РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Търговище, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101326 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 3523,01 лв. –
главница и лихви.
Постъпила е искова молба от „ЗАД Армеец“ АД гр.София, чрез пълномощник
против АПИ гр.София, чрез „ОПУ Търговище“, с която е предявен иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, с цена на иска 3523,01 лв. – главница и
лихви. В молбата се твърди, че ищцовото дружество е имало валидно сключен договор за
застраховка „Каско и злополуки” за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“ с ДК
№ *********, със срок на действие от 01.07.2017 год. до 30.06.2018 г. Твърди се в молбата,
че на 26.09.2017 г., около 18.20 часа при движение в гр.Търговище по бул.“Митрополит
Андрей“ в посока към ул.“Славейков“ настъпва ПТП със застрахования автомобил, който
попада в необезопасена, необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с
вода, която била с размери 70/70/50 см. и в следствие на това ПТП по автомобила са
реализирани материални щети, изразяващи се в увреждане на предна и задна десни гуми и
два броя десни джанти. Водача на автомобила е подал уведомление за щета, като по
образуваната при ищеца преписка се установило, че щетата е в размер на 2700,20 лв., което
обезщетение било заплатено от ищеца на застрахования на 17.10.2017 год. Ищеца счита, че
отговорност за настъпилото ПТП има ответника, тъй като ПТП е настъпило на път от
републиканската пътна мрежа, чието управление, в това число поддържане и ремонт е
възложено на ответника и неизпълнението на това задължение е в причинно-следствена
връзка с инцидента и настъпилите от него щети, в следствие неизправност и неподдържане
1
на пътя, дължащо се на бездействие от страна на служители на ответника. Ищеца твърди, че
изплащайки обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите,
а именно ответника, поради което и го е поканил да възстанови изплатеното обезщетение и
ликвидационни разходи, като поканата достигнала до ответника на 20.12.2017 год., но
плащане не било извършено и ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1009/2021 г. на РС-Търговище за изплатеното обезщетение и
ликвидационни разходи в общ размер на 2700,20 лв., както и за сумата от 822,81 лв.,
обезщетение за забава за периода 04.08.2019 год. – 04.08.2022 г., ведно със законната лихва,
от подаване на заявлението и направените по делото разноски. Тъй като в заповедното
производство ответникът възразил и съобразно указанията на съда ищеца е предявил иск за
установяване на вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение. В съдебно
заседание не изпраща представител, но поддържа иска, чрез представено писмено
становище.
В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
отговора ответникът оспорва иска изцяло, като навежда доводи за неизяснен механизъм на
настъпване на ПТП, от където не можело да се установи , че щетите по автомобила са в
следствие на ПТП, както и доводи за съпричиняване от страна на водача на автомобила във
вредоносния резултат. В отговора твърди, че не носи отговорност за настъпилите върху
застрахования автомобил щети в следствие на ПТП, като твърди, че конкретния участък от
пътя, където е настъпило ПТП, макар и част от второкласната републиканска пътна мрежа е
в границите на гр.Търговище и част от уличната мрежа на града, за чието състояние по
силата на Споразумителен протокол от 20.10.2016 г., сключен между ответника и
общ.Търговище, отговаряла последната, а ответника единствено участвал във
финансирането на проектите за ремонт и поддръжка. Поради това счита, че не той, а община
Търговище носи отговорност за вредите от ПТП. Направил е искане за привличане на
община Търговище и е предявил обратен иск спрямо третото лице, в условия на
евентуалност при уважаване иска на ищеца срещу ответника, да бъде осъдено третото лице
– помагач да заплати сумите когато и доколкото ответника плати на ищеца. По изложените
съображения ответникът моли съда да отхвърли иска, с законните последици. В съдебно
заседание поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на ищцовата
претенция.
Третото лице – помагач Община Търговище в срока по чл.131 от ГПК е депозирало
писмен отговор на исковата молба. В отговора е оспорен както предявения иск, така и
предявения от ответника обратен иск, като се твърди, че пътния участък, където е настъпило
ПТП се управлява от ответника, и негово задължение е било да го поддържа в такова
състояние, което да осигурява безопасността на движението, като община Търговище не е
имала такива задължения, поради което и не носи отговорност. В условия на евентуалност
третото лице навежда доводи за намаляване размера на отговорността поради
съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, поради нарушения на
правилата за движение по пътищата.
2
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1009 / 2022 год. на ТРС ищецът е
подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е
издал Заповед за изпълнение № 480 / 08.08.2022 год., за сумата от сумата от 2700.20 лв. –
главница, по регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС – л.а.
„Мерцедес“, модел „МЛ 320“ с рег.№ *********, застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ с полица № *********, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 08.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 822.81 лв. – лихва от 23.09.2018г. до 23.09.2021г., като са присъдени и разноски в
производството. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е депозирал
възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането. Съдът, на осн. чл.415 от
ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника и
това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
Видно от приложените по делото писмени доказателства ( л.10 – л.38) ищецът е
имал сключен договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“, с комбинирана
застрахователна полица № ********* от 30.06.2017г. за автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 320“, с per. № *********, със срок на действие от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г. Както от
писмените доказателства, приложени по делото, така и от показанията на разпитания св.Б.
Д. се установи, че на 12.06.2016 г., около 18:20 ч., в гр. Търговище, на бул. „Митрополит
Андрей" в посока на движение към ул. „Славейков“, при извършването на ляв завой е
настъпило ПТП, със застрахования лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“ с per.
№*********, като автомобилът, попаднал в не обезопасено, необозначено и
несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, пълна с вода. От извършения оглед
след подаване на сигнала за произшествието от представители на ищеца се установило, че
препятствието е дупка с размери 70/70/50 см., а в следствие на ПТП са установени
материални щети по автомобила, изразяващи се в увреждане на предна и задна десни гуми и
два броя десни джанти. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че нанесените на лекия автомобил щети – предна и задна десни
автомобилни гуми и десни алуминиеви джанти, при установения механизъм на ПТП са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че размера на същите
възлиза на 2728,00 лв.,размер по-висок от изплатеното от ищеца обезщетение, като при
изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че е била необходима
подмяна както на двете гуми, така и на джантите с нови, поради високия клас на
автомобила.
Установи се, че св.Д., водач на автомобила е подал уведомление - декларация по
щета пред ищеца, в качеството му на застраховател, с искане за обезщетяване на нанесените
вреди на застрахования автомобил, като е заведена преписка по щета под №
3
34017030100334. Вредите по автомобила са оценени от експерти на ищеца и е определено
обезщетение в размер от 2 690.20 лв., което включва: подмяна на части, ремонт на
автомобила, заедно с калкулирана цена на труд, заплатени в полза на собственика на
увредения автомобил, както и 10.00 лв. - ликвидационни разходи, общо сума в размер на
2700.20 лв. От приложените писмени доказателства се установи, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2700,20 лв. на 17.10.2017 год. След изплащане на
обезщетението ищецът, считайки, че задължение на ответника е да стопанисва и поддържа
пътното платно в участъка на настъпване на ПТП и тъй като не е сторил това, то се явява
отговорен за щетите по автомобила, му е изпратил регресна покана, като е предоставил срок
за доброволно изпълнение. Безспорно е по делото, че ответникът е отказал да заплати
претенцията на ищеца, което е обусловило и инициираното от ищеца производство по реда
на чл.410 от ГПК.
Не се спори от страните , че участъка на пътя на който е настъпило ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, преминаваща в границите на гр.Търговище. Видно от
приложените по делото писмени доказателства ( л.63 – л.72) между ответника и третото
лице-помагач на 20.10.2016 г. е бил сключен Споразумителен протокол с рег.№ 66-00-229 от
20.10.2016 г. за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в
чертите на град Търговище, като той обхваща маршрутът на второкласен републикански път
II-74, минаващ през урбанизираната зона на гр.Търговище, в това число и мястото на
настъпване на ПТП. Съгласно споразумението ответникът участва дялово във финансиране
поддържането на платното за движение, а третото лице-помагач организира и финансира
дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на града, като
осъществява и контрол върху дейностите, така, че да се осигуряват безопасни условия за
движение на МПС, като уведомява ответника както за планирани, така и за аварийни
ремонти, а представител на ответника присъства при изпълнение на извършване на дейности
по текущ ремонт и поддържане на пътното платно. Обстоятелството, че пътното платно,
където е настъпило ПТП не е било в изправност към септември 2017 год. т.е. към момента
на настъпване на произшествието се установява и от приложеното от ответника писмо до
общ.Търговище, с което третото лице е уведомено, че от 06.10.2017 год. започва
превантивен ремонт (цялостно преасфалтиране) на път II-74 от км. 23+600 до км. 27+075 (в
регулацията на гр.Търговище), със срок на приключване 31.12.2017 г.. във връзка с
влошеното техническо състояние на пътя, или пътният инцидент от 26.09.2017 г. е настъпил
близо месец преди началото на превантивния ремонт на процесния пътен участък. От
показанията на св.Б. се установи, че пътния участък където е настъпило ПТП е бил
компрометиран и ответникът е извършил цялостен ремонт през 2018 год., тъй като пътната
настилка е била износена и често са излизали дупки. От показанията на същия свидетел се
установи, че споразумението между ответника и третото лице-помагач се подновява всяка
година, като задължение на общ.Търговище е да извършва действията по поддържането на
пътната настилка, в този участък на републиканския път, който е в границите на града, а от
страна на ответника се осъществява контрол по финансирането и изпълнението на
дейностите.
4
При така установеното съдът прави следните изводи: Вземането на ищеца, за което
е издадена заповед за изпълнение се основана на регресна отговорност на ответника, по
смисъла на чл. 410 от КЗ , за заплащане на сумата 2700,20 лв., представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение на застрахован по застраховка „Каско“ и „Злополука“ в
размер на 2690,20 лв. и 10 лв. -ликвидационни разноски на пострадалото лице, с което
ищеца има сключен валиден застрахователен договор. Съгласно цитираните по- горе
текстове на КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, т.е., за да е на лице
ангажиране отговорността на ответника, следва да е доказано кумулативното наличие на
посочените в цитираната разпоредба материално-правни предпоставки – съществуването на
застрахователно правоотношение, платено застрахователно обезщетение на застрахования,
причинена вреда и причинител на вредата.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи наличието на първите
три предпоставки: застрахователно правоотношение, произтичащо от застрахователна
полица, платено застрахователно обезщетение в размер на сумата 2690,20 лв., причинени
имуществени щети по застрахования автомобил, които щети са в причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие - ПТП от 27.09.2017 год. Тук следва да се
отбележи, че твърденията на ответника и третото лице, че не е ясен механизма на
настъпване на ПТП, както и че е на лице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на увредения автомобил съдът приема за неоснователни. От извършения оглед от
представители на ищеца към момента на подаване на уведомлението от застрахования,
снимковия материал приложен по преписката на застрахователя, от показанията на св.Б. Д.-
водач на увредения автомобил и заключението на съдебно – техническата експертиза се
установиха по категоричен начин механизма на настъпване на ПТП, мястото на което
същото е настъпило, какво е било препятствието на пътя, довело до инцидента, а
доказателства, че водача на увредения автомобил е допринесъл за вредоносния резултат,
чрез поведение нарушаващо норми на ЗДвП не се представиха по делото, още повече, че от
показанията на водача се установи, че препятствието – дупка на пътя - не е било нито
обозначено, нито видимо за водача, тъй като е било пълно с вода.
Основното възражение на ответника е, че не е на лице четвъртата предпоставка на
чл.410 от КЗ, тъй като вредата е настъпила не поради неизпълнение на задължението му да
поддържа в изправност пътното платно, а поради неизпълнение на това задължение от
третото лице-помагач , на което са били възложени тези задължения от ответника.
Действително се установи по делото, че участъка от републиканския път, където е
настъпило ПТП е в границите на гр.Търговище и по силата на споразумение между
ответника и третото лице задължение на последното е било да поддържа пътното платно в
изправност, но по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно чл.
30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
5
републиканските пътища се осъществяват лицето, което управлява процесният пътен
участък, т.е. ответника, който е длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността на пътното платно. Дори и да е делегирал част от законовите си задължения
на общ.Търговище по силата на споразумителен протокол, ответникът е бил длъжен да
осъществи контрол върху лицето на което ги е предоставил, с цел изпълнение на законовото
му задължение да осигури безопасността на републиканския път и в случай на
неизпълнение да предприеме необходимите мерки. От събраните по делото доказателства, в
това число и показанията на свидетеля, осигурен от ответника се установи безспорно, че
към септември 2017 год. участъка от пътната мрежа, където е настъпил инцидента е бил
силно компрометиран - износена настилка, често появяващи се дупки, като третото лице-
помагач не е изпълнявало задълженията си по споразумението с ответника да отстранява
появилите се дупки и да осъществи необходимия ремонт за да е безопасно пътуването по
този участък от пътя, поради което сам ответника е предприел действия и е осъществил
цялостен ремонт след октомври 2017 год.
Предвид изложеното съдът счита, че ответника носи отговорност, поради
неизпълнение на законово определени задължения – да поддържа пътя в изправност.
Съгласно §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП “поддържането" е система от
задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита.
Наличието на несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно представлява
неизпълнение на посочените задължения и ответника носи отговорност за причинените от
бездействието на неговите служители вреди на трети лица. Непосредствено задължение на
служителите на ответника е да следят за изправността на пътната настилка, както и на
всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път,
включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на дълбоката дупка
на пътното платно, която не трябва да създава опасност за движението по улицата.
Нарушението, или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от
АПИ за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за
движение представлява противоправно деяние, в случая бездействие, което е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Неизпълнението на задължения от третото лице-
помагач, на когото ответника е делегирал задълженията си да се осъществява поддръжката и
безопасността на републиканските пътища в границите на гр.Търговище, което виновно не е
изпълнило тези свои задължения (бездействало е), също води до настъпване на вредоносния
резултат и ангажира обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя – ответника
по делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице и четвъртата предпоставка за
уважаване регресната претенция на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че вземането на ищеца в размер на
2700,20 лв. – застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, към ответника е
съществувало, било е изискуемо и ликвидно към момента на издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът в тази част е доказан и по основание, и по размер и следва
да бъде уважен. Иска следва да се уважи и за претендираната мораторна лихва в размер на
6
822,81 лв. за периода 04.08.2019 год. – 04.08.2022 год.
По отношение на вземането в размер на 822,18 лв., обезщетение за забава:
Ответникът, както беше посочено по-горе е бил поканен с регресна покана от ищеца,
получена на 20.12.2017 год. за доброволно изпълнение, като е безспорно по делото, че
плащане не е направено. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение на едно вземане длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В
конкретния случай от 21.12.2017 год. ответникът е изпаднал в забава, поради което
претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва три години назад, считано от
подаване на заявлението в съда е основателна, а предявения иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземане, с основание чл.86 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По обратния иск: Ищецът по обратния иск обосновава претенция с разпоредбата на
чл. 59 от ЗЗД, доколкото при уважаване на главния иск – установяване съществуване на
вземането на ищеца, и заплащане на задължението по него, той би встъпил в правата на
кредитора спрямо третото лице, което е отговорно за деликта, и това би довело до
неоснователно разместване на блага в сферата на ответника и третото лице, доколкото
последния ще се е обогатил неоснователно. Както беше посочено по –горе между ответника
и третото лице е имало сключено споразумение по силата на което последното е следвало да
осъществява дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, а ответника да финансира
необходимите дейности- задълженията третото лице да поддържа пътя в изправност, да
сигнализира и обозначава препятствията по него не е изпълнявало, а ответника не е
осъществил необходимия контрол, поради което и главния иск е уважен, а обратния иск
следва също да бъде уважен. В тази връзка е налице задължителна съдебна практика,
обективирана в постановеното Решение № 228/22.02.2012г. по т.д.№877/2010г. на ВКС,
ІІт.о., съгласно което, предявяването на обратен иск по естеството си представлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност
и доколкото уважаването на главния иск е предпоставка за уважаване на евентуалния, то
последицата от успешното провеждане на първия е създаването на условно изпълнително
основание, т.е. ако и доколкото първоначалния ответник е изпълнил задължението си към
ищеца по главния иск. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявения обратен иск по
чл.59 от ЗЗД е основателен до размера в който е уважен и главния иск срещу
първоначалния ответник.
С оглед изхода от делото, на страните следва да се присъдят направените разноски,
съобразно със степента на уважаване на исковете, като на третото лице-помагач на
ответника, разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 78, ал.10 от ГПК. Главният иск е
уважен изцяло, поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 843,47 лв. в исковото
производство, както и следва да заплати направените в заповедното производство разноски
в размер на 120,46 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК съдът счита, че не следва да се обсъжда, тъй като
7
ищеца е представляван от юрисконсулт, а и възнаграждението на същия е в минималния
размер от 300 лв. и в този смисъл искането е неоснователно. Ищецът по обратния иск не е
претендирал разноски поради това същите следва да останат за него така както ги е
направил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
Областно пътно управление – Търговище, седалище: гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ №
30, представлявано от инж.М. М., действащ чрез юрк. Н. З. дължи на „ЗАД Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, представлявано
от М. П. И. и В. П. К.-М., действащи чрез юрк М. Ж. вземане в размер на 2700,20 лв. –
главница, представляваща дължима сума по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ и
„Злополука“ - комбинирана застрахователна полица № ********* от 30.06.2017г., със срок
на действие от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.08.2021 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 822,81 лв. –
мораторна лихва от 04.08.2019г. до 04.08.2022г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 480 / 08.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1009 / 2022 г. на РСТ, на осн. чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление –
Търговище, седалище : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 30, представлявано от инж.М.
М., действащ чрез юрк. Н. З. да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес : гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, представлявано от М. П. И. и В. П.
К.-М., действащи чрез юрк М. Ж. направените по делото разноски в размер на 843,47 лв., на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК, както и направени разноски в заповедното
производство в размер на 120,46 лв.
ОСЪЖДА Община Търговище, гр.Търговище, пл.“Свобода“, представлявана от
Кмета д-р Д. Д. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление – Търговище, седалище : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 30,
представлявано от инж.М. М., действащ чрез юрк. Н. З., сумата от 2700,20 лв. – главница,
представляваща дължима сума по регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ и „Злополука“ -
комбинирана застрахователна полица № ********* от 30.06.2017г., със срок на действие от
01.07.2017г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2021 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 822,81 лв. – мораторна лихва
от 04.08.2019г. до 04.08.2022г., ПРИ УСЛОВИЕ Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
Областно пътно управление – Търговище, седалище : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ №
30, представлявано от инж.М. М., действащ чрез юрк. Н. З. да заплати или доколкото
8
заплати установеното вземане в горния размер на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, представлявано от М. П. И. и В. П.
К.-М., действащи чрез юрк М. Ж..
ДА СЕ издаде изпълнителен лист в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез Областно пътно управление – Търговище, седалище : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“
№ 30, представлявано от инж.М. М., действащ чрез юрк. Н. З. против Община Търговище,
гр.Търговище, пл.“Свобода“, представлявана от Кмета д-р Д. Д., САМО след представяне
на доказателства за изпълнение на задължението, в размер на установеното вземане, с
настоящото решение, за което има издадена Заповед за изпълнение № 480 / 08.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 1009 / 2022 г. на РСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице-
помагач Община Търговище, гр.Търговище, пл.“Свобода“, представлявана от Кмета д-р Д.
Д., с ищеца „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес : гр.София,
ул.“Стефан Караджа“ № 2, представлявано от М. П. И. и В. П. К.-М., действащи чрез юрк М.
Ж., а мотивите са задължителни за третото лице в отношенията му с Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – Търговище, седалище: гр.Търговище,
ул.“Христо Ботев“ № 30, представлявано от инж.М. М., действащ чрез юрк. Н. З., на осн.
чл.223 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9