Решение по дело №205/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260025
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20201820200205
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 26.03.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 205 по описа за 2020 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

            И.О.Б. от гр. И., с ЕГН **********, е обжалвал с искане да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 19-1204-001925/10.07.2019 г.  на началник група към ОДМВР София, с-р „ПП“ ОДМВР СОФИЯ, респ.наложените му със същото административно наказание: “лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лв.”на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДВП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП;

 

Жалбоподателят поддържа жалбата си против наказателното постановление. Със същата твърди , че по време на инкриминирания инцидент поради силен стрес здравословното му състояние  не  било добро , поради което  усетил нужда от  лекар , тъй като имал силна болка в сърдечната област и необаквано автомобила му загрял.В същото време на магистралата имало огромна колона  от леки автомобили. Помислил си, че при нужда няма да може да овладее автомобила , което  го принудило да отбие във аварийната лента/вж. жалба от 03.09.2019 г./.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не  е изпратил представител и не е депозирал становище по жалбата.

РП Елин Пелин не е изпратила представител и не е депозирала становище във връзка с жалбата.

 

 В с..з. св.С. твърди, че лично е съставил процесния АУАН№ 16658/27.06.2019г..Управлявания от жалбоподателя автомобил е спрян на 12-ти км на АМ“Т.“, посока  към гр.П.. При проведен  разговор с водача на автомобила  се установило , че управляваното от него МПС е изправно , а лицето няма здравословни проблеми, които да налагат спиране в аварийната лента. Към посочената в АУАН дата свидетелят  изпълнявал длъжност „ младши автоконтрольор“ към ОДМВР София. Когато ставало въпрос  за движение в лентата за аварийно спиране провеждали разговор с водача  дали това се  налага  поради здравословен проблем или техническа неизправност  на автомобила и ако не са налице такива обстоятолстве  пристъпвали към съставянето на АУАН. В тази лента движението   е забранено и има предпоставки за ПТП, пречи се на автомобили на МВР, пожарни автомобили и Бърза помощ. Не си спомня дали в автомобила е имало  пътници/вж. показания на св.  С. ,л.35 от делото/.

Св. Б. в показанията си сочи, че тогава имало  временна организация на движението на АМ „Т.“, поради ремонт на пътното платно в посока гр.П.. С колегата си били застанали на стеснения участък от пътното платно, за да подпомагат  движението, тъй като имало „тапа“ в посока към гр. П.. Видял, че водачът на  процесния автомил изпреварил през аварийната лента цялата конола и се включил отново  внея при полицейския патрул. Водачът бил спрян и при проверката се установило, че в автомобила се возят наколко човека , които казали, че се прибират от работа. Свидетелят твърди, че винаги питали дали някой  има здравословен проблеми  или автомобила има техническа неизправност.В случая отговорът бил отрицателен и за двете неща. Не му направило впечатление по  вида на водача последният да е имал  някакво заболяване.Водачът не е поискал нито медицинска помощ , нито пътна помощ /вж. показания на свидетеля, л.35, стр.2 от делото/.

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в срока по чл.59 ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна  от събраните в настоящия процес доказателства  безспорно се установява, че на  27.06.2019 г., около 18.22ч. на автомагистрала „Т.“, 12-ти км, в посока към гр. П. жалбоподателят  е управлявал лек автомобилРено“ с ДК№ СО . ВТ, като движението на автомобила си е осъществявал в лента за принудително спиране.Несъмнено  събраните доказателства сочата, че и водача на процесния автомобил  и пътниците в автомобила не са имали здравословни проблеми. Автомобилът също е  бил технически изправен, по аргумент  от липсата на каквито и да било данни за противното, които да са събрани в процеса. В тази насока  са и показанията на св. Б., който  заявява в с .з. :“Винаги питаме дали има здравословни проблеми и дали автомобила има техническа неизправност. Отговорите бяха отрицателни и за двете неща“. В същата насока са и показанията на св. С..

 

От извършената от съда проверка се установява, че както процесния АУАН, така и обжалваното НП  са издадени от компетентен орган и в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.2 редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Видно от съставения АУАН, жалбоподателят е подписал акта, като изрично е отразил, че няма възражения. Следователно И.Б. е подписал  акта  без  забележки, уточнения, възражения и др. относно съдържанието на АУАН № 16658/27.06.2019г. / л.9 от делото/.  Ето защо съдът приема, че не са били налице обстоятелства, с които водачът на процесното МПС и жалбоподател в настоящия процес не е бил съгласен. От друга страна последният е разполагал и с правната възможност по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи възражения по съставения му акт, като видно от съдържанието на административнонаказателната преписка, И.Б. не е упражнил това си право.

 

От друга страна съдът намира, че в хода на  съдебното дирене не се установиха нови обстоятелства изключващи приложното поле на санкционната норма на чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДВП, като жалбоподателят не ангажира доказателства в такава насока, за което му е дадена възможност, видно от протокол от проведено на 22.12.2020 година о.с.з. по настоящото дело /л.35, стр.2, л.36  от делото/. Цитираната разпоредба предвижда лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. По изложените по-горе съображения настоящият състав  приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение  липсват изключенията по чл.58, т.3 от ЗдвП.

 

Изложеното по-горе налага  извод, че с поведението си на пътя, каквото е отразено в обстоятелствената част на  обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е осъществил признаците   на  санкционния състав  по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Нарушена е разпоредбата на чл.58, т.3  от ЗДвП, а санкционните последици са в абсолютен размер, както по отношение на глобата, така и по отношение на лишаването от право да управлява МПС.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът

                                                                Р   Е   Ш   И :

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-1204-001925/10.07.2019 г.  на началник група към ОДМВР София, с-р „ПП“ ОДМВР СОФИЯ, с което на И.О.Б. от гр. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание : “лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лв.” на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДВП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

 

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София област в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: