№ 58
гр. гр. Р., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100646 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Д. СТ.
срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че през 2006 г. ищцата се съгласила да бъде поръчител
по договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и П.А.Д.. Въпреки, че през първите
години кредитополучателката заплащала своевременно задълженията си към кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД, към края на 2012 г. същата преустановила плащанията, поради което
банката пристъпила към принудителна реализация на вземането си. Въз основа на подадено
заявление по реда на чл. 417 ГПК била издадена заповед за незабавно изпълнение № . г. по
ч. гр. д. № . г. по описа на РдРС, както и изпълнителен лист от същата дата, за сумите в
размер на 1412,95 лева – главница, 243,73 лева - договорна лихва за периода от 28.10.2012 г.
до 11.12.2013 г., 86,87 лева - наказателна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г.,
60,00 лева - заемни такси, 41,07 лева - държавна такса, както и 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД
образувал изпълнително дело № . г. при ЧСИ Ст. Б., с район на действие - ОС – Перник.
След образуване на изпълнителното производство и по молба на взискателя,
съдебният изпълнител извършил проучване на имущественото състояние на двамата
длъжници (справки НОИ, НАП, КАТ и пр.), след което и по негово разпореждане били
изпратени покани за доброволно изпълнение до П.Д. и В.С., както и запорно съобщение до
РУСО - Перник за налагане на запор на пенсията на първата и такова до ОД на МВР за
налагане на запор върху МПС, собственост на втората.
Близо година след това по делото била депозирана молба от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с искане дружеството да бъде конституирано на мястото на първоначалния
1
взискател във връзка със сключен договор за цесия. С постановление по реда на чл. 429 ГПК
от 19.10.2015 г. молбата била уважена и на мястото на първоначалния взискател - „Банка
ДСК“ ЕАД, било конституирано дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Впоследствие, с молба от 10.03.2020 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД
поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело, вследствие на което с
постановление от 19.03.2020 г. ЧСИ Ст. Б. прекратил производството по изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като изрично посочил, че последното валидно и
годно да прекъсне давността действие е извършено на 14.01.2014 г.
Въпреки че производството по изпълнителното дело било прекратено преди повече от
година, на ищцата бил отказан кредит, тъй като същата вече била осъдена за неплатено
задължение и спрямо нея имало издаден изпълнителен лист.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 1412,95 лева - главница по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 28.09.2006 г., сумата от 243,73 лева - договорна
лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., 86,87 лева - наказателна лихва за периода
от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., както и 60,00 лева - заемни такси, като погасени по
давност.
С отговора на исковата молба ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД признава
изцяло предявения иск, като моли съда при произнасянето си по въпроса за разноските да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като приеме, че ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител
поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 28.09.2006 г.
се установява, че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна и П.А.Д. и
С.М.Д., от друга и по силата на договора банката е отпуснала на кредитополучателите
паричен заем в размер на 4000,00 лева, като за обезпечение на всички вземания на банката е
сключен договор за поръчителство между „Банка ДСК“ ЕАД и В. Д. СТ. и последната се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за изпълнение на
задълженията по договора до окончателното погасяване на всички задължения на
кредитополучателя.
Видно е също и че банката - кредитор е подала на 12.12.2013 г. до Р.ския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК против длъжниците П.Д. и В.С. за дължими суми по договор за
кредит за текущо потребление от 28.09.2006 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .
2
г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № . г. и изпълнителен лист от същата дата.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по писмена молба от „Банка ДСК“
ЕАД е образувано изп. дело № . г. при ЧСИ Ст. Б., с район на действие - ОС – Перник, като с
постановление от 19.10.2015 г. на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 429 ГПК
ответното дружество - „ОТП Факторинг България“ ЕАД, е било конституирано като
взискател по изпълнителното дело.
С молба от 10.03.2020 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал
прекратяване на производството по изпълнителното дело, вследствие на което с
постановление от 19.03.2020 г. ЧСИ Ст. Б., с район на действие - ОС – Перник, е прекратил
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва да се изтъкне
също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по който следва (или е
възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Така
например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че давността не се прилага
служебно, но не ограничава начините, по които правоимащото лице може да я релевира.
Поради това и доколкото нормативна забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава
по отношение на този вид искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите
дали за ищеца е налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще
погасяемо по давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По
настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и поради това
може да бъде погасено по давност, а ищцата има правен интерес от предявяване на такъв
иск.
По основателността:
Между страните не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че по силата на договор за поръчителство от 28.09.2006 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и ищцата В.С., последната се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателите П.А.Д. и С.М.Д. по сключения между тях и банката договор за кредит
за текущо потребление от 28.09.2006 г. за изпълнение на задълженията по договора до
окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателите към банката.
Не се спори и че вследствие на неплащане на задълженията по сключения договор за
кредит от страна на кредитополучателите, банката – кредитор е подала до РС - Р. заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. и изпълнителен
лист от същата дата за сумите в размер на 1412,95 лева – главница, 243,73 лева - договорна
3
лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., 86,87 лева - наказателна лихва за периода
от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г. и 60,00 лева - заемни такси.
Страните не спорят и че въз основа на издадения изпълнителен лист и по писмена
молба от „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изп. дело № . г. при ЧСИ Ст. Б., с район на
действие - ОС – Перник, като с постановление от 19.10.2015 г. на частния съдебен
изпълнител, на основание чл. 429 ГПК ответното дружество - „ОТП Факторинг България“
ЕАД, е било конституирано като взискател по изпълнителното дело и впоследствие изп.
дело е било прекратено с постановление на частния съдебен изпълнител на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че така посочените задължения са
погасени по давност, като от страна на ответното дружество е направено изрично признание
в тази насока, поради което съдът приема за доказано, че ищцата не дължи на ответника
„ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 1412,95 лева - главница по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 28.09.2006 г., сумата от 243,73 лева - договорна лихва за
периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., 86,87 лева - наказателна лихва за периода от
28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., както и 60,00 лева - заемни такси, като погасени по давност,
още повече, че по делото липсват доказателства давността да е била прекъсвана на някое от
основанията по чл. 116 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата възниква
правото на разноски. Ищцата претендира разноски в общ размер на 472,14 лева, от които
72,14 лева – заплатена държавна такса и 400,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал при разпределяне на
отговорността за разноските съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице
кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. В процесния случай
според съда не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
макар ответникът да е признал иска, не доказва наличието на втората кумулативна
предпоставка, тъй като с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и впоследствие с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело и извършването на изпълнителни действия, първоначалният взискател –
„Банка ДСК“ ЕАД, а след това и последващият взискател - „ОТП Факторинг България“
ЕАД, с поведението си са дали повод за завеждане на делото, като са предприели съдебни
мерки за събиране на вземането си. Според приетото в определение № 318/25.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2828/2018 г. отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки за събиране на вземането си, какъвто безспорно е настоящият
случай. Наред с това, в определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г. е
прието, че кредиторът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
4
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска. Безспорно е между страните, че макар изпълнителното дело да е било прекратено,
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са обезсилени и за кредитора не
съществува пречка отново да подаде молба за образуване на изпълнително дело за
горепосочените суми.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, като
счита, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с
ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая размерът
на претендираното възнаграждение от ищцата на основание сключения с адв. Н. Ц. от САК
договор за правна защита и съдействие е в размер на 400,00 лева, като размерът на
възнаграждението следва да бъде намален до 356,25 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата в общ размер на 428,39 лева (356,25 лева –
адвокатско възнаграждение и 72,14 лева – държавна такса).
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, че
В. Д. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 7 НЕ ДЪЛЖИ на
дружеството сумата от 1412,95 лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и
пет стотинки) - главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
28.09.2006 г., сумата от 243,73 лева (двеста четиридесет и три лева и седемдесет и три
стотинки) - договорна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., 86,87 лева
(осемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) - наказателна лихва за периода от
28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., както и 60,00 лева (шестдесет лева) - заемни такси, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. СТ., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ЖК „.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 7 сумата в размер на 428,39 лева
(четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) - направени разноски по
делото.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
6