Р Е Ш Е Н И Е  №37

гр.Габрово, 26.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на пети март ................. през две хиляди и деветнадесета година  в състав :          

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря  …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д №31 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалба от Ц.Д.И. *** против Заповед №ДК-10-СЦР-2/21.01.2019г. на Началник РДНСК СЦР. Иска се отмяна на цитирания административен акт като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при издаване на процесното разрешение за строеж били спазени изискванията на закона.

Жалба против Заповед №ДК-10-СЦР-2/21.01.2019г. на Началник РДНСК СЦР е подал и Гл. архитект на Община Севлиево, с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна.

С процесния административен акт е отменено Разрешение за строеж №114 от 29.08.2018г., издадено от Гл. архитект на Община Севлиево, с което се разрешава Преустройството на съществуваща застройка  по §. 53 от ЗИД на ЗУТ – „временен строеж – навес за отоплителни материали“ в поземлен имот № ************* от УПИ *****, кв. **, гр. Севлиево, с административен адрес ул. „Воденичарска“ № 43, сгради с идентификатор ********* и *********, в едно с одобреното към него Конструктивно становище, като незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателите Ц.Д.И. ***- арх. Ц. Й. В., редовно призовани се явяват лично, като арх. Ц. В. се представлява от надлежно упълномощен пр. представител по делото- адвокат. Същите поддържат депозираните жалби по изложените съображения, както и искането си по същество за отмяна на обжалваната Заповед.

Ответникът по делото- Началник РДНСК СЦР редовно призован се представлява по делото от надлежно упълномещен пр. представител, който оспорва двете представени жалби, счита същите за неоснователни и като такива да бъдат оставени без уважение.

  Заинтересованите страни П.Г.П. и Д.Г.П., се явяват лично. Заинтересованите страни М.С.И., С.Д.С. и В.П.С. редовно призовани не се явяват, като същите се представляват по делото от упълномощен пр. представител- адвокат. Д. П. е съгласен с двете жалби, а пр. представител на заинтересованите страни М.И., С.С. и В.П. ги оспорва, като същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че двете жалби са подадени в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването.

В чл. 149, ал. 2 от ЗУТ изчерпателно са посочени лицата, които имат право на жалба срещу издадено Разрешение за строеж. В случая Главният архитект е разрешил преустройство на съществуващ на място търпим строеж- от визата се установява, че обема на разрешеното строителство обхваща сгради с идентификатори ************* /покрито стълбище-антре към жилищната сграда на уличната регулация с идентификатор на сградата ************ по КК на гр. Севлиево/  и сграда с идентификатор ************ /баня в режим на търпимост/, както и прохода между тези две сгради. Тези сгради са собственост на посочените за възложител и адресат на Разрешението за строеж Ц.Д.И., П.Г.П. и Д.Г.П.. Жилищната сграда в дъното на имота, с идентификатор ************ е собственост на М.С.И., като С. и В. С. имат вещно право на ползване по отношение на сградата. Ползването на дворното място, което е в режим на съсобственост е разделено по рг.д.№641/1999г. на СРС, потвърдено с Решение №296/19.12.2000г. по В.гр.д.№374/2000г. на ОС Габрово. Издавайки процесното Разрешение за строеж Главния архитект на Община Севлиево не е изисквал съгласие от страна на собствениците и ползватели на сграда с идентификатор ********** тъй като в случая те, преди да се разреши процесното преустройство, на осн. чл. 183, ал. 4 от ЗУТ вече са реализирали съответното строителство в общия имот. Освен това Гл. архитект на Община Севлиево е взел предвид факта, че от Писмено споразумение- Договор за разпределение на дворното място от 20.07.1999г., с нотариална заверка на подписите, подписано от бившите собственици на земята В.П.С. и Г. П.И. при което се установява, че В.С. е дала съгласието си за това Г.И. в бъдеще да извърши застрояване на границата между използваните от тях места.

Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 9 от ЗУТ в Разрешението за строеж се вписват:

1. всички фактически и правни основания за издаването му;

2. условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой;

3. премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа

Разрешение за строеж №114/29.08.2018г. е издадено въз основа на подадено Заявление от възложителя Ц.Д.И. №ДД-4-21.134/24.08.2018г., към което са приложени изисуемите по ЗУТ документи, включително такива удостоверяващи правото му на собственост- НА№***/******. на РС Севлиево, Решение №526/03.07.1997г. на СРС и Решение №96/13.03.2000г. на СРС. Към Заявлението са представени и виза за проектиране от 24.08.2018г. на Гл. архитект на Община Севлиево върху скица изх. №321/24.08.2018г. на Община Севлиево и Конструктивно становище.

Според административния орган, издател на оспорената в настоящото производство Заповед №ДК-10СЦР-2/21.01.2019г. при издаване на Разрешение за строеж №114/29.08.2018г. е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 9 от ЗУТ тъй като в същото липсва конкретика досежно параметрите на разрешения строеж, както и данни къде същият ще бъде ситуиран в имота. Неяснота в тази насока има и в представената виза, тъй като единствено било указано къде да се ситуира разрешения навес, като било защриховано мястото, където се намират двете сгради на допълващо застрояване- входно антре и и баня. Тези две сгради, включително и  прохода между тях, на място били покрити с бетонна плоча, така че реално разрешения строеж нямало как да „стъпи“ върху тях. Във визата липсвали и указания за височината на навеса. Според Началник РДНСК Конструктивното становище било бланкетно, крайно неясно и не хвърляло яснота относно параметрите на разрешения строеж, както и по отношение къде той да бъде ситуиран в имота. В издаденото Разрешение за строеж също липсвала конкретика досежно параметрите на новия строеж- посочено било единствено, че преустройството засяга двете сгради на уличната регулация- антре и баня. Така констатираните несъответствия при издаване на процесното Разрешение за строеж са дали основание на Началник РДНСК СЦР да приеме, че е налице нарушение при издаването му, поради което с оспорената Заповед №ДК-10-СЦР-2/21.01.2019г. е отменил Разрешение за строеж №114/29.08.201г. на Гл. архитект на Община Севлиево.    

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

При преценката на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган - Началникът на РДНСК Северен централен район съгласно разпоредбата на чл. 216, ал.2 от ЗУТ. При преценка на Заповедта съдът намира, че същата е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправни предпоставки на закона.

При преценка на събраните по делото доказателства и съпоставката им с изложените в Заповедта фактически и правни основания, настоящият съдебен състав на ГАС намира подадената срещу нея жалба за неоснователна, като следва да бъде отхвърлена по следните съображения.

В съответствие с предвидената в закона териториална и материална компетентност Началникът на РДНСК СЦР – чл. 216, ал. 5 от ЗУТ се е произнесъл по допустимостта на жалбата на С.Д.С. и М.С.И. срещу издаденото Разрешение за строеж на „Преустройство на съществуваща застройка по §53 от ЗИД ЗУТ- „временен строеж“- навес за отоплителни материали в ПИ ******** в УПИ ** кв. *** гр. Севлиево ул. ********** №** и представените виза и Конструктивно становище в тази част, което определя действителността на издадената от него Заповед.

С описанието на фактическите обстоятелства и посочването на правните разпоредби, относими към тях, е изпълнено изискването за мотивиране на Заповедта, което позволява проверката на законосъобразността й. Посочените в нея фактически основания са съответни на данните, съдържащи се в материалите от административната преписка, изискани от органа служебно във връзка с произнасянето по жалбата на С.Д.С. и М.С.И., като административният съд не констатира противоречия и несъответствия между тях. Правните разпоредби, на които органът се е позовал, са съответни на установените в хода на проверката и описани фактически обстоятелства. Решаващият извод за основателност на оспорването на Разрешението за строеж и конструктивното становище към него, органът е обосновал с нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 9 от Закона за устройство на територията, като е счел, че в обжалваното Разрешение за строеж не са вписани всички условия, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой, тъй като в същото липсва конкретика досежно параметрите на разрешения строеж, както и данни къде същият ще бъде ситуиран в имота.

Тези изводи на административно наказващия орган не са опровергани от жалбоподателите в настоящото съдебно производство и се доказват от представените писмени доказателства по административната преписка, приключила с издаването на оспорения административен акт. Действително, в обжалваното Разрешение за строеж липсват конкретни данни досежно параметрите на разрешения строеж и най- вече къде същият ще бъде реализиран. В процесното Разрешение за строеж същият е посочен като „Преустройство на съществуваща застройка по §53 от ЗИД ЗУТ- „временен строеж“- навес за отоплителни материали в ПИ ******** в УПИ ** кв. ** гр. Севлиево ул. ********* №**. В представената виза към Разрешението за строеж, изискуема съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУТ, е налице указание къде ще се ситуира разрешения навес, като е защриховано мястото, където се намират двете сгради на допълващо застрояване- входно антре и баня. Тези две сгради, както и посочил в Заповедта си Началник РДНСК СЦР, включително прохода между тях, на място са покрити с бетонна плоча, така че разрешения навес няма как да „стъпи“ върху тях. Данни относно параметрите на разрешения строеж, както и къде същият ще бъде ситуиран в имота не се съдържат и в представеното конструктивно становище. Тази неяснота в Разрешението за строеж, относно параметрите на строежа и разположението му в имота, както се установява по делото, е довела до изграждане на нов строеж на практика, на място различно от посоченото /защриховано/ във визата и по този начин не е налице преустройство, а нов строеж. В този смисъл административния орган е коментирал в издадената Заповед и законността на изградения строеж, което е предмет на друго, отделно производство, но които изводи не опорочават процесния ИАА и да водят до неговата отмяна.     

Административният съд не намира фактически и правни основания за други изводи, счита Заповедта на Началник РДНСК СЦР за законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон. Налице са нарушенията посочени в Заповедта по чл. 148, ал. 9 от ЗУТ при издаване на оспореното разрешение за строеж. При това правно положение Началникът на РДНСК СЦР, като е счел, че жалбата на С.Д.С. и М.С.И. като допустима и основателна е отменил издаденото Разрешение за строеж №114/29.08.2018г. на Гл. архитект на Община Севлиево, ведно с одобреното към него конструктивно становище правилно е приложил материалния закон. Издадената Заповед, предмет на настоящото съдебно производство е правилна и законосъобразна.

Настоящият съдебен състав на АС Габрово не споделя изложените от жалбоподателя и неговия процесуален представител доводи, както и тези на втория жалбоподател, за отмяна на оспорения административен акт. Същите са неоснователни и недоказани, не намират опора на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски като основателно, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК и своевременно направено следва да бъде уважено. В тежест на жалбоподателите Ц.Д.И. *** и Гл. архитект на Община Севлиево- арх. Ц. Й. В. от гр. Севлиево следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт на РДНСК СЦР правна защита, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, като сумата за разноски следва да бъде заплатена солидарно от двете жалбоподателки.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване на Ц.Д.И. *** и на Гл. архитект на Община Севлиево- арх. Ц. Й. В. от гр. Севлиево против Заповед №ДК-10-СЦР-2/21.01.2019г. на Началник РДНСК СЦР, с която е отменено издаденото от Главен архитект на община Севлиево Разрешение за строеж №114/29.08.20018г., ведно с одобреното към него Конструктивно становище.

ОСЪЖДА Ц.Д.И. *** и на Гл. архитект на Община Севлиево- арх. Ц. Й. В. от гр. Севлиево, да заплатят солидарно на Началник РДНСК СЦР Русе сума в размер на 100 (сто) лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :