№ 2396
гр. Варна, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500827 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 19665/04.03.2025г., подадена от
Община Варна срещу Решение № 468/11.02.2025г., постановено по гр.д. №
6611/2024г. на РС-Варна, 31 състав, с което е осъдена Община Варна, адрес
гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43 да заплати на Й. Т. В. ЕГН
********** от гр. Варна, ************ сумата от 10 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени физически и психически болки и страдания от
непозволено увреждане при което на 10.10.2023г. ищецът се е спънал в
метална тръба/лост представляваща част от конструкция на рампа за трудно
подвижни хора в пешеходен подлез в гр. Варна, под бул. „Владислав
Варненчик“ до спирка „Вамо-2“ срещу кметство „Младост“ и сумата от 2
964.17 лв. имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение и
произтекли от същото събитие заедно със законната лихва върху двете суми
считано от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата на осн. чл.50 от
ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като необосновано и постановено при неправилно
приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на спор по чл.50 от ЗЗД, както и че неправилно е
разпределена доказателствената тежест. Излага, че погрешно съдът е приел в
мотивите си, че няма спор по фактите, че ищецът е пострадал при
преминаване през пешеходен подлез, находящ се под бул. „Владислав
Варненчик“, гр. Варна в района на автобусна спирка „Вамо-2“, тъй като още с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил това обстоятелство, както и
твърдения механизъм на увреждане. Сочи, че неясно е останало от исковата
1
молба в кой точно подлез се твърди, че е настъпил инцидента. Излага, че
твърденията на ищеца, че платформата за хора в неравностойно положение е
била залостена месеци преди 10.10.2023г. противоречи на представените от
ответника писмени доказателства. Въззивникът поддържа, че съдът не е
преценил в съвкупност събраните доказателства и е достигнал до погрешни
правни изводи. Счита още, че неправилно е уважена претенцията за
имуществени вреди, без да има категорични доказателства, че са свързани с
увреждането. Моли решението да бъде отменено, а в условията на
евентуалност да бъде намален размер на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Й. Т. В. ЕГН **********. Въззиваемият сочи,
че правомощие на съда е да определи правната квалификация на иска,
съобразно твърдените факти и обстоятелства, като дадена такава от ищеца не
е обвързваща. Счита, че пред първоинстанционния съд не е възниквало
съмнение за мястото на инцидента, както и че именно там са възникнали
уврежданията, както и че са настъпили в резултат на необезопасяването на
платформата в подлеза. Моли ако въззивният съд счете правната
квалификация за неточна, да приеме, че районният съд правилно е изследвал
значимите факти и обстоятелства по спора, поради което произнасянето му не
е недопустимо, както и че по същество е достигнал до правилни правни
изводи, с оглед на което решението следва да се потвърди. Моли за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
С оглед наведените в исковата молба твърдения и отправения петитум
настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на предявените
искове е по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Същата следва да бъде изрично
обявена на страните. Разпределената с доклада на делото от
първоинстанционния съд доказателствена тежест е правилна и относима
именно към тази правна квалификация, поради което не е необходимо да бъде
разпределяна отново.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 19665/04.03.2025г.,
подадена от Община Варна срещу Решение № 468/11.02.2025г., постановено
по гр.д. № 6611/2024г. на РС-Варна, 31 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.06.2025г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОБЯВЯВА на страните, че правната квалификация на предявените
2
искове е чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3