Решение по дело №301/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от „АББА – 2013“ ООД, [населено място], с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260/27.12.2024 г., постановено по анд №851/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че изводите на съда са формирани при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че констатираното деяние не реализира състава на нарушението, визирано в чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Излага съображения, че заедно с нефискалната бележка е издаден и фискален касов бон, като и двата документа са представени заедно и едновременно при извършената покупка. В тази връзка сочи, че в случая не е налице неотразяване на приходи и ощетяване на фиска. Намира за необосновани изводите на съда за липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на оспореното решение на районния съд, както и на потвърденото с него наказателно постановление. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител и в писмено становище, представено от пълномощник, излага съображение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Намира за правилен извода на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление №778854-F757063/15.07.2024 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „АББА - 2013“ ООД, [населено място], ЕИК *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С оглед събраните по делото доказателства - издадения протокол за извършена проверка сер.АА № 0114004 от 12.02.2024 г., фискална касова бележка /ФКБ/ за извършена контролна покупка на 12.02.2024 г., нефискален документ с дата 12.02.2024 г., както и показанията на свидетелите М. Д. К. и Д. М. П., съдът приел за установено по несъмнен начин, че в проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, при извършена контролна покупка от приходните органи, на същите е бил предоставен документ, генериран от нефискален принтер, наподобяващ по съдържание фискален бон. Въз основа на горното е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. При извършената служебна проверка не били констатирани и нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП били издадени от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, вкл. и с посочване на времето, мястото на извършването му, поради което не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на НП. Предвид значимостта на охраняваните обществени отношения, районният съд намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка е прието, че конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, като отделно от това е посочено, че при проверката били констатирани и други нарушения на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Оспореното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В случая административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

Безспорно е в случая, че дружеството-касатор е лице по чл.3 от горната наредба, както и че на 12.02.2024 г., в стопанисвания от касатора търговски обект е извършена продажба на стоки: [стока] и [стока] на обща стойност *** лв. Безспорно е също, че след приемане на плащането в брой, на купувача е предоставена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта, ведно с документ, генериран от нефискален принтер, съдържащ наименование на артикул, количество, единична цена и обща стойност.

Настоящата инстанция приема, че издадения нефискален документ наподобява по съдържание на фискален бон, поради което неоснователни са възраженията на касатора в обратния смисъл.

Видно обаче от приложения нефискален документ, последния съдържа информация за извършена продажба на конкретни стоки, приключила с плащане на дължимата за тях сума. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приетото в обстоятелствената част на АУАН и на НП. Т.е., от приложените доказателства се установява по безспорен начин, че въпросният нефискален документ съдържа данни за приключила продажба на стоки и не представлява междинен документ с информация за текуща сума по сметка, каквато хипотеза регламентира разпоредбата на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. При тези данни, въпреки че нефискалният документ наподобява по съдържание на фискален бон, издаден е от лице по чл.3 от приложимата наредба и е предоставен на купувача, последния документ не съдържа информация за текуща сума по сметка, при която хипотеза би било налице нарушение по чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. По изложените съображения, основателно е и възражението на касатора, за липса на елемент от фактическия състав на нарушението, вменено на дружеството.

Предвид горното оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, общо в размер на 600 лв., съобразно представения ДПЗС от 14.10.2024 г. и платежни нареждания за кредитен превод. Горният размер на адвокатското възнаграждение е в рамките на предвидения в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.1 и чл.15, вр. с чл.13 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при определяне на дължимите възнаграждения. Предвид горното и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от адвоката работа, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260/27.12.2024 г., постановено по анд №851/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №778854-F757063/15.07.2024 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, на „АББА - 2013“ ООД, [населено място], ЕИК *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „АББА - 2013“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], деловодни разноски в размер на 600 лв.

Решението е окончателно.