РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 18.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр. дело № 754/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Л.П.А., ЕГН **********, чрез адв. В.К. от САК, срещу „ПЧЕЛИНА АГРО-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, ул. Вражебъра №2а, представлявано от управителя Кристиан Милчев, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 ЗАЗ за установяване на парични притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 292/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на общо 2240,73лв., представляващи арендни плащания за 2016г., 2017г. и 2018г. по Договор за аренда на земеделска земя от 30.06.2014, вписан в Служба по вписванията- Ихтиман на 01.07.2014. /рег. 2330, том 1, №132/. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за аренда от 30.06.2014г., по силата на който в качеството на арендодател е предоставил на ответника 2 ниви, а ответникът се е задължил да ги ползва срещу арендни плащания в уговорените размери- 30лв. на декар. Поддържа, че за 2016г., 2017г. и 2018г. плащане не е извършено.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с установителен иск с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 ЗАЗ.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение между страните по делото по Договор за аренда на земеделска земя със съответните форма и съдържание, вкл. уговорките за цена и срок на издължаването ѝ; 2) арендодателят да е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване посочените в договора земеделски земи; 3) валидно изменение на договора по отношение на размера (в случай, че такова се твърди). Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника е при установяването на горните факти да докаже положителния факт на плащане.

Договорът за аренда по своята правна същност представлява формален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – арендодателят да предостави държането на обекта на арендата за временно ползване и получаване на естествените плодове (добиви) на арендополучателя в състояние, годно за обичайното или уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и да осигури през процесния период спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора, а за арендополучателя - да заплати уговореното арендно възнаграждение - арг. чл. 8, ал. ЗАЗ.

От Договор за аренда на земеделска земя от 30.06.2014г., вписан в Служба по вписванията на 01.07.2014г. се установява, че между страните е налице действително правоотношение между тях по Договор за аренда на земеделска земя, по силата на който ищецът в качеството на арендодател се е задължил да предостави на ответника 2 броя ниви (Нива с площ 11.398дка съставляваща имот №031027 и Нива с площ 13.499дка съставляваща имот №035007), а ответникът се е задължил да ги ползва срещу арендни плащания в уговорените размери- 30 лв. на декар, дължими до края на следващата година.

По отношение на предоставянето на имота от арендодателя на арендатора:

На първо възражението на ответника, че имотът не е предаден е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, какъвто не е подаден, а възражението се прави за първи път по време на устните състезания.

На второ място в чл. 6, ал. 5 от ЗАЗ /отм./ е въведена презумпция, действаща към момента на сключване на договора, че "при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор." Не са ангажирани доказателства от ответника оборващи предположението за предаване на имота (Решение № 351 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 363 / 2017 г. на I ГОВ състав на Софийски окръжен съд).

Поради липсата на категорични доказателства за оборване на презумпцията от страна на ответника съдът приема, че процесните имоти са предадени в надлежното състояние от ищеца, а липсата на опис не е пречка арендаторът да реализира фактическа власт върху тях.

Следователно са установени първите две предпоставки за възникване на спорното право-  наличието на действително правоотношение между страните по делото по Договор за аренда на земеделска земя със съответните форма и съдържание, вкл. уговорките за цена и срок на издължаването ѝ, както и че арендодателят е предоставил е на арендатора за временно и възмездно ползване посочените в договора имоти.

Обстоятелството, че възникналите от Договора задължения за 2016г., 2017г. и 2018г. са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Такова изпълнение от страна на ответника не се доказа (а и не се твърди) по делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че с оглед общата площ на земите (24.897дка) дължимата за една година арендна вноска от 30лв. за декар е в размер на общо 746,91лв.. Претенцията на ищеца е за три години- 2016г., 2017г. и 2018г., поради което общата дължима сума за този период е 2240,73лв..

По разноските:

По правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебно-деловодни разноски, представляващи сбора от заплатените държавни такси в заповедното и исковото производство- общо 90лв..

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 ЗАЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА „ПЧЕЛИНА АГРО-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, ул. Вражебъра №2а, представлявано от управителя Кристиан Милчев, ЧЕ Л.П.А., ЕГН **********, е носител на право на парично вземане, удостоверено в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 292/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на общо 2240,73лв., представляващи арендни плащания за 2016г., 2017г. и 2018г. по Договор за аренда на земеделска земя от 30.06.2014, вписан в Служба по вписванията- Ихтиман на 01.07.2014. /рег. 2330, том 1, №132/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПЧЕЛИНА АГРО-М“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Л.П.А., ЕГН **********, сумата от 90лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: