гр.София 13.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в
публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Светослава
Матеева и в присъствието на прокурора Дойчо Тарев, разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 4618 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 12.04.2018 г. по н. о. х. д. № 9005/2015 г. Софийски районен съд, НО,
21 състав е признал подсъдимия П.Н.М. за виновен в това, че на 16.03.2015 год.,
в гр.София, на кръстовището образувано от ул.Гео Милев и Слатинска е държал
огнестрелно оръжие – 1 брой пистолет Браунинг 1900,калибър 7.65 мм,с фабричен №
458142 без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.С присъдата
съдът е отнел в полза на Държавата огнестрелното оръжие.В тежест на подсъдимия
са възложени и направените по делото разноски.
Против
присъдата е постъпила жалба от подсъдимия,с която се оспорва правилността на
съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
такава по отношение на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав ,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,изразяващи се в липса на мотиви към съдебния акт.
В
съдебното заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата и доводите
изложени в нея..
Представителят
на СГП счита жалбата за неоснователна.Моли присъдата да бъде потвърдена.
В
правото си на последна дума подсъдимия М. заявява, че се присъединява към
казаното от защитника си.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е
положил необходимите усилия за установяване на обстоятелствата по делото, като
е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал.
След
изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните по делото
доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимият П.Н.М., ЕГН **********,
е роден на ***г***.Със средно образование, неженен, българин, български
гражданин, безработен, учи за лаборант в Медицински университет, неосъждан.
На
16.03.2015г. в гр.София, около 23.00ч., на кръстовището образувано от улиците
„Гео Милев" и „Слатинска" полицейски служители от 1 РПУ - СДВР -
свидетелите Я., В.П. и Р.Р. спрели за извършване на проверка л.а.
"Пежо", модел „306", с ДКН № *********,управляван от подс.М.. По
време на проверката полицаите попитали М. дали има в себе си забранени от
закона вещи. Подсъдимия М. им отговорил, че носи пистолет и ще го предаде
доброволно. За целта бил изготвен протокол за доброволно предаване, с който подс.М.
предал един брой пистолет, сив на цвят, с махагонова дървена дръжка, с №
458142, с един брой празен пълнител за него.
От
приетата балистична експертиза се установява, че предаденото от подсъдимия оръжие-
пистолет „Браунинг 1900", калибър 7.65mm., Браунинг /.32АСР/, с фабричен
номер № 458142 е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, технически изправно
и годно да възпроизвежда изстрели.
От
приложените по делото справки от служби КОС се установява,че подс.М. не
притежава разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, издадено според
разпоредбата на чл.50 ал.З от ЗОБВВПИ.
При
така установените факти,първата съдебна инстанция е приела,че подсъдимият М. е
осъществил състава на престъплението по чл.339 ал.1 от НК ,както от
обективна,така и от субективна страна
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ (макар
и сравнително кратък), при спазване на правилата на формалната и житейска
логика.
.В
трайната си съдебна практика ВКС
приема,че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната
липса на мотиви,но и на такава част от тях,която се отнася до основните
въпроси,на които трябва да се отговори в присъдата.Не може да има спор,че
основни в този смисъл са въпросите”има ли извършено деяние,извършено ли е то от
подсъдимият и извършено ли е виновно.За да отговори на тези въпроси,съдът
следва да посочи в мотивите какви обстоятелства се счита за установени,въз
основа на какви доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение.В конкретният случай,първата съдебна инстанция е изпълнила
всяко от изброените изисквания,поради
което въззивния съд не споделя доводите на защитата за липса на мотиви към
съдебния акт.
След собствен
анализ на всички събрани по делото доказателства настоящия съд, счита ,че същите
еднозначно сочат на авторството на деянието.
Обосновано,първата съдебна инстанция е дала вяра на
показанията на полицейските служители ,които са спрели за проверка управлявания
от подсъдимия автомобил и които са възприели предаването на огнестрелното
оръжие.Доброволния акт е обективиран с нарочен протокол за доброволно
предаване,към съдържанието на който законодателя на предявява високи
изисквания,именно поради факти ,че е налице съдействие от страна на предаващото
вещите лице.Доброволното предаване на вещта от страна на подсъдимия не се
оспорва от защитата ,поради което претенциите към протокола се явяват
неоснователни.Предадената от подсъдимия вещ-огнестрелно оръжие е надлежно
описано в протокола за доброволно предаване и би могла да бъде индивидуализирана,включително
и по фабричния номер,отразен в документа.Същият обект е изследвала и
балистичната експертиза ,поради което липсват съмнения за идентичност на
огнестрелното оръжие.
От постъпилите по делото справки от служби „КОС“ се
установява ,че подсъдимият не е разполагал с разрешение за дейности с
огнестрелни оръжия и боеприпаси,факт който също не се оспорва от защитата.
Така на преден план се явяват показанията на св.Д.,който
твърди,че подсъдимия е намерил огнестрелното оръжие по-рано същата вечер и е
имал намерение да го предаде на компетентните органи.
Обосновано,първата съдебна инстанция е игнорирала
показанията на този свидетел ,като е приела ,че същите представляват защитна
теза на подсъдимия,която не намира потвърждение в неговото поведение.
Аргументите на първата съдебна инстанция следва да бъдат
споделени.Според св.Д. оръжието е намерено в градинка в кв.Слатина.Нито
,подсъдимият ,нито св.Д. са се обадили на телефон 112 ,за да подадат сигнал за
намереното оръжие,така ,че то да бъде надлежно иззето от оперативна полицейска група.Противно
на всякаква логика ,оръжието е прибрано от подсъдимия в чанта ,където се е намирало
и по време на полицейската проверка.При това същият независимо ,че е имал
намерение да го предаде доброволно го е направил едва след въпрос на
полицейските служители дали притежава нещо забранено.Т.е. реакцията му не е
била спонтанна и непредизвикана, както неговата ,така и на св.Д. ,което
подкрепя извода на първия съд,,че с касае именно за престъпно поведение по
смисъла на чл.339 ал.1 от НК..
От
обективна страна,подсъдимият е държал огнестрелно оръжие без да има за това
надлежно разрешение.Изпълнителна форма на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК – „държането“ е от категорията на т.нар. „продължени престъпления“, при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно „държане“ по чл. 339, ал. 1 НК е налице, когато за огнестрелното оръжие няма надлежно разрешение и то
обективно се намира във фактическа власт на дееца. В случая безспорно се
установи, че огнестрелното оръжие се е намирало във фактическото държане на
подс. М., който е осъществявал пряк физически контакт с оръжието.. Деянието е
съставомерно винаги, когато независимо от придобивния способ, върху вещите се
упражнява фактически власт от страна на дееца (каквато безспорно се доказва
предвид факта, че същата е била прибрана в чанта), независимо от продължителността
на държането.
На
следващо място държането на огнестрелното оръжие е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение от органите на МВР. Предвид характера
на огнестрелното оръжие, чието държане би могло да доведе до причиняване на
наранявания и човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен
режим с оглед упражняването на строг контрол върху неговото придобиване и
държане. Подс. М. не се е съобразил именно с този специален режим (предвиден в
ЗОБВВПИ) и е държал огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, видно от постъпилата
по делото справка от служба „КОС“, според съдържанието на която ,за подсъдимия не
са издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Деянието
е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
М. е съзнавал, че държи без съответното разрешение огнестрелното
оръжие, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял негативното
изменение на обективната действителност. Следва да се отбележи, че
престъплението по чл. 339, ал. 1 НК е формално такова, тъй като в състава му не
е посочен съставомерен престъпен резултат, като изменение на определени
елементи от съществуващата действителност. Единственото изменение на
обективната действителност е самото деяние, поради което не може в
интелектуалния момент на умисъла на подсъдимия да се отрази и обществената
опасност на последиците на деянието.
За престъплението, за
което е признат за виновен подсъдимият М., законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ в размер от две до осем години.На подсъдимият е наложено
минимално,предвиденото наказание в конкретната разпоредба лишаване от свобода в
размер на две години.
Въззивният съд приема също като първата
инстанция, наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а
именно чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност, както и факта, че последният е оказал съдействие на органите на
разследването, предавайки го доброволно.
С оглед на така отчетените смекчаващи
обстоятелства, настоящата инстанция
споделя извода на решаващия съд за липсата на многобройност на
смекчаващите отговорността обстоятелства, обуславящи и несъразмерност на
най-лекото предвидено в закона наказание с извършеното от подс. М., по смисъла
на чл. 55 от НК. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито сред тях има изключително по своята същност. Не е налице и
втората предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, най-лекото предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко с оглед извършеното от
подсъдимия престъпление.
Правилно, първия съд е приел, че по
отношение на подсъдимия М. са налице основанията за прилагане не института на
условното осъждане съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото чистото
съдебно минало и събраните данните за личността на подсъдимия сочат, че за
постигане на индивидуалната превенция и възпиращ ефект, не се налага
изолирането му от обществото. С оглед наложеното от въззивния съд минимално
наказание,справедливо по отношение на подсъдимия е определен и минимален
отлагателен срок от три години.
Законосъобразно първоинстанционният съд се е
разпоредил и с наличните по делото веществени доказателства, като е отнел на основание чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК,които
са отнети в полза на Държавата.
С оглед изпоженените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, или
необоснованост, въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1, т. 6 от НПК
Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 12.04.2018г. по н. о. х. д. №9005/2015 год.
на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 21 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.