МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1014/18г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Спрямо подсъдимия С.Х.С.
ЕГН **********,*** е предявила обвинение и
е внесен обвинителен акт в съда за престъпление наказуемо
по
чл.302, т.2, буква
„а", вр.чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК, за това, че
На 10.03.2017 год. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно
лице-митнически инспектор,длъжностно ниво 11 в Сектор „Митнически мобилни
групи",Отдел „Координация и митнически мобилни групи", Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване" при Централно митническо
управление, с ранг IV младши към Агенция Митници, поискал от М.В.П. дар, който
не му се следва, а именно сумата от 400 /четиристотин/ лева, и да е приел на
същата дата от М.В.П., сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, за да не
извърши действия по служба - за да не състави АУАН на М.В.П. за нарушаване на
чл.126 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, каквито са задълженията
му по закон, като по този начин не извършил действие по служба съгласно чл. 128
ал.1 и 2 от ЗАДС, в нарушение на чл.12 ал.З от Правилата за дейността на
митническите мобилни групи, съгласно която „Протоколите за проверките се
въвеждат в електронен регистър,получавайки пореден номер. Регистърът съдържа
следната информация: 1 .Пореден номер; 2. Дата; 3.Закон/ЗМ или ЗАДС/; 4.
Отдел/сектор; 5.Проверявано лице; 6.ЕГН/ЛНЧ/ЕИК на проверяваното лице; 7.Вид на
обекта или място на извършване на проверката; 8.Адрес или други
идентификационни данни за мястото на извършване на проверката;
9.Констатации/нарушения; Ю.Взети проби; 11 .Иззети/задържани стоки;
12.3абележки." и в нарушение на точка V, предложение 1, абзац 10 от
Указанията относно контрола върху акцизните стоки, осъществяван чрез физически
проверки по реда на ЗАДС,приети със Заповед №ЗАМ-277/02.04.2014г. на Директора
на Агенция „Митници", съгласно които „При извършване на покупка на акцизни
стоки от и под наблюдение на митническите органи /контролна покупка в протокола
за проверка по t.V се посочва следната задължителна
информация: какви стоки са били закупени /вид,търговско
наименование,отличителни белези/ и тяхното количество; стойност на покупката в
лева /при закупени повече стоки,се посочват единична цена и обща стойност/;
документите,издадени при продажбата /фискален бон или друг удостоверителен
документ /,ако са издадени такива; име и адрес на лицето,закупило стоката /при
контролна покупка,която не е извършена от проверяващия екип/; други
обстоятелства от значение за контролната покупка", като подкупът да е
поискан чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение - заявил,
че ако не получи исканата сума, ще състави АУАН, в който ще констатира
незаконно държане и предлагане на акцизна стока -етилов алкохол, в магазин,
находящ се в гр.Варна, ул."Фредерик Жолио-Кюри" бл.51-в, стопанисван
от „Христа ВМ" ООД,със собственици Х.Д.П. и В.М.П..
Разпитан на досъдебното производство
подс. С. е отказал да дава обяснения. В съдебно заседание заявява, че не се
признава за виновен, отрича да е искал и получавал сумата от 400 лева.
В последната си дума, моли да бъде
признат за невинен по предявеното му обвинение.
В пледоарията си по съществото на
делото, представителят на ВОП поддържа така внесеното обвинение срещу
подсъдимия, прави анализ на доказателствата, предлага на съда да го признае за
виновен, като му наложи наказание към минималния размер, както и глоба в размер
на 5000 лева.
В пледоарията си по съществото на
делото, защитата на подсъдимия оспорва приетата от обвинението фактическа
обстановка, твърди, че няма доказателства подс. С. да е поискал и взел сумата
от 400 лева, счита, че обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде
признат за невинен.
След анализа на събраните по делото
доказателства, Варненският окръжен съд прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Х.С. бил назначен
на длъжност експерт в отдел „Митническо законодателство към Агенция Митници,
със заповед за възникване на служебно правоотношение № 393/05.03.2015год. на
Директора на Агенция „Митници". Впоследствие той бил преназначен, като
митнически инспектор длъжностно ниво 11 в Сектор „Митнически мобилни
групи", Отдел „Координация и митнически мобилни групи", Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване" при Централно митническо
управление, с ранг IV младши към Агенция Митници, със заповед за изменение на
служебно правоотношение с № 4490/03.11.2016 год. на Директора на Агенция
„Митници".
Съобразно длъжностната му
характеристика като митнически инспектор, в преките му задължения влизало да
извършва пряк митнически надзор и контрол; да обезпечава точното прилагане на
нормативните актове; да прилага административно-наказателни разпоредби като
издава АУАН; да взема участие в мобилни митнически групи и др. Длъжностната
характеристика е била подписана от подс.С.С. на 14.11.16г.
Издаден бил служебен график на
митническите мобилни групи, за времето от 06.03 до 12.03.17г. Съобразно този
график се разпределяла работата на мобилните екипи за периода, като подс.С.С. и
св. С.П. били определени като „екип 1-Варна". Съгласно този график подс.С.
и св. П. трябвало да осъществяват спиране на МПС-та за проверка и оперативни
проверки на територията на страната за времето от 09:00 часа до 17:30 часа на
10.03.2017г.
Дружество „Христа ВМ"
ООД-Варна, със съсобственици свидетелите Х.Д.П. и В.М.П., било създадено с цел
продажба на селскостопански продукти и пресни плодове. Дружеството имало
регистрирана търговска марка за гореописаните стоки, извършвало продажба на
някои стоки в магазин за захарни изделия, ядки и алкохол, находящ се в
гр.Варна, ул."Фредерик Жолио-Кюри" бл.51-в. В магазина на дружеството
работел като продавач-консултант техният син -св. М.П..
В началото на месец март 2017
год. свид.М.П. бил в магазина, където влязъл непознат млад мъж /подс. С./,
който го попитал дали продава домашна ракия, тъй, като щял да прави сватба.
Свидетелят М.П. му отговорил, че няма и не продава, но обещал да попита, и ако
намери такава - да се обади на подсъдимия. Двамата си разменили телефонните
номера.
След разговора св.М.П. се обадил
на дядо си - св. Д.Х.,*** и всяка година произвеждал домашна ракия за лична
консумация, попитал го дали има ракия за продаване, при което дядо му
отговорил, че има около стотина литра домашна ракия и тъй като му трябвали
пари, за да закупи дърва за огрев, може да продаде 80 литра ракия на цена 8,50 лева за
литър, плюс 10 лева разноски за транспорт от село Г.Чифлик до град Варна. След
като получил съгласието на дядо си за продажбата на ракията, св.М.П. се свързал
по телефона с подс. С. и му казал, че е намерил домашна ракия, която може да
бъде доставена сутринта на 10.03.2017 година.
На 09.03.2017год. св. Д.Х.
закарал уговореното количество ракия, която била в 6 броя пластмасови туби от
по 10 литра, от с.Горни Чифлик, обл.Варненска, до дома на св.М.П. ***. На
същата дата следобед подс.С. уведомил лично колегата си от „екип 1-Варна"
- св.С.П., че на следващата сутрин около 09:00 часа бил уговорил „закупуването
на наливен алкохол". Това означавало, че трябва да отидат и да извършат
проверка с оглед установяване на нерегламентирана съгласно Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС), продажба на домашен алкохол. Подсъдимият не казал на
св.П., нито мястото, нито кой е човекът, от когото щял да „закупи"
алкохола.
Сутринта на 10.03.2017 год. св.
М.П. приготвил ракията - 6 пластмасови туби от по десет литра всяка, които
поставил между седалките на лизинговия автомобил, управляван от него-марка
„Хюндай 120" с ДК № В 9183 ВК, който бил паркиран в близост до магазина.
На работа в магазина била и баба му - св.С.Н..
Сутринта на същата дата подс.С.
уведомил по телефона св.М.Р., негов пряк началник, която ръководела мобилните
групи, че „екип 1 -Варна" ще извърши проверка на магазин за търговия с
алкохол. Свидетелката Р. дала устно разпореждане да се провери обстойно
магазина за нерегламентирана търговия с алкохол, като подс.С. следвало да
въведе в системата задължително „форма за рискова информация" за
установените лица и документи в Системата за обмен на рискова информация
(съкратено „СОРИ"), и да състави протокол-образец. Със самото обаждане на
св. Р. се запазвал номер за въвеждане на „форма рискова операция”, имало
заведен протокол в системата, който не може да се изтрие и следвало да се
попълни какъв е резултатът от извършената проверка и ако след анализ на стоката
се установи, че тя е акцизна се съставя АУАН по ЗАДС.
Около 10:00 часа подс.С.С. и С.П.
пристигнали пред магазина на „Христа ВМ" ООД-Варна, със служебен автомобил
„Форд Куга" с ДК № СА3752 НН, управляван от Ст. С.. Влизайки в магазина,
подсъдимият С. казал на св. М.П.,че идват да вземат ракията. Тогава св. М.П.
завел двамата митнически служители до паркирания си автомобил, където между
предните и задните седалки имало 6 броя пластмасови туби с жълтеникава течност,
с мирис на алкохол. По молба на подсъдимия, св.М.П. взел една
от тубите, внесъл я в магазина, и сипал малко от течността в една чаша за
дегустация. След като подс.С. опитал ракията, казал, че му харесва и извадил
една банкнота от 10 лева за „транспортни разходи” Свидетелят М.П. взел
подадените пари, при което св. С.П. и подсъдимият С. се легитимирали със
служебните си карти, като митнически служители. Свидетелят С.П. попитал св. М.П.,
на кого е ракията и дали за нея имало необходимите акцизни документи съобразно
ЗАДС. Свидетелят М.П. отговорил, че няма акцизни данъчни документи за ракията и
че част от нея била негова, а друга част - на дядо му. Тогава двамата
митнически служители извършили обстойна проверка в самия магазин, като
констатирали, че нямало нарушения по ЗАДС и магазина не се предлага алкохол без
бандерол.
Свидетелката С.Н., баба на св. М.П.,
която била в магазина и присъствала на проверката, се обърнала към подс. С. и
му казала, че той е подвел внука й да внесе тубата с ракия на територията на търговския
обект „Христа ВМ" ООД, и че ракията всъщност никога не е била налична
вътре в магазина. Подсъдимият С. отговорил на висок тон, че не разговаря с нея,
а само със св. М.П..
Силно притеснен от случващото
се, св. М.П. се обадил на баща си - св. В.М.П., казал му, че в магазина,
стопанисван от семейната фирма, имало извършена митническа проверка. Свидетелят
В.П. тръгнал веднага към магазина, където видял на бюрото банкнота от 10 лева,
която била дадена от подсъдимия С. на синът му „с оглед заплащането на
доставката в гр.Варна". Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.5 от ЗАДС, при
извършване на покупка от или под наблюдението на митнически орган (контролна
покупка) закупените стоки, които не подлежат на събиране като доказателство, се
връщат на лицето, получило плащането, а заплатена сума се възстановява
незабавно. За обстоятелствата се съставя протокол.Такъв протокол обаче не бил
съставен.
След, като констатирали
наличието на домашна ракия, подс. С.С. казал на св. М.П., че следва да ги
придружи до сградата на Митница-Варна за извършване на последващи
административни действия-замерване на количеството, вземане на проби от ракията
и изготвяне на протокол за извършената проверка. До този момент не били
съставени нито протоколи за проверката в обекта, нито други документи свързани
с домашната ракия. Свидетелят С.П. казал, че ще тръгне със служебния автомобил
на митницата, тъй, като получил обаждане за починал близък, поради което св. М.П.
и подсъдимият останали сами. Докато двамата били насаме, подс. С.С. казал на
св.М.П., че трябва „да си приготви едни 300-400 лева", без да уточнява за
какво. Свидетелят М.П. си помислил, че става въпрос за размера на глобата,
която ще бъде наложена.
Подсъдимият казал на св. М.П.,
че следва да върне обратно тубата с ракия в неговия автомобил и заедно да
отидат до Митница Варна.
По пътя подс.С. увеличил звука
на радиото в автомобила и го попитал „какво си ми приготвил?". Свидетелят М.П.
му отговорил, че не разбира за какво ставало дума, и че нямал никакъв опит в
такива ситуации, тогава подсъдимият извадил портфейла си с вградена щипка за
банкноти и посочил вътрешността му. Свидетелят П. разбрал, че става въпрос за
пари, казал,че има в себе си само 160 лева, попитал дали стигат. Подсъдимият С.
недоволно повдигнал рамене, поради което и свидетелят му казал, че трябва да
спре на банкомат за да изтегли пари. Подсъдимият С. му казал, че ще го насочи
накъде да кара,за да изтегли пари, така стигнали до банкомат, намиращ се до
супермаркет „Макао" на изхода на гр.Варна, в посока „Аспарухов
мост".Там св. М.П. отишъл до посочения му банкомат й от него в 10:57 часа
на 10.03.2017 год., изтеглил сумата от 240 лева.
След, като се качил обратно в
автомобила, св. П. оставил до скоростния лост сумата от 240 лева, подс. С. ги
взел и започнал да ги брои, при което свидетелят му дал и намиращите се в него
160 лева. След това продължили към сградата на Митница Варна, където ги чакал
св. С.П.. С автомобила, управляван от св. М.П., те влезли в служебния паркинг
на митницата. Там били взети по 4 проби от шестте туби с ракия.
По-късно същия ден св. С.П.
попълнил протокол № 17BG9999А008189/10.03.2017 год. за
проверка на М.В.П., дал указания на св. М.П. да попълни писмени обяснения под
негова диктовка. Проверката на самия търговския обект била обективирана в
протокол за извършена проверка с № 17BG9999A008194/10.03.2017 год.
След приключване на
формалностите св. М П. тръгнал да се прибира, обадил се на на майка си, като й
обяснил,че „бил олекнал с 400 лева".
На 13.03.2017 год. Вечерта,
майката на М.П.-св. Х.П., се обадила по телефона на своя познатата - св. К.Х.-старши
митнически инспектор в отдел „Последващ контрол" на Митница-Варна,
обяснила на св. Х., че в магазина им била извършена проверка от митнически
служители, като попитала каква ще е санкцията за сина й. Казала също, че
единият митничар поискал сумата от 400 лева, като М. му дал тези пари.
На 14.03.2.017 год. сутринта св.
Х. споделила получената информация с началника си - св.Т.Т.. Същият ден след
обяд той повикал в кабинета си св.С.П. и го попитал дали са извършвали
проверка, при която да са иззели домашна ракия. След като св. С.П. отговорил
утвърдително, св.Т. го попитал, дали освен ракията са взели и 400 лева, при
което П. категорично отрекъл подобно действие.Тогава св. Т. му заявил, че ако
това не се е случвало, е добре, но ако са взели нещо, е по-добре да върнат
парите.
Веднага след като излязъл от
кабинета на св. Т., св.С.П. попитал подс. С. дали е вземал някакви пари при
проверката. Подсъдимият отговорил, че „това са глупости". Тогава двамата
заедно отишли в кабинета на св. Т., и подс.С. го попитал „какъв е
проблемът". Свидетелят Т. му отговорил, че разполагал с данни, че
неправомерно е взел пари, при което последният отрекъл това да е вярно.
Свидетелят Т. казал на подсъдимият, че има видеозапис на действията му в търговския обект, направен от видеокамера.
Подсъдимият С. отговорил,че това не означавало нищо, и излязъл от кабинета.
По-късно същия ден св.Т. провел разговор с друг колега - св.Т.Т., за случилото
се. В разговора последният споделил, че чул подсъдимият и св. С.П. да обсъждат нещо за видеозапис от
камера.
След този разговор, на
14.03.2017 год. св. С.П. въвел със собствения си акаунт „форма за рискова
информация" с № РИ000372 в системата „СОРИ", макар че това било
задължение на подс. С., като инициатор на проверката в търговския обект на
„Христа ВМ" ООД-Варна.
Вечерта на 14.03.2017год. подс.С.
позвънил от собствения си мобилен телефон с номер **********, на телефона на
св.Т., казал, че се извинява за поведението си и го попитал кога е удобно да се
видят. Свидетелят Т. отговорил, че на следващия ден е на работа, й ако иска да
заповяда в офиса му.
Сутринта на 15.03.2017 год.,
около 09:10 часа, подс. С. отишъл в кабинета на св.Т.Т., казал, че се извинява
за случилото се, извадил и сложил на масата бял непрозрачен плик, в който св. Т.
подразбрал, че има пари, но не погледнал съдържимото, казал,че това са парите
(без да уточнява колко), които връщал на хората от проверявания магазин.
Свидетелят Т. казал, че парите трябва да върне на хората от които ги е взел,
подс. С. отговорил „добре”, взел си плика обратно и излязъл от кабинета на Т..
На същата дата-15.03.2017год.,
около 10 часа, в магазина на фирма „Христа ВМ" ООД, влязъл млад мъж на
видима възраст около 27-32 години, който казал, че търси М.П.. В магазина били
свидетелите М.П., майка му Х.П. и баба му С.Н.. Свидетелката Х.П. попитала защо
го търси, при което непознатият и неустановен по делото мъж отговорил, че било
станало някакво недоразумение, и трябвало да върне нещо, без да уточни какво.
Свидетелката Х.П. подразбрала, че случващото се има връзка с митническата
проверка, казала, че има законови форми, които ще последват. Непознатият мъж
излязъл навън, говорил с някого по телефона, след което отново се върнал в
магазина и без да казва каквото и да е хвърлил един бял плик, след което си
тръгнал. Свидетелката Х.П. отворила плика и намерила вътре сумата от 400 лева -
20 банкноти от по 20 лева. Тя взела парите, които впоследствие похарчила, но не
запазила плика. Разказала за случилото се по телефона на св. К.Х.. Тя от своя
страна около 11 часа завела М.П. и баща му В.П. в кабинета на св. Т., където му
разказали за случилото се в магазина.
От своя страна св.Т. им обяснил
за процедурите, следващи задържането на ракията, както и им обяснил, че ако
желаят, могат да пуснат жалба срещу подсъдимия. Семейство Петкови не подали
жалба, но случая придобил гласност и била започната вътрешна проверка на
Агенция „Митници", в резултат на която бил подаден сигнал до Окръжна
прокуратура-Варна.
Впоследствие бил издаден АУАН №
68/23.05.2017г. за държане на акцизни стоки, на М.В.Х., както и НП.
Приетата фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство и от съда доказателства, а
именно: частично обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните от съда свидетели М.П., Т.Т., Т.Т., В.П.,
К.Х., С.П., Х.П., С.П., Д.Х., М.Р. и С.Н., както и материалите от досъдебното
производство - съобщение за извършено престъпление от ОХ, свидетелство за
съдимост, телефонни разпечатки, извлечение от банкомат, заповеди, графици,
правила и указания на Агенция Митници;
Като цяло така изброените
доказателства се подкрепят и допълват взаимно, като установяват една безспорна
фактическа обстановка. Спори се само дали подсъдимият е поискал и взел сумата
от 400 лева.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, че не е искал и не е получавал сумата от 400 лева. Че това не е
вярно, а само защитна теза има достатъчно убедителни преки и косвени, гласни и
писмени доказателства. Няма причина съдът да не кредитира показанията на св. М.П.,
който последователно, убедително и логично, описва една и съща фактическа
обстановка, която се подкрепя изцяло от последвалите събития, разказани от св. Т.,
св. Х.П., св. К.Х., относно случилото се в кабинета на св. Т.-даването на плика
с парите, връщането на парите в магазина, приложеното банково извлечение за изтеглената от св.
М.П. парична сума на 10.03.2017г. в размер на 240 лева, която е трябвало да
добави към наличните 160 лева.
Според състава на съда по един
категоричен начин от събраните доказателства се установява, че подс. С. е
поискал и взел сумата от 400 лева.
По съществения въпрос е защо
подсъдимия е поискал и взел сумата и защо св. М.П. я е дал.
Очевидно свидетелят е бил много
притеснен от ситуацията в която го е поставил подсъдимия, твърди необичайна за
човек и семейство което стриктно спазва правилата и даже не си помисля, че може
да извърши нещо незаконно. Попадайки за първи път в ситуация да е извършил нещо
неправомерно и мислейки, че проблема е много голям, свидетелят П. е дал сумата
от 400 лева със съзнанието, че плаща дължимата глоба за извършеното
неправомерно действие.
Съдът приема, че подс. С. е поискал и
получил сумата от 400 лева, но това няма никаква връзка с извършването или
неизвършването на каквито и да е действия свързани със служебните му
задължения.
След телефонното обаждане към св. Р. в
системата „СОРИ” е имало запазен номер за предстоящата проверка, която при
всички случаи е трябвало да бъде приключена с определен резултат. Всички
действия на подс. С. и св. С.П. са били при стриктно спазване на всички
разпоредби касаещи дейността им. На 10.03.2017 година не е бил съставен АУАН,
тъй като не е било ясно какво е съдържимото в иззетите туби, дали е ракия или
само мирише на ракия. След резултатите от анализа е съставен АУАН и издадено
НП.
Видно от разпита на св. М.Р., пряк
ръководител на подсъдимия и началник сектор „Мобилни митнически групи”, той е
изпълнил всичките си задължения свързани с предстоящата и извършената
проверка-обадил й се по телефона преди извършването на проверката, за което тя
е дала разрешение, обадил се е да докладва, че алкохола е констатиран и
предстои да напишат протокол за извършена проверка с акцизни стоки, обадил се,
че ще пишат протокола в митницата, не са написали веднага АУАН, тъй като няма
анализ, но целия процес след обаждането по телефона няма как да не бъде
финализиран с конкретен резултат. В тази насока са и показанията на св. С.
Начев, Директор на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Агенция Митници. За
извършване на проверка е било задължително или въвеждане на информация в
системата „СОРИ”, или обаждане на началник за разрешение.
По никакъв начин подс. С. не е могъл
да състави акт за държане и предлагане на акцизна стока-етилов алкохол в
магазина стопанисван от „Христа ВМ” ООД, тъй като това просто не е вярно.
Всичко изложено по-горе, мотивира
състава на съда да приеме, че извършеното от подс. С. не съставлява
престъпление по смисъла на чл.302, т.2,
буква „а", вр.чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК, поради което и на осн. чл. 304
от НПК, го призна за невинен.
Водим от горното, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: