Решение по КНАХД №387/2021 на Административен съд - Стара Загора

                             Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е                               

         

          №   417      11.11.2021 година   град Стара Загора

                

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                                     Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                                 РАЙНА ТОДОРОВА 

 

при секретар Зорница Делчева              

и с участието на прокурор Р. Арабаджиков                                                

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 387 по описа  за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция против Решение №100/09.07.2021г постановено по АНД №1363/2021г. по описа на РС - Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-386/21.01.2021г., издадено от директора на АДФИ с наложена на Р.Т.Р. глоба в размер на 10 000лв. на основание чл.256 ал.1 от ЗОП в редакция към ДВ бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019 г. „Възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10000 лв., за това, че на 01.05.2019г  той, в качеството си на управител и секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т. 2 от ЗОП на основание фактура №********** от 01.05.2019 г. на стойност 436 063,08 лева без ДДС , издадена от „Мост инженеринг“ АД гр. София, е поел задължение за извършване на разход за доставка на електрическа енергия средно напрежение и балансираща енергия за целите на секторната дейност на дружеството, с което се надвишава максималният стойностен праг по чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, без преди това да е приложил процедурите по чл.18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП – публично състезание или пряко договаряне, въпреки наличието на законовите основания за това съобразно стойността на поръчката  при условията и по реда на Глава двадесет и пета от ЗОП / чл.176 от ЗОП/. 

За да отмени наказателното постановление РС - Стара Загора е приел, че административно наказателното обвинение е неясно  и лицето е във невъзможност да разбере какво деяние точно е извършил поемане на задължение за извършване на разходи или самото им извършване.  Според съда ако се възприеме тезата , че датата на нарушението е датата на издаване на първата фактура - 01.05.2019 година не ставало ясно защо АНО приема, че лицето е поело задължение да извърши разходи не само по тази фактура, но и за общата стойност на доставената през месец май електрическа енергия, тоест тази сума представлявала стойността на четири издадени фактури и върху нея било наложено наказанието. Тук не ставала въпрос за една доставка, тъй като липсвали договорни отношения между страните.

С касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон като е приел, че описаните съставомерни фактически обстоятелства не се подвеждат по чл. 256 ал.1 от ЗОП, съобразно нейната стойност. Неправилен бил извода на съда, че НП се отговаряло на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В касационната жалба е посочено конкретно само това касационно основание, като в срока за обжалване не са наведени конкретни оплаквания за бланкетните твърдения, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а що се отнася до необосноваността, то такова касационно основание НПК не предвижда. В писмено становище се твърди,  че състава на чл. 256 ал.1 от ЗОП е осъществен с факта на поемане на задължение или разходване на обществени средства без прилагане на разписания ред за определените прагове, без да е необходимо да настъпват вреди. Заплатената сума в общ размер на  894 000,47 лева с ДДС е в нарушение на изискването за прозрачност при разходване на средствата, което се гарантира с прилагане на предвидения в ЗОП ред и поради това случаят не е маловажен. Поради неправилно приложение на чл.256, ал.1 от ЗОП в приложимата му редакция спрямо установените по делото факти се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП.

Ответникът Р.Т.Р. в писмен отговор, представен от редовно упълномощен адвокат, иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решени, тъй като твърденията за наличие на касационни основания за отмяната му са необосновани. Същият поддържа мотивите на съдебното решение, според които не е извършено вмененото на ответника по касационната жалба нарушение по чл.256, ал.1 от ЗОП.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено в съответствие  и  при правилно приложение на материалния закон.

      Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административното обвинение е за следното: на 01.05.2019г.  Р.Р., в качеството си на управител и секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т. 2 от ЗОП на основание фактура №********** от 01.05.2019 г. на стойност 436 063,08 лева без ДДС, издадена от „Мост инженеринг“ АД гр. София е поел задължение за извършване на разход за доставка на електрическа енергия средно напрежение и балансираща енергия за целите на секторната дейност на дружеството, с което се надвишава максималният стойностен праг по чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, без преди това да е приложил процедурите по чл.18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП – публично състезание или пряко договаряне, въпреки наличието на законовите основания за това съобразно стойността на поръчката, при условията и по реда на Глава двадесет и пета от ЗОП / чл.176 от ЗОП/.

С това е нарушена разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗОП вр. с чл.176 вр. с чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.

От така формулираното обвинение се изяснява, че обвинението е за осъществяване на нарушение по чл.256, ал.1 от ЗОП, чрез едновременното извършване на алтернативно посочените форми на изпълнително деяние, което обективно не е възможно от една страна, а от друга сочи на противоречие, което препятства правото на защита.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя доводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Съгласно чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН част от задължителното съдържание на АУАН и НП е датата на извършване на нарушението. В случая от АНО е прието, че датата на която Р. е осъществил нарушението е 01.05.2019 г. Така посочената дата не кореспондира с останалите събрани в хода на административнонаказателното производство доказателства. С НП е прието, че дейността по доставка  на електрическа енергия представлява обществена поръчка с предмет доставка и попада в стойностния праг на чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, при което възложителят е длъжен да проведе реда за възлагане обществена поръчка чрез процедурата по чл. 18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП. Ако приемем, че датата на извършаване на задължението е 01.05.2019 година, то стойността на поетото задължение възлиза на посочената във фактурата сума. Ако от друга страна се приеме /както е приел АНО/,  че стойността на разходите  възлиза на сумата, посочена в 4 фактури, две  от които са издадени с дата 01.06.2019 година, то би следвало да се направи извода, че повдигнатото обвинение е за извършване  на разходи.  В самото НП на последната страница е посочено, че Р. е извършил разходи на тази стойност. Правилен е извода на съда, че няма яснота за какво е повдигнато административно наказателното обвинение за задължение за поемане на разходи или за извършване на разходи. С оглед на което  правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност  лице е нарушение поради неяснота на обвинението.

 Ето защо АНО е следвало да попълни на първо място обвинението си по правилата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случай, че е приел извършването на разходи след настъпване на прекратяващото договора обстоятелство, то е следвало да формулира фактическо и правно обвинение за осъществяване на състава на чл.256, ал.1 от ЗОП, чрез последната от алтернативните форми на изпълнително деяние.

За настоящата съдебна инстанция ответникът претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 996 лева, което следва да бъде уважено и Агенция за държавна финансова инспекция  следва да заплати на Р.Р. направените по делото разноски.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                           Р     Е     Ш     И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №100/09.07.2021г., постановено по АНД №1363/2021г. по описа на РС - Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-386/21.01.2021г., издадено от директора на АДФИ.

 

         ОСЪЖДА  Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на Р.Т.Р., ЕГН ********** сумата от 996 /деветстотин деветдесет и шест/ лв., представляваща възнаграждение за един адвокат.

 

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                 

                                                                                        2.