Решение по дело №484/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 254
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430200484
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Плевен , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200484 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД гр. Долна Митрополия с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представляван от управителя И. Г.
Ц., против НП № 548755-F578809/23.11.2020г. на ***а на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
дружеството за нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 /петстотин/ лева.
Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представя
молба, с която моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – гл.юрк.
1
Ц.Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на
жалбоподателя.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.10.2020г. свидетелката В. М. П. – инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, извършила проверка на обект – нафтостанция, находящ се в ***,
стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК *** във връзка с подадено заявление с вх.
№ 000029-50948/20.10.2020г. по описа на БИМ, съвместно със служител на
БИМ, съгласно чл.16а, ал.3 /първоначална проверка на ЕСФП и одобряване на
представената блока схема/. В хода на проверката е установено, че ЗЛ като
лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението
си да подаде, преди регистрацията на ЕСФП заявление за проверка на ЕСФП
в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на
интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в
обекта.
В хода на проверката установила още, че в обекта – нафтостанция, е
инсталирана и работеща електронна система с фискална памет /ЕСФП/
„UMIS РОБ 3.0“, одобрено със свидетелство на БИМ №***/06.06.2019r., ЦРУ:
ФП ЮМИС, Р01 KL регистрирана в НАП с №*** на 07.10.2020г., с
индивидуален номер /ИН/ ***, ИН на фискална памет /ФП/ № ***.
2
Заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено към БИМ на
20.10.2020г. със закъснение, а не в законоустановения срок, а именно преди
или на 07.10.2020г. /датата на регистрацията на ЕСФП/.
В хода на проверката е констатирано още, че в момента на проверката
27.10.2020г. няма одобрена блок-схема за установената, инсталирана и
регистрирана на 07.10.20г. в НАП с N«***, работеща ЕСФП с индивидуален
номер /ИН/: ***, ИН на фискална памет /ФП/ № ***.
Установените факти и обстоятелства от извършената проверка били
документирани с протокол за извършена проверка № 0292943/27.10.2020г.
Същият е съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
По повод горното свидетелката В. М. П. съставила АУАН №
F578809/06.11.2020г., който е бил предявен и връчен на представляващия
дружеството.
Въз основа на съставения акт, на 23.11.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД гр. Долна
Митрополия с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от управителя И. Г. Ц. с ЕГН ********** било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите В. М. П., Х. К. Д.
и Н. П. П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от
административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на В. М. П., Х. К. Д. и Н.
П. П., АУАН № F578809/06.11.2020г.; пълномощни и становище на „***“
ЕООД; Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0292943/27.10.2020г.;
Заявление № 000029-50948-20.10.2020г., ведно с приложен „Отчет контролна
3
лента“; блок-схема; свидетелство за регистрация на ФУ от 07.10.2020г.;
Договор №075 за обслужване и ремонт на технологично оборудване от
състава на ЕСФП; Паспорт на ЕСФП „UMIS РОS 3.0“; Гаранционна карта с
фискална памет „Юмис РОS 3.0“; протокол за монтаж; смяна на
ФП/дерегистрация; Блок-схема; Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение от С.П.Ц. от 27.10.2020г. и заповед
л.30-31 от делото. Всеки от свидетелите В. М. П., Х. К. Д. и Н. П. П. депозира
показания, в които потвърждава написаното в акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
гласи: „Преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление
за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия
председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по
метрология препраща по електронен път заявлението в НАП...“. От
материалите по делото е видно, че извършването на административното
нарушение е доказано.
От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за
извършена проверка №0292943/27.10.2020г., Заявление № 000029-50948-
20.10.2020г., „Отчет контролна лента“, блок-схема и т.н. писмени
доказателства, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни
такива чрез разпита на свидетелите В. М. П., Х. К. Д., Н. П. П. и Г. П. С. се
установява по безспорен начин, че „***“ ЕООД като лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде, преди
регистрацията на ЕСФП, заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец,
утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на
института, за извършване на проверка на място в обекта.
4

От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение по чл.16а, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от
ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. От анализа на посочените правни
норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение
на чл.16а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като в разрез със
задължението си, преди регистрацията на ЕСФП не е подало заявление за
проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и
публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка
на място в обекта. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и
размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя
нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на
жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на
основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е
изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни
норми.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило
задължението си преди регистрацията на ЕСФП да подаде заявление за
проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и
публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка
на място в обекта, дружеството е осъществило състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съдът съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.16а, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
5
устройства. Нормата има за цел осигуряване на сигурност и прозрачност при
осъществяване на продажби чрез електронен магазин. Именно поради
изложеното настоящият състав намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в
настоящото производство. Наред с общото понятие на административно
нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и
„явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1
от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира
като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение на
процесуалния представител на ответната страна се споделя изцяло от
настоящия състав. Следва да се посочи за пълнота, че нарушението е
формално, на просто извършване, а не резултатно и вреда не се изисква, т.е.
наличието на вреда не е елемент от състава на нарушението и липсата на
такава не е основание то да се приеме като маловажно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е
действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „***“ ЕООД гр.
Долна Митрополия с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от управителя И. Г. Ц. с ЕГН **********, като
административно нарушение по чл.16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или
имуществена санкция за лице, което наруши реда и начина за одобряване на
типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или
отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не
изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за
приходите. Административно-наказващият орган правилно е приложил
санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2
от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на
приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай.
6
В разглеждания случай имуществената санкция е индивидуализирана в
минималния предвиден от закона размер от 500 лева и не подлежи на
намаляване.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че вмененото на дружеството нарушение е правилно
установено и доказано, поради което и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 548755-
F578809/23.11.2020г. на ***а на Отдел „Оперативни дейности“-Велико
Търново ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя
„***“ ЕООД гр. Долна Митрополия с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя И. Г. Ц. с ЕГН **********, за
нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД гр. Долна Митрополия с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представляван от управителя И. Г.
Ц., против НП № 548755-F578809/23.11.2020г. на ***а на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
дружеството за нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 /петстотин/ лева.
Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представя
молба, с която моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – гл.юрк.
Ц.Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на
жалбоподателя.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.10.2020г. свидетелката В. М. П. – инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, извършила проверка на обект – нафтостанция, находящ се в ***,
стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК *** във връзка с подадено заявление с вх.
№ 000029-50948/20.10.2020г. по описа на БИМ, съвместно със служител на
БИМ, съгласно чл.16а, ал.3 /първоначална проверка на ЕСФП и одобряване на
представената блока схема/. В хода на проверката е установено, че ЗЛ като
лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението
си да подаде, преди регистрацията на ЕСФП заявление за проверка на ЕСФП
в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на
интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в
1
обекта.
В хода на проверката установила още, че в обекта – нафтостанция, е
инсталирана и работеща електронна система с фискална памет /ЕСФП/
„UMIS РОБ 3.0“, одобрено със свидетелство на БИМ №175FS/06.06.2019r.,
ЦРУ: ФП ЮМИС, Р01 KL регистрирана в НАП с №4443506 на 07.10.2020г., с
индивидуален номер /ИН/ UM000061, ИН на фискална памет /ФП/ №
67000188. Заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено към
БИМ на 20.10.2020г. със закъснение, а не в законоустановения срок, а именно
преди или на 07.10.2020г. /датата на регистрацията на ЕСФП/.
В хода на проверката е констатирано още, че в момента на проверката
27.10.2020г. няма одобрена блок-схема за установената, инсталирана и
регистрирана на 07.10.20г. в НАП с N«4443506, работеща ЕСФП с
индивидуален номер /ИН/: UM000061, ИН на фискална памет /ФП/ №
67000188.
Установените факти и обстоятелства от извършената проверка били
документирани с протокол за извършена проверка № 0292943/27.10.2020г.
Същият е съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
По повод горното свидетелката В. М. П. съставила АУАН №
F578809/06.11.2020г., който е бил предявен и връчен на представляващия
дружеството.
Въз основа на съставения акт, на 23.11.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД гр. Долна
Митрополия с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от управителя И. Г. Ц. с ЕГН ********** било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите В. М. П., Х. К. Д.
и Н. П. П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от
административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на В. М. П., Х. К. Д. и Н.
П. П., АУАН № F578809/06.11.2020г.; пълномощни и становище на „***“
ЕООД; Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0292943/27.10.2020г.;
Заявление № 000029-50948-20.10.2020г., ведно с приложен „Отчет контролна
лента“; блок-схема; свидетелство за регистрация на ФУ от 07.10.2020г.;
2
Договор №075 за обслужване и ремонт на технологично оборудване от
състава на ЕСФП; Паспорт на ЕСФП „UMIS РОS 3.0“; Гаранционна карта с
фискална памет „Юмис РОS 3.0“; протокол за монтаж; смяна на
ФП/дерегистрация; Блок-схема; Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение от С.П.Ц. от 27.10.2020г. и заповед
л.30-31 от делото. Всеки от свидетелите В. М. П., Х. К. Д. и Н. П. П. депозира
показания, в които потвърждава написаното в акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
гласи: „Преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление
за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия
председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по
метрология препраща по електронен път заявлението в НАП...“. От
материалите по делото е видно, че извършването на административното
нарушение е доказано.
От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за
извършена проверка №0292943/27.10.2020г., Заявление № 000029-50948-
20.10.2020г., „Отчет контролна лента“, блок-схема и т.н. писмени
доказателства, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни
такива чрез разпита на свидетелите В. М. П., Х. К. Д., Н. П. П. и Г. П. С. се
установява по безспорен начин, че „***“ ЕООД като лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде, преди
регистрацията на ЕСФП, заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец,
утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на
института, за извършване на проверка на място в обекта.

От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение по чл.16а, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от
ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. От анализа на посочените правни
норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение
на чл.16а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като в разрез със
задължението си, преди регистрацията на ЕСФП не е подало заявление за
проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и
3
публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка
на място в обекта. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и
размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя
нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на
жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на
основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е
изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни
норми.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило
задължението си преди регистрацията на ЕСФП да подаде заявление за
проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и
публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка
на място в обекта, дружеството е осъществило състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съдът съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.16а, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел осигуряване на сигурност и прозрачност при
осъществяване на продажби чрез електронен магазин. Именно поради
изложеното настоящият състав намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в
настоящото производство. Наред с общото понятие на административно
нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и
„явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1
от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира
като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение на
процесуалния представител на ответната страна се споделя изцяло от
настоящия състав. Следва да се посочи за пълнота, че нарушението е
формално, на просто извършване, а не резултатно и вреда не се изисква, т.е.
наличието на вреда не е елемент от състава на нарушението и липсата на
такава не е основание то да се приеме като маловажно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е
действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „***“ ЕООД гр.
Долна Митрополия с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
4
представляван от управителя И. Г. Ц. с ЕГН **********, като
административно нарушение по чл.16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или
имуществена санкция за лице, което наруши реда и начина за одобряване на
типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или
отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не
изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за
приходите. Административно-наказващият орган правилно е приложил
санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2
от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на
приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай.
В разглеждания случай имуществената санкция е индивидуализирана в
минималния предвиден от закона размер от 500 лева и не подлежи на
намаляване.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че вмененото на дружеството нарушение е правилно
установено и доказано, поради което и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
5