РЕШЕНИЕ
№ 2409
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110201901 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Н. срещу наказателно
постановление/НП/ № 24-4332-007395/09.04.2024г., издадено от началник
група, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от
право на управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 182, ал.
5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Поддържа се, че нарушението не е системно, като се излагат съображения в
тази насока. На следващо място се твърди, че е допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в НП не се съдържа точно описание на мястото
на извършване на нарушението. Наведен е довод за нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 6 ЗАНН, като се твърди, че са посочени едновременно като нарушени чл. 21,
ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Твърди се и липса на връзка между описание на
нарушението и посочените за нарушени норми. Моли се за отмяна на НП и за
присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Ц, преупълномощена от
адв. Б., която моли жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К, която моли НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2024г. в 19.45 часа жалбоподателят Н. К. Н. управлявал
собствения си л.а. „Шкода Супърб“ с ДК № в гр. София по бул. „Брюксел“ с
посока на движение от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“.
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил до номер 11 се движел със
скорост 84 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена с
техническо средство тип Cordon M2 с инв. № MD1192, записващо и
заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила.
Техническото средство е одобрен тип средство за измерване и е преминало
техническа проверка на 14.03.2023г. видно от протокол от проверка № 018-
СГ-ИСИС/14.03.23г. Видно от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система техническо средство тип Cordon M2 с инв.
№ MD1192 на 09.02.2024г. за времето от 18.30 до 20.30 часа е било
разположено в гр. София, бул. „Брюксел“ до № 11 с посока на движение на
контролираните МПС от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“
при ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26.
На 22.03.2024г. Н. К. Н. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
декларирал, че на 09.02.2024г. около 19.45 часа той е управлявал л.а. “Шкода”
с ДК № .
На 22.03.2024г. свидетелят Славян Славчев съставил на Н. К. Н. АУАН
№ 069456/22.03.24г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, който бил предявен за
подпис на жалбоподателя и той го подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от началник група, отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни
2
наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 069456/22.03.24г.,
620764/2.11.18 г., декларация по чл. 188 ЗДвП, справка от системата на
Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване,
протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.23г., проткол за използване на
автоматизирано техническо средство, ежедневна форма на отчет, електронен
фиш серия К 5611443, влязъл в сила на 03.11.23г., електронен фиш серия К
6049996, влязъл в сила на 03.11.23г., справка за собственост на л.а. “Шкода
Супърб” с ДК № , удостоверение от „Човешки ресурси“-СДВР, заповед №
513з-5645/04.02.20г., удостоверяваща компетентност на актосъставителя,
заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи,
удостоверявяща компетентост на АНО, заповед № 8121з-1632/02.12.19г. на
министъра на вътрешните работи, удостоверявяща компетентост на АНО,
справка-картон на водача, гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. С С, и веществените доказателствени средства – 5 бр.
снимки с конкретно отчетени стойности за заснетия автомобил,
позициониране на техническото средство и наличие на знак В-26 с
ограничение от 50 км/ч.
Гореизборените гласни и писмени доказателства и веществени
доказателствени средства са непротиворечиви и единно изграждат
възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се довери на показанията
на свидетеля, чиито показания установяват фактите от значение по делото, и
се намират в синхрон с писмените доказателства по делото и приобщените
веществени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна.
В хода на административнонаказателното произодство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от
приобщените заповеди.
Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на
3
състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Управляваният
от жалбоподателя лек автомобил се е движел със скорост 84 км/ч /измерена
скорост 87 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26, на процесната дата и място.
Неоснователно е възражението, че в НП не е посочено конкретно
мястото на нарушението. Изрично и в АУАН, и в НП се сочи словесно, че
нарушението е извършено в гр. София, бул. „Брюксел“ до номер 11/където е
било позиционирано техническото средство/ с посока на движение на
заснетия автомобил от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“.
Мястото на нарушението е конкретизирано и правото на защита на наказаното
лице не е нарушено.
Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Безпротиворечиво и в АУАН, и в НП се твърди цифрово извършване на
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, което словесно така е описано, че е налице
съответствие между факти и право.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената за
населено място, въведена с пътен знак, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и последиците му, а именно че застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но
същият е целял настъпването им.
Размерът на наложените на жалбоподателя административни наказания
съгласно нормата на чл. 182, ал. 5, вр. ал 1, т. 4 ЗДвП е абсолютно определен –
когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно
водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В конкретния случай нарушението е по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и
предвидената за него глоба е в размер на 400 лева, поради което
законосъобразно на жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 800
лева. Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца.
Неоснователно е възражението, че не е налице системност по смисъла на
пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Системно е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
4
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение. Видно от приобщените по
преписката електронни фишове, влезли в сила на 03.11.23г., с електронен фиш
серия К 5611443 Н. Н. е наказан с глоба 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП и с електронен фиш серия К 6049996 Н. Н. е наказан с глоба 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В едногодишен срок от влизане в сила на
посочените два електронни фиша е извършено процесното нарушение по чл.
21, ал. 2 ЗДвП. За да е налице системност, не е необходимо преди процесното
нарушение да има влезли в сила три НП или електронни фиша. Пар. 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП изисква наличие на поне три нарушения, извършени в
едногодишен срок от влизане в сила на първото НП или електронен фиш,
какъвто е и процесният случай. Наличието на две нарушение от един и същи
вид, за които лицето е наказано, и извършването на трето такова в
едногодишен срок от влизане в сила на първото, обуславя системност и
налагане на наказания по чл. 182, ал. 5 ЗДвП.
С всички гореизложени доводи съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е
осъществено процесуално представителство и е изразено и становище от
процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като
съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя Н. К. Н. да заплати в полза на
СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
007395/09.04.2024г., издадено от началник група, отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на Н. К. Н. са наложени административни наказания глоба в
размер на 800 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест
месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21,
5
ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. К. Н. да заплати в полза на СДВР 80 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6