Решение по дело №1416/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 69
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20225320101416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. К., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-П.а
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П.а Гражданско дело №
20225320101416 по описа за 2022 година
Предявен е иск за делба.
Ищцата - Г. К. Х. твърди, че с ответника били съсобственици на следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващо дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 600 кв.м., находящо се в гр.
К., с административен адрес: гр. К., ул. ******, съставляващо по плана на
града, одобрен със Заповед №265/1994г. УПИ IV-1323, в кв. 78, при граници
и съседи на имота: от две страни улици, УПИ III-1324, УПИ V-1327 и УПИ
VI-1322, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи и втори жилищни етажи, с
отделни входове за тях и свободен таван с достъп до него през втория етаж, и
ведно с построените в имота - полумасивна сграда, паянтова сграда и масивна
сграда. Процесният имот бил собственост на нейната майка и баба на
ответника - М.Д.П., починала на 10.10.2017г. Същата чрез дарение,
обективирано в нотариален акт № *******г. на PC - К. дарила на ищцата и на
нейният брат - Х.К. Х. (баща на ответника) по 1/2 ид.ч. от процесния имот,
като си запазила правото на ползване върху целия имот и разпредели между
тях дарените правото на ползване на имота по следния начин:
- за ищцата: правото на ползване на западната половина от дворното
място, ведно с целия втори етаж с отделен вход от запад за него от
двуетажната масивна жилищна сграда.
- за брата на ищцата и баща на ответника: правото на ползване на
източната половина от дворното място, ведно с целия първи етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда.
Правото на собственост върху процесният имот била придобито от
1
съсобствениците по следния начин:
- за ищцата правото на собственост на 1/2 ид.ч. от имота възниква
вследствие на извършено дарение от майка й - М.Д.П. в нейна полза,
обективирано в нотариален акт № ******г. на PC - К..
- за ответника правото на собственост на 1/2 ид.ч. от имота възниква
вследствие на извършено дарение от брата на ищцата - Х.К. Х. на сина му -
ответник по делото - К. Х. Х., обективирано в нотариален акт № *****г. по
описа на нотариус С.Р. гр. К..
С допълнителна молба от 08.11.2022г. ищцата уточнява, че в
представения към исковата молба нотариален акт № *******г. на PC - К. на
гърба на същия е посочено, че с брат й са собственици общо на другата 1/2
ид.ч. от имота. Но това изписване в нотариалния акт не ги прави
съсобственици безспорно и не е достатъчно да ги индивидуализира като
такива. Твърди, че правото на собственост на другата 1/2 ид.ч. от имота (по
1/4 ид.ч.) ищцата и брат й придобивали по силата на наследяване на техния
баща и наследодател - К. Х. П. с ЕГН **********, б.ж. на гр. К., починал на
20.08.1981г. Същият придобил процесния имот по време на брака с майка им,
видно от приложения нотариален акт № *****г. на PC К.. След неговата
смърт майка им станала собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, а тя и
брат й по на 1/4 ид.ч. от процесния имот.
С оглед на изложеното правото на собственост върху процесния имот е
придобито от съсобствениците по следния начин:
- за ищцата правото на собственост на 1/4 ид.ч. от имота възниква в
следствие на извършено дарение от нейната майка - М.Д.П. на мен
обективирано в нотариален акт № ******г. на PC К. и 1/4 ид.ч. по наследство
нейния баща и наследодател - К. Х. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.К.,
починал на 20.08.1981г.
- за ответника правото на собственост на 1/2 ид.ч. от имота възниква в
следствие на извършено дарение от нейния брат - Х.К. Х. на сина му,
ответника по делото - К. Х. Х., обективирано в нотариален акт № 37, том II,
дело №213/2012г. по описа на нотариус С.Р. гр. К., като за неговия
прехвърлител (баща) правото на собственост е възникнало по силата на
дарение на 1/4 ид.ч. от имота от М.Д.П. обективирано в нотариален акт №
*******г. на PC К. и 1/4 ид.ч. по наследство от К. Х. П., ЕГН **********, б.ж.
на гр.К., починал на 20.08.1981г.
След дарението извършено от майка й през 1997г., всеки от
съсобствениците си владее и ползва своят етаж и съответната част на
дворното място. С оглед обстоятелството, че с ответника не могли да
прекратят съсобствеността си доброволно, като имали и разногласия по
отношение ползването на дворното място и другите постройки в имота и
свободния таван, то мотивира възникване на правния интерес да образува
настоящото дело, с което да бъде извършена съдебна делба на процесния
имот.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне до съдебна делба
целия недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно
място, цялото застроено и незастроено, с площ от 600 кв.м., находящо се в
гр.К., с административен адрес: гр. К., ул. ******, съставляващо по плана на
града, одобрен със Заповед №265/1994г. УПИ IV-1323, в кв.78, при граници и
2
съседи на имота: от две страни улици, УПИ III-1324, УПИ V-1327 и УПИ VI-
1322, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от първи и втори жилищни етажи, с отделни входове за
тях и свободен таван с достъп до него през втория етаж, и ведно с
построените в имота - полумасивна сграда, паянтова сграда и масивна сграда.
Ответникът - К. Х. Х. намира предявения иск за допустим, предявен от
съсобственик срещу другия съсобственик, като правата на страните върху
имота са равни. В този смисъл намира молбата за основателна. Следва да се
допусне делба на имота в частта, досежно находящите се в него двуетажна
масивна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка и други
строителни подобрения в имота. По отношение на дворното място, намира
делбата за недопустима, доколкото с обособяване на етажите като
самостоятелни обекти в сграда в имота ще възникне така наречената етажна
собственост, като дворното място има обслужващ характер и неговото
предназначение е като на общите части на сградата. Същото се отнася и за
онези части от сградата, които нямат самостоятелно съществуване, каквото е
подпокривното пространство, посочено в исковата молба като свободен
таван. Това пространство е обща част на сградата по своето предназначение и
не следва да се включва в някои от дяловете, които биха се образували от
отделните етажи в жилищната сграда.
Твърди, че въпросите, касаещи образуване на дялове и тяхното
възлагане на отделните съделители не е относим към настоящата фаза на
делбата, тези претенции биха били от значение при започване на втората фаза
на делбата, поради което на този етап тяхното формулиране е
преждевременно и съдът не следва да се произнася по тях. Във връзка с
изложеното намира, че следва съдът да допусне да се извърши съдебна делба
на находящите се в дворното място - двуетажна масивна жилищна сграда,
лятна кухня, стопанска постройка и други строителни подобрения, при равни
права за всеки от съделителите. За точност на посочените в исковата молба
обстоятелства следва да се има предвид, че всички постройки, различни от
жилищната сграда са ситуирани в западната половина на дворното място, с
изключение на малка постройка - тоалетна, ситуирана в южната част на
дворното място. Начинът на обособяване на дяловете на всеки от
съделителите, включително и с обслужващите го площи е въпрос от значение
при извършване на делбата, след влизане в сила на решението по допускането
й.
Моли съдът да приеме за безспорни по делото и неподлежащи на
доказване следните факти: между страните е налице съсобственост върху
описания в исковата молба недвижим имот, като всеки от съделителите има
правото на собственост върху 1/2 идеална част от дворното място и
находащите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня,
стопанска постройка и други строителни подобрения и трайни насаждения в
имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Представено е копие от нотариален акт № 98, том II, дело № 506/1951г.
на Районен съд - К., от който се установява, че по силата на продажба на
недвижим имот, К. Х. П. е придобил бояджийница в гр. К. на един етаж и
дворно място от един декар, съставляващ парцел ІV, пл. № 1370, кв. 169.
3
От представените свидетелства за венчание, съдържащи се на л. 34- 35
от делото се установява, че К. Х. К.в е сключил брак с М.Д.М. на 20.12.1937г.,
т.е. към датата на придобиване на имота по нотариален акт № *****г. на PC
К., купувачът е бил в брак и имотът е в режим на имуществена общност.
Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. №
263/03.10.2018г. на Кметство К., Община К., К. Х. П. е починал на
20.08.1981г. и е оставил за законни наследници – преживяла съпруга М.Д.П.,
починала по-късно на 10.10.2017г. и двете си деца - Г. К. Х. и Х.К. Х.. Видно
от данните по удостоверението, Х.К. Х. е починал на 12.07.2015г., като негови
наследници са – преживяла съпруга В.Н. Х. и син - К. Х. Х..
Видно от представения нотариален акт № *******г. на PC – К., по
силата на договор за дарение, преживялата съпруга М.Д.П. е дарила на своите
деца - Г. К. Х. и Х.К. Х. собствената си 1/2ид.ч. от дворното място с
построените в него - двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня,
паянтова стопанска постройка и други подобрения в дворното място, което е
с площ от 600 кв.м., находящо се в гр. К., съставляващо имот с пл. № 1323 и
за него е отреден парцел ІV, в квартал 78 по плана на града, при условие че Г.
К. Х. ще ползва втория етаж от сградата със самостоятелен вход от запад и
западната половина на дворното място, а Х.К. Х. ще ползва първия етаж от
къщата и източната половина на дворното място.
Видно от нотариален акт № *****г. по описа на нотариус С.Р. гр. К., по
силата на договор за дарение, Х.К. Х. е дарил на сина си К. Х. Х. собствената
си 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., находящо се в гр. К.,
ведно с 1/2 ид.ч. от всички строителни подобрения и трайни насаждения и
ведно с 1/2 ид.ч. от построеното в имота жилище с площ от 140 кв.м. с 1/2
ид.ч. от навес с оградни стени с площ от 3.15кв.м. и ведно с 1/2 ид.ч. от
жилище (лятна кухня) с площ от 3кв.м., който имот съставлява УПИ ІV-1323,
в кв. 78 с право на реално ползване на първия етаж от къщата и източната
половина от дворното място.
Видно от представената скица № 931/27.10.2021г., издадена от Община
К., процесния поземлен имот е с площ от 600 кв.м., с приложена регулация и
съставлява УПИ ІV-1323, в кв. 78 по одобрения подробен устройствен план
на гр. К. със Заповед № 265/1994г.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 34 от ЗС, всеки един от съсобствениците може да поиска
делба на общата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК, в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на
всеки от съделителите. Следователно в първата фаза на производството
следва да се установи наличието на съсобственост върху имота – предмет на
делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на
съделителите.
Установи се по безспорен начин по делото, че страните са
съсобственици на процесните недвижими имот. Първоначално имотът е
придобит от наследодателите на страните - К. Х. П. и М.Д.П., в режим на
имуществена общност, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК-отм.
4
1968г. След смъртта на наследодателя – К. Х. П., неговият дял се наследява от
наследниците му по закон. Същият е починал през 1981г. и тогава е действал
Семейният кодекс, обн. в ДВ, бр. 23/22.03.1968г., отменен на 01.07.1968г. По
силата на чл. 14, ал. 7 от СК-отм. 1968г., когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта
на починалия съпруг от общото имущество. Или след смъртта на К. Х. П.,
преживялата съпруга М.Д.П. е сатана собственик само на 1/2 (или 2/4) ид.ч., а
децата му - Г. К. Х. и Х.К. Х. са станали собственици на по 1/4 ид.ч. от имота.
С осъществената сделка по нотариален акт № *******г. на PC – К., с
която М.Д.П. се разпорежда със своята 1/2 ид.ч. от процесния имот,
дарявайки я на двете си деца - Г. К. Х. и Х.К. Х., същите са станали
съсобственици на целия имот, с права от по 1/2 ид.ч. от него. Легитимирайки
се като собственик на половината имот, Х.К. Х. е дарил своята 1/2 ид.ч. от
имота, предмет на делба на своя син - К. Х. Х. (ответник по делото), съгласно
нотариален акт № *****г. по описа на нотариус С.Р. гр. К.. Така, безспорно
по делото се установи, че по силата на наследяване и по силата на договори за
дарение, обективирани в посочените нотариални актове, страните по делото -
Г. К. Х. и К. Х. Х. са събоственици на имота, с права от по 1/2 ид.ч. за всеки.
Между страните по делото е спорен правният въпрос дали застроеното
дворно място представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Имайки
предвид константната съдебна практика на ВКС и останалите съдилища,
съдът намира за не основателни доводите на ответника, че дворното място,
чиято делба се иска, е обща част по смисъл на чл.38 от ЗС. В урегулирания
поземлен имот, с площ 600 кв.м. е изградена сграда. Според чл. 37 от ЗС,
етажна собственост е налице, когато етажи или части от етажи, заедно с
придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на
отделни собственици. Настоящият случай не е такъв, доколкото няма отделни
лица, които да се легитимират за собственици етажи или части от етажи. В
случая, страните в лицето на Г. К. Х. и К. Х. Х. са съсобственици на цялата
двуетажна масивна жилищна сграда, както и на строителните подобрения и
допълнителни пристройки в имота. Т.е., ищецът и ответникът не са
собственици на отделни самостоятелни обекти в жилищна сграда, липсва
разделната собственост на обектите в етажната собственост, което да
обуславя статут на обща част на мястото на основание чл.38 от ЗС.
При това положение процесният поземлен имот не представлява обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, а е обикновена съсобственост между
ищецът и ответника и може да бъде предмет на делба. В контекста на
изложеното се налага обобщаващият извод, че в конкретния случай са налице
основанията за допускане на съдебна делба между страните по делото по
отношение на процесния недвижим имот, при дялове от по 1/2 идеална част за
всяка от страните в производството.
С оглед установените обстоятелства, съдът приема, че предявеният иск
за основателен, като следва да бъде уважен, при доказани в процеса делбени
квоти.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба по предявения иск между Г. К. Х. от гр.С.,
5
ж.к. ****** с ЕГН ********** от една страна и К. Х. Х. от гр. П., ул. ***** с
ЕГН ********** от друга страна, по отношение на следните съсобствени
недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място, цялото застроено и
незастроено, с площ от 600 кв.м., находящо се в гр.К., с административен
адрес: гр. К., ул. ******, съставляващо по плана на града, одобрен със Заповед
№ 265/1994г. УПИ IV-1323, в кв.78, при граници и съседи на имота: от две
страни улици, УПИ III-1324, УПИ V-1327 и УПИ VI-1322, ведно с
построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
състояща се от първи и втори жилищни етажи, с отделни входове за тях и
свободен таван с достъп до него през втория етаж, и ведно с построените в
имота - полумасивна сграда, паянтова сграда и масивна сграда, ПРИ КВОТИ:
1/2 ид.ч. за Г. К. Х. и 1/2 ид.ч. за К. Х. Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СН.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6