Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6365
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 285220 от 26.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 65176/2017 г. на СРС, III ГО, 151
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ф.М.К. искове с правно
основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 2 312, 86 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 93, находящ се с в гр. София, ж.к. „******с
аб. № 72923 за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 436, 97 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 29.08.2017
г., сумата от 21, 59 лв., представляваща главница за цената на услугата дялово
разпределение, и сумата от 4, 20 лв. мораторна лихва върху нея.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата няма
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. Счита, че по делото
са ангажирани доказателства за установяване качеството на ответницата на
собственик на процесния имот. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответницата Ф.М. К.чрез назначения особен представител адв.
А.Ч.. Счита въззивната жалба за неоснователна и отправя искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответницата Ф.М.К. е клиент на топлина енергия за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 93, находящ се с в гр. София, ж.к. „******с аб.
№ 72923, като му дължи сумата от общо 2 775, 62 лв., от която: 2 312,
86 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г.
до изплащане на вземането, сумата от 436, 97 лв. – мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2014 г. – 29.08.2017 г., 21, 59 лв. – главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение, и 4, 20 лв. – мораторна лихва върху нея.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
исковите суми. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват. Оспорва се качеството на ответницата на собственик на топлоснабден
имот. Оспорва се качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Прави се възражение за погасителна давност. Изразено е становище, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По
делото е представено писмо изх. № РКС17-ТД26-1409-(1)/18.08.2017 г. от Столична
община, Район „Красно село“, в което, в отговор на писмо П-8964/03.08.2017 г.
на „Т.С.“ ЕАД *** се съхранява преписка за продажба № П-262/1971 г. на общински
недвижим имот, намиращ се в ж.к. „******, договор за продажба на държавен
недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд от 23.11.1971 г. с купувачи Стамен Спасов К.и Ф.М.К..
Представен
е констативен протокол № РЗ-644/21.03.2008 г., подписан за „Т.С.“ ЕАД и за
потребителите, в който се сочи, че в сградата на адрес: ж.к. „******не се
прилага дяловото разпределение на топлинна енергия, тъй като потребителите не
са сключили писмен договор с лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, за
извършване на тази услуга.
Представени
са съобщения към фактури от 30.09.2015 г., 31.07.2014 г. и 31.07.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
За
установяване наличието на облигационна връзка между страните и качеството на
ответницата на клиент на топлинна енергия ищецът е представил единствено писмо
от Столична Община, в което се съдържат данни за сключен договор за покупко-продажба
на процесния имот. Самият договор обаче не е представен. Само въз основа на
представеното писмо от Столична Община не би могъл да се направи обоснован
извод относно принадлежността на правото на собственост на процесния имот за
заявения в исковата молба период. Също така въз основа на съставените от ищеца съобщения
към фактури не би могъл да се направи извод относно качеството на ответницата
на клиент на топлинна енергия през исковия период. Същевременно, това
обстоятелство е спорно между страните, доколкото своевременно с депозирания по
делото писмен отговор ответницата е оспорила качеството си на собственик на
процесния недвижим имот и съответно качеството си на клиент на топлинна
енергия. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ответницата е собственик или вещен ползвател на
топлоснабдения имот през исковия период. Това от своя страна налага извода, че
ответницата няма качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период.
След
като ищецът не е доказал, че ответницата е надлежно пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове, същите се явяват
неоснователни.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответницата
по жалбата има право на разноски, но доколкото не е направено искане за
присъждане на разноски и не са ангажирани доказателства такива да са били
сторени, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285220 от 26.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 65176/2017 г. на СРС, III ГО, 151
състав.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.