Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260789 09.10.2020
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10700 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79, вр. чл. 258, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД от А.Д.П., с ЕГН. **********,***, чрез пълномощника адв. И.Р.И. против Х.З.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 4149,20
лв., от които 2530 лв., представляващи дължимо възнаграждение по договор за
изработка на мебели за кухня и спалня, 1619,20 лв., представляващи неустойка в
размер на 2 % на ден от неизплатената сума за периода от 06.12.2018 г до
07.01.2019 г.,
- 1995,00 лв., от които 1150,00 лв.
представляващи дължимо възнаграждение по договор за изработка на мебели за
детска стая и антре и 805 лв., представляващи неустойка в размер на 2 % на ден
от неизплатената сума за периода от 03.12 2018 г. до 07.01 2019 г.
В срока за отговор на
исковата молба е предявен насрещен иск от ответника, с искане да бъде осъден
първоначалния ищец да му заплати:
- сумата
от 2545,20 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от
25.09.2018г. за изработка на мебели- кухня и спалня за периода от 26.10.2018г.
до 06.12.2018г.
- сумата от 844
лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от
25.09.2018г. за изработка на мебели за периода от 06.11.2018 г. до 03.12.2018
г.
В исковата молба се
твърди, че между страните били сключени два договора за изработка на мебели.
Съгласно първия договор ищецът- изпълнител следвало да изработи кухня по проект
и спалня по проект, а съгласно втория договор ищецът следвало да изработи
детска стая и антре по проект. В деня на сключване на договора ответникът-
възложител заплатил на ищеца авансово 50 % от уговорените по двата договора
суми или 3530,00 лв. от договорените общо 7060,00 лв. по първия договор и
2150,00 лв. от договорените общо 4300,00 лв. по втория договор. Уговорено било
остатъкът от дължимите суми да бъде изплатен след изпълнението на поръчката,
което изпълнение било с краен срок както следва: до 25 10.2018 г. за изработка
на кухнята и спалнята и до 05.11.2018 г. за изработка на детската стая и антре.
В процеса на изработване на поръчаните мебели ищецът поискал от ответника още
2000,00 лв., тъй като били необходими за закупуване на материали, която сума
била заплатена от заявителя. Така останали дължими следните суми: 2530 лева по първия договор и 1150 лева по втория договор.
Твърди се в исковата
молба, че преди сключване на договора възложителят и неговата с. - П. показали
на изпълнителя проектите, по които последния следвало да работи. В хода на
изпълнение на работата възложителят и неговата с. многократно променяли
първоначалните проекти. Страните комуникирали помежду си чрез приложението за
съобщения и безплатни разговори “В.“. На 30.09.2018г. с. на ответника изпратила
съобщение до изпълнителя, че искали първоначалния проект за скрина в спалнята.
Твърди, че до 17.10.2018г. ответникът и с. му не били взели решение как да бъде
направен аспиратора в кухнята. На последно посочената дата се разколебали и
относно цвета на кухнята. Първоначално избраният цвят не бил променен, но
колебанията на клиентите отложили работата с още един ден. На 05.11.2018 г. с.
на ответника отново изпратила съобщение във „В.“ на ищеца, с молба да се
срещнат, тъй като имала колебание относно вратичките на другите стаи.
Първоначалният проект не бил изменен, но тези обстоятелства наложили спиране на
работата по мебелите. На 14.11.2018г. и 15.11.2018г. с. на ответника изпратила
коригирани снимки на първоначалния проект. На 26.10.2018г. ответникът изпратил
на ищеца размери за част от поръчката в спалнята и в детската, едва когато
възложителя набавил матраците за леглата, с които следва да бъде съобразена
изработката им. На същата дата ищецът напомнил на клиентите си да вземат
окончателно решение как следвало да бъдат изработени таблите на леглата, като
се твърди, че изпълнителят чакал повече от месец това да се случи, а
приготвените дървени плоскости за изпълнение на проекта стояли дълго време в
суров вид. На 04.11.2018г. ответникът изпратил снимка на изпълнителя със
зададени нови размери на скрина за спалнята. Ответникът изявил желание сам да
набави дръжките за вратичките на изработените мебели, тъй като харесал такива в
магазин „И.“ гр. С., които вратички били монтирани от изпълнителя през м.
декември 2018г. защото тогава му били предадени от възложителя. Сочи се, че
видно от проекта за кухня вратичките трябвало да бъдат сглобени така, че в
лицевата им част на ъглите да завършват с черта под наклон 45 градуса. След
като изработил вратичките обаче, по молба на с.та на ответника изпълнителят
изработил всички вратички отново с наклон на ъглите от 90 градуса, което отнело
на изпълнителя 5-6 дена. Първоначално монтирания плот на кухнята имал дефект,
който ищецът отстранил веднага и заменил кухненския плот с нов. Твърди, че това забавяне било по вина на трето
лице- производителя на плота.
В исковата молба се
твърди, че изпълнителят монтирал късно донесените му дръжки на вратичките на
антрето, на мебелите в детската стая и на тези в спалнята на 03.12.2018 г., с
което фактически предал на възложителя изработеното по договор за изработка на
мебели за детска стая по проект и антре по проект. На 06.12.2018г. монтирал
дръжките на вратичките на кухнята и сложил нов „оцетник“, с което предал всичко
изработено и по другия договор за изработка. Сочи се, че възложителят е приел
изработеното без забележки, поради което дължал доплащане на останалите суми по
двата договора. Освен това възложителят дължал и неустойка за забава в размер
на 2% от неплатените суми на ден.
Възложителят отказал да заплати остатъка от възнаграждението с аргумент,
че изпълнителят не е изработил възложеното в уговорените в двата договора
срокове – на 25.10.2018 г. и на 05.11.2018 г. Възложителят посочил, че поради
забава изпълнителят му дължал неустойка и че извършва прихващане между това
вземане и дължимия остатък от възнаграждението.
Ищецът твърди, че в случая вина за несвоевременното изпълнение по
договора за изработка имат ответникът и неговата с., поради което му се дължи
възнаграждение за извършената работа. Освен това твърди, че договорените
промени в задълженията на изпълнителя имали характер на новация по чл. 107 от ЗЗД. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника. Признава се
обстоятелството, че между страните били сключени посочените в исковата молба
два броя договори за изработка на мебели. Твърди се, че ответникът възложил на
ищеца извършването на работата заради кратките срокове, в които той приел да
изработи мебелите. Процесните два договора били сключени между страните на 25.09.2018 година, като ответникът се явявал
възложител на работата, а ищецът- изпълнител. Твърди се, че всяка намеса от
трети лица в договорните правоотношения между страните и в частност с.та на
ответника – било ирелевантно. На 28.09.2018г. ответникът отишъл в магазин “С.“
в гр. П. където направил избор на плоскости и плот за кухнята, за което
незабавно уведомил изпълнителя. Твърди се, че към този момент ищецът имал
всичко необходимо, за да започне изграждането на корпуса на кухнята и мебелите.
Изработването на вратичките и бленд от MDF материал бил вторият етап от
изработката на кухнята, поради което страните се уговорили, ищецът да представи
мостри на този материал и цвят, съобразен с цвета на вече избраните плоскости
за кухнята. Мострите били доставени едва на 16.10.2018г., като към този момент
не била изработена никаква част от корпуса на кухнята и останалите мебели.
Ответникът бил обезпокоен, а ищецът заявил, че ще си спази уговорката по
договорите досежно крайните срокове за изпълнение. На 20.10.2018г. ответникът и
с. му отишли до работилницата на ищеца и установили, че по двата договора не
била започната работата. На 02.11.2018г. ищецът изпратил снимка на първата
готова MDF вратичка на кухнята, но бил объркал шарката, за което поел
отговорност. На 04.11.2018 г. изпратил снимка след корекция на вратичката.
Първото му посещение за монтаж било едва на 08.11.2018 г. – 14 дни след
изтичане на срока по първия договор – за изработка на мебели за кухня и спалня и 3 дни след изтичане на
срока по втория договор за изработка
на мебели за детска стая и антре. Тогава, ищецът монтирал само долната част от
корпуса на кухнята.
Ответникът
твърди, че по-голяма част от детайлите били с такива недостатъци, които ги
правели негодни за употреба. Вместо механизми с марка “B.“ каквито били
оферирани, били поставени механизми от друга марка. Кухненският плот бил
монтиран на 09.11.2018г. Започнал да монтира и горния ред от корпуса на
кухнята, но установил, че не е взел правилни размери и се наложило да го
преправя. На 10.11.2018 г. ищецът довършил корпуса на горния ред на кухнята и
поставил част от вратичките. На 11.11.2018г. ищецът закупил дръжки за
вратичките, тъй като до тази дата ищецът не бил монтирал вратичките на кухнята.
На 10.11.2018г., ищецът монтирал и корпуса на леглата в спалнята и детската
стая, но без подматрачните рамки. Леглата били неизползваеми. Размерите на
матраците били стандартни и уточнени още при първоначалната среща. Посочва се,
че не е имало пречки за изработката на корпуса на леглата в съответните
срокове. Изработените от ищеца три легла били с по 6 сантиметра в повече от
зададените параметри, което създавало неудобство на ответника, тъй като в
пространството под матраците се събирало прах. На 10.11.2018г. ответникът
установил, че монтирания плот в кухнята бил дефектен, а ищецът поел задължение
да го смени изцяло. При демонтажа на плота обаче се отчупило парче от гърба му,
а част от свободната площ на стената била задрана до степен, изискваща тя да
бъде шпаклована и боядисана наново.
Твърди се, че на 12.11.2018г. бил монтиран гардеробът в спалнята. На
15.11.2018г. бил монтиран гардеробът в детската стая и бюро, а на 16.11.2018г.
бил монтиран TV шкаф в детската стая и
антре. На 16.11.2018г. ищецът поискал и доверителят предоставил допълнително
сумата от 2000 лева, които според ищеца били нужни за покупка на
материали. На 20.11.2018 г. били
монтирани PVC тръбите на аспиратора. По-късно същия ден ответникът установил,
че тези тръби били слепени една до друга със силикон, вместо да бъдат нагрети и
поставени една в друга, вследствие на което имало теч на въздух при работещ
аспиратор. На 30.11.2018г. ищецът доставил бордовете на гардеробите, но установил
на място, че отново размерите са неточни и си тръгнал, за да ги преправи. На
03.12.2018г. доставил поправените бордове за гардеробите и монтирал
подматрачните рамки на трите легла по договор 1 и 2. На 06.12.2018г. монтирал и
последните вратички и дръжки на кухнята. Останало да монтира механизма и
кошчето за отпадъци, но това не се случило. Ответникът се позовава на чл. 258
от ЗЗД, като посочва, че изборът на материали е в тежест на изработващия
поръчката и последният отговаря ако материалите са некачествени и дефектирали.
Твърди че по отношение на обсъждания в исковата молба оцетник изпълнителят бил
изработил корпуса с предвижданията с размери, които не съответствали с
поръчаното.
Ответникът
твърди, че за ищеца се породило задължение за заплащане на неустойка за
забавено изпълнение по първия договор за изработка на мебели за кухня и спалня
за 42 дни за периода от 26.10.2018г. до 06.12.2018г. в размер на 2545,20 лева,
а по втория договор за изработка на мебели за детска стая и антре в размер на
844 лева за периода от 17.11.2018г. до
03.12.2018г. за 28 дни.
Твърди
се, че началото на реалното изпълнение и по двата договора за изработка на
мебели е било поставено едва на 23.10.2018г., до която дата ищецът работил по
проект на друг клиент. На 16.11.2018г. била платена допълнително сумата от 2000
лева от ответника. Обстоятелството, че нуждата от допълнителни средства при
изработване на поръчката след като са изтекли сроковете по двата проекта
означавало, че изпълнителят не бил положил грижа на добрия стопанин.
Изпълнителят не изпълнил задължението си да уведоми възложителя за
съществуващата опасност от забава или нарушаване на графика за изпълнение на
поръчката.
С оглед
изложеното насрещният ищец претендира да бъде осъден ответникът по насрещната
искова молба да му заплати:
- сумата от 2545,20 лева, представляваща
неустойка за забавено изпълнение по договор от 25.09.2018г. за изработка на
мебели- кухня и спалня, за 42 дни забава от 26.10.2018г. /денят, следващ
крайния срок за изработка на мебелите/ – 25.10.2018г. до 06.12.2018г. – денят
на фактическото предаване на изработеното, която сума се формира както следва:
за периода от 26.10.2018г. до 16.11.2018г. са начислени 1482,60 лева, а за
периода от 06.11.2018г. до 03.12.2018г. се дължали 1062,60 лева.
- сумата от 844
лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от
25.09.2018г. за изработка на мебели –
детска стая и антре за 28 дни период на забава за времето от 03.11.2018г
/денят, следващ крайния срок за изработка на мебелите/ до 03.12.2018г. /денят
на фактическото предаване на изработеното/, формирана както следва: за периода
от 06.11.2018г. до 16.11.2018г. са начислени 430 лева, а за периода от
17.11.2018г. до 03.12.2018г. 414 лева. Претендира законна лихва и разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответника по
насрещната искова молба. Позовава се на чл. 21, ал. 1 от СК и посочва, че
участието на с. на ответника в договорните отношения между страните е
релевантно. Посочва, че ответникът и с. му се забавили три дена с посещението
на посочения от ищеца магазин за дървени материали. Твърди, че първите
материали за изпълнение на поръчката на К. и с. му били получени от Изпълнителя
на 01.10.2018 г., което било видно от представената фактура от същата дата.
Оспорва твърдението, че при посещението на ответника и с. му в работилницата на
ищеца не било започнало изпълнението на работата. Твърди се, че до 17.10.2018г.
изпълнителят не е могъл да работи нищо по горната част на кухнята, тъй като
възложителят и с. му се колебаели седемнадесет дена дали да има „бленд“ в
горния й край. Освен това размерът на матраците бил изпратен на изпълнителя
едва на 26.10.2019г., а за таблите на леглата също било налице продължително
колебание. Оспорва се твърдението, че ищецът бил объркал шарките на вратичките,
както и че изпълнителят не е имал необходимия квалифициран персонал и машини за
изпълнение на поръчката. Посочва, че работата е била приета и възложителят не е
уведомил до момента изпълнителя за наличието на недостатъци. Посочва,че причината поради която леглата
били монтирани без подматрачните им рамки били късно предоставените размери на
матраците на леглата. Оставените по 3 см. разстояние от корпусите на леглата
било задължително да се предвиди при изработката на всяко легло, поради което
леглата били изработени точно. Поддържа се изложеното в първоначалната искова
молба. Направено е с отговора на насрещния иск и възражение за прекомерност на
претендираната неустойка. Моли се за отхвърляне на насрещния иск.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор,
а и от приетите по делото доказателства се установява, че са сключили два
договора за изработка на мебели- от 25.09.2018г., по силата на които ответникът
е възложил на ищеца изработката на кухня и спалня по проект, както и на детска
стая и антре. Безспорно е между страните също, че при сключване на договорите,
по първия от тях ответникът е заплатил сумата от 3530 лева от общо договорените
7060 лева, а по втория- 2150 лева, от договорените общо 4300 лева, като в
процеса на работа за закупуване на материали е заплатена и сумата от още 2000
лева. Ответната страна не оспорва факта, че по договора не е заплатен остатък в
размер на 2530 лева по първия договор и в размер на 1150 лева по втория
договор, като счита че не дължи сумите, поради забава на ищеца и погасяването
им чрез прихващане на насрещното му вземане за неустойка за забава. Като
безспорен между страните е отделен и факта, че по договора за изработка на
мебели за детска стая и антре, мебелите са изработени и предадени от
изпълнителя на възложителя на 03.12.2018г., а по договора за изработка на
мебели за кухня по проект и спалня същите са изработени и предадени от
изпълнителя на възложителя на 06.12.2018г., вместо в уговорените в договорите
срокове- 25.10.2018г. по първия договор
и 05.11.2018г. по втория договор.
Като писмени доказателства по
делото са приети процесните два договора за изработка на мебели, извадка от
проведени разговори посредством „В.”, фактура от 01.10.2018г., ордер от
06.11.2018г. и фискален бон от 11.11.2018г.
В конкретния случай и двете
страни са неизправни по договора-ищецът безспорно не е изработил в срок
поръчаните му мебели, а ответникът не е заплатил изцяло цената на същите.
Основните спорни въпроси между тях се концентрират относно това каква е
причината за забавата на ищеца, дали се корени в неговото поведение или в това
на ответника и с. му и осъществен ли е фактическия състав на чл. 1 от договора,
раздел „неустойки”, предвиждащ ангажиране на имуществената отговорност на
страните при неизпълнение на задълженията им по договора.
За установяване на фактическите
си твърдения всяка от страните ангажира гласни доказателства.
От показанията на св. Д. П. /****
на ищеца/, обективирани в протокол от с.з., проведено на 14.05.2019г./ се
установява, че момче, което работило във фирмата на с. му внезапно напуснало и
се наложило той да го замести. Имало колебания у ищеца относно материала, от
който да се изработят таблите на леглата и тяхната форма и относно скрина, като се наложило
изработването на нов, с по-големи чекмеджета. По молба на с. на собственика
били изработени и нови вратички на кухнята, с различен профил, което изисквало
технологично време. При поставянето на кухнята също имало проблем, тъй като се
оказало, че има дефект в мазилката, което наложило да се свали целия горен рафт
на кухнята. Вратичките били подменяни, а след монтажа им още нямало решение относно дръжките от страна на К...
Наложило се направата на нови вратички на кухнята, тъй като с. на ищеца ги отказала.
От показанията на св. се установява, че имало забава от тяхна страна в изпълнението
на проекта, но при промяна, както в случая с вратичките и скрина се нарушавала
цялостната изработка на проекта и времето на изпълнението му.
Насрещната страна също ангажира
гласни доказателства посредством показанията на св. П. К. /протокол от с.з.
проведено на 14.05.2020г./. От същите се установява, че е с. на възложителя К..
Познавала ищеца от края на месец август. Избрали именно той да изработи
мебелите в дома им, тъй като ги устройвал срока за изпълнение. Показала му
снимки на кухня от „И.”, която искали и
чертежи, които сама правила, за да онагледи това, което иска и му изпращала
същите по в.. При подписване на договорите се разбрали мебелите да се
изработват поетапно. Когато изпълнителят започнал работа се оказало, че има
много неточности и разминавания, различна била шарката на вратичките на
кухнята, неправилно взел размери за кухнята, което наложило да изработва наново
шкафчетата. Когато посетили работилницата на ищеца на 20.10. се оказало, че
изобщо не е започвал работа по техните мебели. След изработването на леглата се
оказало, че не са със стандартни размери и имало празно пространство след
поставяне на матраците. И досега имало дефекти по кухнята и леглата, които не
били отстранени.
Като цяло съдът кредитира показанията
на цитираните св., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК. Въз основа
на гласните доказателства съдът не гради извод относно параметрите на
поръчаните мебели и конкретните уговорки между
страните, доколкото между същите има сключени писмени съглашения и съответните
изменения или допълнения към договора него е недопустимо да се установяват
посредством това доказателствено средство по аргумент от чл. 164 от ГПК. В
действителност съдът не констатира съществени противоречия между св. показания,
доколкото всеки от св. установява възприетите от него факти и обстоятелства -
св. П. е възприел един етап от уговорките на страните, а според св. К. мебелите
били изработени извън уговорените срокове и имали недостатъци. По отношение на
срока за изпълнение няма спор между страните, че същия не е спазен и
свидетелските показания кореспондират напълно с останалите доказателства, а досежно твърдението за некачествено
изпълнение, то не попада в предмета на
доказване, доколкото претенцията на ищеца по насрещния иск се основава на
неустойка предвидена в договора за неспазване на срока за изпълнение на
възложеното, а не на отговорността за недостатъци или некачествено изпълнение,
въпреки че такива твърдения са изложени в насрещната искова молба.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. М. Б. – Д. се установява,
че над котлоните в кухнята е монтиран аспиратор. Той е под горния ред на
кухнята. Видимата част на аспиратора е с оформена иноксова бленда. При
монтирането на такъв аспиратор вратата над него е по-къса в сравнение с другите
врати. При тези аспиратори обикновено височината на блендата на аспиратора и
височината на вратичката над нея, дават височината на другите съседни вратички
от втори ред на кухнята. Корпусът на този горен шкаф, както и вратичките са
съобразени с вида на аспиратора. При наличие на бленда в долната част на втори
ред на кухнята, всички врати са с еднаква дължина и се променя височината на
този корпус.
Вратите, лицевите чела на
чекмеджетата на кухнята са изработени от МДФ, декоративно фризован и шприцован
с бял пигмент. С този материал след подходяща обработка се имитира обработена
масивна дървесина. Технологията включва разкрояване на плочите, окрайчване по
точен размер на елементите, сглобяване, заобляне на видимите кантове, лицево
фрезоване на плоскостта. Технологията на нанасяне на пигмента е шлайфане, грундиране,
съхнене на грунда, повторно шлайфане,
грундиране и съхнене на грунда, нанасяне на белия пигмент и съхнене. Според
вещото лице това е една много трудоемка технология с преобладаващ ръчен труд.
Времето за съхнене зависи от температурата на околната среда. Направата на
лицевите елементи на кухнята отнема приблизително пет работни дни.
Цвета на плота и гърба на кухнята
е с еднаква разцветка и отговаря на т.нар. цвят „Атакамско черешово дърво”,
така както е посочено в приложената към исковата молба фактура.
По изчисления разхода за
производството на мебелите с ПДЧ, цвят „Бор Касина” е 56,037 кв.м. По фактура
закупения материал от този вид е 57,79 кв.м. Може според в. л. да се приеме,
разликата е несъществена и че закупеното количество съвпада с вложеното по
поръчката.
Скрина в спалнята е с 5 броя
чекмеджета по 200 мм. И един брой 150 мм.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява, че
съгласно чл. 1 от раздел „Неустойки” по договор за изработка на мебели за кухня
и спалня от 25.09.2018г. и по договор за изработка на мебели за детска стая и
антре от 25.09.2018г. е предвидено при забавено от страна на възложителя
плащане на дължимото възнаграждение, че той дължи неустойка в размер на 2% на
ден върху неплатената сума. Същата неустойка е предвидена и при забава на
изпълнителя. Срокът за изпълнение на поръчката по договора за изработка на
мебели за кухня и спалня е 25.10.2018г. Поръчката по договора е предадена и
изпълнена на 06.12.2018г. Общия брой дни на забава по изпълнението е 42 дни,
изчислени от 26.10.2018г. до 06.12.2018г. Неплатената сума по този договор към
26.10.2018г. е 3530 лева, а дневният размер на неустойката върху тази сума е
70,60 лева. На 16.11.2018г. ответникът е заплатил допълнително 2000 лева, от
която сума 1000 лева са отнесени за плащане по този договор. Така според
експертното заключение, към 16.11.2018г.
неплатената сума по този договор е 2530 лева, а дневния размер на
неустойката възлиза на 50,60 лева. Неустойката
за периода от 26.10.2018г. до 15.11.2018г. включително, за 21 дни възлиза
според вещото лице на 1482,60 лева. Неустойката за периода от 16.11.2018г. до
06.12.2018г. включително, за 21 дни е в размер на 1062,60 лева. Общият размер
на неустойката за забава по изпълнението на този договор възлиза на сумата
от 2545,20 лева.
По отношение на договора за
изработка на мебели за детска стая и антре от 25.09.2018г. срокът за изпълнение
на поръчката е 05.11.2018г., като мебелите са предадени на 03.12.2018г. Общият
брой дни забава за изпълнението е 28 дни, а към 06.11.2018г. неплатената сума
по този договор възлиза на 2150 лева. Дневният размер на неустойката е в размер
на 433 лев. На 16.11.2018г. ответникът е заплатил допълнително 2000 лева, от
която сума 1000 лева са отнесени за плащане по този договор. Към 16.11.2018г.
неплатената сума по този договор е в размер на 1150 лева, дневният размер на
неустойката е в размер на 23 лева за
периода от 06.11.2018г. до 15.11.2018г. е в размер на 430 лева, за периода от
16.11.2018г. до 03.12.2018г. е в размер
на 414 лева. Общият размер на неустойката за забава по изпълнението на договора
за изработка на мебели за детска стая и антре е 844 лева.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. А. К. се установява, че е
изследвал мобилен апарат, предоставен от ищеца А.П., в паметта на който е
инсталирано приложение „В.”, ползвано от посочения телефонен номер. В
приложението са открити проведени разговори с абонати на име „Х.К.” и „П. К.” с
посочени в заключението номера. В. л. няма информация относно титулярите на
тези телефонни номера. В. л. е установило при извършеното изследване, че
файловете, свалени от паметта на телефона, предоставен от ответника и
файловете, намиращи се във флаш-паметта по делото са идентични и съдържанието
им е напълно еднакво, като разговор. Възпроизведено е в заключението текстово
звуковото съдържание на звуковите файловете.
Съдът кредитира заключенията на съдебно-техническите и съдебно-
счетоводната експертиза като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорени от
страните.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от
правна страна следното:
1.По предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл. 258, вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение въз
основа на договори за изработка на мебели за кухня и спалня и за детска стая и
антре от 25.09.2018г. Няма спор между тях, че възложените мебели са изработени
от ищеца по първоначалния иск, макар и след изтичане на предвидените в двата
договора срокове. Същите са приети от възложителя, който към този момент не е
направил възражение, нито за несвоевременното им, нито за некачествено или
неточно изпълнение. Същият е приел изработеното и дължи на ищеца заплащане на
остатъка от цената им съобразно постигнатите договорености, в размер на 2530
лева по Договора за изработка на мебели за кухня и спалня и в размер на 1150 по
Договора за изработка на мебели за детска стая и антре. По тези съображения
съдът намира, че предявените обективно съединени установителни искове в частта
им досежно претендираните главници се
явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По отношение на обективно съединените искове за признаване за установено,
че ответната страна дължи сумата от 1619,20 лева, представляваща неустойка в
размер на 2% на ден върху неизплатената главница по договор за изработка на
мебели за кухня и спалня за периода от 06.12.2018 г до
07.01.2019 г., както и сумата от 805 лева, представляваща неустойка в размер на 2 % на ден от
неизплатената част от възнаграждението по
договор за изработка на мебели за детска стая и антре за периода от 03.12 2018 г. до 07.01 2019 г.,
съдът намира същите за неоснователни, по следните съображения/
И в
двата сключени между страните договори за изработка на мебели, в раздел
„Неустойки“, чл. 1 е предвидена разпоредба, съгласно която при забавяне от
възложителя за заплащане на дължимото по договорите възнаграждение той дължи
неустойка в размер на 2% на ден върху неизплатената сума. Същото се отнася и за
изпълнителя.
Действително в случая главно
вземане е налице, същото не е изпълнено в срок, като е налице и уговорка за
дължимост на конкретна неустойка в размер на 2% на ден върху неизплатената сума.
Съгласно дадените разяснения в
мотивите на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС за спазването на
добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. След
анализ на договора и клаузата за неустойка, съдът намира, че тя е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
За да достигне до тези правни
изводи съдът отчете, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да
не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване –
аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване,
когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
Преценката за накърняване на
пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би следвало да се
основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена
неустойката, на начина на определянето й – като глобална сума или процент от
главницата, на базата за начисляването й – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на
липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на
продължителността на неизпълнението, респ. възможни са и други критерии.
В случая неустойката е уговорена в
размер на 2% на ден върху неизплатеното възнаграждение. Страните са физически
лица и неустойката обезпечава неизпълнение на парично задължение и
претендирания от ищеца размер е по- близо до на главниците, отколкото до законната лихва
при неизпълнение на парично задължение, чиито размер уговорената неустойка
многократно надвишава. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението и без да е нужно те да се доказват. Следователно функциите,
които изпълнява неустойката са обезпечителна и обезщетителна. Не трябва да се
пренебрегва и санкционната функция на неустойката, която се извлича от
възможността тя да бъде единствено намалена. Уговореният размер е 2% на ден,
като при забава от два месеца например би се натрупало обезщетение надвишаващо претендираната
главница.
Тази клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа за справедливост, създава условия за неоснователно
обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителни функции,които
законодателят е вложил в този институт,като не държи сметка за реалните вреди
от изпълнението. В този смисъл е Решение № 74 от 21.06.2011г. на ВКС по гр.д. №
541/2010г.,4-то гр. отделение, ГК.
По гореизложените съображения
претенцията на ищеца за неустойка по двата договора ще се отхвърли, като неоснователна.
По предявения насрещен иск с
правна квалификация чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът по
насрещния иск Х.К. претендира да бъде осъден ответникът по насрещната искова
молба А.П. да му заплати сумата от
2545,20 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от
25.09.2018г. за изработка на мебели- кухня и спалня, за 42 дни забава от
26.10.2018г. /денят, следващ крайния срок за изработка на мебелите/ –
25.10.2018г. до 06.12.2018г. – денят на фактическото предаване на изработеното,
която сума се формира както следва: за периода от 26.10.2018г. до 16.11.2018г.
са начислени и се претендират 1482,60 лева, а за периода от 06.11.2018г. до 03.12.2018г.
се претендира сумата от 1062,60 лева,
както и сумата от 844 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по
договор от 25.09.2018г. за изработка на
мебели – детска стая и антре за 28 дни период на забава за времето от
03.11.2018г /денят, следващ крайния срок за изработка на мебелите/ до
03.12.2018г. /денят на фактическото предаване на изработеното/, сформирана
както следва: за периода от 06.11.2018г. до 16.11.2018г. са начислени 430 лева,
а за периода от 17.11.2018г. до 03.12.2018г. 414 лева.
Като безспорен между страните е отделен и
факта, че по договора за изработка на мебели за детска стая и антре, мебелите
са изработени и предадени от изпълнителя на възложителя на 03.12.2018г., а по
договора за изработка на мебели за кухня по проект и спалня същите са
изработени и предадени от изпълнителя на възложителя на 06.12.2018г., вместо в
уговорените в договорите срокове-
25.10.2018г. по първия договор и
05.11.2018г. по втория договор. Ищецът по насрещния иск основава
претенцията си именно въз основа на
клаузата за неустойка в размер на 2% на
ден върху неизплатеното възнаграждение, за която съдът изложи по-горе подробни
съображения, че е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави. По идентични на изложените по-горе съображения
насрещните искове следва да се отхвърлят изцяло. Безпредметно е при това
положение да се обсъжда възражението за прекомерност на неустойката, направено
от ответника по насрещния иск, но само за пълнота следва да се посочи, че страната,
която твърди прекомерност основава своята искова претенция въз основа на същата
клауза за неустойка и претендира присъждането й в първоначалната искова молба.
По отношение на разноските:
На първо място
следва да се обсъди направеното от ответника по главния иск и насрещен ищец
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. По
главния иск ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева по
главния иск, инициирал настоящия процес и в размер на 708,16 лева по насрещния
иск. Така направеното възражение за прекомерност, съдът намира за основателно.
Касае се за един процес, в рамките на който макар ищецът да осъществява защита
в процесуалното качество на ищец по главния иск и ответник по насрещния иск, то
се касае за една и същ линия на защита и идентични възражения, поради което и
адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималния предвиден в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер с оглед цената на
иска. Така по главния иск възнаграждението следва да се намали до сумата от
635, 20 лева, определена на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а по
насрещния иск следва да се намали до размера предвиден в чл. 7, а. 2, т. 2, а
именно- 467 лева, към която сума се прибавят и 100 лева за явяване в повече от
едно съдебно заседание.
Право на
разноски по главния иск имат и двете страни по съразмерност. Ищецът, с оглед
уважения размер на иска и след намаляване на адвокатското възнаграждение има право на разноски в размер на 686,49 лева.
Дължимите на ищеца разноски в заповедното производство с оглед уважения размер
на иска възлизат на сумата от 338,89 лева, като заплащането им следва да се
възложи на ответната страна. Право на разноски има и ответника по този иск. В
действителност разноските на страната по този иск се състоят в заплатеното
адвокатско възнаграждение и изчислени с оглед отхвърлената част от иска, същите
възлизат на сумата от общо 381 лева, като заплащането им следва да се възложи в
тежест на ищеца. С оглед изхода от спора по отношение на насрещния иск,
направените от ищеца по този иск разноски за внесена ДТ и депозити за вещо лице
следва да си останат за негова сметка.
По насрещния
иск право на разноски има ответникът по този иск с оглед изхода от спора и
същите възлизат на сумата от общо 567 лева, от които адвокатско възнаграждение
в размер на 467 лева /след намаляването му от съда до минималния, предвиден в
Наредбата размер и 100 лева за явяване в проведените след първото по делото
съдебни заседания.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника Х.З.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца А.Д.П., с ЕГН. **********,*** следните суми: сумата от 2530 лева /две хиляди петстотин и тридесет лева/, представляващи дължимо възнаграждение
по договор за изработка на мебели за кухня и спалня и сумата от 1150,00 лева /хиляда сто и петдесет
лева/, представляващи дължимо възнаграждение по договор за изработка на мебели
за детска стая и антре, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 182/2019г. .по описа на ПРС,
1-ви брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1619,20
лева /хиляда шестотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/,
представляващи неустойка по договор за
изработка на мебелии за кухня и спалня в размер на 2 % на ден от неизплатената
сума за периода от 06.12.2018 г до 07.01.2019 г., както за сумата от 805 лева /осемстотин и пет
лева/, представляващи неустойка по договор за изработка на мебели за детска
стая и антре в размер на 2 % на ден от неизплатената сума за периода от 03.12
2018 г. до 07.01 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.З.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против А.Д.П., с ЕГН. **********,*** насрещен иск за
осъждане на ответника по този иск да му заплати сумата от 2545,20 лева, представляваща
неустойка за забавено изпълнение по договор от 25.09.2018г. за изработка на
мебели за кухня и спалня за периода от 26.10.2018г. до 06.12.2018г. и сумата от
844 лева, представляваща неустойка
за забавено изпълнение по договор от 25.09.2018г. за изработка на мебели за детска
стая и антре за периода от 06.11.2018 г. до 03.12.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.З.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на А.Д.П., с
ЕГН. **********,*** сумата от 686,49 лева /шестотин осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща разноски направени в настоящото производство съразмерно с
уважената част от иска, направените в заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 338,89 лева /триста тридесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки/, както и сумата от 567 лева /петстотин шестдесет и седем
лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
насрещния иск.
ОСЪЖДА А.Д.П., с ЕГН. **********,*** да заплати на Х.З.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 381 лева /триста осемдесет и един лева/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.