Решение по дело №584/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 731
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20217150700584
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 731/13.10.2021г.

 

13.10.2021 г., гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, ІХ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември , две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛИНА ПОПОВА

 

 

 

 

при секретар

А. Метанова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

Попова

по адм. дело № 584 по описа на съда за 2021 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.27  и чл. 73, ал. 1  и чл. 72 ал.1 и ал.3  от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и е образувано по жалбата на „Еко-Хидро-90“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „А.. З..“ № .., представлявано от Г.С.Д.против Решение № РД – 153/05.05.2021 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Б…, за налагане на финансова корекция в размер на 21 148,55 лв.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и  процесуалните правила. Моли се административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Б., която по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, редовно призован, не се представлява.Представен е по делото писмен отговор, в който се оспорва жалбата и се излагат доводи по съществото на правни спор.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № РД – 153/05.05.2021 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Б.., за налагане на финансова корекция. С оспореното решение, на основание чл. 3, б. „р“ и чл. 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 г. на Съвета от 27.07.2006 г., чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 , чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1  и ал.3 от ЗУСЕСИФ, чл.6 ал.4 ЗРА , чл. 46, във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритет на ос № 2 „Аквакултура, риболов във външни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на Сектор „Рибарство“ за програмен период 2007 г. – 2013 г. /ОПРСР/, финансирана от Европейски фонд за рибарство /Наредба № 6/03.05.2012 г./ и на чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ДБФП № 85/22.06.2012 г., на бенефициера „Еко Хидро 90“ ООД, гр. Пазарджик, е наложена финансова корекция в размер на 21 148, 55 лева.

По делото не са представени доказателства за датата на връчване на оспореното решение,  но видно от другите писмени данни Решението е издадено на 05.05.2021 г. , а жалбоподателят чрез административния орган е депозирал своята жалба на 17.05.2021 г. с вх. № 70-00915 , поради което следва да се приеме ,че  в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Видно от представените по делото доказателства, решението е издадено по повод на сключен Договор № 85/22.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по посочената мярка между „Еко Хидро 90“ ООД и ИАРА гр. Бургас, с максимално одобрена обща стойност на проекта 1 019 372,40 лева.

Установява се по делото, че с писмо изх. № 70-001040/06.01.2020 г. ИАРА е открила производство по налагане на финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради следните констатации:

При извършена проверка е установено нарушение на бенефициера „Еко Хидро 90“ ООД по проект УНП BG0713EFF-211-130168, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма /ПП/ в обема, заложен в Таблица 4 от инвестиционно намерение, Част Б, неразделна част от заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-13-16/07.03.2012 г., неразделна част от ДБФП № 85/22.06.2012 г. Установено е 94,64 % неизпълнение на ПП за четвърта производствена година, заложена в Таблица 4, спрямо декларираното по счетоводни документи количество произведена и реализирана продукция за периода на мониторинг за 2017 г. /01.01.2017 г. – 21.06.2017 г./. 

Тези обстоятелства са изложени, както в първото така и във второ становище по сигнал за нередност с вх. № Z-8497/26.04.2018 г., относно налагане на финансова корекция на бенефициера „Еко Хидро 90“ ООД.

Бенефициерът е редовно уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция/ известие за доставяне / на 11.06.2020 г. / , дадена му е възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения и доказателства по основателността и размера на финансовата корекция, като в указания му срок не е постъпило възражение, както и нови данни, документи и доказателства, относими към констатираното нарушение.

В мотивите на оспореното решение е посочено, че бенефициерът „Еко Хидро 90“ ООД е заявил своите намерения да реализира ферма за аквакултури в ЗК с вх. № ЕФР-13-16/07.03.2012 г., част от което е инвестиционно намерение. Съгласно сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, управляващият орган, чрез ДФЗ, РА предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Изграждане и оборудване на ферма за аквакултури, садкова инсталация за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в акваторията на язовир „Танова могила“ и брегова база за отглеждане и продажба на риба“. Предвидени са технологични мощности, които са необходими, за да се произведе през четвъртата производствена година след реализацията на проекта общо 74 642 кг риба. Инвестицията по посочения договор е завършена през 2013 г. /окончателно плащане е извършено на 11.12.2013 г., с  доплащане на 30.09.2015 г./, като 2017 г. се явява четвърта производствена година за проекта на бенефициера. Съгласно инвестиционното намерение, през четвъртата производствена година е заложена програма за добив и реализация на 19 950 кг шаран, 29 792 кг сом, 11 400 кг бяла риба и 13 500 кг есетра, или общо количество в размер на 74 642 кг риба.

Констатирано е, че през 2017 г. бенефициерът „Еко Хидро 90“ ООД е произвел и заприходил в сметка 3036 следните количества риба: бяла риба – 684 кг, сом – 912 кг, шаран – 1238,25 кг. За календарната 2017 г. са реализирани бяла риба – 177,50 кг, сом – 2010 кг и шаран – 1813 кг, или общо реализираната продукция е 4000,50 кг. Това количество е взето предвид при изчисляване на изпълнението на ПП за 2017 г. Предвид изтичането на петгодишния период на мониторинг на 21.06.2017 г., заложеното и произведено реализирано количество е изчислено за периода на мониторинг /01.01.2017 г . – 21.06.2017 г./ и е съответно 34 210,92 кг – заложено количество в ПП и 1833,56 кг – произведено реализирано количество. Установено е 94,64 % неизпълнение на ПП за 2017 г.

В мотивите си административният орган се е позовал и на влязло в сила съдебно решение № 815/ 20.11.2019 г. по адм.д. № 459/2019 г. на ПАС, с което съдът е отменил предходно решение на ИД на ИАРА  № 10/26.03.2019 г. поради нарушение на материалния закон  и е постановил връщане на преписката  на ИД на ИАРА  за ново произнасяне в едномесечен срок с указания по тълкуването  и прилагането закона. Оспореният в настоящото производство административен акт, след ново изпълнение на административната процедура, изцяло приповтаря фактическите, правните основания и изводи , изведени и  отразени в предходния такъв и съдържа същият разпоредителен диспозитив за налагане на идентична по размер финансова корекция.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и култури, който се явява ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл. 2 ал.3  от Устройствения правилник на ИАРА, Агенцията е определена за УО по отношение на средствата от ЕФР  на Европейския съюз , предназначени за прилагане на ОП РСР  и изпълнителният директор в качеството си на изпълнител на структурата, е компетентен орган по установяване на нередности  по смисъла на чл.13 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове , инструменти и програми съфинансирани от Европейския съюз.

              Решението е в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването му.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати от административни орган съществени нарушения на административно производствените правила. Съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаване на решението, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства /чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/. На основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. От данните по делото е видно, че така регламентираната процедура е спазена. Оспореното решението е издадено на 05.05.2021 г. след изтичане на предвидения в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок, броен от 26.07.2020 г.,/ дата на получаване на писмото за възражения 11.06.2020 г. / ,  но този срок има инструктивен характер и тъй като не обуславя засягане на правото на защита на адресата, неспазването му няма характер на съществено процесуално нарушение.Жалбоподателят  е уведомен своевременно от УО за резултата от  проверка във връзка с сигнал за нередност вх. № Z -8497/26.044.2018 г. и за стартирането на процедура по администриране на сигнал за нередност, като е посочена и  приложимата процедура. Извършен  е и правен анализ на установените факти. На бенефициента е определен двуседмичен срок за представяне на бележки и възражения по констатациите и размера на предвидената финансова корекция за тях, както и за представяне на писмени доказателства. Обжалваното решение е издадено след изтичане на срока, предоставен на бенефициера за възражение.

Настоящият съдебен състав счита обаче , че оспореното решение , издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултири, в качеството му на ръководител на  управляващ орган не е  в съответствие с материалния закон.

Безспорно е , че по процесния договор  е направена последваща корекция на окончателното плащане извършено през 2013 г. / с доплащане през 2015 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение №257/ 08.05.2015 г. по адм. д. 550/ 2014 г. по описа на ПзАС /, като това доплащане  не води до промяна на първата производствена година / 2014 г. / и така  2017 г. се явява четвърта производствена година за проекта на бенефициера , което  е в рамките на мониторинговия период.

 В оспореното решение допуснатото от жалбоподателя  неизпълнение е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, съгласно който финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нередност представляваща неизпълнение на одобрени индикатори. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕСИФ, решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Финансовите показатели на проекта  посочени в  чл. 27, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., представляват одобрените индикатори, и като част от одобрената инвестиция, жалбоподателят има задължение да ги изпълнява. 

               Процесният проект е одобрен при точно определени параметри – инвестиционно намерение включващо съгласно чл. 14 ал.1 от Наредба № 6 / 03.05.2012 г. посочените съгласно приложение № 1 части, а именно : структура , стойност , източници на финансиране , място на извършване на инвестицията, анализ на приходите и разходите от реализацията на продукцията след реализация на инвестиционния проект. Одобрения проект , в т.ч. и инвестиционното намерение  в неговите две части, е не само част , но той е предмет на договора за безвъзмездна помощ.

             Не всеки елемент от одобрения проект обаче е и индикатор по смисъла на чл. 70 ал.1 т.7 ЗУСЕСИФ. Безспорно в случая, административният орган не е определил предварително и изрично , кои от елементите на одобрения проект, ще бъдат и индикатори за неговото изпълнение, поради което съдът следва да анализира и прецени дали приетото в оспорения административен акт , е действително индикатор за изпълнението на проекта.

            В мотивите на оспореното решение,  УО е приел , че такъв индикатор е използването на придобитите въз основа на одобрения проект, активи по предназначение. Но в самия одобрен проект  не са заложени показатели, въз основа на които да се отчита степента на използване или неизползване на активите. В настоящото производство , от представените и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че активите на договора за безвъзмездна помощ са използвани от дружеството по предназначение , тъй като безспорно именно въз основа на тях е произведено определено количество продукция. Съгласно чл. 14 ал.4, т.1 от договора , съответно чл. 40 ал.1 т.1 от Наредба № 6/03.05.2012 г. , бенефициерът има задължението в срок от пет години да използва придобитите активи по предназначение , а съгласно чл. 26 ал.1 от договора , бенефициерът е длъжен да върне предоставената му безвъзмездна помощ , ако не изпълнява задълженията си по раздел VІ и раздел VІІ от договора. Неизползването на придобитите активи по предназначение , може само по себе си да бъде основание за връщане на предоставената безвъзмездна помощ , но това не е индикатор по смисъла на чл. 70 ал.1 т.7 ЗУСЕСИФ, при положение , че не е определено по какъвто и да било начин въз основа на какви данни ще се изчислява степента на изпълнение на заложен в договора показател. А в случая посочената по-горе норма е още по-малко приложима, тъй като административният орган се позовава на неизползване на придобитите активи по предназначение  - поради  неизпълнение на производствената програма  в заложения обем. Целта на индикатора е да покаже и установи наличие на нещо – в случая постигнати ли са от бенефициера заложените цели на проекта , а не да установява резултат – използване или неизползване на активите  поради определена причина. При това положение ,следва да се приеме, че изложеното от органа фактическо основание за осъществяване на нередността по чл. 70 ал.1 т.7   от ЗУСЕСИФ, не съответства на фактическия състав на това основание, което прави неправилен неговият извод за осъществена от дружеството – жалбоподател нередност по този законов текст.

           За пълнота на изложението следва да се посочи, че са основателни възраженията на защитата на жалбоподателя, за допуснати от УО, материално- правни нарушения при определяне и на размера на финансовата корекция съгласно „ Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти , финансирани от оперативна програма за развитие на сектор „ Рибарство „ съфинансирани от Европейския фонд  за рибарство за програмен период 2007-2013 г. Административният орган е приел , че неизпълнението на производствената програма е нарушение, което се констатира за четвърти пореден път , поради което  ФК е удвоена на 10 %. Липсват каквито и да било данни , описание или представени по делото доказателства, които да сочат за наличието на конкретни други три предходни нарушения.  При липсата на изрично посочване на тези нарушения , съдът не би могъл да прецени доколко  законосъобразни са изводите на УО. Отделно от това, в настоящото производство са представени писмени доказателства / влезли и невлези в законна сила съдебни актове / видно от които , по същия договор за безвъзмездна финансова помощ, действително на жалбоподателя са били определяне финансови корекции във връзка с допуснати нарушения, но една от тези корекции вече е призната за незаконосъобразно наложена с влязло в сила съдебно решение, а относно другите са налице висящи съдебни спорове, поради което не може да се приеме за безспорно доказан изводът на административният орган за начина за определяне на размера на ФК/ чрез неговото удвояване. /

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 269,19 лева, от които 169,19 лева – държавна такса и  100,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение , съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2  от АПК, Административен съд – Пазарджик  :

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № РД – 153/05.05.2021 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Б…, за налагане на финансова корекция  в размер на 21 148,55 лв. на бенефициера ЕКО –ХИДРО -90“ ООД  ЕИК ... 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , с адрес : гр. Б.. ,ул. „К. А.. Б.. „ № .  да заплати на „Еко-Хидро-90“ ООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „А. З..“ № .., представлявано от Г.. С.. Д…, направените по делото разноски в общ размер на 269,19 лева .

Решението  подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                    

 

            СЪДИЯ:   /П/

 

Решение от 28.6.2022г. по Административно дело 82/2022 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 6440 от 28.06.2022 г. на ВАС София, Седмо отд. по адм. д. № 82/2022 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №731 от 13.10.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело №584/2021 г.

ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и адрес гр. Б.., ул. "К.. А. Б.." №.. да заплати на "Еко-Хидро-90“ ООД, седалище и адрес гр. П.., ул. "А. З.." №… 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.