НОХД № 2371/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. Л.Н.А. ***, за престъпление по чл.235 ал.6 във
вр. с чл.235 ал.1 от НК за това, че на
03.10.2017 г., в местността „С. С.“ в землището на гр. Б., обл. Пазарджик, от Държавния
горски фонд без редовно писмено позволително е отсякъл с помощта на моторни
триони „Х. 135“ и „Х. 353“ и извозил с лек автомобил „....“ с ДК№ *** негова собственост 0,64 пространствени куб. метра
дърва от вида бук на обща стойност 44,80 лева, като случаят е маловажен.
Делото е внесено с ОА в съда. В открито разпоредително
заседание, след изслушване становищата на страните, с протоколно определение
съдът на основание чл.252 ал.1 от НПК е пристъпил към незабавно разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, при наличието на материалноправните
предпоставки за това.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и не
оспорва констатациите на РП- Пазарджик изложени в обстоятелствената част на ОА,
като дава кратки обяснения. Лично и чрез защитника си моли съдът да го признае
за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Защитникът му излага
аргументирани съображения в подкрепа на искането.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемият да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение и да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на
1 000 лева.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 03.10.2017 г. св. Д.К. и колегата му мл. ПИ П.-*** при ОД на МВР-
Пазарджик били на работа за времето от 07,00 часа до 19,00 часа. След 12,10
часа, по разпореждане на ОДЧ при РУ- С., двамата полицейски служители били
разположени на бул. „Освобождение“ в гр. Б., в близост до разклона за с. М.,
изпълнявайки служебните си задължения, като спирали и извършвали проверка на
МПС, по повод извършени кражби на вещи на територията на гр. Пазарджик.
Около 12,35 часа, св. К. спрял за проверка, движещия се по булеварда в
посока за с. М. лек автомобил „....“ с ДК № ..... В хода на извършената
проверка било установено, че водач на автомобила е обв. Л.А., като с него
пътувал и баща му- св. Н.А.. При извършената проверка на автомобила, в
багажното му отделение, св. К. и колегата му установили нарязани на секции с
дължина около 1,0- 1,20 метра дърва от вида бук, които не били маркирани с КГМ.
Полицейските служители поискали от обв. А. да представи превозен билет и
разрешително за сеч за превозваните дърва, но той им обяснил, че нямал такива. Обв.
А. и св. Н. обяснили на полицаите, че работели във фирма за добив на дърва,
чието сечище се намирало в местност над гр. Б.. Според тях нямало проблем,
когато се прибирали, да си вземат малко от дървата. Поради тази причина бил
уведомен оперативния дежурен в РУ- С., по чието разпореждане л.а. „....“ с ДК № .... бил откаран в
полицейското управление, където е извършен оглед на същия от ОСГ, за който бил
съставен съответния протокол и изготвен фотоалбум към него. С протокола за
оглед били иззети л.а. „....“ с ДК № .... и намиращите се в
него букови дърва за огрев.
С Протокол за доброволно предаване от 03.10.2017 г. обв.
А. предал доброволно моторни триони „Х. 135“ и „Х. 353“, СРМПС част ІІ за л.а. „....“
с ДК№ .... и Договор за покупко-продажба на същия. В протокола обвиняемият
записал собственоръчно, че дървата намерени в джипа му е отрязал с моторен
трион същия ден от гората над гр. Б..
Обв. А. бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, като
пред св. К. този път обяснил, че отишъл заедно с баща си в гората над гр. Б.
като взел с него и две резачки. Нарязал едно дърво, натоварил го в джипа и си
тръгнали, като по пътя за дома му бил спрян от полицаите.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената лесотехническа и оценъчна експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно, се установява че намерената в
автомобила на обвиняемия дървесина е от вида бук и представлява прясно отсечена
сурова дървесина, нарязана с моторен трион на секции с дължина 1 метър, които
не са маркирани с КГМ. Вещото лице е установило, че 5 секции са обли и са
съответно с диаметър: 2 бр.- 20 см, 2 бр.- 22 см и 1 бр.- 30 см, а 2 секции с
диаметър 30 см са нацепени на половинки и четвъртинки. Общата кубатура на
всички дървесни секции е 0,35 плътни куб.метра и съответства на 0,64
пространствени куб.метра при нормативно установен коефициент на превръщане
0,55. Вещото лице е заключило, че процесната дървесина е годна като дърва за отопление,
а пазарната стойност на същата възлиза на 44,80 лева. Установява се също, че горската
територия (горския фонд), от която е отсечено дървото от вида бук, а именно местността
„С. С.“ в землището на гр. Б. е Държавен горски фонд собственост на Югозападно
държавно предприятие гр. Благоевград- Териториално поделение ДГС гр. Б..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Д.К., Й.М. и В.Х., дадени на съдебното следствие и
тези депозирани в досъдебната фаза на процеса, преценени като правно валидни
при условията чл.378 ал.2, показанията на св. В.П. и частично от показанията на
св. Н.А. и обясненията на обв. А. дадени на ДП, както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото и ценени на
посоченото правно основание.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.К., Й.М., В.Х. и В.П., т.к.
са ясни и подробни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и със
събраните писмени доказателства, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Свидетелите К. и П. са категорични, че при
извършената проверка на управлявания от обвиняемия джип в багажника са установили
около половин куб. м. букови дърва, нарязани на секции по 1 метър, които са
били без КГМ. Еднопосочно заявяват, че обв. А. е заявил, че тези дървета са
взети от гората над гр. Б. и че за тях няма разрешително за сеч и превозен
билет. Техните показания се подкрепят и от заключението на лесотехническата
експертиза и останалите писмени доказателства приобщени по делото. Допълват се
и от показанията на св. Х.,***, от които стана ясно, че местността, от която са
добити дървата е горска територия.
Съдът не даде вяра на показанията на св. А. и обясненията на обв. А., с
които изнасят твърдения, че причината да отидат в гората е за да пробват джипа
след ремонт и понеже се задръстил между две дървета, едното от които полусухо,
решили да отрежат това дърво, за да се освободи джипа, след което го нарязали и
натоварили в автомобила, тъй като противоречат на показанията на св. К. и св. П.,
от които става ясно, че още при извършената проверка на автомобила обв. А. и
неговият баща са изложили друга версия- че са взели дървата от сечището, в
което работят. Освен това противоречат и на писмените доказателства- Протокол
за оглед и заключението на лесотехническата експертиза, от които е видно, че
процесните дърва представляват сурова дървесина, а не суха такава, прогнила или
проядена и др. под.
При така приетата фактическа обстановка и при направен анализ на събраните
доказателства, съдът приема за безспорно, че с поведението си обв. Л.А. само
формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл.235 ал.6 във вр. с
ал.1 от НК, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото
неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по делото и фактите,
предмет на доказване, които се установяват от него, настоящият съдебен състав
намери, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е
явно незначителна, което води до приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и
съответно предпоставя оправдаването на обв. А..
Този извод следва от обстоятелството, че в конкретния казус обвиняемият е
отсякъл и извозил от горския фонд, без да има разрешително за това, минимално
количество дървесина- 0,64 простр. куб. метра, от дървесен вид, който не е
рядък- бук. и стойността на дървата е
далеч под МРЗ за страната- 44,80 лева. По-нататък малозначителността на
деянието се извлича и от това, че от деянието на обв. А. макар и да са
настъпили вреди, то същите са в минимален размер, далеч под стойността на МРЗ
за страната (44,80 лева), освен това същите са били и обезпечени, поради
обстоятелството, че обвиняемият е предал отсечената дървесина на разследващите
органи и по този начин е обезпечено връщането на вещите предмет на деянието на
техния собственик, с което причинените вреди ще бъдат репарирани. Данните за
личността на обвиняемия сочат на изключително ниска степен на обществена
опасност на дееца, която също обуславя малозначителността на деянието. Обв. А.
е неосъждан, а според приложената в ДП характеристична справка е
охарактеризиран положително, независимо, че в същата са посочени регистрирани
три криминални прояви, тъй като следва да се има предвид, че едната се отнася
за настоящето деяние, за другата има произнасяне на РП- Пазарджик, която е
приела че не представлява престъпление, а по отношение а тази по чл.157 от НК с
оглед регистрацията от 1999 г. следва да се счете че се касае за
противообществена проява на малолетно лице. По отношение на А. няма други регистрирани
криминални и противообществени прояви, не дружи с лица, представляващи интерес
за полицията. Декларативното изявление, че не се ползва с добро име в селото е
немотивирано и не подкрепено с конкретни обстоятелства, поради което не следва
да се отчита като негативна характеристична данна за А.. На следващо място процесното
деяние се явява инцидентна проява. До момента спрямо обвиняемия не са
констатирани други нарушения на Закона за горите и не е санкциониран за такива
нарушения. Соченото от прокурора утежняващо личността на дееца обстоятелство, а
именно че преди настоящето деяние обв. А. е извършил друго такова деяние, за
което е имало образувано производство, не може да бъде споделено. Първо
прокурорът сам е прекратил наказателното производство, като е приел, че
извършеното от А. не представлява престъпление. Вярно е, че РДГ Пазарджик е
уведомена с оглед преценка дали е налице извършено административно нарушение,
но предвид установената фактология от показанията на св. М. и приетото за
установено от прокуратурата в постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 01.03.2018 г. става ясно, че произходът на откритата дървесина
е неустановен и е невъзможно неговото установяване, предвид необореното
твърдение на обв. А., че дървата са закупени от непознато лице два месеца преди
полицейската проверка. Т.е. изначало прокурорът, прекратил производството е бил
наясно, че липсата на категорично доказателство, че дървата са добити от
горския фонд, няма как да обуслови вина на обв. А. за извършено нарушение на
Закона за горите, респ. друго адм. нарушение с предмет въпросните дърва.
Не може да не се отчете и обстоятелството, че същият работи, полага грижи
за семейството си и отглеждането на малолетното си дете.
На последно място съдът не споделя и виждането на прокурора, че при
наличието на посочените по-горе обстоятелства, случаят следва да се третира
непременно като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, т.к. не всяко деяние
осъществяващо от формална страна признаците на чл.235 ал.6 от НК е
престъпление. В противен случай би се обезсмислил контрола по Закона за горите
с налагането на административни санкции за същото деяние.
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна обв. Л.А. за невиновен
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК го оправда по
обвинението за извършено престъпление по чл.235 ал.6 във вр. с чл.235 ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.10.2017 г., в местността „С. С.“, в землището на
гр. Б., обл. Пазарджишка от Държавния горски фонд, без редовно писмено
позволително е отсякъл с помощта на моторни триони „Х. 135“ и „Х. 353“, и е
извозил с лек автомобил „....“, с ДК № ...., негова собственост, 0.64
пространствени куб. м. дърва от вида бук на обща стойност 44.80 лв. като
случаят е маловажен.
След като оправда обв. А. поради явната
незначителност на обществената опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира като престъпление по
НК, съдът намери, че деянието на Л.А. осъществява едновременно признаците на
две административни нарушения по Закона за горите, а именно по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ, защото безспорно се установи, че на инкриминираната дата и място той е отсякъл от ДГФ с помощта на моторни триони „Х. 135“
и „Х. 353“, и е извозил с лек автомобил „....“, с ДК № ...., не маркирани 0.64
пространствени кум. м. дърва от вида бук на обща стойност 44.80 лв. и по чл.108
ал.1 т.1 от ЗГ, тъй като и извършената
сеч е без съответно писмено позволително по образец, издадено от директора на
ТП ДГС- гр. Б..
И за двете нарушения се предвижда санкция по чл.266
ал.1 от ЗГ, където е посочено, че физическо лице, което в нарушение на ЗГ и на
подзаконовите актове по прилагането му сече и извозва дървесина, както и
извършва сеч без съответно позволително по образец се наказва с глоба от 50 до
30 000 лева.
При липсата на изрична разпоредба в глава 28 от НПК, съдът приложи по
аналогия разпоредбата на чл.305 ал.6 във вр. с чл.304 ал.1 от НПК, приложими в
производството по реда на глава 20 от НПК, първо защото е приложима процесуална
норма по аналогия и второ, защото съдът в производството по гл.28 от НПК,
когато произнася своето решение е длъжен да обсъди и да отговори на всички
въпроси по чл.301 от НПК, както когато произнася присъда в производство
протекло по общия ред. В този ред на мисли той е длъжен да отговори и на
въпроса съставлява ли деянието престъпление или административно нарушение, като
в случаите когато приеме, че извършеното деяние съставлява административно
нарушение да наложи съответното административно наказание за същото, предвидено
в съответния закон или указ.
С оглед на всичко казано
до тук и на основание чл.305 ал. 6 във връзка с чл.301 ал.4 от НПК, както и на
основание чл.266 ал.1 от Закона за горите за извършено от Л.А. административно
нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ, а именно: на 03.10.2017 г., в местността „С.
С.“, в землището на гр. Б., обл. Пазарджишка от ДГФ е отсякъл с помощта на
моторни триони „Х. 135“ и „Х. 353“, и е извозил с лек автомобил „....“, с ДК № ....,
не маркирани 0.64 пространствени кум. м. дърва от вида бук на обща стойност
44.80 лв., заради което му наложи административно наказание глоба в размер на
100 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Пазарджик и за извършеното административно нарушение по чл.108 ал.1 т. 1 от ЗГ
затова, че на 03.10.2017 г., в местността „С. С.“, в землището на гр. Б., обл.
Пазарджишка в ДГФ, е извършил сеч на един брой дърво от вида бук, с обем от
0.64 пространствени куб. м., без съответно писмено позволително по образец,
издадено от директора на ТП ДГС- гр. Б., заради което му наложи административно
наказание глоба в размер на 100 лв., платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС- Пазарджик;
При определяне размера на глобата съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства семейното и финансово положение на А.- грижи се за
малолетно дете и работи от скоро, както и че се касае за инцидентен случай, а
също и добрите характеристични данни. Така
определените по размер административни наказания съдът счита, че ще се изпълнят
целите на адм. наказание, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения ред и по този начин да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите граждани.
На основание чл.273 ал.1 от ЗГ веществените
доказателства моторни триони „Х. 135“ и „Х. 353“ като вещи послужили за
извършване на нарушението съдът отне в полза на държавата.
Съдът постанови веществените доказателства- 0.64
пространствени куб. м. дърва от вида бук и лек автомобил „....“, с ДК № ....,
ведно със СРМПС- Част І на автомобила да се върнат на техните собственици,
съответно първото- на ЮЗПДП- ТП ДГС „Б.”, а автомобила със СРМПС- на Л.Н.А..
При този изход на делото и като съобрази разпоредбата на чл.84 от ЗАНН на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди Л.Н.А. да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по делото разноски в размер на
137,54 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик разноски в размер на 8,48 лв.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: