№ 71
гр. Русе, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20244500900130 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Делото е образувано след постановяване на Решение №
50118/24.09.2024 г. по търг.дело № 1186/2022 г. по описа на ВКС и връщането
му за разглеждане на заявената претенция от Русенски Окръжен съд като
първа инстанция.
Предмет на разглеждане е постъпила искова молба от „Трейд
Стил“ АД Русе, представлявано от и.д. Е.Е. чрез адв. Пл. Г. – АК Русе против
„Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, с която в обективно
кумулативно съединение са предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира да му бъде заплатена сумата
39 660,12 лв, от която 16 509,96 лв представляваща платена сума за цена на
достъп и 23 150,16 лв представляваща платена сума за цена за пренос на ел.
енергия, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за периода от
м. януари 2016 г. до м. юли 2016 г. включително, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното и плащане, както и направените по делото разноски. Навежда
доводи за това, че същите са платени без основание тъй като ел. енергията е
доставяна по съоръжения, които не са собственост на ответника, а
поддръжката, ремонта и съхранението са били за негова сметка.
1
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му.
Депозиран е отговор, в който се оспорва заявената претенция и се
развиват доводи за нейната неоснователност. Акцентира се, че в случая са
налице договорни отношения между страните, което изключва института на
неоснователното обогатяване и е налице нормативно основание за заплащане
на цена за пренос и цена за достъп от клиентите като компоненти на
стойността на доставената електроенергия, които следва да бъдат заплащани
на оператора на електроразпределителната мрежа. Счита, че цената за достъп
е била дължима и правилно начислявана като цената за достъп и пренос
средно напрежение се дължи винаги и от всички потребители, присъединени
към мрежата с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи и то само
по отношение на цена за пренос в хипотезата на които ищецът не попада.
Счита, че след като безспорно ищецът ползва разпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД, дължи и цена за пренос средно
напрежение. Освен това дължимостта на заплащане цената на мрежовите
услуги не е поставена в зависимост от собствеността на съоръженията, начина
и точката на присъединяване поради което въпросът за собствеността е
ирелевентен за спора. Размерът на дължимите цени за мрежови услуги е
правилно определен на база измерените количества потребена от ищеца ел.
енергия и последният никога не е оспорвал дължимостта на стойността на
същата. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли претенцията
изцяло. Претендира разноски.
В срока за допълнителна искова молба е депозирано становище от
ищеца, в което са наведени доводи за неоснователност на изложените в
отговора на исковата молба възражения главно по въпроса за основанието, на
което се дължи връщане на получените от него суми, както и относно
фактите, от които произтича. Приема, че анализът на нормите на чл.119, ал. 2
и § 1 т.15 и 44 от ДP на ЗЕ дава основание да се приеме, че е допустимо клиент
да бъде снабдяван чрез директен електропровод oт производителя и, че сумите
за достьп и за пренос на ел. енергия се дължат само в случаите, в които
преносната мрежа е собственост на доставчика и мрежовия оператор. Сочи,
2
че получава ел.енергия от килия в TEЦ Русе и по кабел до неговата
подстанция - собственост на трето лице, a не по съоръжения на ответника,
поради което липсва основание да заплаща процесните суми. Не отрича
наличието на договорни отношения с ответното дружество, но счита, че
същите са нищожни поради липса на предмет и поради противоречието им
със закона, тьй като към момента на сключването им те са противоречали на
духа на закона, защото е било налице изключението по чл.119 ал.2 от ЗЕ, а
именно преносът на ел.енергия да се осъществява по съоръжения, които не са
собственост на доставчика. Счита, че когато съоръженията не са собственост
на доставчика липсва основание за заплащане на тези суми, поради което
договорите като противоречащи на закона се явяват нищoжни, а нищожният
договор не обвързва страните, с което обосновава, че платените от него суми
са получени от ответника при начална липса на основание и е налице е
хипотезата no чл.55, ал.1 предл.първо 33Д и моли заявеният от него иск да
бъде уважен като основателен.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба няма
депозиран.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения
и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по
въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът счита така предявения иск за допустим.
В изпълнение на указаната доказателствена тежест на двете страни
са събрани писмени доказателства.
Съдът след като провери редовността на разменените книжа и
допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както и
другите искания и възражения на страните, както и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото не се спори, че през периода м. януари 2016 г. - м. юли
2016 г. вкл. ответникът „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна с
предишно наименование „Енерго Про Мрежи“АД е издал на ищеца „Трейд
стил“АД гр. Русе фактури за доставена му ел.енергия за всеки от месеците,
които са му заплатени. Съгласно фактурите ответникът е начислил и
съответно, получил суми за пренос средно напрежение и достъп /средно/ниско
напрежение, в размер на 16 509,96 лв. с ДДС за достъп и 23 150,16лв. с ДДС
3
за пренос или общо сумата от 39 660,12 лв. с ДДС за процесния период , м.
януари 2016 г. - м. юли 2016 г.
По делото не се спори и обстоятелството, че ищецът е собственик
на централна разпределителна станция с клетки за високо и ниско
разпределение.
За изясняване на спорните по делото въпроси, свързани с
присъединяването на процесният обект на ищеца към
електроразпределителната мрежа на ответника; съответствието на мястото на
монтиране на СТИ, измерващо потреблението на ищеца с това, уговорено в
Приложеине № 3 от Договор за достъп и Договор за пренос, и това уговорено
в Приложение № 1 от Договора от 07.08.2013 г., както и дали дължимостта на
такса „пренос и достъп“ е поставена в зависимост от собствеността на
съоръженията, точката на присъединяване или точката на достъп е назначена
и приета, неоспорена от страните инженерно – техническа експертиза. Видно
от същата, която съдът възприема изцяло в техническата му част, досежно
констатациите на вещото лице, като компетентни и обосновани, се установява
следното:
Обектьт на ищеца, чрез Централната разпределителна подстанция
(ЦРП) „Напорни тръби", е присъединен към електроразпределителната мрежа
с кабелни електропроводи 20 kV. Основното електрозахранване е от извод 20
kV „Напорни тръби" в килия № 22 на Закрита разпределителна уредба (ЗРУ)
20 kV в ТЕЦ " Русе изток" с кабелен електропровод с кабел AOCБ 20 kV
(килоВолт) със сечение 3 х 185 мм2. Обектьт на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа и с електропровод 20 kV от подстанция
„Ново пристанище", където ищецът разполага със собствена килия. B ЦPП
„Напорни тръби" има изводни килии към трансформаторен пост „Дунав
мост"; трансформаторен пост „Бетонов завод". Основното електрозахранване
е от ТЕЦ „Русе-изток", a другите връзки са за резервиране.
Средството за тьрговско измерване (СТИ), измерващо
електропотреблението на ищеца, е монтирано в електромерно табло към
килия № 11 в Централна разпределителна подстанция „Напорни тръби"
Измерването на електрическата енергия, само на ищеца, е след
границата на собственост, която е мястото на присъединяване на кабелните
накрайници на кабелен електропровод 20 kV - в килия № 22 в Закритата
4
разпределителна уредба (ЗРУ).
Няма измерване на границата на собственост, която е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници на кабелен електропровод 20 kV в
килия, собственост на ищеца в подстанция „Ново пристанище".
Чрез ЦPП „Напорни тръби“ се пренася електрическа енергия и
към други потребители, но тя нe ce измерва от монтираното СТИ.
Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че процесните фактури са осчетоводени и включени в Дневниците за покупки
на ищеца, продавани са надлежно Справки – декларации по ЗДДС като
дружеството е ползвало данъчен кредит по същите в пълен размер. B
процесните фактури правилно е определена цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа на средно напрежение, по утвърдените с
Решение № Ц-35/01.11.2015 г. на KEBP цени за периода 01.01.2016 -
30.06.2016 г.
При извършена проверка в счетоводството на
„Електроразпределение Север" AД е установено също надлежно
осчетоводяване на процесните фактури и включването им в дневниците за
продажби, както и своевременно подаване на Справки декларации по ЗДДС и
внасяне в републиканския бюджет начисленото ДДС.
Ищецът „Трейд Стил" AД е регистрирано по ЗДДС на 01.02.2007 г.
и до момента няма данни за дерегистрация, като е било регистрирано и през
процесния период oт 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
За да се прецени дължи ли се или не от ищеца начислената цена за
пренос и достъп до разпределителната мрежа, следва да се има предвид какво
представлява тази мрежа и какви елементи са включени в нея, има ли други
мрежи и има ли разлика между тях. Легалната дефиниция на понятието
„електроразпределителна мрежа“ е дадена в пар. 1, т. 22 от ДР ЗЕ, където е
определена кано съвкупност от електропроводи и електрически уредби с
високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
5
електрическа енергия.
Ноторно известно е, че освен тази мрежа има и електропреносна
мрежа, която съгласно пар. 1, т. 20, ДР ЗЕ, представлява съвкупност от
електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос,
трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и
преразпределение на електроенергийни потоци.
На основание чл. 86 ЗЕ услугите по достъп до и пренос през
електропреносната мрежа се предоставят от оператора на електропреносната
мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран
по определения в закона ред. Съгласно чл. 88 ЗЕ, услугите по достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа се осъществяват от оператори -
собственици на такива мрежи, лицензирани за извършване на такава дейност.
Ако енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, те се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта
към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона /§4 ПЗР ЗЕ/. В
процесния случай, не е извършено изкупуване, а съоръженията са собственост
на ищеца, факт, по който не се спори. Предвид така дадените легални
определения, с оглед събраните по делото доказателства, следва да се приеме,
че ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа със
съоръжения, които са негова собственост.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /2007 и 2013 г. / ПИКЕЕ/, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната/
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и
тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В
хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
6
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
поставят СТИ. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в
конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, изготвило
техническата експертиза, което въззивната инстанция счита за
безпристрастно, изчерпателно и обосновано. Според него, границата на
собственост е определена от следните реализирани присъединения: Кабелен
електропровод 20kV, с присъединяване на кабелните му накрайници в килия
№22 в ЗРУ 20kV на ТЕЦ Русе-изток, като кабелът и килията са собственост на
ищеца и чрез кабелен електропровод 20 kV, с присъединяване на кабелните му
накрайници в килия, собственост на ищеца в подстанция „Новото
пристанище“. Със СТИ, в ЦРП „Напорни тръби“, монтирано след границата
на собственост, се измерва количеството електроенергия, потребявано само от
ищеца. Според Решение № 75 от 25.03.2013 г., постановено по гр. д. №
864/2012 г. І ГО на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения" по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗЕ във вр. с чл.
127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа, визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия. В процесния
случай присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са
поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така,
присъединяването е директно със собствени съоръжения към производителя
ТЕЦ Русе-изток. Следователно, средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно изискването на чл.120, ал.1 ЗЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана
7
от спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена
именно в местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Цените за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление и администриране на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед именно на това специфично предназначение на тези цени, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да
бъде основа за начисляване на цената за достъп и цената за пренос. При
измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от
нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата
енергия са недължими, в който смисъл е и Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д.
1054/2011 на ВКС.
Ето защо получените от ответната страна суми са платени от
ищеца без основание и с тях ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като
ищецът не ги дължи, независимо, че като позиции те фигурират в
определените цени. Това е така, тъй като ищецът безспорно е собственик на
ПИ с идентификационен № 63427.8.395, заедно с изградена в него сграда-
Централна разпределителна подстанция с клетки за ниско и високо
напрежение, която е захранена чрез кабел 20 Кv в собствена килия в ТЕЦ-Русе
и по този начин получава електроенергия само директно от производителя
ТЕЦ – Русе, поради което и в негова тежест са поддръжката, ремонта и
съхранението им.
Водим от гореизложеното и настоящия съдебен състав счита, че в
конкретния случай, независимо от сключените Договор за достъп дo
електроразпределителната мрежа (ЕРМ) собственост на „Енерго Про Мрежи"
AII с изх.№ СВП13-250/05.07.2013г. и Договор за пренос на електрическа
енергия през ЕРМ собственост на „ЕНЕРГО-ПPO Мрежи" АЛ с изх. №
СВП13-250/05.07.2013г., уреждащи отношенията между страните относно
8
достъпа дo разпределителната мрежа и преноса през разпределителната мрежа
на количествата електрическа енергия за стопански обект на ищеца, находящ
се в град Русе и заведен noд абонатен № 1214046, не се дължи цената на
услугите по достъп до и за пренос по разпределителната мрежа. Получените
суми за цена на достъп и на пренос на ел.енергия, не по мрежи собственост на
и поддържани от доставчика, не се дължат, тъй като са получени без
основание
За да се начисляват такси за пренос на електроенергия и достъп до
електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва
тези услуги да са реално предоставени, за да е налице основание за тяхното
заплащане, което в случая не е налице.
По изложените съображения ищцовата претенция като
основателна следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора в тежест на
ответната страна са сторените в производствата до сега разноски.
Водим от горното, Русенски Окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Трейд Стил“ АД Русе, ЕИК *********
представлявано от и.д. Е.И.Е. сумата 39 660,12 лв, от която 16 509,96 лв
представляваща платена сума за цена на достъп и 23 150,16 лв
представляваща платена сума за цена за пренос на ел. енергия, получена от
„Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, ЕИК: ********* без правно
основание за периода от месец януари 2016 г. до месец юли 2016 г. вкл., ведно
със законната лихва върху главницата , считано от 18.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в общ
размер от 8 930,40 лв съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9
10