№ 329 от 19.12.2019 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 381 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от К.С.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
19-0348-000074/01.07.2019 г., издадена от началника на Районно управление ***
при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил, с която на основание чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП му е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца по отношение на лек
автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер”, с регистрационен номер (рег. №) ******,
собственост на „С.” ЕООД, с ЕИК *********, и са отнети два броя регистрационни
табели ******. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
процесната заповед поради постановяването й при неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените
разноски по производството на делото за държавна такса.
В съдебното
заседание по делото жалбата се поддържа от жалбоподателя и процесуалния му
представител по пълномощие адвокат В. С., от Адвокатска колегия – Кюстендил.
К.А., в
качеството му на управител на заинтересованата страна – „С.” ЕООД, изразява становище за отмяна на
заповедта.
Ответникът –
началникът на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, редовно призован, не
изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява
становище по жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 01.07.2019 г. С. Й.– младши автоконтрольор при РУ – Дупница, в присъствието на свидетеля В. И., е съставил акт за установяване на административно нарушение срещу В. В. Б., с ЕГН **********, за това, че на същата дата около 15:45 часа на път II-62, км 34+200, в посока гр. Дупница, е управлявал лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер”, с рег. № ******, без свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС). В акта е посочено, че с това водачът виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети два броя регистрационни табели. Нарушителят е подписал акта без възражения. Като част от административната преписка по делото е представена справка за нарушител/водач, от съдържанието на която е видно, че В. В. Б. не е правоспособен водач и няма издадено свидетелство за управление на МПС. Представена е и справка от АИС – МВР, от която е видно, че от 27.06.2018 г. собственик на процесния автомобил е „С.” ЕООД, с ЕИК *********. От извършената от съда служебно справка в търговския регистър се установява, че едноличен собственик и управител на дружеството е К.С. А., с ЕГН **********. На 01.07.2019 г. началникът на РУ – Дупница е издал оспорената заповед. От фактическа страна същата е обоснована с обстоятелството, че като собственик на „С.” ЕООД, което дружество е собственик на лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер”, с рег. № ******, К.А. е допуснал управлението на автомобила от В. В. Б., който управлявал същия на 01.07.2019 г. около 15:45 часа на път II-62, км 34+200, в посока гр. Дупница, без да е правоспособен водач.
С оглед така
установената фактическа обстановка и като съобрази наведените в жалбата
оплаквания, и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172, ал. 1
от ЗДвП – началникът на РУ – Дупница при ОД
на МВР – Кюстендил. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се налагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
277з-1046/30.06.2017 г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил на основание чл.
43, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и т. 2 от Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на районни управления при ОД на МВР – Кюстендил да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
Нормата на чл. 171, ал. 1
от ЗДвП
предвижда, че принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 АПК
и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й, поради
което е надлежно мотивирана. Съдът намира, че въпреки известната непрецизност при излагане на фактическото
основание на заповедта, от съдържанието на същата става ясно в достатъчна
степен защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В
заповедта е посочено, че на 01.07.2019 г. около 15:45 часа на път II-62, км 34+200, в посока гр. Дупница, В. В. Б. е
управлявал лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер”, с рег. № ******,
без да е правоспособен водач, както и че този автомобил е собственост на „С.”
ЕООД, с едноличен собственик на капитала К.А.. Тези фактически обстоятелства са
напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да
разбере за какво се налага същата, както и да бъде упражнен съдебният контрол
върху заповедта за налагането й. Вписването в заповедта, че К.А. „допуска”
управлението на автомобила от Васил Бозев е допълнително обстоятелство, което в
случая се явява без значение, предвид приложимата редакция на чл. 171, т. 2а,
б. „а”
от ЗДвП
към 01.07.2019 г. (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.). Това обстоятелство е посочено в заповедта вероятно по инерция
от предходна редакция на разпоредбата на чл. 171, т. 2,
б. „и” от ЗДвП,
до изменението й с ДВ, бр. 54 от 2017 г., която е предвиждала налагане на ПАМ
временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който
допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което
не притежава съответното свидетелство за управление. В случая приложимата
нормативна уредба не въвежда като предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС установяването, че
собственикът на това превозно средство е предоставил или допуснал управлението
на същото от неправоспособно лице, а изисква единствено обективното
установяване на обстоятелството на управление на чуждото превозно средство без
водачът да е правоспособен. Посоченото в заповедта фактическо основание за
прилагането на ПАМ съответства на правното основание за издаването й – чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП. В разпоредителната част (диспозитива) на заповедта
не е посочено превозното средство, по отношение на което се прилага мярката, но
в мотивната й част автомобилът е индивидуализиран с марка, модел и регистрационен
номер, така че не се създава съмнение по отношение на кое ППС е приложена
мярката и тази нередовност не съставлява съществено процесуално нарушение.
Заповедта обаче е издадена в несъответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.). Посочената разпоредба предвижда прилагането на ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за срок от 6 месеца до една година, на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. В случая административният орган е приел за осъществена последната хипотеза на разпоредбата. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 01.07.2019 г. процесният автомобил е собственост на „С.” ЕООД и е управляван от неправоспособен водач. Съобразно предвиденото в чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП принудителната административна мярка е следвало да бъде приложена по отношение на собственика на превозното средство, а именно – „С.” ЕООД, с ЕИК *********. Вместо това, в противоречие със закона, тя е приложена спрямо друго лице– физическото лице К.А., който макар да е едноличен собственик и управител на дружеството, не е собственик на превозното средство. Дружеството е отделен правен субект и носител на права и задължения. Именно то е носител и на правото на собственост по отношение на процесния автомобил съобразно представените доказателства. Ето защо налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а б. „а” от ЗДвП е допустимо само спрямо „С.” ЕООД. Като е наложил принудителната мярка на друго лице, а не на собственика на превозното средство, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което заповедта следва да бъде отменена (вж. в т. см. Решение №1708/07.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2018 г., VIII о., Решение №2073/13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2018 г., VIII о. и Решение №603/15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2018 г., VI о.).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на К.А. направените от него разноски по производството на делото за държавна такса в размер на 10,00 лева.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0348-000074/01.07.2019 г., издадена от началника на
РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Кюстендил да заплати на К.С.А., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, сумата в размер на 10,00 (десет)
лева – разноски по делото за държавна такса.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: