Р E Ш Е Н И Е
град София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в съдебно заседание на единадесети ноември,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 13771 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на
чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 189675 от 02.09.2020 г., постановено по
гр. дело № 34738 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, на основание чл. 127а от Семейния кодекс
(СК), е заместил съгласието на В.С.Г., ЕГН **********, за
пътувания на детето му С. В. Г., ЕГН **********, придружено от неговата майка Т.И.Г.,
извън територията на Република България до Република Турция, Република Северна
Македония, Република Сърбия, Република Черна Гора, Руска федерация, Съединени американски
щати, Австралия, Албания, Япония и Исландия, за срок от 5 години, считано от
влизане в сила на решението без ограничение в броя на пътуванията и за време не
повече от 2 месеца годишно, и които пътувания не съвпадат с режима на лични
контакти на бащата с детето. Отхвърлил е иска за заместване на
съгласието на бащата детето да пътува до държавите Обединени арабски емирства –
Дубай, Китай и Египет. Заместил е, на основание чл. 76, т. 9 от Закона
за българските лични документи (ЗБЛД), съгласието на В.С.Г. за издаване на паспорт
по ЗБЛД на С. В. Г..
Ответникът В.С.Г. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство), е останал недоволен от така постановеното
Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25135693 от
29.09.2020 г. по описа на СРС, в частитe, в които е
заместено съгласието му за пътувания на детето извън територията на Република
България. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост на
изводите на съда, че има нужда детето да пътува в чужбина. Изтъква доводи, че
неправилно са кредитирани свидетелските показания. Сочи, че нормата на чл. 35 от Конституцията на Република България (КРБ) не се прилагала
по отношение на ненавършилите пълнолетие лица, които не можели да формират
валидна правна воля самостоятелно. Жалбоподателят се позовава на постановките
на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.3017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК
на ВКС, като релевира съображения, че съдебният
акт в атакуваните части
противоречал на възприетото от ВКС. Поддържа, че нямало доказателства относно
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. Съобразно с
изложените оплаквания моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните
части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл. 127а,
ал. 2 СК. Прави искане за разноски за въззивното производство, като адвокатският
хонорар е заявен за присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв.).
Ищцата Т.И.Г. е взела становище по жалбата, съобразно чл. 263, ал. 1 ГПК, с
което е оспорила същата по изложените в нея оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски.
Ищцата Т.И.Г. (въззивница и въззиваема страна в настоящото производство) е останала недоволна от Решението и го е
обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25153439 от 26.10.2020 г. по описа на
СРС, в частта, в която искът е отхвърлен за държавите ОАЕ, Китай, Дубай
и Египет; в частта, в която е заместено съгласието на бащата за срок от
5 години, а не до навършване на пълнолетие. В жалбата са наведени оплаквания,
че неправилно първата инстанция не е уважила искането по чл. 127а СК да се
замести съгласието на бащата за пътувания на детето до всички държави, които не
са членки на ЕС, а вместо това се е произнесла само за пътувания до посочените
като евентуални дестинации в уточнителната молба държави. Излага доводи, че с
влязло в сила Решение, копие от което било представено като доказателство по
делото, се замествало съгласието на майката за пътувания на детето с баща му до
неопределен кръг от държави, а същевременно на нея й се давало разрешение да
пътува с детето само до определените от СРС с атакуваното решение държави.
Поддържа в тази връзка, че е нарушен принципът за реципрочност на правата на
двамата родители. Изтъква, че предвид възрастта на детето, в негов интерес ще
бъде да пътува неограничено до различни страни, където ще се запознава с
културата, обичаите и традициите им, както и до различни туристически
дестинации като Малдивите, Дубай, Китай, Египет, Малдивите, Сейшелските
острови, остров Мавриций и др., и това ще обогати преживяванията и мирогледа на
детето. Излага в тази връзка, че е необоснован изводът на първата инстанция, че
не е доказан интерес С. да пътува до посочените държави. Сочи, че единственият
мотив ответникът да оспорва исканото заместващо съгласие били влошените им
отношения, а същевременно самото дете е заявило, че иска да пътува с майка си
до различни държави и това обстоятелство не е отчетено от първата инстанция. В
жалбата се поддържа още, че неправилно е определен срокът, за който е заместено
съгласието на бащата, тъй като 5-те години ще изтекат преди детето
да е навършило пълнолетие, а това ще породи необходимостта от водене на нов
съдебен процес, през времетраенето на който С. отново няма да може да пътува, а
след това, когато навърши 18 - годишна възраст съгласие вече няма да му е
необходимо. Позовава се, също както и ответника, на постановките на Тълкувателно
решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно изложените доводи моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваните отхвърлителни части,
включително и относно срока, както и да уважи изцяло заявеното искане в молбата
да се замести съгласието на бащата за пътувания на детето С. до всички държави,
извън територията на Република България (извън държавите -
членки на ЕС и Швейцария) без ограничение в броя на пътуванията и за време общо
не повече от 2 месеца в годината, които не съвпадат с режима на лични отношения
на бащата с детето. Не претендира разноски за въззивното производство.
Ответникът В.С.Г. е взел становище по тази жалба съобразно чл. 263, ал. 1 ГПК, с което е оспорил
същата изцяло по изложените в нея
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Решението, в частта, с характер на определение, в която на
основание чл. 127а, ал. 4 СК е постановено предварително изпълнение, е
влязло в сила.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в първоинстанционното производство,
имащи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Въззивният съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, и съотнесени към
релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:
Софийският районен съд е сезиран
с искова молба от Т.И.Г. по чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 ЗБЛД, срещу В.С.Г.,
с искане да се постанови заместващо съгласие на бащата за пътувания на
малолетното дете С. В. Г. извън територията на Република България – във всички
държави, (които не са членки на ЕС и Швейцария), без
ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и време, в период,
който не съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето, за срок до
навършване на пълнолетие на детето. С уточнителна молба, при условията на
евентуалност, е заявено искане съгласието на бащата да се замести за пътувания
до следните държави – Русия, САЩ, Япония, Китай, Дубай, Исландия, Австралия,
Египет, Обединено кралство – Великобритания, Турция, Албания, Македония, Сърбия
и Черна гора. Ищцата също е заявила, че в някои от държавите, до които иска да
пътуват, имало изискване за визи, поради което следвало съдът да постанови да
се замести съгласието на бащата за участие в такъв тип процедура (по издаване на виза).
От писмени доказателства, приети в първоинстанционното производство, се
установи, че с влязло в сила Решение от 19.11.2012 г., постановено по гр. дело №
11760 по описа за 2012 г, Софийският районен съд, III ГО, 88-ми
състав е заместил съгласието на В.С.Г. за пътувания на детето му С. В. Г. извън
територията на Република България – в страните-членки на ЕС и Швейцария, със
съгласието на майката Т.И.Г., без ограничение на броя на пътуванията и през
периодите – за месеците от юни до септември, съответно две седмици през пролетта,
есента и зимата, по време, което не съвпада с определения от съда режим на
лични отношения на бащата с детето и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД
на детето С. В. Г..
С влязло в сила Решение от 01.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15242 по
описа за 2015 г., Софийският градски съд, ГО, II-ри въззивен брачен състав е заместил съгласието на Т.И.Г. за пътувания на
детето С. В. Г., извън територията на Република България, със съгласието на
бащата В.С.Г. - без ограничение броя на пътуванията и за време не повече от два
месеца в годината, и които пътувания да се осъществяват само през времето на
определения режим на лични контакти на бащата с детето.
По реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт в първата инстанция е изготвен и приет
социален доклад на компетентната по местоживеене на детето Дирекция ”Социално
подпомагане” (Д”СП”) – ”Красно село”. Социалното проучване е изготвено след разговор на социалните работници с
майката и детето С.Г.. Детето, към момента на изготвяне на социалния доклад, е било
ученик в ЧУ ”Свети Георги”, където изучавало руски, английски и испански език. Участвал в състезание по
дебати, чиито втори и трети кръг следвало да се проведат в чужбина и в
частност - в Чехия и в САЩ. Детето споделило, че
предпочита да пътува с майка си извън страната, тъй като тя пътувала често и
знаела езици. С. посочил пред социалните работници, че обича да пътува и не се
страхува да пътува. Становището на Д”СП” – ”Красно село” е, че няма установена
причина, която да сочи, че не е в интерес на детето да пътува с майка си, ако е
съобразено с режима му на отглеждане и учебната му заетост и няма да наруши
контактите с бащата.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на сочените от страните свидетели – св. Н.Т.Г. (майка на ищцата и баба по м.л. на детето С.) – сочена от
ищцата, и Д.С.Г.– сочен от ответника. Св. Н.Т.е установила, че детето обича да
пътува, включително, че са пътували съвместно до Виена и Лондон. Заявила, че
имат роднини в Австралия и Белград, които С. не можел да посети, поради това,
че бащата не давал съгласие за тези пътувания. Детето познавало тези роднини,
тъй като те през година идвали в България. Известно й било, че С. иска да отиде
в Русия, тъй като слуша руски рапъри и
руска музика, и би желал да отиде там на концерт, както и в САЩ – за третия
кръг на състезанието по дебати, в което участвал. Св. Г. установила още, че
детето пътува по пет – шест пъти в годината, включително и до Гърция. Св. Д.Г.е
заявил, че детето на страните не обичало да пътува и се страхувало от самолети,
лодки и т.н. Заявил е, че виждал С. доста често, защото си играели заедно с
неговия син, с когото били на една и съща възраст. Този свидетел пътувал доста
заедно с децата си, като при организирано съвместно пътуване до Австрия да
карат ски С. не пожелал да отиде. Според свидетелските показания на св.
Гугутков детето С. искало да стои на вилата в с. Радуил с баща си.
На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт е изслушан и малолетният С. В. Г., в
присъствието на социален работник при Д”СП” – ”Красно село”, чието становище
било, че детето е изслушано в спокойна обстановка, разбрало е зададените
въпроси и е споделило същите обстоятелства пред съда, които е споделило и със
социалния работник. Детето С. разказало, че е в 5-ти клас на ЧУ ”Свети
Георги”, където много му харесвало. Изучавало английски език. Виждало се с баща
си всяка втора и четвърта седмица - петък, събота и неделя, и му харесвало. С.
заявил изрично, че обича да пътува и най – често ходели с майка му в Гърция.
Желанието му било да пътува в Русия, където имал приятели, както и в САЩ, за да
участва в състезанието по дебати. Споделил е, че ходил и на много места в
Европа, но не е ходил на море в Турция. Искал да пътува и с майка му, и с баща му.
Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност Софийският районен съд е
обосновал, че в производството по заместване на съгласието на единия родител за
пътувания на детето, водещ е интересът на детето. В тази връзка на съобразяване
подлежали обстоятелства като съображенията на ответника да отказва да даде
съгласие за пътуванията, условията на тези пътувания, средата, в която ще
пребивава детето в съответната държава, желанията на самото дете. Съдът се е
позовал на необходимостта пътуванията да са предвидими във времето и
пространството, както и на защитата на детето срещу опасността от незаконно прехвърляне
и задържане на територията на държава, различна от тази по обичайното му
местопребиваване. Първостепенният съд е мотивирал, че държавите Дубай, Китай и
Египет не са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 1980 г. (наричана
по-нататък в решението за краткост ”Хагската конвенция”), поради което
за пътувания до тези държави не следва да се замества съгласието на бащата. Съдът
е обосновал допълнително, че за тези държави не е доказан конкретен интерес от
пътуването. За останалите държави – Русия, Япония, Сърбия, Турция, САЩ,
Австралия и др., съдът е обосновал, че са туристическа дестинация; до някои от
тях има сухоземен транспорт; в Австралия и Белград детето има роднини; страни
са по Хагската конвенция, което съставлява механизъм за защита на неотглеждащия
родител при евентуално установяване на детето трайно в някоя от посочените
държави. Съдът е взел предвид и изявленията на самото дете, което е проявило
желание и интерес да пътува до посочените държави.
Първата инстанция е изложила съображения, че интересът на детето предполага
то да може да пътува, опознавайки чужди култури, да обогатява мирогледа и
общата си култура, и да посещава държави за отдих и обучение. Като е съобразил
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.
дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, първостепенният съд е заместил съгласието на
бащата за пътувания за определен период от време, като е намерил, че този
период следва да бъде 5 години от влизане на решението в сила, както и
съобразно с определения режим на лични контакти на ответника с детето С..
Определил е и периодът на самите пътувания да не бъде за повече от 2 месеца в
рамките на календарната година.
По искането на ищцата съдът да замести съгласието на бащата за издаване на
визи и участие в такива процедури при необходимост от пътувания на детето до
държави, в които е установен визов режим, първата инстанция е изложила мотиви в
следния смисъл: Заместването на съгласието на единия родител за пътуване на
детето обхваща и съгласието му във всяка една процедура по повод пътуването, в
т.ч. и за издаване на виза, пасаван и други документи, необходими за
осъществяване на пътуването. Посочил е, че не е регламентиран специален ред за
заместване на съгласие за всеки един документ за пътуване, като в случай на
отказ да се разреши такова пътуване от компетентен орган на дадена държава
съобразно с правилата й относно изискуемите документи за преминаване на
границата й, въпросът следва да бъде решаван по административен ред.
Въззивният съд
споделя така установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира
основания за изграждане на различни изводи въз основа на така приетата
доказателствена съвкупност. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички
поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло
делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и
изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя
съдебен акт.
Тази фактическа обстановка следва да се допълни с приетия от въззивната
инстанция актуален социален доклад на компетентната по местоживеене на майката
Т.Г. и детето С. ***. При извършване на социалното проучване социалните
работници са установили, че режимът на лични контакти на бащата с детето се
спазва, а С. общува регулярно с него. Детето продължава да е ученик в ЧУ ”Св.
Георги” – в 6-ти клас. Заключителното становище на Отдел ”Закрила на
детето” при Д”СП” – ”Красно село” е, че не са констатирали пречки, които да
накърняват интересите на детето да пътува във всички държави по света със
своята майка или баща, като съобразно с неговото развитие пътуването би било в
негова полза и интерес.
Въззивният съд, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, е изслушал в
открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2021 г., детето на страните
– С.Г., в присъствието на социален работник от компетентната Д”СП” – ”Красно
село”, който заяви становище, че детето е изслушано в спокойна обстановка и е
разбрало зададените му въпроси. Упълномощеният социален работник посочи, че в
интерес на детето е да пътува, стига това да не нарушава контакта му с
неотглеждащия родител и режима на лични контакти с него. При изслушването му
детето посочи, че е било в Швейцария на лятно училище. Би искал да може да
пътува навсякъде – наприемр в Русия, Дубай, Малдивите и в целия континент
Америка – САЩ, Мексико и Канада.
Други относими доказателства извън обсъдените, на които въззивният съд да
основава изводите си, не са ангажирани по делото.
Въззивният
съд намира, че така подадените две въззивни жалби срещу Решението от
02.09.2020 г. са неоснователни.
Не могат да се споделят оплакванията
на въззивника В.Г., че нуждите на детето да пътува въобще са необосновани,
както и че неправилно първата инстанция се е позовала на конституционната норма
на чл. 35 КРБ, която според въззивника се отнасяла единствено до пълнолетните
български граждани, тъй като само те можели да формират правно валидна воля.
Тук е мястото да се посочи, че правото на детето да пътува извън страната е
негово основно право, така и нормативно установен интерес, както по силата на
конституционната норма на чл. 35 КРБ, така и съгласно чл. 8 ЕКЗПЧОС. Правата,
установени с КРБ, се придобиват от всички български граждани, като са
неоснователни твърденията на въззивника, че правото по чл. 35 КРБ изисква
титулярът му да е дееспособен – т.е. да може да формира самостоятелно валидна
правна воля. Допълнително следва да се обоснове и това, че желанието на самото
дете да пътува е поддържано пред съда
при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт., а преди това е изрично
заявено пред социалните работници във връзка с изготвянето на приетия от
първата инстанция социален доклад на Д”СП” – ”Красно село”, където детето е
споделило, че обича и иска да пътува, като не се страхува да го прави.
Необходимостта детето да пътува се обосновава и с постепенното разширяване
на кръга от обществени отношения, в които то участва с израстването му, като в
тази връзка са правилни мотивите на първата инстанция, че са в интерес на
детето пътувания с цел отдих, както и с образователна цел. Пътуванията ще
разширят кръгозора на детето, като досегът с различни култури ще спомогне и за
обогатяване на знанията му, придобивани в процеса на обучение по задължителни
предмети в училище, които са с географска, езикова и историческа насоченост.
Посещението на дестинации, които са туристически, ще помогне не само за
пълноценна почивка на детето, но и ще способства за интеграция в приятелски
кръг от негови връстници и съученици, чрез споделяне на впечатления от
осъществените пътувания до чужди държави. Същевременно детето С. се обучава в
частно училище, с разширено изучаване на чужди езици, в рамките на която
образователна институция се провеждат състезателни и обучителни програми с
училища (лятно училище в Швейцария)
или организации от други държави (състезанието по
дебатr с втори кръг в Чехия и трети в САЩ), поради което исканото заместващо съгласие би съдействало за съхраняване на правата на детето, а не би ги нарушило.
Заключителното становище на социалния работник, извършил социалното
проучване, обективирано в приетия по делото социален доклад на Д”СП” – ”Красно село”,
също е в посока, съответна на крайните изводи на първата инстанция, че няма
установена причина, която да сочи, че не е в интерес на детето да пътува с
майка му, при съобразяване на учебната му заетост и режима на лични контакти на
бащата с детето С..
Съществуващият между родителите конфликт, за наличието на който няма никакъв
спор по делото, ограничава възможностите за пътуване на детето извън рамките на
ЕС и Швейцария, като твърденията на бащата, че детето е стресирано психически и
изпитва ужас от лодки и самолети, са недоказани по делото. До различен извод от
този не може да се достигне дори и съобразно свидетелките показания на св.
Гугутков, които не следва да се кредитират, тъй като противоречат на другите гласни
доказателства, социалните доклади по делото и най – вече на изявленията на
самото дете. Ето защо въззивният съд приема, че в хода на съдебното дирене не
са ангажирани от въззивника В.Г. доказателства, които да установяват по делото,
че съществува колизия между правото на детето свободно да пътува и неговото
физическо и психическо здраве. Поради това няма основания да се приеме, че
пътуването извън територията на Република България и тази на държавите – членки на ЕС и
Швейцария, не е в интерес на детето С..
Ето защо крайният извод на първостепенния съд, че следва да се замести
съгласието на бащата за пътувания на детето до държави, извън тези, които са
членки на ЕС и Швейцария (за които е заместено съгласието на бащата с предходно
влязло в сила решение), е обоснован и законосъобразен.
За да се
реализират исканите пътувания, детето трябва да притежава паспорт, за какъвто
няма данни по делото да е издаван, поради което правилно от първостепенния съд
е заместено съгласието на ответника В.Г. за издаването на паспорт по реда на
76, т. 9 ЗБЛД на детето С. В. Г..
От друга страна, съобразно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, ”съществуването
на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага
разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите - членки на
Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение
от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не
е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за
да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът
се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не
може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване”. Съобразно с посоченото
Тълкувателно решение първата инстанция е заместила съгласието на бащата
единствено до изброените в съдебния акт държави – до Република Турция, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република
Черна Гора, Руска федерация, Съединени американски щати, Австралия, Албания,
Япония и Исландия.
Искането на майката – въззивницата Т.Г., детето С. да пътува извън
територията на Република България до всички държави, които не са членки на ЕС и
Швейцария, не се отнася до определяем кръг от държави, противно на доводите, изложени
във въззивната жалба на тази страна. Държавите – членки на ЕС са определяем
кръг от държави, който ВКС дава като пример, тъй като този кръг е ноторно
известен и членството в Европейския съюз възниква по
силата на нарочни договорености и въз основа на определена процедура, в която
участват останалите вече присъединили се държави, в т.ч. и Република България.
”Всички държави, извън ЕС“, съобразно с посоченото в петитума на исковата
молба и уточнителната такава, де юре означава ”всички държави по света“. Предвид
което уважаването на такова искане би означавало да се замени завинаги
съгласието на въззиваемия - ответник детето да осъществява неограничено по
територия пътуване. Това би било в разрез с интереса му и влече невъзможност да
се извърши конкретна преценка за условията и средата, при които детето ще
пребивава. Следователно, налага се изводът, че доводите на въззивницата Т.Г.
относно неправилност на правните изводи на първата инстанция, че следва да
замести съгласието на другия родител само за конкретните държави, са
неоснователни. Още повече, предвид и постановките на посоченото Тълкувателно решение.
Съдът е съобразил и желанието на самото дете – да пътува до Русия и САЩ, както
и показанията на св. Г., които установяват, че в Белград (Република Сърбия) и в Австралия имат роднини, което логично налага извода, че за детето ще е
полезно да се запознае с тях, както и с условията на живот в държавата по
обичайно им местопребиваване.
Във въззивната жалба на ищцата е релевирано и оплакване, че се нарушават
правата й като родител спрямо тези на другия родител – бащата В.Г., и принципа
на реципрочността им, с оглед на постановеното с влязло в сила решение от
01.03.2017 г., по в.гр.д. № 15242 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд,
ГО, II-ри въззивен брачен състав, с което е заместено
съгласието на Т.И.Г. за пътувания на детето С. В. Г. извън територията на
Република България, със съгласието на бащата В.С.Г. - без ограничение в броя на
пътуванията и за време не повече от два месеца в годината, и които пътувания да
се осъществяват само през времето на определения режим на лични контакти на
бащата с детето. Действително, с този съдебен акт пътуванията на детето с
бащата не са ограничени по територия, но това съдебно решение е постановено и
влязло в сила преди постановяване на задължителното, на основание чл. 130, ал.
2 ЗСВ, Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСГК на ВКС. Последното не допуска да се замести по окончателен начин съгласието
на родителя по въпроса до кои държави може да пътува детето с другия родител. Отделно
от това, по делото не е спорно, че бащата не е пътувал с детето извън
територията на Република България, независимо от цитираното съдебно
решение.
Правилно е съобразено от първостепенния съд, че за пътувания до държавите
от ОАЕ – Дубай, до Китай и Египет, съгласието на ответника не следва да бъде
заместено, предвид факта, че посочените държави не са страни по Хагската конвенция.
За другия родител, чието съгласие се замества, не биха съществували гаранции
при евентуално нарушаване на националните и международните норми относно
родителската отговорност, в каквато посока са съображенията на Софийския
районен съд, които въззивният съд споделя. В допълнение следва да се посочи и
това, че изявеното от детето желание да пътува не обхваща тези държави, нито са
налице други данни по делото, които да сочат на конкретна необходимост
посочените страни да бъдат посетени от малолетния С., което прави обоснован
извода на първостепенния съд за липса на
конкретно доказан интерес от осъществяване на тези пътувания.
Изложените съображения се отнасят и до заявените държави едва с въззивната
жалба на ищцата, включително и островни такива – Сейшелски острови, Куба, Доминиканска
Република, Малдиви, Катар, Филипините, остров Мавриций и пр. Заместването на съгласието на въззиваемия - ответник
Г. за пътувания на детето С. до тези няколко изброени във въззивната жалба
държави би означавало да се пренебрегнат указанията на ВКС, дадени с посоченото
Тълкувателно решение и на практика да се разреши детето да пътува с майка си до
почти неопределен кръг от държави. Ето защо и оплакванията на въззивницата относно
неуваженото й искане да се замести съгласието на въззиваемия - ответник за
пътувания до тези държави са неоснователни. За пълнота на изложението следва да
се обоснове и това, че производството по чл. 127а СК е такова по спорна съдебна
администрация и за изброените по–горе държави не би имало пречка, при
фактическа и правна необходимост за това, да се инициира ново производство за
заместване съгласието на бащата за пътувания на детето и до посочените страни.
Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден и в частта, с
която е постановен 5 - годишен период, за който се замества съгласието на
родителя В.Г.. Предвид факта, че детето е навършило на 07.01.2022 г. 13–годишна
възраст, то така определеният срок, който започва да тече от влизане в сила на
настоящото решение, ще ползва детето и майката именно до навършване на 18 –
годишна възраст.
По изложените аргументи относно двете
въззивни жалби, първоинстанционното решение, като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Претенция за
присъждане на разноски е заявена от въззивника В.Г. относно платената държавна
такса и за адвокатско възнаграждение, което се претендира за осъществена
безплатна защита и се определя в полза на адвоката, който я е предоставил - по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и в размерите, установени с Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото въззивникът Г. няма право на разноски. Неговото искане за разноски, от чиято основателност е обусловено и вземането на адвоката за разноските
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189675 от 02.09.2020 г., постановено по гр. дело № 34738 по описа за 2019 г.
на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.Г. за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С.П.Г. ***,
за присъждане на адвокатски хонорар, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за
осъществена безплатна защита на въззивника В.С.Г..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.