МОТИВИ : Срещу подс. Ю.А.А., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано  в Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 22.11.2015 година, около 22,00 часа в град Габрово, на път I-5 – „Великотърновско шосе”, км. 144+800, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ОВ 09-74 ВН, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП – „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и превозното средство, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: 1. На И.Б. *** – изразяваща се в: счупване на дясната ключица в средната й трета, довела до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около два и половина – три месеца; и 2. На К.С.Г. *** - изразяваща се в: счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който лопатката се свързва с ключицата, довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок от около два и половина – три месеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. Ю.А. е заявил, че е разбрал и същността на обвинението, което е предявено против него. Той се признава за виновен по отношение на това обвинение и дава обяснения, чрез които излага описание на фактическата обстановка по извършването на свързаното със същото престъпление, за което се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. Ю.А., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

До инкриминираната дата подсъдимия Ю.А. не е бил осъждан за извършени престъпления както от общ, така и от частен характер. Към нея същият не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, поради което до края на месец ноември 2015 година е притежавал чисто съдебно минало.

Към инкриминираната дата подс. Ю.А. се е явявал правоспособен водач на МПС от три категории, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч. От 13.12.2013 година той притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категория „В”, което е със срок на валидност до 13.12.2023 година. До 22.11.2015 година той не е бил санкциониран по административен ред чрез влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управлението на автомобил. С НП № 15-0906-000721, издадено на 29.06.2015 г. от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч и влязло в законна сила на 05.02.2016 г., на същият са наложени наказания за нарушения по чл. 137а, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които очевидно са били осъществени на 15.06.2015 година – датата за съставяне на свързания с тях акт Серия Г, № 153193. Освен наказанията, наложени с това наказателно постановление, чрез фиш Серия С, № 844858, издаден на 04.10.2014 г. от Сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч, на А. е било наложено наказание за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; а чрез фиш Серия К, № 1048012, издаден на 14.10.2015 г. от Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово – за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Подс. Ю.А. и свидетелите Н.Н., И.Б., Д.М. и К.Г. са познати, които поддържат добри взаимоотношения помежду си. Към инкриминираната дата А. е притежавал лек автомобил - марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ОВ 09-74 ВН.

Вечерта на 22.11.2015 г. подсъдимият и четиримата посочени по-горе свидетели се отправили с лекия автомобил от град Габрово за град Велико Търново. Управлявал подс. А., като до него – на предната дясна седалка на колата, бил седнал свид. И.Б.. На задната седалка зад Б. се намирал св. Н.Н., а до него бил седнал свид. К.Г.. Св. Д.М. заемал мястото зад водача върху задната седалка на автомобила. Известно време след като МПС напуснало територията на град Габрово, подс. А. променил следваната до този момент посока и насочил автомобила обратно към това населено място. Движел се с него по път I-5, като заемал дясната лента от пътното платно. Условията на видимост били ограничени вследствие на тъмнината, а поради падналия по време на пътуването дъжд пътната настилка била с мокро асфалтово покритие.

Управлявайки автомобила по път I-5 в района на км. 144+800, около 22,00 часа вечерта на инкриминираната дата А. преминал покрай знак Д 11, указващ началото на град Габрово, след което започнал да се спуска към него по улица „Орловска” в участък с плавен ляв завой, с наклон на спускане от 4,5% по посоката му на движение и страничен наклон от 5% (в посока от североизток към югозапад), който бил благоприятен за взимане на завоя. В този участък платното било без неравности, пропадания или пукнатини, като пред автомобила на А. не е имало други МПС. Подсъдимият се движел със скорост, която е била близка до максимално допустимата (от 109,35 км/ч) за преминаване на завоя без занасяне, и е превишавала разрешената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населени места. Тази скорост и мокрото пътно платно станали причина за нарушаване на (напречната) странична устойчивост на автомобила, който (според изготвената скица на ПТП към автотехническата експертиза от ДП) поднесъл към края на кривата на завоя и в резултат на това се отклонил наляво по посоката си на движение. Подс. А. опитал да го овладее, но не успял, след което дръпнал ръчната спирачка. Колата продължила да се движи по направление от края на дясната пътна лента в посока югозапад, и след като под ъгъл от 7° преминала през лявата пътна лента с известна ротация около масовия център на МПС противно на часовниковата стрелка, се ударила с предната си дясна част в ствола на орехово дърво с диаметър около 38 см., намиращо се южно на платното. След този удар, вследствие на създалия се при него въртящ момент същата се завъртяла обратно на часовниковата стрелка и се ударила в телена ограда около имот, който се намирал вляво по отношение на нейната първоначална траектория на движение. След това тя продължила да се движи на северозапад, без да прекъсва своето въртене в посока, обратна на часовниковата стрелка, до окончателното си установяване в северната лента за движение на разстояние 29 метра от ореховото дърво, с предна част, насочена на югозапад – в онова положение, в което е била заснета при извършения по-късно оглед на мястото на произшествието.

След възникване на ПТП на мястото пристигнали полицейски служители и екипи на Центъра за спешна медицинска помощ. Тези екипи транспортирали пътувалите в автомобила лица до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД в град Габрово, където свидетелите Н.Н., И.Б., Д.М. и К.Г. са били настанени на лечение в хирургичното отделение на болницата поради различни телесни травми и наранявания, получени в резултат на ПТП. Въз основа на дадени указания в подписан и получен от Ю.А. медицински талон, в болничното заведение от същият са били иззети и кръвни проби за установяване на обстоятелството дали е управлявал след употребата на алкохол.

За времето от 22,50 часа на 22.11.2015 година до 00,30 часа на 23.11.2015 година на мястото на произшествието бил проведен оглед, по време на който (освен останалите вещи, отразени в съставения за него протокол) в качеството на веществено доказателство е бил иззет и управлявания от подс. А. лек автомобил, който впоследствие е бил репатриран и оставен на съхранение в двора на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Едновременно с това процесуално - следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано и досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-783/2015 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на досъдебното производство, след многократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването по него, на 14.12.2018 година А. е бил привлечен като обвиняем, чрез окончателно предявено обвинение за престъпление с описаната по-горе правна квалификация по НК. В разследването към материалите по делото като веществени доказателства са приложени 2 броя оптични носители на информация от вида CD-R, м. „Maxell” (с капацитет от 700 МВ за всеки, намиращи се пликове на л. 159а, л. 160а от досъдебното производство), съдържащи данни от компютърно томографско изследване, извършено на 10.12. 2015 година на свидетеля Д.М., и електроенцефалографско такова, осъществено на 18.12.2015 година по отношение на свидетеля К.Г..

След приключване на разследването по посоченото досъдебно производство събраните по него материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово. Въз основа на същите и изготвения с оглед на тях обвинителен акт е образувано НОХД № 1633 за 2018 г. по описа на този съд, което (с разпореждане на определения съдия докладчик по него) е насрочено за разглеждане по реда на Глава XIX-та от НПК на 21.01.2019 г. С определение, постановено в последващо проведено – на 11.02.2019 година разпоредително заседание по делото, съдебния състав е прекратил производството по него въз основа на чл. 248, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е върнал делото на Районна прокуратура Габрово от фазата на воденото разследване по досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно посочени в мотивите на съдебния акт, ограничаващи правото на защита за подс. А.. Постановеното от първоинстанционния съд определение е било протестирано в указания от НПК срок, и след като е било потвърдено чрез Определение № 60 от 12.03.2019 година по ВЧНД № 22/2019 г. на Окръжен съд - Габрово, е влязло в законна сила на същата дата.

След отстраняване на допуснатите нарушения по реда на чл. 242 от НПК, по повод на което (на 21.03.2019 година) е било извършено и ново привличане на Ю.А. в качеството на обвиняем за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чрез обвинителен акт (Вх. № 2231 от 22.03.2019 година) събраните по досъдебното производство материали са били внесени повторно за разглеждане в Районен съд Габрово. Въз основа на тях е образувано и производството по настоящото НОХД № 313 по описа за 2019 г. Чрез определение, постановено в проведеното на 15.04.2019 година разпоредително заседание по него, до чието начало не са постъпвали искания за конституиране на граждански ищци и частни обвинители в наказателния процес, същото е насрочено за последващо разглеждане в съответствие с правилата, предвидени в Глава XX от част IV-та на НПК.

От заключението на назначената химическа експертиза по досъдебното производство, обективирано по протокол за такава под № 163/24.11.2015 година и приобщено към доказателствените материали по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК, е видно, че съдържанието на алкохол в иззетата за изследване от подс. А. кръвна проба е възлизало на 0,04 промила.

От заключението на първата съдебно-медицинска експертиза, изготвена в рамките на разследването по досъдебното производство и приобщено към доказателствените материали по делото по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, което не е оспорено от страните и е възприето като обосновано от съда, се установява, че в резултат на ПТП на свид. К.С.Г. *** са били причинени: I. Травма на меките тъкани на лицето, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата теменна област с дължина 10 см, довела (поради значителното нарушаване на анатомичната цялост на кожата) до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около две седмици при нормално протичане на оздравителния процес, която съставлява лека телесна повреда според определението за такава в чл. 130, ал. 1 от НК); II. Мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 1,5 – 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, представляващо лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; III. Травма в шийният отдел на гръбначния стълб, довела до разтежение на връзковия и ставния апарат на прешлените (т.н. дисторзио) и станала причина за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около един месец при благоприятно протичане на оздравителния процес, т.е. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; IV. Травма на гръдния кош без увреждане на костни структури, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 4 – 5 дни, съставляваща лека телесна повреда съобразно указаното в чл. 130, ал. 1 от НК; V. Травма на десния лакът и дясната предмишница с охлузвания по горните и долните крайници, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около две седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес и представляваща също лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; VI. Счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който същата се свързва с ключицата, както и разкъсване на връзката между израстъка на лопатката и ключицата. Последното увреждане е довело до трайното затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок около два и половина – три месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, и се явява средна телесна повреда по смисъла на съответното определение, съдържащо се в чл. 129, ал. 2 от НК. В експертизата е отразено, че разкъсно - контузната рана и мозъчното сътресение е възможно да бъдат получени при удар на лявата теменна област на главата в предната седалка, както и че по подобен механизъм е било причинено счупването на израстъка на лявата лопатка и травмата на гръдния кош. Увреждането на шийните прешлени се дължи на силно огъване на гръбначния стълб в шийният му отдел.

От заключението на първата съдебно-медицинска експертиза, е видно, че в резултат на ПТП на свид. Д.Г. *** са били причинени: I. Травма на меките тъкани на лицето, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната вежда и под нея заедно с множество охлузвания по лицето, довела (поради възникналото значително нарушаване на анатомичната цялост на кожата) до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 14 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес, представляваща лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; II. Мозъчно сътресение с изразена амнезия, протекло без загуба на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 1,5 – 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, съставляващо също лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; III. Множество охлузвания по горните и долните крайници заедно с травма на дясната гривнена става, дясната колянна става и шията, съпроводени с болезнени движения в същите, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около един и половина – два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, представляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. В експертизата е отразено, че травмата в областта на лицето и настъпилото мозъчно сътресение се дължат на неотворилата се въздушна възглавница пред свид. М., а останалите травматични увреждания - на множество удари в твърди тъпи предмети в купето на автомобила.

От заключението на втората съдебно-медицинска експертиза, изготвена в рамките на разследването по досъдебното производство и също приобщено към доказателствените материали по делото по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, което не е оспорено от страните и е възприето като обосновано от съда, се установява,, че в резултат на ПТП на свидетеля И.Б. *** са били причинени: I. Охлузвания по лицето и наличие на чужди тела в меките тъкани на носа, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около две седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес, които се явяват лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; II. Мозъчно сътресение, протекло без загубата на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около един и половина – два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, представляващо лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; III. Счупване на дясната ключица в средната й трета. Последното (по ред) увреждане е довело до прилагане на консервативно лечение – обездвижване с мека превръзка тип „осморка”. То е станало причина за трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок около два и половина – три месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес и съставлява средна телесна повреда според определението в чл. 129, ал. 2 от НК. За него е посочено, че най-вероятно е настъпило при удар на дясното рамо в предната дясна врата, а за останалите увреждания – че са били причинени от счупени стъкла и допирателно действие на други твърди тъпи предмети в купето на автомобила (явно с тялото на пострадалия – пояснението е на съда).

От заключението на втората съдебно-медицинска експертиза, е видно, че в резултат на ПТП на свид. Н.И. *** са били причинени: I. Травма на главата, изразяваща се в охлузвания по лицето, ангажиращи клепачите на дясното око, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок около 2 седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес, представляваща лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; II. Мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около един и половина – два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, съставляващо също лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК; и III. Травма в областта на таза без увреждане на кости, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около три – четири седмици, а въз основа на това – и до лека телесна повреда съобразно указаното с чл. 130, ал. 1 от НК. В заключението е посочено, че уврежданията по лицето са получени от действието на счупени стъкла и допирателно действие на твърди тъпи предмети в купето на автомобила (предна седалка, задна дясна врата), както и че при удар в последната най-вероятно се явява получена и контузията на таза.

Заключението на назначената тройна автотехническа експертиза при разследването по досъдебното производство, което също не се оспорва от страните и е възприето като обосновано изготвено от съда, установява не само изложените по-горе обстоятелства във връзка с естеството на причините, довели до загубата на напречна устойчивост от МПС и характеристиките по отношение на съответния участък от пътя, в който тя е възникнала, но и тези, отнасящи се до максимално допустимата скорост за преминаване през него без занасяне и данните за скоростта, с която автомобилът се е ударил в ствола на ореховото дърво (91,23 км/ч) и е продължил да се движи (57,43 км/ч) след него. От същото е видно, че подсъдимият Ю.А. като водач на МПС е имал възможност да предотврати възникналото пътно-транспортно произшествие, ако при конкретно съществувалата пътна обстановка е управлявал със скорост, която е била по-ниска от максимално изчислената (по отношение на него) 91 км/ч и е предприел правилни технически действия, свързани с плавното изменение на траекторията на автомобила, плавно използване на спирачната система и изменение на оборотите на двигателя на автомобила чрез превключване на предавките за движение.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подсъдимия и неговия договорен защитник, като се възприема за установена от съда въз основа на обясненията, дадени от А. в рамките на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на разпитаните свид. И.Б. и Н.Н., дадени на съдебното следствие и от тези, депозирани от последният и свид. Д.М. и К.Г. пред органа на досъдебното производство – четени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 пр.2-ро (за първият) и чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК – за другите двама от тях; от писмените доказателствени материали по досъдебното производство (уведомително писмо за образуване – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и писма с Изх. № 1831/2015 от 20.01.2016 г., № 1831/2015 от 21.03.2016 г., № 1042/2016 от 09.06.2016 година, № 1042/2015 от 22.07.2016 г., № 1042/2016 от 21.09.2016 г., № 1042/2016 от 21.11. 2016 г., № 1042/2016 от 20.01.2017 г., № 1042/2016 от 17.03.2017 г., № 1042/2016 от 19.05.2017 година, № 1042/2016 от 24.07.2017 година, № 1042/2016 от 25.09.2017 година на прокурори при Районна и Окръжна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 4-25; писма с искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 20.11.2017 г., 15.01.2018 г., 15.03.2018 г., 15.05.2018 г., 12.07.2018 г. и 21.09.2018 г. на прокурор при РП Габрово във връзка с тях – л. 26-42; протокол за оглед на ПТП и фотоалбум – л. 43-57; протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум – л. 58-63; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 64-65; постановление за назначаване и химическа експертиза по Протокол № 163/2015г. заедно с протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество – л. 80-82; съдебно-медицински експертизи по документи и постановления за тяхното назначаване – л. 84-93 и л. 95-103; епикризи, издадени от Отделение по хирургия при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД на името на Н.И.Н. и И.Б.Б. – л. 104-105; постановление за назначаване и автотехническа експертиза – л. 109-139; справка за наказания, наложени на подс. Ю.А. като водач на МПС – л. 150; талон за медицинско изследване № 0159623 – л. 153; извлечение с дата 04.06.2018 година от данни на извършена справка в „Централна база – КАТ” за собствеността на лек автомобил с Рег. № ОВ 09-74 ВН – л. 156; приемо-предавателен протокол от 23.11.2015 г. за връщане на вещи – л. 157; декларация за семейно, за материално положение и имотно състояние – л. 158; компютърно томографско изследване на МБАЛ „Др Тота Венкова” и електроенцефалография на „ДКЦ I” ЕООД Габрово – л. 159-160; постановления за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 166-167 и л. 174-175); от тези по НОХД № 1633/2018 г. на РС Габрово (в т.ч. справка за съдимост на л. 20 с данни с актуалното съдебно минало на подсъдимия Ю.А. към 18.01.2019 година – датата на нейното издаване) и ВЧНД № 22/2019 г. на Окръжен съд - Габрово; всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Данните в приложените доказателствени източници водят до заключение, че травмата в областта на дясната ключица, която е била претърпяна от св. И.Б. и получената такава на лявата лопатка от св. К.Г., са възникнали след удар на дясното рамо (за първото) в предната дясна врата и удар на лявото рамо (при второто от лицата) в твърди тъпи предмети от купето на МПС. Тези удари на посочените части от телата на двамата пострадали са настъпили като закономерна последица или непосредствено след удара на колата в ствола на дървото, фиксиран на снимка № 10 от фотоалбума към протокола за оглед на ПТП, или при повторния удар на автомобила в металната оградна мрежа на снимки 17 и 19 и процесите на неговото последвало въртене в посока, обратна на часовниковата стрелка, до окончателното му установяване в положението, в което е бил заснет от разследващите по досъдебното производство. Доколкото това е така, а между самото ПТП и получените счупвания на дясната ключица и израстъка на лявата лопатка, довели до трайното затрудняване на движенията на горния десен (респективно ляв) крайник за срок от около 2,5 – 3 месеца при благоприятното протичане на отнасящите се до същите оздравителни процеси, е налице обективна връзка, следва да се заключи, че всяка една от двете описани по-горе травми (а от тук - и свързаните с тях средни телесни повреди за двамата свидетели) са били причинени в резултат на него. С оглед на факта, че (заради конкретно настъпилите неблагоприятни здравословни последици и броя на засегнатите от тях лица) естеството на посочените увреждания характеризира същите като безспорно по-тежки (по вид) в сравнение с всички останали телесни увреждания, отбелязани в заключението на съдебно - медицинските експертизи като претърпени от Г. и Б., може да се приеме, че въведената правна квалификация на извършеното като престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се явява правилно определена, тъй като (съобразно приложимия принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия резултат) тя се предпоставя именно от тях. Казаното не важи за телесните повреди, претърпени от другите пътници в колата - свидетелите Н.Н. и Д.М., които са свързани с леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и поради това нямат значение за тази квалификация.  

От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа експертиза, се установява, че ПТП е възникнало след загубата на напречна (странична)  устойчивост на МПС, управлявано от подс. А.. Тя е настъпила при движението на автомобила в кривата на ляв завой със скорост, която не е била съобразена със състоянието на пътя и мократа (поради дъжда) пътна настилка, довела до намаляване на сцеплението между последната и гумите на колата. Тази скорост е била близка до максимално допустимата (109,35 км/ч) за преминаване на завоя без занасяне и без съмнение е надвишавала стойностите, които при конкретно съществувалата пътна обстановка са позволявали това. Следва да се отбележи, че макар и да се явява определена, посочената в експертното заключение стойност (от 91,23 км/ч), с която автомобила се е ударил в дървото, не би могла да се счита за действителната, доколкото от снимка № 44 във фотоалбума към протокола за оглед на ПТП е видно, че скоростомера е отчитал различна стойност, възлизаща на 105 км/ч. Последната с основание следва да се приеме именно за поддържаната от водача скорост към този момент, тъй като фактическото прекъсване на връзката между колелата на автомобила и това измервателно устройство, което е настъпило след откъсването на двигателя заедно с трансмисията от купето на МПС непосредствено след удара в дървото, изключва възможността за проявлението на други странични фактори, които да са оказали влияние по отношение на нея. Въпреки че е по-висока, тази стойност от 105 км/ч безспорно е била по-ниска от максимално допустимата за преминаване на завоя без занасяне, поради което не може да заключи, че въпросния участък от пътя (като част от релефа на местността) сам по себе е станал причина за загубата на напречна устойчивост от колата. Като подобна причина не е възможно да се разглеждат и действията, свързани с употребата на ръчна спирачка от страна на А., за която се съдържат данни в част от показанията на разпитаните свидетели. И това е така, тъй като тази спирачка е била задействана не преди, а след занасянето на колата, което е настъпило в резултат на избраната от подсъдимият скорост, явяваща се несъобразена със състоянието на пътя и мократа пътна настилка. Въз основа на изложеното по-горе следва да се заключи, че макар и поддържаната от А. скорост на движение действително да е била избрана в грубо нарушение на една част от изискванията, които разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е установила по отношение на него в качеството на водач, същата не би могла да се определя като несъобразена от аспект на всички изисквания, които са включени в първоначално предявеното обвинение от страна на прокурора. С оглед на това и при отразените в автотехническата експертиза данни за действителното наименование на съответната улица („Орловска”) от град Габрово, по която се е движил автомобила при навлизането си в населеното място след пътния знак Д 11, указващ за неговото начало, подсъдимия Ю.А. следва да бъде оправдан по отношение на обстоятелството, че престъплението е извършено при управлението на МПС по улица ”Великотърновско шосе”. Освен във връзка с него, той следва да бъде оправдан и по отношение на това да е причинил двете средни телесни повреди на упоменатите в обвинението физически лица в резултат на осъществено нарушение по чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП, изразяващо се в управлението на автомобила със скорост, която не е била съобразена със състоянието на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, тъй като между въпросното нарушение и действията на А., които са довели до настъпване на ПТП, не е установено съществуването на причинно-следствена връзка. Наличието на това нарушение не е обосновано с конкретни обстоятелства, свързани със състоянието на МПС, които да се явяват посочени от прокурора в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт, а последните не съдържат и дължимото по закон описание на съответните действия (или бездействие) на А., въз основа на които представителят на държавното обвинение е приел, че то е било осъществено от него.

 Осъщественото от подс. Ю.А. нарушение по чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от  от ЗДвП следва да бъде определено като умишлено, тъй като в качеството си на правоспособен водач той безспорно е бил запознат с първото от изискванията, установени в тази норма, но въпреки това не е съобразил поведението си с него при управлението на автомобила, още повече и при конкретно поддържаната скорост за движение, която е превишавала повече от двукратно разрешената за населени места. Поради изложеното и доколкото е имал техническа възможност да избегне пътно-транспортното произшествие, което не е могло да се случи не само заради неизвършената от същият преценка на значимите за нея фактори от съществувалата пътна обстановка, но и заради липсата на предприети адекватни технически действия, свързани с плавното изменение на траекторията на автомобила, плавното използване на спирачната система и изменение на оборотите на двигателя чрез превключване на предавките за движение, следва да се заключи, че между поведението на подсъдимият и настъпилия съставомерен резултат е налице причинно-следствена връзка. Тя води до извод, че той е осъществил и част от състава на престъплението по първоначално предявеното обвинение от обективна страна. Освен от обективна, тази част е осъществена и от субективна страна, при проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност, тъй като подсъдимия Ю.А. не само е осъзнавал последиците, които е било възможно да възникнат от несъобразяване на неговото поведение с указанията на посочената по-горе разпоредба от ЗДвП по отношение на действията, свързани с управлението на автомобила при избиране на скоростта му на движение, но е могъл и предварително да ги предвиди по време, когато все още е разполагал с възможност да ги предотврати.

Застъпеното становище в константната съдебна практика води до заключение, че за приложението на престъпните състави, които са  предвидени в нормата на чл. 343а, ал. 1 от НК, е необходимо след деянието деецът да е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите. За да бъде определена като навременна и необходима, оказаната помощ следва да се изразява в конкретни действия, последиците от които трябва да са насочени към опазване на живота и здравето на пострадалите във връзка с възникналите при ПТП увреждания и предизвиканите от същите причинно - следствени процеси. От данните в изготвените съдебно-медицински експертизи е видно, че характера на съответните телесни увреждания, получени от свид. К.Г. и И.Б., както и естеството на тези, които са били претърпени от страна на останалите пътници в колата, не са създавали пряка и непосредствена опасност за техния живот, или такава, свързана с неминуемото настъпване на други трайни или необратими последици за здравето на същите лица в кратък период от време след самото ПТП. При това положение оказаната от подс. Ю.А. помощ чрез изваждането на свид. Б. от катастрофиралия автомобил, както и действията във връзка с преместването на същият и другите пострадали в специализираните МПС, извършени заедно с лицата от пристигналите екипи на ЦСМП, не е възможно да се отчитат като действия, които са били насочени към отстраняване на някаква опасност от такива последици и обективно са спомогнали за нейното преодоляване. Обаждането по телефона със съобщение за случилото се безспорно е свързано с този процес, но следва да се има предвид, че то е било осъществено от свидетеля И.Б., а не от подс. А., който според дадените обяснения при съдебното следствие и показанията на Б. е помолил последният да се обади от неговия телефон, тъй като не е могъл да намери своя. Действията, за които се твърди, че са били осъществени от А. след постъпването на Б., Г., Н. и М. в МБАЛ „Д-р Тота Венкова”, също не са спомогнали обективно за отстраняването на опасност за живота и здравето на пострадалите лица, възникнала от получените телесни увреждания при ПТП, защото самото настаняване за лечение на тези лица в място, в което помощта по отношение на тях е била оказвана от квалифициран медицински персонал, игнорира подобна възможност поради тези причини. Действията на подс. А., които се явяват свързани с многократните посещения на четиримата свидетели в болницата и закупуването на лекарства, както и тези по заплащането на парични средства от него за тяхното лечение, биха могли да бъдат ценени единствено като смекчаващи обстоятелства, и то ако тяхното съществуване е установено от данните в приложените по делото доказателства. Това изискване не е изпълнено в настоящия казус. Съществуването на описаните по-горе действия, за които се твърди в обясненията на А. и показанията на част от разпитаните лица, не намира никаква опора в данните, които се съдържат в останалите доказателствени източници, поради което не може да се приеме, че са налице и предвидените по закон предпоставки за преквалифициране на извършеното от него като престъпление по смисъла на чл. 343а, ал. 1, б. „В” във вр. с чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Към изложеното до момента следва да се има предвид, че самите обстоятелства, въз основа на които защитата и представителя на държавното обвинение са мотивирали исканията си по отношение на тази преквалификация в своите пледоарии по същество, са заявени от А. едва при последното (по ред) привличане на същият в качеството на обвиняем, което е извършено на 21.03.2019 година. До тази дата нито той, нито свидетелите И.Б., К.Г. и Н.Н. не са съобщили никакви данни по отношение на тях, въпреки че (в рамките на процесуално - следствените действия, които са били осъществени във връзка с проведените разпити на 15.11.2018 година, 16.03.2016 година, 15.03.2016 година, 08.01.2016 г., 16.11.2018 г., 29.09.2016 г. и 14.12.2018 г.  по съответните протоколи, приложени на л. 67-71, л. 74-77 и л. 168-169 от досъдебното производство) всеки един от четиримата е разполагал с подобна възможност. На съдебното следствие подсъдимият е декларирал, че това се е дължало на факта, че до 21.03.2019 година той не е бил питан за същите обстоятелства от разследващия орган, както и че не е бил запознат със значението, което те имат за неговата наказателна отговорност. Тези твърдения биха могли да се приемат за достоверни единствено в случай, че при привличанията в качеството на обвиняем, които са били осъществени въз основа на постановленията от л. 64-65 и л. 166-167 и състоялите се след същите разпити, той се е защитавал сам. Подобна хипотеза не е налице, тъй като от материалите по досъдебното производство е видно, че при посочените процесуално-следствени действия А. е присъствал с договорно упълномощен защитник, т.е. с лице, запознато с тези последици, което чрез своите съвети не само е могло, но и явно му е дало необходимите разяснения във връзка с тях. Поради това и при неубедителното естество на изложените от подсъдимият причини, както и с оглед на също неубедителния характер (основан на това, че разследващия орган по ДП не е задавал въпроси във връзка с тях) на тези, с които св. И.Б. и Н.Н. са обяснили липсата на дадени показания относно въпросните обстоятелства преди 21.03.2019 година, се налага заключение, че изложените твърдения по отношение на същите обстоятелства в рамките на съдебното следствие се явяват напълно лишени от сигурна доказателствена основа. Тя не дава възможност за възприемане на свързаните със същите факти като действително настъпили, още повече и при съществуващите близки приятелски отношения между А. и тримата свидетели, които на свой ред не само водят до обективни съмнения по отношение на достоверността на заявеното от тях, но и не позволяват изложените от последните показания на 21.03.2019 година и пред съда да бъдат кредитирани с необходимото доверие. Тези показания обслужват само една поддържана от А. защитна теза, която очевидно има за цел да намали неблагоприятните последици за него. Тази теза обаче не се подкрепя от останалите доказателствени източници и се опровергава от данните, съдържащи се в тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 22,00 часа на 22.11.2015 година, в град Габрово, на път I-5, в района на км. 144+800, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ОВ 09-74 ВН по ул. „Орловска” в същото населено място, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП (като се движил със скорост, която не е била съобразена със състоянието на пътя), в резултат на което при форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: 1. На И.Б. *** – средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на дясната ключица в средната й трета, довела до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около два и половина – три месеца; и 2. На К.С.Г. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който същата се свързва с ключицата, довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок от около два и половина – три месеца, подсъдимия Ю.А.А. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

По изложените съображения съдът призна подс. Ю.А. за невинен в това да е извършил описаното по-горе престъпление при управление на посочения автомобил с Рег. № ОВ 09-74 ВН по улица ”Великотърновско шосе” в град Габрово, както и в това да е причинил телесните повреди на двете упоменати физически лица в резултат на осъществено нарушение по чл. 20, ал. 2 пр. 3-то от ЗДвП, изразяващо се в управлението на автомобила със скорост, която не е била съобразена със състоянието на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправда в тази част и по така предявеното срещу него първоначално обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия Ю.А. както към, така и след инкриминираната по обвинителния акт дата, определящо същият като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените обяснения в рамките на досъдебното производство и на съдебното следствие, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното самопризнание и изразеното съжаление в тях, сочещо за демонстрирано критично отношение към извършеното престъпление; продължителния период, през който разследването за престъплението се е развивало по отношение на него, без причината за това да се дължи на поведението на А.; наличието на наказания, наложени на последният за други извършени нарушения на норми от ЗДвП, в т.ч. и за нарушения, касаещи движение с превишена скорост, която (като надвишаваща законово предвидената или изрично указаната с пътен знак, също се явява несъобразена по смисъла на закона) заедно със състоянието на пътя е станала основна причина за настъпване на ПТП; проявената небрежност, която е по-малко укорима в сравнение със самонадеяността като форма на непредпазлива вина; по-високата степен на обществена опасност на самото престъпление в сравнение с тази при други такива от неговия вид, произтичаща от съществуването на множество по-леки по вид телесни увреждания, които са причинени на свид. И.Б. и К.Г. освен двете средни телесни повреди. Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде посочено и наличието на множество такива несъставомерни телесни увреждания, причинени на останалите двама пътници в колата – свидетелите Н.Н. *** и Д.М. ***.

Преценявайки изложените до момента данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете техния характер и естество, наложи на подсъдимия Ю.А. предвиденото в нормата на чл. 343, ал. 3, б. ”А” от НК наказание в лицето на минималния размер, установен за посочения в същата вид, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, като намери, че по този начин ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.

След като съпостави съществуването на формално установените от закона предпоставки заедно с това, че за своето лично поправяне и превъзпитание (предвид липсата на данни за други извършени от него противообществени прояви и общественополезната дейност, свързана с придобиването на висше образование) подсъдимия Ю.А. не следва да изтърпява наказание, свързано с неговото ефективно лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в законна сила.

Приложената на л. 150 от досъдебното производство справка сочи, че подс. А. е бил санкциониран по административен ред за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, свързано с управление на МПС с превишена скорост преди инкриминираната дата. В нея не са отразени данни, които да установяват, че той е наказван по този ред за такива, които са довели до настъпване на ПТП, а казаното се отнася както за периода преди датата на произшествието, така и за този, изминал между нея и 11.10.2018 година – датата за издаване на въпросната справка, през който (на 05.08.2016 година) е придобил и свидетелство за управление от по-висока категория, каквато се явява категория „С”. Макар и липсата на подобни данни да определя ПТП като изолиран случай, възникнал при изпълнението на осъществяваната от А. дейност във връзка с управлението на автомобил, въз основа на императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът прие, че на същият следва да се наложи наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид. С оглед на изложеното по-горе, след като отчете цялостната характеристика на А. в качеството на водач и данните за броя на нарушенията, за които е бил санкциониран до момента заедно с естеството на самото нарушение, довело до настъпване на ПТП, конкретно възникналите от него последици и липсата на нарушения на норми от ЗДвП, които да са били осъществени от същият след датата 22.11.2015 година, на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимият наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок под средния, предвиден от закона – в размер на „Една година”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с посочените по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

В рамките на воденото разследване по образуваното досъдебно производство към материалите по него са били иззети и приобщени веществени доказателства, които не подлежат на унищожаване или отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това, след като отчете данните по отношение на тяхната собственост и значението на същите за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила намиращото се на съхранение в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Габрово веществено доказателство, представляващо лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ОВ 09-74 ВН, да се върне на подсъдимия Ю.А., а останалата част от веществените доказателства – в лицето на 2 броя оптични носители на информация от вида CD-R, марка „Maxell” с капацитет от 700 МВ за всеки от тях, приложени в пликове на л. 159а и л. 160а от Досъдебно производство № 1752 ЗМ-783/2015 г. на РУ Габрово, да останат на съхранение към материалите по делото.

Въз основа на естеството на постановената присъда и данните, които установяват тяхното съществуване и размер, съдът осъди подс. Ю.А. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума, възлизаща на 1515,28 лв., дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното производство, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Поради характера на постановената присъда подсъдимият Ю.А. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, сума в размер на 20 лева, дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на разследването по съдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сума в размер на 5 лева, съставляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на посоченото вземане за разноски от съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт, последната съобразно предвиденото в чл. 11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…