Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 състав, в открито заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
При секретаря Маргарита Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията Стефанова т.д. № 1096 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за установяване
съществуването на вземанията на „К.Е.“ АД/н/ спрямо
„Е.Ф.Г.“ АД – в несъстоятелност, в общ размер на 4 055 602.95 лева, произтичащи
от фактура № 109/31.05.2014 г. за продажба на електрическа енергия, и
съставляващо сбор от главница в размер на 2 837 023.27 лева, законна лихва върху тази главница за периода 21.06.2014 г.
- 28.08.2018 г. в размер на 1 206 759.68 лева и законна лихва върху тази
главница за периода 29.08.2018 г. - 12.09.2018 г. в размер на 11 820 лева.
В исковата молба ищецът излага, че вземането – предмет на иска,
било включено в списъка с неприетите вземания от синдика, с оглед на което
подал писмено възражение пред съда в срока по чл. 690 ТЗ, което било оставено
без уважение с Определение № 2927/29.05.2019 г. по т. д. № 1907/2017 г. на СГС,
VI-2 състав.
Ищецът излага, че на 28.03.2014 г. между „К.Е.“
АД и „Е.Ф.Г.“ АД е сключен Договор за продажба на електрическа енергия №
1/28.03.2014г., по силата на който „К.Е.“ АД, като продавач, се задължило да
продаде на „Е.Ф.Г.“ АД - като купувач, определено количество нетна активна
електрическа енергия, а именно 594 090 MWh,
разпределени съобразно график, описан в договора. Впоследствие към договора са
били сключени Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г., Допълнително
споразумение № 2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 3/30.01.2015 г., с
които са били предоговорени техническите условия по
договора, като също така е бил удължен срокът му на действие до 24:00 часа на
28.02.2015 година.
Сочи, че в изпълнение на договор № 1/28.03.2014
г. и допълнителните споразумения към него, за периода от 01.05.2014 г. до
31.05.2014 г. са били доставени общо 56 089,1933 MWh,
на обща стойност 4 077 684.35 лв., без вкл. ДДС (4 893 221,22 лева с ДДС).
Поддържа, че за извършената доставка на посоченото количество електрическа
енергия от страна на продавача „К.Е.“ АД е издадена фактура № 109/31.05.2014г.,
с падеж на плащане на същата - 20.06.2014 година.
Твърди, че длъжникът погасил частично
задължението си по фактурата на 16.06.2014 г. в размер на 671 874.28 евро (левова
равностойност от 1 314 052.31 лева), с оглед на което останал непогасен остатък
в размер на 3 579 168. 91 лева.
Ответникът
„Е.Ф.Г.“ АД – в несъстоятелност, не депозира в срок отговор на исковата
молба.
Синдикът на ответника в несъстоятелност - И.В.В. е депозирал отговор
на исковата молба, с който излага становище за основателност на предявените
искове. Излага, че причината, поради която вземането на кредитора първоначално
е включено в списъка на неприетите вземания било разминаване в представените
писмени доказателства относно размера на претендираната
сума по фактура № 109/31.05.2014 г., като в производството по разглеждане на
възраженията е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установило,
че фактурата е осчетоводена от двете страни по сделката, като частичното
погасяване е отчетено и е изчислен непогасеният остатък по пера.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложеното в исковата
молба.
С
уточняваща молба с вх. № 45871/29.05.2020 г. ищецът „К.Е.“ АД пояснява, че
непогасеният остатък от задължението на ответника по фактура № 109/31.05.2014
г. е в размер на 3 579 168.91 лв., част от която сума (742 145.63 лв.) била
включена в списъка на приетите вземания, а разликата в размер на 2 837 023.27 лв. била включена в списъка на неприетите
вземания и е предмет на настоящия иск, целящ установяване съществуването именно
на тази част от главницата по процесната фактура.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от справка в Търговския регистър по партидата на „Е.ф.г.“
АД (н), ЕИК ********, с Решение № 1764 от 28.08.2018 г. по т.д. № 1907/2017
на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, е обявена неплатежоспособността на „Е.ф.г.“
АД (н), като определената ѝ началната дата е 31.12.2015
г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
По
делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с молба с вх.
№ 117938/13.09.2018 г. ищецът „К.Е.“ АД е предявил
вземанията си в производството по несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД (н).
Видно
от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в Търговския
регистър, в списък от 09.11.2018 г. на неприетите
вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, под т. 1 са включени вземанията на ищеца „К.Е.“ АД в общ размер на 4 055
602.95 лева, от които 2 837 023.27 лева – главница по фактура № 109/31.05.2014 г., 1 206 759.68 лева – лихва върху
главницата за периода от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. и 11 820 лева – лихва
върху главницата за периода 29.08.2018 г. – 12.09.2018 г. Списъкът е обявен в
Търговския регистър на 15.11.2018 г.
С Определение № 2927 от 29.05.2019 г., постановено по т.д. № 1907/2017 г. на СГС, VІ-2 състав съдът оставя без
уважение упражненото от „К.Е.“ АД възражение с вх. № 153743/22.11.2018 г.
против списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“
АД (н), изготвен на 09.11.2018 г. и обявен в търговския регистър на 15.11.2018
г. Съдът е установил
съществуването на вземането, но е зачел извършеното съдебно прихващане,
извършено в производството по чл. 625 ТЗ, като е приел, че вземанията до този
размер са погасени чрез този способ. Определението от
29.05.2019 г. е обявено в Търговския регистър на 30.05.2019 г.
По настоящото дело са
представени от ищеца „К.Е.“ АД/н/ писмените доказателства, въз основа на които същият
се е легитимирал като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника
„Е.ф.г.“ АД (н), а именно: Договор за продажба на електрическа енергия №
1/28.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г.,
Допълнително споразумение № 2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение №
3/30.01.2015 г. По силата на така сключения между страните договор „К.Е.“ АД се
е задължил да достави на „Е.Ф.Г.“ АД определено
количество нетна активна електрическа енергия при условия и в срокове, заложени
в договора, срещу което купувачът се е задължил да заплаща продажна цена,
възлизаща за периода от м. април до м. юни 2014 г. в размер на 72.70 лв. за MWh без калкулиран ДДС, като изпълнението на това
задължение трябвало да става в срок до 20-то число на месеца, следващ този на
извършване на доставката.
Представена е Справка от 03.06.2014
г. за изчисления за определяне на реално доставена през м. май 2014 г. нетна
активна електрическа енергия съгласно регистрираните дневни графици по процесния договор от 28.03.2014 г., видно от която за
времето от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. „К.Е.“ АД е доставило на ответното несъстоятелно
дружество „Е.Ф.Г.“ АД обеми от 56
089,19330 MWh електрическа енергия. Стойността на
доставената за посочения период електрическа енергия, изчислена в съответствие
с уговорената между страните продажна цена от 72.70 лв. без ДДС за MWh, възлиза в размер на сумата от общо 4 893 221.22 лв. с ДДС.
Представена и приета като
доказателство по делото е фактура № 109/31.05.2014 г.,
издадена от ищеца за сумата от 4 893 221.22 лв. с ДДС за ел. енергия за периода
01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. съгласно договор № 1/28.03.2014 г. и с посочен
падеж – 20.06.2014 г.
По
настоящото дело е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице С.Й., което съдът възприема като обективно дадено и
обосновано. След запознаване с делото и след извършена справка в счетоводните
регистри на ищеца и ответника, вещото лице е посочило, че ищецът „К.Е.“
АД е осчетоводил
вземане по фактура № 109/31.05.2014 г. от „Е.Ф.Г.“ АД в размер на 4 077 684.35 лв. по дебитна
сметка 4(4111) „Клиенти – аналитично „Е.Ф.Г.“ АД, а ответникът съответно е
осчетоводил процесната фактура като задължение по
кредитна сметка 401/1 „Доставчици – анал. „К.Е.“. От
приетото заключение се установява, че ответното дружество е извършило плащане
по процесната фактура в размер на 671 864.28 евро на
16.04.2014 г., като непогасеният остатък от главницата по процесната
фактура е в размер на 3 579 168.91 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Производството по чл. 694 ТЗ
има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност, като законът
предвижда специални предпоставки, наличието на които обуславят неговата
допустимост.
В случая исковата молба с вх. № 78293/13.06.2019 г. е
подадена в преклузивния 14-дневен срок от датата на
обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ (30.05.2019
г.), поради което съдът намира, че е спазен законоустановеният
срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Искът е предявен от кредитор за установяване
съществуването на вземането му, неприето в производството по несъстоятелност.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в
Търговския регистър по партидата на ответника „Е.Ф.Г.“ АД (н), че е налице
процесуална легитимация на страните по предявения положителен установителен иск по чл. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Ищецът „К.Е.“
АД /н/ е кредитор,
предявил процесните вземания в откритото производство
по несъстоятелност на длъжника „Е.Ф.Г.“ АД (н). Част от вземанията му са
включени в списък от 09.11.2018 г. на неприетите вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“
АД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Срещу списъка в частта, в която
са включени негови вземания, „К.Е.“ АД /н/ е подал
възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Възражението е оставено без уважение от съда с
определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съдът е одобрил съставения от синдика
списък на неприетите вземания.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се
явява допустим.
По основателността.
Предмет на настоящия специален положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ТЗ, е
съществуването на неприетите вземания на „К.Е.“ АД в общ размер на 2 837 023.27
лева, произтичащи от Договор за продажба на електрическа енергия № 1/28.03.2014
г. и издадена въз основа на същия фактура №
109/31.05.2014 г.
Правилата за разпределение на доказателствената
тежест съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, определят в тежест на ищеца
да докаже съществуването на предявеното вземане - наличието на изискуеми към
момента на откриване на производството по несъстоятелност на ответното
дружество вземания в полза на ищеца по цитирания договор, неговото основание и
размер.
Ответникът не е релевирал провоизключващи и правопогасяващи
възражения, както и синдикът на ответното дружество.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че страните са обвързани от Договор за продажба на електрическа
енергия № 1, сключен на 28.03.2014 г., по силата на който ищцовото
дружество се задължава да продава, а ответникът да купува, количества нетна
електрическа енергия при определени в договора условия и цени. За да установи
надлежното изпълнение на договорното си задължение за доставка на договорените
количества ел. енергия в полза на купувача, по делото е представена и
неоспорена справка за изчисленията за определяне на реално доставената нетна
активна ел. енергия, отнасящи се за месец май 2014 г., както и издадена данъчна
фактура за калкулираната цена във връзка с продажбата на упоменатите в
справките количества енергия, която фактура е осчетоводена както от продавача,
така и от купувача по процесния договор. Съвкупният
анализ на същите показва, че ищецът е осъществил доставки в полза на ответника
на количества ел. енергия по сключения договор за продажба, поради което в
неговата правна сфера е възникнало вземане за ценовите стойности на доставената
за посочения период ел. енергия, изчислена в съответствие с уговорената между
страните продажна цена от 72.70 лв. без ДДС за MWh,
възлизаща в размер на сумата от общо 4 893 221.22 лв. с ДДС.
Видно от приетото заключение на вещото лице, непогасеният
остатък от главницата по фактура № 109/31.05.2014 г. е в размер на 3 579 168.91
лв. Част от размера на главницата по процесната
фактура, а именно сумата от 742 145.63 лв., е включен в списъка на приетите
вземания на кредиторите на „Е.Ф.Г.“ АД (н), обявен в Търговския регистър по
партидата на несъстоятелния длъжник на 15.11.2018 г. Ищецът претендира
установяване съществуването на разликата, равняваща се на 2
837 023.27 лв., който иск предвид гореизложеното се явява основателен.
С оглед изложените по-горе съображения за основателност
на иска за установяване съществуване на вземането за сума за доставена и
незаплатена електрическа енергия, настоящият съдебен състав намира, че
основателен се явява и искът за установяване съществуване на вземане, представляващо
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на тази сума.
Падежът на задължението за заплащане на главница по
фактура № 109/31.05.2014 г. според уговорения механизъм за разплащане между
страните е настъпил на 20.06.2014 г., като длъжникът „Е.Ф.Г.“ АД (н) е
изпаднал в състояние на забава, считано от следващия ден – 21.06.2014 г.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза дава
отговор, че размерът на законната лихва за забава, дължима за периода от
21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. върху неприетата част от непогасения остатък от
главницата по фактура № 109/31.05.2014 г. (2 837 023.27 лв.), е в размер на 1 206 761.72 лв., а
размерът на законната лихва върху същата сума за периода 29.08.2018 г. –
12.09.2018 г. съответно 11 820.93 лв. Исковете следва да се уважат до
предявения размер, а именно законна лихва за периода 21.06.2014 г. - 28.08.2018
г., в размер на 1 206 759.68 лева и законна лихва за периода 29.08.2018 г. -
12.09.2018 г., в размер на 11 820 лева.
За пълнота следва да се отбележи, че в настоящото
производство не бяха релевирани възражения, нито са
ангажирани доказателства за погасяване на процесните
вземания. Съдебно упражненото възражение за прихващане на несъстоятелното
дружество „Е.Ф.Г.“ АД (н), извършено като защитно средство в производството по
чл. 625 ТЗ, инициирано по молба на кредитора „К.Е.“ АД, не се ползва със сила
на пресъдено нещо и не може да бъде зачетено в
настоящото производство – аргумент от разяснителната част на т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. по тълк.
д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът „К.Е.“ АД /н/ има право на разноски, които се претендират и доказват в
размер на 500 лв., представляващи внесен депозит за вещо лице.
Като
съобрази изхода на спора между страните, настоящият състав намира, че
следващата се държавна такса по смисъла на чл. 694, ал. 7 ТЗ трябва да се
възложи за плащане на ответното дружество, като размера на същата възлиза на
сумата от 40 556.03 лева. (1%
върху материалния интерес). Тази сума следва да се присъди в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от „К.Е.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, гараж № 3, срещу „Е.Ф.Г.“ АД, ЕИК ******** (в несъстоятелност),
със седалище и адрес на управление ***, че съществуват в полза на „К.Е.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
********, следните вземания за 1) сумата от 2 837 023.27 лв.,
представляваща част от непогасен остатък от главница за доставена по силата на
Договор за продажба на електрическа енергия № 1/28.03.2014 г., изменен с
Допълнително споразумение № 1/23.12.2014 г., Допълнително споразумение №
2/30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 3/30.01.2015 г., в периода от
01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. електрическа енергия, съгласно фактура №
109/31.05.2014 г., 2) сумата от 1 206 759.68 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата в размер на 2 837 023.27 лв., начислена за периода
от 21.06.2014 г. до 28.08.2018 г. и 3) сумата от 11 820 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 2 837 023.27 лв.,
начислена за периода от 29.08.2018 г. до 12.09.2018 г., включени в списъка на
неприетите от синдика вземания на
кредиторите на Е.Ф.Г.“ АД, ЕИК ******** (в несъстоятелност), предявени в срока
по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е.Ф.Г.“ АД, ЕИК ******** (в несъстоятелност), със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Е.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, гараж №
3, сумата 500 лева, представляваща съдебно разноски за настоящата съдебна инстанция за депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, „Е.Ф.Г.“ АД, ЕИК ******** (в несъстоятелност), със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 40 556.03
лева.
Решението е
постановено при участието на синдика на „Е.Ф.Г.“ АД, ЕИК ********
(в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 694, ал.
4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните- на ищеца чрез синдика, както и
синдика на ответното дружество.
СЪДИЯ: