Решение по дело №73/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И. В. Щ. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. Х. Х. АК [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000035/21.01.2024 г., издадена от Началник РУ Сливен при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на И. В. Щ. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена във връзка с АУАН от 21.01.2024 г. за това, че собствения му автомобил е управляван от Я. И. Щ., притежаваща СУМПС, издадено във В.. Твърди, че същата е придобила правоспособност в РБългария, като впоследствие подменила българското СУМПС с английско. Твърди, че липсват предпоставките да се приеме, че Я. Щ. управлява автомобила без да е правоспособна. Счита, че издаденото във В. СУМПС съответства на Конвенцията за движение по пътищата от 1968 г. и изпълнява едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване на неговата валидност. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната заповед. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощник - адв. Х. Х. – АК [област], поддържа жалбата. Твърди, че Щ.е подменила СУМПС. Счита, че издаденото СУМПС от Обединеното кралство към момента на проверката е било валидно и продължава своето действие, поради това, че В. е подписала Виенската конвенция от 1968 г. и това свидетелство отговаря на изискванията на Виенската конвенция. Твърди, че това свидетелство е валидно за територията на РБългария и разпоредбата на чл. 162 от ЗДвП не води до липса или загуба на правоспособност, за да е налице материалноправната предпоставка за прилагане на оспорваната ПАМ. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощник – гл.юриск. К.Б., която оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение. Представя подробни писмени бележки.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От данните по административната преписка се установява, че срещу Я. И. Щ. на 21.01.2024г. е съставен АУАН Серия GA № 1199657, за това, че на 21.01.2024 г., в 03: 29 часа, в [населено място], по път I-6 в посока [област] същата управлява лек автомобил Фиат Пунто, с рег. № [рег. номер], собственост на И. В. Щ., като при извършената проверка с РСОД и справка в ОДЧ, че водачът Щ. е влязла на територията на РБългария през Аерогара София на 04.02.2023 г., като е установено, че водачът управлява с чуждестранно СУМПС (Велокобритания), което не е издадено от държава членка на Европейския съюз или друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария в срок три месеца от влизане в страната. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено в срок от 3 месеца от влизането в страната, поради което не притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че водачът Я. И. Щ. е притежавала свидетелство за управление на МПС издадено от ОД на МВР – Сливен на 24.11.2011г. , валидно до 24.11.2021 г./л.15 и л.26/, както и свидетелство за управление на МПС, издадено във В. на 18.08.2020 г., валридно до 27.11.2029 г./л.21/. Я. И. Щ. е подала заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС от ОД на МВР – Сливен на 22.01.2024г., като е приложила карта за медицински преглед № 131/22.01.2024г. /л.15/,.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000035/21.01.2024 г., издадена от Началник РУ Сливен при ОД на МВР – Сливен, по отношение на И. В. Щ. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на 2бр. регистрационни табели с номер: [рег. номер]. Като мотиви в ПАМ е посочено, че се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В заповедта липсва позоваване на съставен АУАН срещу Я. Щ..

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 23.01.2024 г.

По делото е разпитана като свидетел Я. И. Щ., д.на оспорващия, която посочва, че през месец февруари 2023 г. се прибрала в РБългария от В.и повече не е напускала страната; полагала грижи за б. си –И. В. Щ., който бил с **% ТНТ, поради заболаяване „***“, за което бил освидетелстван с решение на ТЕЛК /л.22/. Полагала грижи и за болната си м., която била след прекаран и.; притежавала СУМПС, издадено от В.; автомобилът бил собственост на б. й, но той поради заболяването си не бил в състояние да го управлявал; предвид здравословното състояние на родителите й, често се налагало да управлява автомобила, за да ги обслужва и полага необходимите грижи за тях.

По делото е приложена справка от ОДМВР Сливен, от която е видно, че Я. И. Щ. е влязла в РБългария през Аерогара София на 04.02.2023г. /л.25/.

По делото е приложена Заповед № 343з-39/07.01.2022г. на Директора на ОДМВР Сливен, с която са определени служителите, които имат правомощие да съставят АУАН по ЗДвП./л.27/

Приобщена е и справка за собствеността на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ [рег. номер]. /л.31/

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Сливен /л.17/, в необходимата писмена форма. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Изложени са фактически основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, без обаче да е извършено препращане към съдържанието на съставен срещу водача Я. Щ. АУАН, който е приложен към изпратената от органа административната преписка.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. В случая обаче в издадената по отношение на собственика на МПС ЗППАМ /който не е бил водач на МПС/, изрично посочване и позоваване на съставен АУАН не е направено.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП.

В случая административният орган, в обстоятелствената част на оспорената заповед е посочил, че лицето, което не е собственик на МПС, упрвавлява това МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство след изтичане на 3-месечния срок от последното му влизане на територията на Р. България, следователно е приел, че водачът не притежава СУМПС валидно за категорията МПС, което управлява. Доколкото обаче водачът не е собственик на МПС и в ПАМ липсва позоваване, респ. препращане към съставен АУАН, съдът намира, че в случая липсва предпоставката за издаването на заповед, а именно - извършено от водач на МПС административно нарушение, установено с редовно съставен акт по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Следва да се посочи, че АУАН следва да бъде вписан в заповедта за прилагане на ПАМ. Във всички случаи в издадената заповед за прилагане на ПАМ освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е управлявал процесното ППС, без валидно СУМПС, и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Това е така, защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, тъй като той не констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да формира воля за прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите факти именно от акта за нарушение. Поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта. В конкретния случай, поради изложеното по-горе съдът приема, че липсва позоваване на съставен АУАН. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Още повече, че в случая ПАМ е наложена не на лицето водач на МПС, а на собственика на МПС, чиято регистрация се прекратява с ПАМ, който не е извършил административното нарушение, за което е бил съставен АУАН.

На това основание оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Отделно от изложеното заповедта е и материално незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП предвижда, че лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. А съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, като в т. 5 е посочено - свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Безспорно е обстоятелството, че към датата на издаване на процесната заповед В. вече не е държава-членка на ЕС. Същевременно Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство В. СУМПС, чийто срок на валидност все още не е изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединено кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г. тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Както Република България, считано от 28.12.1978 г., така и О. К., считано от 28.03.2018 г., са договарящи страни по Виенската конвенция и по силата на чл. 41, ал. 2 б. "б" от Конвенцията, въплътен в чл. 161, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС, издадено в една от двете държави е валидно на територията на другата, ако отговаря на изискванията на Приложение № 6 на конвенцията. Макар и напуснало Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, О. К. продължава да е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата. Издадените във В. свидетелства за управление на моторни превозни средства (СУМПС) отговарят на приложение № 6 към тази конвенция. В настоящия случай е безспорно, че свидетелството за управление на МПС на лицето, управлявало автомобила на Щерев, е издадено от Обединено кралство В.на 18.08.2020 г. и е със срок на валидност 27.11.2029 г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединено кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г., същото е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Ето защо съдът намира, че по делото не се доказа, че Я. Щ., към 21.01.2024 г. не притежава валидно свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея моторно превозно средство, по изложените по-горе съображения. Сочената в писмената защита практика на Административен съд Сливен е неотносима към конкретния казус, доколкото в настоящия случай лицето, управлявало автомобила притежава валидно към момента на проверката СУМПС. Следва да се има предвид още, че от справка - картон на водача се установява, че на 22.01.2024 г. Я. И. Щ. е предприела действия по подновяване на СУМПС и ново такова е издадено на 14.02.2024 г.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е издадена при съществено процесуално нарушение и е материално незаконосъобразна, поради което следва да се отмени. С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 510 лева, от които 10 лева - държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на И. В. Щ. от [населено място] за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000035/21.01.2024 г., издадена от Началник РУ Сливен при ОД на МВР – Сливен, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Сливен да заплати на И. В. Щ., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк]-А-8, направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните.