№ 370
гр. София, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501548 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 ГПК.
Делото е образувано по депозирана на 30.12.2021г. молба от К. Р. А., ЕГН
********** и К. П. А., ЕГН **********, чрез адв. П. К. за изменение на съдебното решение,
постановено на 16.11.2021г. по гр.д. № 1548/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав в частта
за разноските, присъдени в полза на НББАЗ а именно сумата от 13 765.24 лв. направени
разноски пред въззивна инстанция.
Съобщението за това решение е връчено на молителите на 23.11.2021г.
Молбата е депозирана на 30.12.2021г., видно от клеймото на пощенския плик, заедно
с депозирана касационна жалба/ т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248 ГПК
преклузивен срок. Молителите твърдят, че делото не е фактическа или правна сложност, че
моралът е източник на правото, а в случая се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на съответно син и баща на ищците, загинал по изключително
неочакван и жесток начин в ПТП, че съдебните поръчки са в резултат на положени от съда
усилия, а не от такива на ответното дружество, което е задължено по системата Зелена
карта. Хонорарът е прекомерен, като изрично е направено възражение в тази насока, но
съдът не е посочил защо го оставя без уважение.
На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на
12.01.2022г., като в отговор от 20.01.2022г. ответникът по молбата оспорва искането като
неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана
по същество – същата е неоснователна.
С решение, постановено на 16.11.2021г. по гр.д. № 1548/2021г. по описа на САС, ГО,
1
14 състав, е потвърдено решение № 260342/02.10.2020г. постановено по гр.д № 10607/2012г.
по описа на СГС, ГО, 5 с-в.
Присъдени са разноски, като К. Р. А., ЕГН ********** и К. П. А., ЕГН **********
съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №33, офис 3, чрез адв. П. К. са осъдени да заплатят в полза
на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.Граф
Игнатиев" №2, ет.2, сумата от 13 764 лв. /тринадесет хиляди седемстотин шестдесет и
четири лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
Със същото решение е отменено определение, постановено на 04.04.2021г. по реда на
чл.248 ГПК, в частта, с която е изменено решение № 260342/02.10.2020г. по гр.д. №
10607/2012г. на СГС, ГО, 5 състав, в частта за разноските, като К. Р. А., и К. П. А., са
осъдени да заплатят в полза на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", сумата от 11 186.40 лв. /единадесет хиляди сто осемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки/ адв.хонорар за явяване пред първа инстанция, както и направените
разноски в размер на общо 13 765.24 лв. или общо 24 951.24 лв. /двадесет и четири хиляди
деветстотин петдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/.
Възражението за прекомерност съдът е приел за неоснователно с оглед фактическата
и правна сложност на делото. САС е изложил подробни мотиви предвид обжалваем интерес
от общо 389 600 лв., като жалбата на ищците, сега молители, е изцяло неоснователна.
За да направи този извод, съдът е посочил, че приложимото материално право в
случая е това на Република Словения, поради следните съображения:
Съгласно чл.105, ал.1 КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволено увреждане,
се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да
настъпят непосредствените вреди. Към датата на смъртта на родственика на ищците -
07.10.2008г. - Регламент/ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007 г. все още не е влязъл в сила, тъй като той се прилага, считано от 11.01.2009 г.
/чл.32 от регламента/.
От събраните по делото доказателства е видно, че е налице частно-правно отношение
с международен елемент, което е свързано с две държави - членки на ЕС. Предявените
искове са за неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
настъпила смърт на общ наследодател. Относно хармонизирането на стълкновителните
норми на страните – членки на ЕС за приложимото право към извъндоговорни задължения, е
действащ Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007 година („Рим II"), който съгласно чл.288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави – членки. Съгласно чл.4, §1 от същия, приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото
на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт. В случая приложимо е словенското материално право, доколкото
там е настъпила пряката вреда - смъртта на родственика на ищците.
С решение № С-350/14 съдът на ЕО е прието по преюдициално запитване, че по
смисъла на чл.4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 вредите, произтичащи от ПТП,
претърпени от наследници, които имат постоянно местоживеене в една страна на ЕС, а
смъртта на техния родственик е настъпила при ПТП в друга държава на ЕС, трябва да се
квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие. Съгласно цитираното
решение, в тези случаи е приложимо правото на държавата, където е настъпила пряката
вреда, а не където се търпят т.нар „косвено“ причинени вреди, представляващи следствие от
претърпяната от увреденото лице вреда. Ето защо ЗЗД е неприложим.
СГС е отхвърлил претенциите изцяло като погасени по давност с изтичане на
специално предвидената в Словенския облигационен кодекс относителна тригодишна
давност, считано от момента, в който увреденото лице е узнало за вредата и за този, който я
е причинил. /л.1201- 1202/, съгласно чл.352 ал.1 от Облигационния кодекс на Република
Словения. Спорен по делото е въпросът от кой момент започва да тече тази давност. САС е
потвърдил решението, като е посочил, че съгласно чл.353, ал.1 от Облигационния кодекс на
Република Словения, ако вредата е била причинена от престъпление, а за наказателното
2
преследване е предписан по-дълъг давностен срок, искът за обезщетение срещу отговорното
лице изтича, когато изтече срокът, който е определен за погасителната давност на
наказателното преследване, но не повече от 5 години. /л.1199/. Следователно по-дългият
давностен срок по чл.353 се прилага по отношение на отговорното лице /деликвента/ и само
по изключение. Посочено е, че по-дългият давностен срок по чл.353 се прилага по
изключение, напр. ако вредата е несъмнено причинена от престъпление, но извършителят не
може да бъде признат за виновен за престъплението, защото той самият е загинал в ПТП.
С оглед гореизложеното напълно неоснователни са възраженията на
жалбоподателите-ищци, че срокът от 3 години е започнал да тече едва от влизане на
присъдата в сила, тъй като това е моментът, в който е определено кое точно е виновното
лице, причинило вредата. В механизма на процесното ПТП изобщо няма спор кой е
управлявал л.а. и къде е седял починалият общ наследодател - на предна дясна седалка. В
този механизъм не са участвали две различни МПС, за да се спори кое от тях виновно е
причинило катастрофата и смъртта на пътника. Изначално всички факти и обстоятелства са
сочели недвусмислено кой е деликвентът и как точно е самокатастрофирал.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски, в размер на 13 764 лв. платен адв.хонорар, съгласно
списъка по чл.80 ГПК, приложен на л.44. Възражението за прекомерност съдът намира за
неоснователно, доколкото делото представлява правна сложност с оглед приложимото
чуждо материално право. Служебно изчислен минималният размер на адв.хонорар възлиза
на 9322 лв. без ДДС или 11 186.40 лв. с вкл.20% ДДС. Именно затова същият не следва да
бъде намаляван като прекомерен.
Минималният размер на дължимия адв.хонорар е 11 186.40 лв. с вкл.20% ДДС.
Следователно разликата е около 2000 лв. За предявения иск на стойност 200 000 лв.
минималния размер на адвокатско възнаграждение, изчислен по НМРАВ, е 6 636 лв с ДДС;
за иска от 180 000 лв - 6 156 лв с ДДС; за иска от 9 600 лв - 972 лв с ДДС. Общо дължимата
сума за трите предявени иска е 13 764 лв, т.е платения от НББАЗ и уважен в пълен размер от
САС, 14 с-в адв. хонорар за въззивното производство не е прекомерен. Отделно
процесуалните представители и на двете въззиваеми страни са поддържали активно
процесуално поведение, включително и във въззвиното производство като са подали
отговори на въззивната жалба против първоинстанционното решение и са явили в открито
съдебно заседание, в което са изразили становище по основателността на жалбите. В тази
връзка оплакването на молителите в настоящото производство за прекомерност на
присъдените хонорари се явява необосновано. Отделно от горното съдът не е длъжен да
уважи възражението за прекомерност и да премине до нормативно установения минимум,
предвиден в Наредбата.
При тези данни, САС намира искането за изменение на решението в частта за
разноски, присъдени пред въззивна инстанция за неоснователно. В останалата част –
по отношение разноските, присъдени от първа инстанция, молбата има характер на
частна касационна жалба, която не отговаря на изисквания на чл.280 ГПК, тъй като
следва да се представи изложение на основанията за допускане до касационно
обжалване;
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.8 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, депозирана на 30.12.2021г. от К. Р. А., ЕГН
********** и К. П. А., ЕГН **********, чрез адв. П. К. за изменение на съдебното решение,
постановено на 16.11.2021г. по гр.д. № 1548/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав в частта
3
за разноските, присъдени в полза на НББАЗ а именно сумата от 13 765.24 лв. направени
разноски пред въззивна инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по
чл.248 ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молбата в останалата й част, като ЗАДЪЛЖАВА
молителите да представят изложение на основанията за допускане до касационно обжалване;
в едноседмичен срок от съобщението и препис за връчване на ответната страна.
При неизпълнение в едноседмичен срок, ч.к.ж. ще бъде върната обратно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4