РЕШЕНИЕ
Гр.София,27.05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и сeдми май
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова ч.гр..д.№ 3805 по
описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „А.Б.Б.“ АД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 02.04.2020 г., постановено по изп.дело № 20208510400627,
с което от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС, е отказано да бъде прекратено
производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че посочената в ПДИ сума в размер на 94,57 лв., както и разноските за
образуване и водене на изп.дело в размер на 260 лв. и такси по ТТЗЧСИ в размер
на 126,55 лв. не били дължими, тъй като били погасени с извършено доброволно
плащане на 07.09.2018 г., т.е. преди издаването на изп.лист и преди образуване
на изп.дело. Сочи, че ПДИ била съставена на 06.03.2020 г., а била получена на
17.03.2020 г. Затова счита, че не било налице основание за издаване на изп.
лист, както и за образуване на изп.дело. При това положение разноските следвало
да бъдат за сметка на взискателя като се арг. с чл.79 ГПК и чл.433, ал.1,т.1 ГПК.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено и изп.дело да бъде прекратено, както и разноските да бъдат
възложени в тежест на взискателя.
Претендират се разноски- за държавна такса – 25 лв., такси за ЧСИ- 48
лв. и юриск.възнаграждение в размер на 300
лв.
От взискателя –И.К.Г.е постъпило възражение по
С.2 - ч.гр..д.№ 3805 по
описа за 2020 година
жалбата, в която се
излагат доводи за неоснователност на жалбата и правилност на акта на ЧСИ.
Правилно ЧСИ бил констатирал и приел, че плащането е по други гр.д. Ако се
приемело, че длъжникът е направил прихващане със суми, които Г.му дължала,
навежда възражение, че въз основа на изп.лист, издаден по заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 18243/2014 г. било образувано изп.дело при ЧСИ И.М.,
което изп.дело било прекратено. Г.била подала възражение, но в законоустановения
срок нямало проведено установително производство. Заповедта за изпълнение и
изп.лист били обезсилени с определение от 14.01.2015 г. По изп.дело с
взискател, длъжникът по настоящето, на Г.била събрана сума в размер на 100,32
лв., която не била разпределена. При прекратяването на изп.дело ЧСИ М.била
изготвила протокол за прихващане. „А.б.Б.“ АД представяла изп. лист по гр.д.№
70745 по описа за 2014 г. на СРС, 63 състав, с който желаела да бъде направено
прихващане с дължимите от тях суми към Георгиева. След направено подробна разбивка в протокола
за прихващане на Г.била възстановена сумата в размер на 4,35 лв. от общата сума
в размер на 100,32 лв. като за остатъка било направено прихващане от ЧСИ М.с
вземането обективирано в изп.лист по гр.д.№ 70745/2014 г. От приложеното
решение на СГС по гр.д.№ 14882 по описа за 2016 г. било видно, че заповедта за
изпълнение и издадения изп.лист по
ч.гр.д.№ 70745/2014 г. с която Г.била осъдена да заплати разноски е отменена,
както и издадения изп.лист. Именно с този изпълнителен лист било направено
неоснователно прихващане от ЧСИ М.. Сочи, че длъжникът по настоящето производство
следвало да заплати на взискателката сумата в размер на 457,57 лв., а бил
заплатил 363 лв., затова оставала дължима сумата в размер на 94,57 лв. за
събирането на която било образувано изп.производство. Претендират се разноски.
Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не
са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.1 ГПК за прекратяване на
изп.производство, тъй като между страните бил налице спор дали е платена с
преводното нареждане от 07.09.2018 г. сумата за събирането на която било
образувано изп.производство. позовава се и на чл.75, ал.3 ЗЗД като сочи, че не
било удостоверено по безспорен начин заверяването на сметката на взискателката.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление
жалбоподателя е бил уведомен на 07.04. 2020 г.
С.3 - ч.гр..д.№ 3805 по
описа за 2020 година
Жалбата е подадена на 21.04. 2020 г. /първи работен ден/.
Следователно същата е в срок.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е
образувано по молба, подадена на 13.03.2020
г. от И.К.Г.за предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите по
изп.лист от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 60932 по описа за 2015 г. на СРС, 63 с-в – 94,57
лв. – съдебни разноски /държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивното
производство/, които представлявали непогасена част от сумата в размер на 530
лв. Признава се, че Банката е платила сумата в размер на 435,43 лв.
На 13.03.2020 г. е отправена
ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на следните суми: разноски в гражданското производство в размер на 94,57 лв., т.е. тези по изп.лист; 260
лв. - разноски в изп.производство; такси
по Тарифата по ЗЧСИ- 126,55 лв. или общо
в размер на 481,12 лв.
Поканата е връчена на длъжника на 17.03.2020 г.
Даден е двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
На 31.03.2020 г. длъжникът е
подал молба, в която е посочил, че на 07.09.2018 г. бил направил прихващане със
сумата в размер на 167 лв., която И.Г.дължала на банката. А останалата дължима
сума в размер на 363 лв., остатък до 530 лв., била преведена по банков път по
сметка на Г.в „Уникредит Булбанк“ АД. Направено е искане за прекратяване на
изп.дело.
На 02.04.2020 г. е издадено обжалваното
постановление, с което е отказано прекратяването на изп.производство като е
посочено, че взискателя е оспорил твърдението на длъжника за сторено плащане
преди образуване на изп.дело, а освен това СИ бил направил сравнение между
представените платежни нареждания и номерата на посочените там гр.д. и
констатирал, че последните били различни от това, посочено в изпълнителния лист
въз основа на който било образувано изп.дело.
По съществото на спора:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
С.4 - ч.гр..д.№ 3805 по
описа за 2020 година
декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска.
В конкретния случай не е спорно между страните, а
и от данните по изп.дело се установява, че е било образувано изп.д.№ 2014**********
по описа на ЧСИ М., рег.№ 839 с район на действие СГС, което изп.дело е било прекратено
с постановление от 05.05.2015 г. Същото е било образувано въз основа на
издаден в полза на И.К.Г.обратен изп.лист по гр.д.№ 18243 по описа за 2014 г. ,
тъй като издадената по това дело заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
издадения въз основа на нея изп.лист са били обезсилени. Банката е направила
възражение да бъде извършено прихващане със сумата от 200 лв.-съдебни разноски
по изп.лист от 12.01.2015 г. по гр.д.№ 70745/2014 г. ЧСИ М.е приела така
направеното възражение за прихващане. При направеното разпределение в полза
на И.К.Г.е поставена сумата в размер на 4,35 лв. Затова И.Г.е била
уведомена.
Непротиворечива е съдебната практика по чл. 435 ГПК,
че съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие,
а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Ако счита, че
е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, в този случай би следвало да
прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1 т. 1 ГПК, виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 606 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 1725/2014 Г., Т. К., І Т.
О. НА ВКС.
Не се спори по делото, че постановлението на ЧСИ М.е
влязло в сила като необжалвано.
Действително, неупражненото
право на жалба срещу издаденото постановление за прекратяване на изпълнението
по изп. дело № 20148390400664
по описа на ЧСИ М., в законоустановения срок, води до компенсация по
съгласие на страните по материалните правоотношения, по които са възникнали
насрещните вземания,
така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 879 ОТ 18.12.2019 Г. ПО ГР. Д. № 1665/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
От мотивите на решение № 3178 от 10.05.2017 г.
по гр.д.№ 14882 по описа за 2016 г. е видно, че същото е постановено в
инстанционен контрол на установителното производство, проведено от СРС по
гр.д.№ 60932 по описа за 2015 г. по ч.гр.д.№ 70745 по описа за 2014 г. на СРС,
63-ти състав. Именно във въззивното производство са присъдени в полза на И.К.Г.разноски
в размер на 530 лв. Решението е влязло в сила на 10.05.2017 г.
Изп.лист въз основа на който е образувано
процесното изп.дело е
С.5 - ч.гр..д.№ 3805 по описа за 2020 година
издаден на 06.03.2020 г. от СРС по гр.д.№ 14882/16 г. по описа на
СГС, ГО, Втори Д състав, във връзка с гр.д.№ 60932/15 на СРС, Второ ГО,63-ти
състав. Посочена е сума в размер на 530 лв.- съдебни разноски.
В платежното нареждане от 07.09.2018 г., на което
се позовава длъжника като основание за плащане е посочено решение № 14333/2016
г. и 3178/20. Всъщност това са номерата на първоинстанционното решение и
въззивното такова, по което е издаден процесния изп.лист. Съдът приема, че е
налице техническа грешка при изписването на годината на постановяване на
въззивното решение- вместо 2017 г. е посочено 2020 г., която няма как да е била
настъпила към датата на превеждане на сумата в размер на 363 лв.
Със заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 70745 по
описа за 2014 г. в полза на Банката са присъдени разноски, както следва- 25
лв.-държавна такса и 300 лв.адв.възнаграждение или общо 325 лв.
С въззивното решение е потвърдено
първоинстанционното такова в частта относно присъдените в полза на Банката
разноски в заповедното производство в размер на 167 лв., които
представляват остатък от сумата в размер на 325 лв.; прието е, че Г.е изплатила
сумата в размер на 158 лв.
При това положение настоящата инстанция намира,
че обжалваното постановление е правилно:
Действително, вземането в размер на 94,57 лв. е
спорно. Подобно на всички възражения за
погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, компенсационното изявление на длъжника може да бъде
зачетено от съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Правопогасяващи
възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация,
плащане, могат да бъдат релевирани само пред граждански съд, тъй като съдебният
изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира
доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с
погасителен ефект.
Наред с това Банката е имала възможност да
обжалва по реда на чл.407 ГПК разпореждането от 06.03.2020 г. за издаване на
изпълнителен лист. Законосъобразността на това разпореждане не подлежи на
контрол нито от ЧСИ, нито в настоящето производство.
От друга страна, Банката вече веднъж е упражнила
правото си на
С.6 - ч.гр..д.№ 3805 по описа за 2020 година
прихващане по изп.дело, образувано през 2014 г. по описа на ЧСИ М.. Там
за първи път е направено прихващане на сумата в размер на 200 лв., представляващи
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 70745 по описа за 2014 г.
След като не са налице
предпоставките на чл.433 ГПК взискателят – И.К.Г.не дължи по реда на чл.79,
ал.1,т.1 ГПК разноските на длъжника.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се
присъждат.
На ответницата по жалбата
разноски се следват и такива са сторени в размер на 200 лв. и затова й се
присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „А.Б.Б.“ АД /длъжник по
изп.производство/ срещу постановление от 02.04.2020 г., постановено по изп.дело
№ 20208510400627, с което от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС, е
отказано да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433,
ал.1,т.1 ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.К.Г.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв.Д.П., сумата в размер на 200 лв.,
представляваща разноски за обжалване по реда на чл.435 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: