ред в актовете - с подписа на св. П.Д.П..
След като двата акта били вече надлежно оформени, св.Л. обяснил на подсъдимия Т.Н.,
че товарната композиция и натоварените в нея дърва вече са задържани като вещи
- предмет на административно нарушение и като средство за извършването на
такова,но подсъдимия Н. отново заявил категорично, че никой няма да изземва
проверяваните дърва и превозни средства,след което откачил влекача от
проверяваната товарна композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ с per. № ***и
прикачено към него полуремарке с per. № *** /с натоварените в него 40 пр. м.
куб. дърва от дъб, бук и цер/, качил се на шофьорското място и го подкарал в
неустановена по делото посока,като с действията си попречил на св.В.Л. да
изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържането на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова.
След тези действия от страна на подсъдимия Н.,
св. В.Л. и другите служители по горите били принудени да организират
извозването на задържаното полуремарке с per. № *** и натоварените в него 40
пр. м. куб. дърва по друг начин,като за случилото се докладвали в Регионална
дирекция по горите - гр. София, от където им било разпоредено да потърсят друг
влекач, който да извози задържаните полуремарке и дървен материал. Св.В.Л. се
свързал със св.С.П.П., който имал такъв влекач марка
„Скания“ с per. № CO 1717 АС и го помолил за съдействие и същия веднага се отзовал
и насочил към местността „***“ в землището на Община Б., област Софийска, като
след пристигането му там, той предприел действия по закачването на управлявания
от него влекач към полуремаркето с per.№ ***, натоварено с дървата. По същото време на мястото
все още се намирали свидетелите В.Л., П.Д.П., П.И.П.,
М.Г.М. и А.Д.А. и докато св. С.П. се опитвал да закачи влекача за
полуремаркето, на мястото отново пристигнал подсъдимия Т.Н.Н.
/в неустановен час преди 22.00 часа на 01.06.2016 Г./,като с него дошъл и
подсъдимия Н.Г.Д. заедно със св.Н. ***. Подсъдимият Т.Н. държал в ръцете си
клещи и заявил отново, че проверяваното провозно средство и дървата, натоварени
в него няма да мръднат от мястото. Св. В.Л. обяснил на подсъдимия Н., че
каквото и да прави, той и неговите колеги - служители по горите трябва да си
свършат работата, като разпоредил на подсъдимия Т.Н. да спре да им пречи да
извършат това. В същия момент подсъдимия Т.Н. предал на подсъдимия Н.Д.
клещите, които носел и с тях последният срязал спирачните маркучи на
полуремарке с per. № ОВ 5821 Е А, като по този начин същото станало негодно за
движение. С действията си подсъдимия Т.Н. и подсъдимия Н.Г.Д. попречили на св. В.Л.
да изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване
на административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържането на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова.
Неправомерното поведение и действията на
подсъдимите мотивирали св.В.Л., около 22.00 часа на 01.06.2016 Г., да подаде
сигнал на телефон № 112, като на мястото били изпратени свидетелите В.Ц.И. и А.И.И. ***, които разговаряли с намиращите се на мястото
служители по горите. Впоследствие на местопроизшествието бил извършен и оглед,
в хода на който полуремаркето с per. № ОВ 5821 Е А и натоварените в него 40 пр.
м. куб. дърва от вида бук, дъб и цер били приобщени като веществени
доказателства и откарани в ТП ДГС-гр.Б..
Съгласно заключението на
вещото лице Т.П.Г. по назначената и изготвена на досъдебното производство
съдебно-лесотехническа експертиза се установява,че в отдел 275,подотдели „С“ и
„И“ е започнало извеждането на сеч,като добива на инкриминираните дърва съответствува на участъка,за който са издадени позволителни
за сеч с №02981143/08.04.2016Г. и №02985513/12.04.2016Г.
Въз основа на изложените
обстоятелства от правна страна съдът приема,че
подсъдимия Т.Н.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. чл.26,ал.1 от НК,за което следва да носи предвидената в закона наказателна
отговорност.
От обективна страна са осъществени
всички обективни признаци на състава на престъплението по чл. 270,ал.1 вр.
чл.20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, от подсъдимия Т.Н.Н.,
като в неустановени часове за времето от около 13.30 часа до около 22.00 часа
на 01.06.2016 Г. в местността „***“ в землището на Община Б., област Софийска,
в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с Н. *** противозаконно пречил на орган на
властта - В.И.Л. /главен специалист „горски инспектор“ в Регионална дирекция на
горите – гр.София, направление „Специализирана администрация“,офис-гр.Б./ да
изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл.197,т.4 и т.13 от Закона за горите
„Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които
заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите:...т. 4 имат право да задържат вещите - предмет на нарушението, както и
вещите, които са послужили за неговото извършване;... т. 13 съставят актове за
констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни
лица по този закон...“, както следва: - в
неустановен час за времето от около 13.30 часа до около 20.00 часа на
01.06.2016 Г. в местността „***“ в землището на Община Б., област Софийска,
противозаконно пречил на орган на властта - В.И.Л., да изпълни задълженията си,
свързани със съставянето на актове за установяване на административни
нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и със задържане на
вещи - предмет на административно нарушение или средство за извършването на
такова, съгласно чл.197,т.4 и т.13 от Закона за горите, като заявил, че никой
няма да изземва проверяваните дърва и превозни средства, след което откачил
влекача на проверяваната товарна композиция, състояща се от влекач марка „МАН“
с per.№ ОВ 7137 ВА и прикачено към него полуремарке с реГ.№ ***/
натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и цер/, качил се на шофьорското
място в него и го подкарал в неустановена посока; - в неустановен час за времето от около 13.30
часа до около 22.00 часа на 01.06.2016Г. в местността „***“ в землището на Община
Б., област Софийска, в съучастие като съизвършител с Н.
***, противозаконно пречил на орган на властта - В.И.Л. да изпълни задълженията
си, свързани със съставянето на актове за установяване на административни
нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и със задържане на
вещи - предмет на административно нарушение или средство за извършването на
такова, съгласно чл.197,т.4 и т.13 от Закона за горите, като заявил, че
проверяваното превозно средство и дървата, натоварени в него няма да мръднат от
мястото, след което с предадените от него клещи Д. срязал спирачните маркучи на
полуремарке с per. № *** / натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и
цер/.
Безспорно е установено,че
подсъдимия Т.Н.Н. е осъществил изпълнителното деяние
на това престъпление като за посочения период от време - в неустановени часове
за времето от около 13.30 часа до около 20.00 часа на 01.06.2016 Г. и място – в
местността „***“ - землище на Община Б., област Софийска, противозаконно е
пречил на В.И.Л. / главен специалист „горски инспектор“ в Регионална дирекция
на горите - София, направление „Специализирана администрация“, офис - гр. Б./
да изпълни задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване
на административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл. 197, т. 4 и т. 13 от Закона за горите,
като заявил, че никой няма да изземва проверяваните дърва и превозни средства,
след което откачил влекачът на проверяваната товарна композиция, състояща се от
влекач марка „МАН“ с per. № ***и прикачено към него полуремарке
с реГ.№ ***/ натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от
дъб, бук и цер/, качил се на шофьорското място в него и го подкарал в
неустановена посока и като заявил, че проверяваното превозно средство и
дървата, натоварени в него няма да мръднат от мястото, след което с предадените
от него клещи Д. срязал спирачните маркучи на полуремарке с per. № *** /
натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и цер/.Изложените обстоятелства
се доказват от показанията на свидетелите П.И.П.,В.И.Л.,П.Д.П.
и М.Г.М.,които установяват,че през 2016 Г. работели в РДГ-София,всеки от тях на
длъжност „горски инспектор“ и заедно извършили проверка в м. „***“ в землището
на с.Врачеш на натоварен с дървесина автомобил с ремарке и при проверката
установили, че дървесината не е маркирана и няма превозни билети, като св. Л.
съставил два акта -единият е за това, че дървесината е без документи за произход
на дървесината, а другия, че не са маркирани със съответната изискуема от
закона контролна горска марка,като написал и разписки за отговорно пазене на
дървесината,тъй като в един от актовете написал, че се задържа ремаркето с
дървесината в него и товарния автомобил. Св.Л. установява,че когато на място
дошъл Н.,в момента в който пишел актовете и разбрал, че искат да задържат
добития материал,казал, че няма да задържат камиона и това е,откачил влекача и
се качил в него, като го откарал в неизвестна посока,като ремаркето останало на
място и се принудили да извикат друг влекач да го закарат в горското
стопанство.Св.Л. заявява,че Н. пак се явил отнякъде и впоследствие дошли още
две момчета, които работели, като дървосекачи и тогава е станало срязването на
маркучите на ремаркето на автомобила, но
той не е видял,а от колегите си разбрал, че Н.Д. ги е срязал. Св.Л. установява
също,че Т.Н. държал ножица и в кой
момент и на кого я е дал, не е видял.Св.П.Д.П. е категоричен,че е наблюдавал
как Д. влиза под ремаркето и изфучава въздух и той излиза,като явно той е
отрязал маркуча му и освен изфучаването, ремаркето блокирало,тъй като щом падне
въздуха ремаркето блокира.Свидетелите потвърждават факта,че при проверката били
с униформи и отличителни белези и когато пристигнали се представили със
служебни карти на шофьора.Свидетелите твърдят,че при констатираното нарушение
дървесината следвало да бъде задържана и откарана за съхранение в ДГС-Б.,но
шофьора на влекача И., заедно с подсъдимия Т.Н. откачили влекача и заминали
незнайно къде. Свидетелите твърдят,че потърсили С. за съдействие, който с
неговия влекач да закачи ремаркето и да
го откарат в горското стопанство и през това време Т.Н. пристигнал с още две момчета единия от които Н.Д.,
които повредили спирачната система на полуремаркето и
възпрепятствали отново откарването му, като срязали маркучите отдолу. Св.П.И.П.
заявява,че видял Н.Д., който бил отдолу
под ремаркето и понечил да го снима, но той излязъл
отдолу. Св.М.Г.М. също установява,че през месец юни 2016Г., с колегите се
прибирали от София, където били на отчет и минали по стария път за гр.Б. и видяли натоварено полуремарке с
дърва от дъб, които нямали КГМ и за които шофьора не им представил превозен
билет. Св.М. установява,че на 1.5 км. имало пуснато позволително за сеч на
фирма „Септем груп“, която
добивала дърва и това е процесното място и след като
поискали документи за дървата да им представят, не били представени такива,за
което понечили да съставят актове и да конфискуват
дървата с полуремаркето и след съставянето на акта на шофьора на
композицията, той не се съгласил с него и не го приел,а подсъдимият Н. който
бил там казал, че всичко е редовно, но те видяли
немаркирани дърва и като се опитали да вземат товарната композиция, не успяли, защото ремаркето било откачено на място от Т.Н. и
влекача бил откаран от него. Св.М. потвърждава,че след откарването на влекача
предприели мерки да извикат друг влекач, който дошъл и се опитали да го
закачат, но се чуло, че изфучал въздух и се оказало, че ремаркето е изпуснало
въздух и няма спирачки, било блокирано и не могли да го откарат .Св.М. твърди,че
по това време подсъдимите Д. и Н. били там,но не е видял причината поради,
която ремаркето е изпуснало въздух. Свидетелите установяват също,че тогава се
обадили на полицията за съдействие и дошъл екип от полицията в Б., след което
дошъл и екип на ОДМВР, за да извършат оглед,след което било образувано
досъдебно производство. Свидетелите потвърждават,че през нощта дежурили и пазили дървата, като на другия
ден, след като била възстановена спирачната система, дървесината е откарана в
двора на ДГС-Б.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като
обстоятелствени, непротиворечиви,взаимно допълващи се и вярно отразяващи
фактическата обстановка.Свидетелите доказват,че шофьора на композицията св.И.И. и подсъдимия Т.Н.,
като разбрали,че дървесината ще бъде
задържана,си тръгнали с влекача без ремаркето , което подсъдимия откачил от
товарната композиция,тъй като не искали да бъде закарана дървесината в двора на
горското стопанство. Свидетелите потвърждават и факта,че непосредствено след
като се върнал Т.Н. с още две лица те възпрепятствали да се откара ремаркето, като повредили
спирачната му система,като отдолу срязали маркучите, с някакви клещи
резачки,след което Н. излязъл отдолу от ремаркето и сочат като извършител
подсъдимия Н.Д.,тъй като от действията му –отиването му под ремаркето,чуването
на изпускане на въздух от маркучите на спирачната система и излизането му оттам,се
прави извода,че той е срязал маркучите на спирачната система на ремаркето с
клещи дадени му от подсъдимия Н.,като по този начин е попречил на служителите
на РДГ,включително и на св.Л. да изпълнят задълженията си по Закона за горите.Показанията
на тези свидетели са скрепени като доказателства,чрез прочитането на показанията им дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК на
досъдебното производство по реда на чл.281, ал. 1,т.1 и т.2 от НПК и пред
състав на съда,разглеждал първоначално делото и съдът ги кредитира като
достоверни и пълни и безспорно установяващи извършените от подсъдимите
престъпления. Св.С.П.П. установява,че му се обадили
да отиде през лятото под високия мост на „***“, че имало някакво ремарке за
предвижване и когато отишъл на място,имало
ремарке,покрито с брезент,но не знае дали в него е имало нещо.
Свидетелят установява,че на място заварил Т.Н.,но той не е казвал нищо и поради
проблем с ремаркето,не могъл да го прикачи към влекача.Съдът възприема
показанията на свидетеля като точни и недвусмислени и допълващи показанията на служителите
от РДГ София.Втората
оформяща се група свидетели са служителите на ТП ДГС-Б.,а именно И.О.С., Д.Ц.Д., Р.В.Н., Й.В.Й.
и Н.И.Ц. , които установяват,че им се обадили, че има натоварен камион с дърва
в м.“***“ и да отидат с подвижната охрана и след отиването си на място видяли, че се извършвал редовен дърводобив, отдаден на фирма „Септем груп“, която участвала в търг и е спечелила дърводобива.
Свидетелите видели,че тира бил натоварен с дървата,добити законно и не могат да
потвърдят дали е съставен акт на
шофьора.На св.Д.Д.,който бил горски надзирател и се
занимавал с експедицията на дървесина в този участък , се обадил Т.Н., че
трябва да се пуска камион от обекта и той минал през горското стопанство да
види дали е внесъл пари за въпросната дървесина и след като проверил всичко,
тръгнал за под моста да пусне камиона, който все още дотоварвали,като му издаде
превозен билет,но служителите от РДГ му казали, че няма да пуска
нищо.Свидетелите установяват,че по някое време дошъл подсъдимия Н.,като имало
служители от РДГ-София и станал някакъв спор за дървата, че не са на временния
склад, но те не могли да се товарят там, тъй като е много тясно и няма как да
застане камион, защото ще задръсти пътя за селото, а се товарел малко по-
надолу на широкото място. Свидетелите видели на мястото и подсъдимия Н.Д., но
не са възприели някакви негови действия,а също не са възприели действие влекача
да оставя ремаркето и да тръгва.Съдът не възприема показанията на свидетелите в
частта относно твърденията,че не са видели подсъдимите да пречат на служителите
на РДГ да изпълнят задълженията си,а също твърденията,че дървата са законно
добити,тъй като се опровергават от показанията на служителите на РДГ -
свидетелите П.И.П.,В.И.Л.,П.Д.П. , М.Г.М. и А.Д.А.,а също те са посетили
мястото по –късно и не биха могли да имат впечатления от случилото се с
подсъдимия Н. и св.И.И.. В показанията си св. М.С.М. установява,че го извикал директора и
му казал, че от полицията ще го потърсят, че има задържано МПС с дърва и трябва
да се вкара в горското стопанство и на обяд му донесли документите за приемане
на автомобила,а няколко часа по-късно бил докаран и въпросния автомобил и бил
паркиран пред бензиностанцията на фирма „Барези“,
която се намирала в двора на горското стопанство, но не била в заграденото и
отредено място за задържани вещи, което се заключва с катинар срещу
посегателства и кражби. Свидетелят заявява,че за случая разговарял с директора,
че автомобила е на двора и без охрана и също по негово разпореждане го предал
на отговорно пазене на Т.Н..Съдът кредитира тези показания като достоверни и
установяващи вярно изложените обстоятелства.Третата група свидетели е от
полицейските служители А.К.В. и М.Х.К.,които
посетили мястото по сигнал подаден на тел.112 изпратени от дежурния на виадукта под моста за съдействие на служители от
горското стопанство, че има скандал между тях и собственика на камион с дърва и
на място установили,че скандал нямало, попитали ги за съдействие, но те
отказали. Свидетелите твърдят,че видели служителите от горското стопанство, че
попълват констативни протоколи и след половин час отново ги попитали дали имат
нужда от тях и те им казали,че нямат,при което си тръгнали. Свидетелите
твърдят,че подсъдимите не са били там и
не е имало скандали. Съдът не кредитира показанията на св.В. и св.К.,тъй като
са в противоречие с показанията на св.В.Ц.И. - техен колега,който също посетил мястото над
язовир „Бебреш“ под моста на магистрала „Хемус ,тъй като бил изпратен, че има
някакъв проблем с някаква дървесина и отивайки на място с колегата си А.
Йорданов видяли ремарке на тир и имало проблем със
срязване на маркучи на въздуха Св.И.
установява също,че на място заварил Т.Н., Н.Д.
и един по прякор „Пескето“, както и служители на РДГ-
София - П.П. и другия П.П.
и др..,които му казали, че дървесината е незаконна и искат да я
транспортират,като дървесината била натоварена в полуремаркето
на тира, но влекач нямало. Св.И. уточнява,че сигнала бил, че е възпрепятствано
да бъде конфискувана дървесината и не си спомня дали служителите съставяли
актове.Св.И. установява,че служителите на РДГ-то казали, че са искали да
конфискуват ремаркето, но Д. се е мушнал под ремаркето и е срязал маркуча за
въздуха на ремаркето с клещи и то не е могло да се движи.Св.И. заявява,че не го
е видял това нещо,а така му казали горските. Съдът кредитира показанията на
този свидетел доколкото вярно и добросъвестно излага установените от него
фактически обстоятелства и същите се подкрепят от показанията на св.П.И.,П.Д.,В.Л.
и М.М..
Съдът не кредитира показанията на св. И.В.И.,който установява,че познава само Т. и има товарен автомобил за дърва на фирма
„К-10“ със седалище гр.Ловеч - камионът е марка „МАН“, в който се товарили дървата и горските му посочили
къде да спре и той паркирал под големия мост и легнал да спи. При проверката
служителите от РДГ му се легитимирали и казали, че товари незаконни дърва и го
попитали какви са тези дърва и той казал на горското и на Т. и след като му
поискали личната карта, след като им я дал,започнали да му пишат актове, но той
отказал да ги подпише.Свидетелят заявява,че камионът трябвало да се отремонтира - да се смени една част и на мястото дошъл Т.
да прекарат камиона долу в работилницата и след като го откачил от ремаркето и
с Т. двамата го закарали той го свалил при майстора да го прави. Свидетелят
потвърждава,че никой не го е спирал и горските не са му казвали да кара дървата
в горското. Свидетелят твърди,че ремаркето останало горе под моста,а камиона не
станал готов до вечерта и той си тръгнал за Ловеч. Св.И. заявява,че преди да
откачи влекача Т. не е разговарял с горските. Показанията на св.И.И. са непълни,вътрешно противоречиви,колебливи и са в
противоречие и с показанията на свидетелите П.И.П.,В.И.Л., П.Д.П. , М.Г.М. и А.Д.А..
В показанията си св. Н.Г.П. установява,че отишли на
мястото само двамата с Н.Д. след като се организирали да отидат и тогава
звъннал Т.Н.,като им казал да се върнат
да закачат едно ремарке, ако ли не да останат да пазят ремаркето, след като се
установило, че ще останат горските служители. Св.П. установява че при
отиване на мястото с Н.Д. там бил Т. и
горските служители и те застанали встрани да чакат да видят какво ще
става.Свидетелят П. заявява,че Н. не е
идвал да дава нещо нито на него, нито на Н.,като не е видял да дава някакви
вещи,а също Д. не е напускал неговата компания и да е ходил до ремаркето. Съдът
не кредитира показанията на св.П. в частта относно твърденията,че Н. не е давал
нещо нито на него,нито на Н.,а също че Д. не е напускал неговата компания и да
е ходил до ремаркето,тъй като са непоследователни,вътрешно противоречиви и в
противоречие с показанията на служителите на РДГ - свидетелите П.И.П.,В.И.Л.,П.Д.П.,М.Г.М.
и А.Д.А.,както и със св.В.И. и в предвид близките взаимоотношения с подсъдимия Д.,счита,че
не излага вярно фактическите обстоятелства и е пристрастен. Съдът не възприема
и показанията на свидетелите Н.Д.М. и А.К.В. и В.Х.Г. ,които не установяват относими факти към обвинението.Съдът не възприема като
надлежно доказателство и заключението на вещото лице по извършената
съдебно-лесотехническа експертиза,тъй като не касае доказване на относими факти относно деянията на двамата подсъдими.
Установява
се от писменните доказателства по делото - трудов
договор и длъжностна характеристика,че св.В.Л. е главен специалист „горски инспектор“в
Регионална дирекция по горите - гр. София, която представлява подразделение на
Изпълнителна агенция по горите,която от своя страна е специализирана структура
към Министерство на земеделието, храните и горите, което е част от
изпълнителната власт на Република България. Впредвид на това обстоятелство В.Л.
се явява орган на власт по смисъла на чл.93,т.2 НК - в качеството на служител в
изпълнителната власт, той се явява орган на държавната власт по смисъла на този
законов текст. При извършването на едно от деянията
подсъдимия Т.Н.Н. от е действал в условията на
съучастие като съизвършител с подсъдимия Н.Г.Д., по
смисъла на чл. 20, ал. 2 НК,тъй като и двамата подсъдими с действията си,с които
са осъществили изпълнителното деяние на престъплението, с общото си престъпно
поведение са попречили на органът на власт В.Л. да изпълни служебните си
задължения,като са имали общ умисъл по отношение на резултата - всеки един от
тях е съзнавал общественоопасния характер и общественоопасните последици на
собственото си и на това на съучастника си поведение, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от това поведение и е искал настъпването на
тези последици, както поотделно, така и като съвкупен резултат.Подсъдимият Т.Н.
е извършил посоченото престъпление при условията на чл.26,ал.1 от НК - с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
през непродължителен период от време /за около девет часа/, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината му /умишлено/, като всяко едно от
следващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите го, с оглед на което цялата му престъпна дейност се квалифицира като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна при
извършването на това престъпление подсъдимия Т.Н.Н. е
действал виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 НК -
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици. Съзнавал е, че като заявява, че никой няма да изземва
проверяваните дърва и превозни средства; че като откачи влекача на
проверяваната товарна композиция и че като с предадените от него клещи подсъдимия
Н.Д. срязва спирачните маркучи на проверяваното полуремарке, противозаконно
пречи на орган на власт да изпълни задълженията си и е искал да му попречи да
изпълни тези задължения и да осуети съставянето на актовете за установяване на
административното нарушение и да попречи на задържането на проверяваната
товарна композиция и дървата, натоварени в нея.
Обвинението се доказва от
показанията на свидетелите П.И.П., В.И.Л., П.Д.П., М.Г.М., А.Д.А., В.Ц.И., А.И.И., М.С.М., С.П.П. и от
приложените по делото писмени доказателства - копие на АУАН серия РОО 2015Г. №
082437/01.06.2016Г. и серия РОО 2015 Г. № 082438/01.06.2016 Г.; копия на
трудови договори и длъжностни характеристики; справки за съдимост и
характеристични справки.
Съдът
приема, че в случая са кумулативно осъществени основанията на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия Т.Н.Н. от наказателна
отговорност и за налагане на административно наказание на същия за извършеното
от него деяние, тъй като за престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност по чл.
270, ал. 1 от НК законодателя е предвидил наказание
„лишаване от свобода” до три години или „глоба” от петстотин до две хиляди
лева; от деянието, предмет на делото няма причинени имуществени вреди; подсъдимия
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, раздел IV от НК към датата на деянието.
Съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия
за извършеното от него деяние административно наказание “глоба” в размер на 2000.00
/две хиляди / лева, платима в полза на държавния бюджет. При определяне размера
на глобата, която е към минималния по закон размер, съдът съобрази всички
представени доказателства по делото и прие, че са осъществени смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно : чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни,а също и отегчаващи вината обстоятелства,които се
изразяват в начина на извършване на престъплението - спрямо орган на държавна
власт, при и по повод изпълнение на вменените му от закона задължения по
служба, както и упоритостта, и чувството за безнаказаност, и недосегаемост,
проявени по време на извършване на престъплението и незачитане на установения в
държавата правов ред.
Съдът
призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл.26,ал.1 от НК, като на
основание чл. 78а, ал.1 от НК го
освободи от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 270,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр.
чл.26,ал.1 от НК и му наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева,
в полза на държавата, платима по сметка на Републиканския бюджет.
Съдът намира, че така
наложеното наказание ще изиграе своята положителна роля, с оглед на бъдеща
превенция от подобни деяния.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема,че подсъдимият Н.Г.Д. е извършил престъпление по чл.270,
ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК, за което следва да понесе
предвидената в закона наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от
подсъдимия Н.Г.Д.,като в неустановен час за времето от около 13.30 часа до
около 22.00 часа на 01.06.2016Г. в местността „***“ в землището на Община Б.,
област Софийска, в съучастие като съизвършител с Т.Н.Н. *** противозаконно пречил на орган на властта - В.И.Л.
/главен специалист „горски инспектор“ в Регионална дирекция на горите - София,
направление „Специализирана администрация“, офис - гр. Б./ да изпълни
задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл. 197, т. 4 и т. 13 от Закона за горите
„Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които
заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите:...т. 4 имат право да задържат вещите -
предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото
извършване;... т. 13 съставят актове за констатирани нарушения, както и за
неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон.,.“, като с
предадените му от Н. клещи срязал спирачните маркучи на полуремарке с per. № ***
/ натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и цер/.
Безспорно се установява,че подсъдимия Н.Д. е осъществил
престъплението, като за посочения период от време - в неустановен час за
времето от около 13.30 часа до около 22.00 часа на 01.06.2016Г. и място – в местността
„***“ - землище на Община Б., област Софийска, противозаконно е пречил на В.И.Л.
/ главен специалист „горски инспектор“ в Регионална дирекция на горите - София,
направление „Специализирана администрация“, офис - гр.Б./ да изпълни
задълженията си, свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, съгласно предоставените му от закона правомощия и
със задържане на вещи - предмет на административно нарушение или средство за
извършването на такова, съгласно чл. 197, т. 4 и т. 13 от Закона за горите,
като с предадените му от подсъдимия Т.Н. клещи е срязал спирачните маркучи на
полуремарке с per. № *** / натоварено с 40 пр. м. куб. дърва от дъб, бук и
цер/. Изложените обстоятелства се доказват от показанията на свидетелите П.И.П.,В.И.Л.,П.Д.П. и М.Г.М.,които
установяват,че през 2016 Г. работели в РДГ-София,всеки от тях на длъжност
„горски инспектор“ и заедно извършили проверка в м. „***“ в землището на
с.Врачеш на натоварен с дървесина автомобил с ремарке и при проверката
установили, че дървесината не е маркирана и няма превозни билети, като св. Л.
съставил два акта -единият е за това, че дървесината е без документи за
произход на дървесината, а другия, че не са маркирани със съответната изискуема
от закона контролна горска марка,като написал и разписки за отговорно пазене на
дървесината,тъй като в един от актовете написал, че се задържа ремаркето с
дървесината в него и товарния автомобил. Св.Л. установява,че когато на място
дошъл Н.,в момента в който пишел актовете и разбрал, че искат да задържат
добития материал,казал, че няма да задържат камиона и това е,откачил влекача и
се качил в него, като го откарал в неизвестна посока,като ремаркето останало на
място и се принудили да извикат друг влекач да го закарат в горското
стопанство.Св.Л. заявява,че Н. пак се явил отнякъде и впоследствие дошли още
две момчета, които работели, като дървосекачи и тогава е станало срязването на
маркучите на ремаркето на автомобила, но
той не е видял,а от колегите си разбрал, че Н.Д. ги е срязал. Св.Л. установява
също,че Т.Н. държал ножица и в кой
момент и на кого я е дал, не е видял.Св.П.Д.П. е категоричен,че е наблюдавал
как Д. влиза под ремаркето и изфучава въздух и той излиза,като явно той е
отрязал маркуча му и освен изфучаването, ремаркето блокирало,тъй като щом падне
въздуха ремаркето блокира.Свидетелите потвърждават факта,че при проверката били
с униформи и отличителни белези и когато пристигнали се представили със
служебни карти на шофьора.Свидетелите твърдят,че при констатираното нарушение
дървесината следвало да бъде задържана и откарана за съхранение в ДГС-Б.,но
шофьора на влекача И., заедно с подсъдимия Т.Н. откачили влекача и заминали
незнайно къде. Свидетелите твърдят,че потърсили С. за съдействие, който с
неговия влекач да закачи ремаркето и да
го откарат в горското стопанство и през това време Т.Н. пристигнал с още две момчета единия от които Н.Д.,
които повредили спирачната система на полуремаркето и
възпрепятствали отново откарването му, като срязали маркучите отдолу. Св.П.И.П.
заявява,че видял Н.Д., който бил отдолу
под ремаркето и понечил да го снима, но той излязъл
отдолу. Св.М.Г.М. също установява,че през месец юни 2016Г., с колегите се
прибирали от София, където били на отчет и минали по стария път за гр.Б. и видяли натоварено полуремарке с
дърва от дъб, които нямали КГМ и за които шофьора не им представил превозен
билет. Св.М. установява,че на 1.5 км. имало пуснато позволително за сеч на
фирма „Септем груп“, която
добивала дърва и това е процесното място и след като
поискали документи за дървата да им представят, не били представени такива,за
което понечили да съставят актове и да конфискуват
дървата с полуремаркето и след съставянето на акта на шофьора на
композицията, той не се съгласил с него и не го приел,а подсъдимият Н. който
бил там казал, че всичко е редовно, но те видяли
немаркирани дърва и като се опитали да вземат товарната композиция, не успяли, защото ремаркето било откачено на място от Т.Н. и
влекача бил откаран от него. Св.М. потвърждава,че след откарването на влекача
предприели мерки да извикат друг влекач, който дошъл и се опитали да го
закачат, но се чуло, че изфучал въздух и се оказало, че ремаркето е изпуснало
въздух и няма спирачки, било блокирано и не могли да го откарат .Св.М.
твърди,че по това време подсъдимите Д. и Н. били там,но не е видял причината
поради, която ремаркето е изпуснало въздух. Свидетелите установяват също,че тогава
се обадили на полицията за съдействие и дошъл екип от полицията в Б., след
което дошъл и екип на ОДМВР, за да извършат оглед,след което било образувано
досъдебно производство. Свидетелите потвърждават,че през нощта дежурили и пазили дървата, като на другия
ден, след като била възстановена спирачната система, дървесината е откарана в
двора на ДГС-Б.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като
обстоятелствени, непротиворечиви,взаимно допълващи се и вярно отразяващи
фактическата обстановка.Свидетелите доказват,че шофьора на композицията св.И.И. и подсъдимия Т.Н.,
като разбрали,че дървесината ще бъде
задържана,си тръгнали с влекача без ремаркето , което подсъдимия откачил от
товарната композиция,тъй като не искали да бъде закарана дървесината в двора на
горското стопанство. Свидетелите потвърждават и факта,че непосредствено след
като се върнал Т.Н. с още две лица те възпрепятствали да се откара ремаркето, като повредили
спирачната му система,като отдолу срязали маркучите, с някакви клещи
резачки,след което Н. излязъл отдолу от ремаркето и сочат като извършител
подсъдимия Н.Д.,тъй като от действията му –отиването му под ремаркето,чуването
на изпускане на въздух от маркучите на спирачната система и излизането му
оттам,се прави извода,че той е срязал маркучите на спирачната система на
ремаркето с клещи дадени му от подсъдимия Н.,като по този начин е попречил на
служителите на РДГ,включително и на св.Л. да изпълнят задълженията си по Закона
за горите.Показанията на тези свидетели са скрепени като доказателства,чрез
прочитането на показанията им дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК на
досъдебното производство по реда на чл.281, ал. 1,т.1 и т.2 от НПК и пред
състав на съда,разглеждал първоначално делото и съдът ги кредитира като
достоверни и пълни и безспорно установяващи извършените от подсъдимите
престъпления. Св.С.П.П. установява,че му се обадили
да отиде през лятото под високия мост на „***“, че имало някакво ремарке за
предвижване и когато отишъл на място,имало
ремарке,покрито с брезент,но не знае дали в него е имало нещо.
Свидетелят установява,че на място заварил Т.Н.,но той не е казвал нищо и поради
проблем с ремаркето,не могъл да го прикачи към влекача.Съдът възприема
показанията на свидетеля като точни и недвусмислени и допълващи показанията на
служителите от РДГ София.Втората оформяща се група свидетели са служителите на ТП ДГС-Б.,а именно И.О.С., Д.Ц.Д., Р.В.Н., Й.В.Й. и Н.И.Ц. , които установяват,че им се обадили, че има
натоварен камион с дърва в м.“***“ и да отидат с подвижната охрана и след
отиването си на място видяли, че се извършвал редовен
дърводобив, отдаден на фирма „Септем груп“, която участвала в
търг и е спечелила дърводобива. Свидетелите видели,че тира бил натоварен с
дървата,добити законно и не могат да потвърдят
дали е съставен акт на шофьора.На св.Д.Д.,който
бил горски надзирател и се занимавал с експедицията на дървесина в този участък
, се обадил Т.Н., че трябва да се пуска камион от обекта и той минал през
горското стопанство да види дали е внесъл пари за въпросната дървесина и след
като проверил всичко, тръгнал за под моста да пусне камиона, който все още
дотоварвали,като му издаде превозен билет,но служителите от РДГ му казали, че
няма да пуска нищо.Свидетелите установяват,че по някое време дошъл подсъдимия Н.,като
имало служители от РДГ-София и станал някакъв спор за дървата, че не са на
временния склад, но те не могли да се товарят там, тъй като е много тясно и
няма как да застане камион, защото ще задръсти пътя за селото, а се товарел
малко по- надолу на широкото място. Свидетелите видели на мястото и подсъдимия Н.Д.,
но не са възприели някакви негови действия,а също не са възприели действие
влекача да оставя ремаркето и да тръгва.Съдът не възприема показанията на
свидетелите в частта относно твърденията,че не са видели подсъдимите да пречат
на служителите на РДГ да изпълнят задълженията си,а също твърденията,че дървата
са законно добити,тъй като се опровергават от показанията на служителите на РДГ
- свидетелите П.И.П.,В.И.Л.,П.Д.П. , М.Г.М. и А.Д.А.,а също те са посетили
мястото по –късно и не биха могли да имат впечатления от случилото се с
подсъдимия Н. и св.И.И.. В показанията си св. М.С.М. установява,че го извикал директора и
му казал, че от полицията ще го потърсят, че има задържано МПС с дърва и трябва
да се вкара в горското стопанство и на обяд му донесли документите за приемане
на автомобила,а няколко часа по-късно бил докаран и въпросния автомобил и бил
паркиран пред бензиностанцията на фирма „Барези“,
която се намирала в двора на горското стопанство, но не била в заграденото и
отредено място за задържани вещи, което се заключва с катинар срещу
посегателства и кражби. Свидетелят заявява,че за случая разговарял с директора,
че автомобила е на двора и без охрана и също по негово разпореждане го предал
на отговорно пазене на Т.Н..Съдът кредитира тези показания като достоверни и
установяващи вярно изложените обстоятелства.Третата група свидетели е от
полицейските служители А.К.В. и М.Х.К.,които
посетили мястото по сигнал подаден на тел.112 изпратени от дежурния на виадукта под моста за съдействие на служители от
горското стопанство, че има скандал между тях и собственика на камион с дърва и
на място установили,че скандал нямало, попитали ги за съдействие, но те
отказали. Свидетелите твърдят,че видели служителите от горското стопанство, че
попълват констативни протоколи и след половин час отново ги попитали дали имат
нужда от тях и те им казали,че нямат,при което си тръгнали. Свидетелите
твърдят,че подсъдимите не са били там и
не е имало скандали. Съдът не кредитира показанията на св.В. и св.К.,тъй като
са в противоречие с показанията на св.В.Ц.И. - техен колега,който също посетил мястото над
язовир „Бебреш“ под моста на магистрала „Хемус ,тъй като бил изпратен, че има
някакъв проблем с някаква дървесина и отивайки на място с колегата си А.
Йорданов видяли ремарке на тир и имало проблем със
срязване на маркучи на въздуха Св.И.
установява също,че на място заварил Т.Н., Н.Д.
и един по прякор „Пескето“, както и служители на РДГ-
София - П.П. и другия П.П.
и др..,които му казали, че дървесината е незаконна и искат да я
транспортират,като дървесината била натоварена в полуремаркето
на тира, но влекач нямало. Св.И. уточнява,че сигнала бил, че е възпрепятствано
да бъде конфискувана дървесината и не си спомня дали служителите съставяли
актове.Св.И. установява,че служителите на РДГ-то казали, че са искали да
конфискуват ремаркето, но Д. се е мушнал под ремаркето и е срязал маркуча за
въздуха на ремаркето с клещи и то не е могло да се движи.Св.И. заявява,че не го
е видял това нещо,а така му казали горските. Съдът кредитира показанията на
този свидетел доколкото вярно и добросъвестно излага установените от него
фактически обстоятелства и същите се подкрепят от показанията на св.П.И.,П.Д.,В.Л.
и М.М..
Съдът не кредитира показанията на св. И.В.И.,който установява,че познава само Т. и има товарен автомобил за дърва на фирма
„К-10“ със седалище гр.Ловеч - камионът е марка „МАН“, в който се товарили дървата и горските му посочили
къде да спре и той паркирал под големия мост и легнал да спи. При проверката
служителите от РДГ му се легитимирали и казали, че товари незаконни дърва и го
попитали какви са тези дърва и той казал на горското и на Т. и след като му
поискали личната карта, след като им я дал,започнали да му пишат актове, но той
отказал да ги подпише.Свидетелят заявява,че камионът трябвало да се отремонтира - да се смени една част и на мястото дошъл Т.
да прекарат камиона долу в работилницата и след като го откачил от ремаркето и
с Т. двамата го закарали той го свалил при майстора да го прави. Свидетелят
потвърждава,че никой не го е спирал и горските не са му казвали да кара дървата
в горското. Свидетелят твърди,че ремаркето останало горе под моста,а камиона не
станал готов до вечерта и той си тръгнал за Ловеч. Св.И. заявява,че преди да
откачи влекача Т. не е разговарял с горските. Показанията на св.И.И. са непълни,вътрешно противоречиви,колебливи и са в
противоречие и с показанията на свидетелите П.И.П.,В.И.Л., П.Д.П. , М.Г.М. и А.Д.А..
В показанията си св. Н.Г.П. установява,че отишли на
мястото само двамата с Н.Д. след като се организирали да отидат и тогава
звъннал Т.Н.,като им казал да се върнат
да закачат едно ремарке, ако ли не да останат да пазят ремаркето, след като се
установило, че ще останат горските служители. Св.П. установява че при
отиване на мястото с Н.Д. там бил Т. и
горските служители и те застанали встрани да чакат да видят какво ще
става.Свидетелят П. заявява,че Н. не е
идвал да дава нещо нито на него, нито на Н.,като не е видял да дава някакви
вещи,а също Д. не е напускал неговата компания и да е ходил до ремаркето. Съдът
не кредитира показанията на св.П. в частта относно твърденията,че Н. не е давал
нещо нито на него,нито на Н.,а също че Д. не е напускал неговата компания и да
е ходил до ремаркето,тъй като са непоследователни,вътрешно противоречиви и в противоречие
с показанията на служителите на РДГ - свидетелите П.И.П.,В.И.Л.,П.Д.П.,М.Г.М. и
А.Д.А.,както и със св.В.И. и в предвид близките взаимоотношения с подсъдимия Д.,счита,че
не излага вярно фактическите обстоятелства и е пристрастен. Съдът не възприема
и показанията на свидетелите Н.Д.М. и А.К.В. и В.Х.Г. ,които не установяват относими факти към обвинението.Съдът не възприема като
надлежно доказателство и заключението на вещото лице по извършената
съдебно-лесотехническа експертиза,тъй като не касае доказване на относими факти относно деянията на двамата подсъдими.
Установява
се от писменните доказателства по делото - трудов
договор и длъжностна характеристика,че св.В.Л. е главен специалист „горски инспектор“в
Регионална дирекция по горите - гр. София, която представлява подразделение на
Изпълнителна агенция по горите,която от своя страна е специализирана структура
към Министерство на земеделието, храните и горите, което е част от
изпълнителната власт на Република България. В предвид на това обстоятелство В.Л.
се явява орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК - в качеството на служител
в изпълнителната власт, той се явява орган на държавната власт по смисъла на
този законов текст.
От субективна страна при
извършването на престъплението подсъдимия Н.Г.Д. е действал виновно с пряк
умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 НК,като същия е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
Д. е съзнавал, че като срязва спирачните маркучи на проверяваното полуремарке с
клещите, предадени му от подсъдимия Н., противозаконно пречи на орган на власт
да изпълни задълженията си и е искал да му попречи да изпълни тези задължения и
да осуети съставянето на актовете за установяване на административното
нарушение и да попречи на задържането на проверяваната товарна композиция и
дървата, натоварени в нея.
При извършването на
престъплението подсъдимия Н.Г.Д. от обективна и субективна страна е действал в
съучастие и като съизвършител с подсъдимия Т.Н.Н., с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 НК,тъй като и
двамата подсъдими с действията си,с които са осъществили изпълнителното деяние
на престъплението, с общото си престъпно поведение са попречили на органът на
власт В.Л. да изпълни служебните си задължения,като са имали общ умисъл по
отношение на резултата - всеки един от тях е съзнавал общественоопасния
характер и общественоопасните последици на
собственото си и на това на съучастника си поведение, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от това поведение и е
искал настъпването на тези последици, както поотделно, така и като съвкупен резултат.
Обвинението се доказва от
показанията на свидетелите П.И.П., В.И.Л., П.Д.П., М.Г.М., А.Д.А., В.Ц.И., А.И.И., М.С.М., С.П.П. и от
приложените по делото писмени доказателства - копие на АУАН серия РОО 2015Г. №
082437/01.06.2016Г. и серия РОО 2015Г. №082438/01.06.2016 Г.; копия на трудови
договори и длъжностни характеристики; справки за съдимост и характеристични
справки.
Съдът
приема, че в случая са кумулативно осъществени основанията на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия Н.Г.Д. от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание на същия за извършеното от него деяние, тъй като за
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност по чл. 270, ал. 1 от НК
законодателя е предвидил наказание „лишаване от свобода” до три
години или „глоба” от петстотин до две хиляди лева; от деянието, предмет на
делото няма причинени имуществени вреди; подсъдимия не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК
към датата на деянието,видно от свидетелството му за съдимост.
Съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия
за извършеното от него деяние административно наказание “глоба” в размер на 1000.00
/ хиляда/ лева, платима в полза на държавния бюджет. При определяне размера на
глобата, която е към минималния по закон размер, съдът съобрази всички
представени доказателства по делото и прие, че са осъществени смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно : чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни,а също и отегчаващи вината обстоятелства,които се
изразяват в начина на извършване на престъплението - спрямо орган на държавна
власт, при и по повод изпълнение на вменените му от закона задължения по
служба, както и упоритостта, и чувството за безнаказаност и недосегаемост,
проявени по време на извършване на престъплението и незачитане на установения в
държавата правов ред.
Съдът призна подсъдимия за виновен
за извършено престъпление по чл.270,ал.1
вр. чл.20,ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а,
ал.1 от НК го освободи от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00
/хиляда/ лева, в полза на държавата, платима по сметка на Републиканския
бюджет.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще
изиграе своята положителна роля, с оглед на бъдеща превенция от подобни деяния.
Съдът осъди Т.Н.Н., с ЕГН **********,***, да заплати сумата в размер на 183.30 /сто осемдесет и
три лева и тридесет стотинки/ лева, за направени на досъдебното производство разноски, платими
в полза на ОД „МВР“ София, по сметка IBAN ***,
BIC ***: UNCRBGSF, „Уникредит
Булбанк“ АД гр.София.
Съдът осъди Т.Н.Н., с ЕГН: **********,***, да заплати
сумата в размер на 72.50 /седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, за
направени в съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, в полза на държавата, платими по сметка
на Районен съд-Б..
Съдът осъди Н.Г.Д., с ЕГН:
**********,***, да заплати сумата в размер на 183.30 /сто осемдесет и
три лева и тридесет стотинки/ лева, за направени на досъдебното производство разноски, платими
в полза на ОД „МВР“ София, по сметка IBAN ***,
BIC ***: UNCRBGSF, „Уникредит
Булбанк“ АД гр.София.
Съдът осъди Н.Г.Д., с ЕГН: **********,***, да
заплати сумата в размер на 72.50 /седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева,
за направени в съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, в полза на държавата, платими по сметка
на Районен съд-Б..
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си по НОХД №7/2018Г.
по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :