Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.03.2019
г., гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 1478
по описа
за 2018г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена
от И.К.М., в качеството й на майка и законен представител на дъщеря си Х. А. Х.
срещу А.Х.Х., баща на Х., с която се претендира изменение на присъдената в
полза на детето издръжка.
В исковата
молба се сочи, че с решение № 48/06.11.2012 г. по бр.дело № 23/2012 г. на ПРС,
ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка на Х. А. Х., ЕГН **********
сума в размер на 120 лв месечно. Заявява се, че поради протичащите динамични
социално-икономически условия се е увеличил размера на минималните средства
необходими за задоволяване на обичайните, ежедневни потребности. Значително
повишените цени на храните, облеклото, лекарствата, ел.енергия, вода и т.н.
едновременно с нарастване възрастта на издържаното лице се увеличават и
неговите потребности, включително като възникват и нови такива. Прави искане за
увеличаване на размера на издръжката за детето Х. А. Х. от 120 лв. на 250 лева
месечно. Представят се писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника с който оспорва както основателността, така и
размера на заявените претенции. Твърди, че не е налице реално изменение на
обстоятелствата, обуславящи необходимостта от изменение на определената месечна
издръжка. В него се твърди, че действително икономическата обстановка се е
променила, което предполага увеличение на издръжката, но сумата от 250 лева
била твърде висока. Заявява, че от месец август 2018 г. е регистриран в Бюрото
по труда като безработно лице, както и че не притежава движимо и недвижимо
имущество. Живее при родителите си в тяхното жилище. Предлага издръжката да се
увеличи на 140 лева месечно. Представят се писмени доказателства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, ищеца чрез, процесуалния си
представител пледира за уважаването на предявения иск, претендират се и
разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител, пледира за постановяване
на решение, с което да се увеличи размера на издръжката до минималния такъв,
посочен в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства: Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0115/13.05.2008 г., изд. от
Община Провадия; Решение № 48/06.11.2012 г. по гр.д. № 23/2012 г. по описа на
РС Провадия; Решение № 852/19.04.2013 г. по в.гр.д. № 168/2013 г. по описа на
ВОС; Служебна бележка с изх. № АСД-05-02-02-543/22.08.2018 г., изд. от №
ОУ“Хр.Смирненски“ гр. Провадия; Допълнително споразумение № 15/02.01.2018 г.
към трудов договор № 11/06.01.2015 г.; Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 22.03.2018 г.; Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 20.11.2015 г.; Регистрационна карта изд. от
Агенция по заетостта, дирекция Бюро по труда Провадия; Социален доклад на ДСП
Провадия с вх. № 883/08.02.2019 г.; Справка на 21.02.2019 г. от ОАПС при ОД на МВР Варна за задграничните
пътувания на лицето А.Х.Х.. се установява, че: Ищцата и ответника имат едно общо дете: Х.
А. Х., родена на ***г.. С Решение № 48/06.11.2012 г. по гр.д. № 23/2012 г. по описа
на РС Провадия на РС Провадия е прекратил сключения на
02.02.2008г. между страните граждански брак; осъдил е бащата А.Х. да заплаща
месечна издръжка в полза на детето чрез майка му в размер на 150 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2012г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване. С Решение № 852/19.04.2013 г. по в.гр.д. № 168/2013 г. по
описа на ВОС, окръжният съд е отменил горепоменатото решение на ПРС и вместо
него е постановил, че утвърждава постигнатото между страните споразумение по
чл.59, вр. чл.49, ал.4 от СК. В така одобреното споразумение е видно, че
ответникът е поел задължение да заплаща на детето Х., чрез неговата майка и
законен представител И. месечна издръжка в размер на 120 лева.
От Служебна
бележка с изх. № АСД-05-02-02-543/22.08.2018 г., изд. от № ОУ“Хр.Смирненски“
гр. Провадия се установява, че през учебната 2018/2019г. детето Х. А. Х. ще
бъде записана в 4а клас.
От Допълнително споразумение № 15/02.01.2018 г. към трудов
договор № 11/06.01.2015 г. се установява, че ищцата И.М. получава основно
месечно възнаграждение от работодателя си „Имидж 79“ ЕООД в размер на 290 лева.
От Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 22.03.2018 г. и от Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 20.11.2015 г. се установява,
че ответникът е подавал жалби към съответните компетентни органи, твърдейки че
ищцата по настоящото производство е извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК, но с оглед на това, че не са събрани доказателства, които да реализират
отговорността на родителя по този текст, наказателното производство е било
прекратено на 22.03.2018, а на 20.11.2015 г. Районна Прокуратура Провадия е
отказала да образува такова.
От Регистрационна
карта изд. от Агенция по заетостта, дирекция Бюро по труда Провадия е видно, че
ответникът е регистриран като безработен на 27.08.2018г..
От Справка
на 21.02.2019 г. от ОАПС при ОД на МВР
Варна за задграничните пътувания на лицето А.Х.Х. се установява, че за периода
от 01.04.2018г. до 01.02.2019г., ответникът е влязъл в Република България през
ГКПП Аерогара Бургас на 13.06.2018г.; излязъл от РБ през ГКПП Лесово на
10.10.2018г.; влязъл в РБ през ГКПП Лесово на 10.10.2018г.; излязъл от РБ през
ГКПП Русе Дунав мост на 16.10.2018г.; влязъл в РБ през ГКПП Русе Дунав мост на
16.10.2018г.; излязъл от РБ през ГКПП Аерогара Варна на 07.11.2018г..
В Социален
доклад на ДСП Провадия с вх. № 883/08.02.2019 г. е посочено, че ищцата получава
месечна помощ по чл.7 от ЗСП в размер на 40 лева от ДСП – Провадия. Социалните работници
от ЗД са стигнали до заключението, че към момента за детето се полагат добри
грижи и не съществува риск за него. Майката успявала да задоволи потребностите
му и му дава нужната обич и подкрепа. Служителите на ДСП считат, че е в интерес
на детето да се поддържа емоционална връзка между него и двамата му родители и
разширените им семейства. От направеното проучване било видно, че И. М. е
привързана към детето и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да
осигури нормалното му израстване и развитие. Относно размера на издръжката на
детето, социалните работници считат, че е задължение и на двамата родители да
полагат грижи за дъщеря си и като се определя размера й, молят да бъде взета
предвид възрастта на детето и постоянно нарастващите му потребности.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК. За
наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е
достатъчно да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По това
обстоятелство не се спори по делото, както и че ответника е баща на детето.
ПРС намира, че по делото са установи първата
от двете хипотези представляващи трайно
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. От определяне на
първоначалния момент на издръжката на Х. са изминали близо 5 години – период,
през който са нараснали цените на стоките и услугите и детето е станало
ученичка. Във връзка с последното възникват и други разходи, като набавяне на
пособия, материали, нужни в учебния процес и др.подобни, свързани със самото
посещение на учебните занятия.
Към настоящ момент на основание
чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 320 от 20.12.2018г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната в размер на 560 лева от 01.01.2019г. Според това
минималния размер на издръжка от 01.01.2019г. е в размер на 140 лева.
От събраните по делото доказателства
се установи, че бащата е регистриран като безработен в бюрото по труда на
27.08.2018г., а доходите на майката са в размер на 290 лева месечно.
Съобразно
задължителните указания, дадени към съдилищата с Постановление
№ 5 от 16.XI.1970г. на
Пленума
на ВС, семейните добавки,
които се получават в полза на детето следва да бъдат съобразени при определяне
на размера на издръжката. Съгласно изготвения по делото социален доклад,
помощите които се получават от майката са в размер на 40 лв. за детето.
Родителите са в работоспособна възраст
и следва да си осигурят доходи, с които да задоволяват както техните потребности,
така и непрестанно нарастващите потребности на детето. Предвид това,
променените нужди на детето и възрастта му,
както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът счита, че Х. А. Х. има нужда от
издръжка в размер на 380 лева, като от този размер следа да се приспадне
месечната помощ в размер на 40 лева. Остатъка от 340 лева следва да се
разпредели по равно за майката и бащата, тъй като не бяха събрани доказателства
показващи размера на доходите на бащата и въобще наличието на такива. Съдът
намира, че бащата следва да осигури така определената издръжка.
Предвид гореизложеното
предявения иск е основателен до размер от 170 лева, като за разликата от този
размер до претендирания от 250 лева той следва да се отхвърли. Увеличеният
размер на издръжката се дължи от подаване на исковата молба, както е поискала
ищцата – 12.11.2018г., като съдът намира, че падежа й следа да е 10-то число на
месеца, за който се дължи, както страните са уговорили в сключената от тях
спогодба по в.гр.д. №
168/2013 г. по описа на ВОС.
Ищецът е претендирал
присъждане на разноски. От доказателствата по делото се установява, че
сторените от ищцата разноски са в размер на 300 лева адвокатски хонорар. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че възражението е неоснователно предвид, че
договореното между ищеца и процесуалния му представител възнаграждение в размер
на 300 лева е минималното такова според Наредбата за размера на минималните
адвокатски възнаграждения. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на
ищецът следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от иска или
разноски в размер на 204 лева. Ответникът не е претендирал разноски.
Ответникът
на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в
размер на 72 лева, определена съобразно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК.
Мотивиран
от горното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената с одобрена от съда съдебна спогодба по в.гр.д. № 168/2013 г. по
описа на ВОС издръжка, дължима от А.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, на малолетното си дете Х. А. Х. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител И.К.М.
с ЕГН ********** с адрес *** като я УВЕЛИЧАВА
от 120 лв.
на 170 лв. считано
от предявяване на иска
– 12.11.2018г., с падеж десето число на месеца, за който
се дължи издръжката до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от 170 лева до предявеният размер от 250 лева,
на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на
държавата по сметката на Провадийкият
районен съд
дължимата по делото държавна такса върху уважените
размери
на иска за издръжка в размер на 72 лева,
на основание чл. 78 ал. 6 вр.
с ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И. К. М. с ЕГН ********** с адрес *** сторените разноски по делото съразмерно с уважената част
от предявените искове в размер на 204 лева,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При
неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса
за издаването му.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………