№ 163
гр. Враца, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. А.а
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. А.а Административно наказателно
дело № 20241420200409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Ф. от с.****, ЕГН ********** против Наказателно
постановление №24-0967-000141/14.03.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР-
Враца, сектор ПП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.40, т.2 Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20.00 лева и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата се твърди, че при движението си на заден ход водачът е бил „воден“ от
работник от фирма „Симекс". Поддържа се, че след като закачил улука на съседен имот,
спрял в двора на фирмата за разтоварване и отишъл да потърси собственика на имота, но в
къщата нямало никой. Твърди още, че в 08:34 часа, след като разтоварването приключило,
излязъл от двора на фирмата и паркирал встрани от портала с цел да изчака собственика на
къщата, като тогава направил и снимка на повредения улук. Твърди, че докато изчаквал,
предоставил на Б. Б. К. - търговски директор във фирма „Симекс" и на И. С. А. - заместник
управител в дружеството полицата на застраховка Гражданската отговорност на
управляваното от него МПС, за да я преснимат и дал телефона си за връзка. Изчакал повече
от половин час, но не се появил никой от къщата, след което тръгнал в посока гр.Луковит,
тъй като бил оставил данните си и при необходимост щял да окаже необходимото
съдействие за възстановяване на щетата, причинена от маневрата си на заден ход. Поддържа
се, че същия ден около 11.30 часа се върнал отново на мястото на щетата, обадил се на
1
тел.112, за да уведоми за щетата и се срещнал със собственичката на повредения улук, която
имала застраховка и нямала претенции. Твърди се, че административнонаказващият орган
неправилно е квалифицирал деянието като за нарушена материално правна норма е посочил
разпоредба, която не съответства на описаното от фактическа страна, поради което
обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че в АУАН и в НП е налице несъответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението, както и че приложената от АНО санкционна норма на чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП не кореспондира с приетата за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Алтернативно, ако съдът приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, счита че наложеното наказание на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както в частта за глобата, така и в частта за лишаването от право на
управление на МПС не е индивидуализирано правилно.
Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 28.02.2024 г. около 08:10 часа, в г******** П. Ф. управлявал влекач Ман ТГХ
18.440 БЛС с регистрационен номер ****** с прикачено полуремарке Кроне СД с
регистрационен номер ****, собственост на "Интерком Спед" ЕООД, като при извършване
на маневра движение на заден ход за излизане от двора на фирма *** гр.Криводол, блъснал
стената на частен дом, намиращ се в ******** като увредил метален улук. По време на
маневрата бил направляван от В. Г. – служител на фирма „Симекс”. Непосредствено след
разтоварването на товара, жалбоподателят Ф. отишъл при св.Б. Б. – търговски директор на
„***** за оформяне на документите за доставката след което си излязъл. След това при св.Б.
дошъл св.И. А.- служител на *** гр.Криводол и съобщил, че св.В. Г. му е споделил, че при
маневра на камиона за влизане в двора, водачът е закачил улук, ограда и стена на съседите.
При това положение св.И. А. отишъл до камиона и се върнал след пет минути и казал, че
шофьорът на камиона му е дал документи – гражданска отговорност, контролен талон,
удостоверение за техническа изправност на ремаркето и големия талон, както и телефон за
връзка. Св.Б. Б. се обадил на тел.112, като в този момент товарният автомобил бил още
паркиран на място. При пристигане на КАТ товарния автомобил го нямало. Впоследствие
Ф. се върнал на мястото на причинената щета, обадил се на тел.112 и се срещнал с жената,
чиято собственост е увредения улук. Същата заявила, че няма претенции.
На място, на Ф. бил съставел АУАН №1112976 от 28.02.2024 г. според който на
28.02.2024г. около 08:10 часа, в град Криводол, ул.“Георги Димитров“ 124, водачът Ф.
управлявал влекач Ман ТГХ 18.440 БЛС с регистрационен номер ****** с прикачено
полуремарке Кроне СД с регистрационен номер ****, собственост на "Интерком
Спед"ЕООД, като при извършване на маневра движение на заден ход за излизане от двора
2
на фирма *** е блъснал стената на частен дом, намиращ се в ******** като увредил метален
улук. Посочено било, че водачът не е уведомил компетентната служба на МВР за
възникналото ПТП и го е напуснал, без да изчака пристигането на органите на МВР.
В атакуваното Наказателно постановление № 24-0967-000141/14.03.2024 г., издадено
от началник група в ОДМВР Враца, сектор ПП на жалбоподателя за извършено нарушение
на чл.40, т.2 ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
20.00 лева и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от административнонаказващия орган и изложена в акта, респ.
в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на настоящото производство, като и от свидетелските показания на
разпитаните по делото полицейски служители – Ц. Г. /актосъставител/, В. Г. /служител в
„***** гр.Криводол/, Б. Б. /свидетел по АУАН и търговски директор на „*****/.
При така установеното от фактическа страна и след сторения анализ на събрания
доказателствен материал, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
По отношение нарушението по чл.40, т.2 ЗДвП
Цитираната правна норма урежда, че по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В
настоящия случай се установи, че на 28.02.2024 г. около 08:10 часа, в ****** когато
жалбоподателят П. Ф. е управлявал влекач Ман ТГХ 18.440 БЛС с регистрационен номер
****** с прикачено полуремарке Кроне СД с регистрационен номер **** и при извършване
на маневра движение на заден ход за излизане от двора на фирма *** гр.Криводол, увредил
процесния улук, е имало стоящ човек до товарния автомобил, който е имал видимост за
движенията на товарния автомобил на заден ход и е могъл да сигнализира за предстоящата
опасност. Това е бил свидетелят В. Г. – служител на „***** гр.Криводол, който е бил на
мястото на движение на автомобила и е имал пряк поглед върху движенията на товарния
автомобил и възможните опасности. С оглед това съдът приема, че П. Ф. не е нарушил
разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗДвП, тъй като на място е имало лице, което да му сигнализира
за опасности.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
3
В атакуваното наказателно постановление при словесно описание на нарушението е
посочено, че водачът „не уведомява компетентната служба на МВР за възникналото ПТП и
го напуска без да изчака пристигането на органите на МВР”. Така описаното нарушение
обаче очертава състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2 б.”б” от ЗДвП – да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
Административнонаказващият орган е посочил, че е нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП, въпреки че в описателната част е нарушението отговаря на чл.123, ал.1, т.2 б.”б” от
ЗДвП. Освен това описателната част на нарушението – задължението на водача да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР се
отнася до хипотезите на пътнотранспортно произшествие, при което има пострадали хора,
какъвто не е настоящият случай. В конкретния случая няма пострадали лица, а единствено
причинени имуществени вреди. В този смисъл е Решение №719 от 06.07.2023 г. на
Административен съд-Бургас по к.а.н.д.№418/2023 г., Решение №1856 ог 25.10.2023 г. на
Административен съд-Благоевград по к.а.н.д.№346/2023 г., Решение №1278 от 04.07.2023 г.
на Административен съд-Пловдив по к.а.н.д.№1125/2023 г.
В случая задължението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е свързано с активност и
инициативност при подпомагане процеса по установяване на механизма и последиците на
инцидента, а не с напускане на местопроизшествието без уведомяване на органите на МВР
и/или собственика на увредената вещ, както е посочено. В случая, водачът на товарния
автомобил е проявил активност, като е предал на своя колега В. Г. гражданска отговорност,
контролен талон, удостоверение за техническа изправност на ремаркето и регистрационен
талон, както и телефон за връзка, които последният е предал на търговския директор на
фирмата-работодател Б. Б.. Освен това водачът на товарния автомобил се е върнал на
местопроизшествието същия ден и сигнализирал на тел.112 за случилото се видно от
приложената по делото справка на ОД на МВР, сектор Пътна полиция, относно извършена
проверка по повод възражение подадено на 06.03.2024 г. от П. Ф.. Видно и от показанията
на свидетелите Б. Б. и И. А., водачът се е върнал обратно на мястото на причинената вреда.
При пристигането си водачът е уведомил собственичката на повредения улук, която е
заявила, че няма претенции, видно от показанията на св.И. И.. По делото е приложена и
снимка на повредения улук, направена от жалбоподателя в деня на причиняване на щетата.
С това си поведение жлаб.Ф. е изпълнил задължението си да спре и да установи какви са
причинените щети, като уведомил за това и потърпевшото лице.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.40, т.2
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20.00 лева и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
При този изход на делото, АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя,
4
съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира че в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева, който не превишава минимално предвидения в
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни претенциите за
присъждане на пътни разноски, поискани за разходи на дизелово гориво от процесуалният
представител на жалбоподателя.
На първо място под понятието разноски не попадат пътните разходи за явяване в
съдебно заседание на страните, тъй като същото не е задължително, а право на избор на
всяка от страните. На следващо място, в текста на чл. 84 ЗАНН единствено се препраща към
НПК по отношение на определяне разноски на свидетели, за които без съмнение се дължат
винаги пътни разноски за явяване, когато такива са сторени, претендирани и доказани от
свидетеля. В тази връзка, следва изрично да се отбележи, че по реда на АПК, към който
препраща чл.63, ал.3 от ЗАНН не се предвижда ред за присъждане на пътни разноски за
явяване на страна или неин процесуален представител, с изключение на случаите по чл.182,
ал.2 и чл. 189, ал.4 АПК, при които се е стигнало до отлагане на съдебно заседание по вина
на насрещната страна. Тоест в тези, лимитативно посочени две изключения, е налице
своеобразна санкция на поведението на насрещната страна, а не реализиране на нейната
гражданска отговорност за разноски за явяване, каквито неоснователно се претендират.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН,
Врачанският районен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0967-000141/14.03.2024 г., издадено от
началник група в ОДМВР Враца, сектор ПП, с което на П. И. Ф. с ЕГН ********** за
извършено нарушение на чл.40, т.2 ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20.00 лева и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОД МВР - Враца да заплати на П. И. Ф. с
ЕГН ********** сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца
по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5
6