№ 45
гр. София , 01.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
търговско дело № 20211001000043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 729, ал.3 ТЗ, вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по
жалба на Национална агенция за приходите срещу Определение № 261834/ 03.12.2020г. на
СГС, ТО, 13с-в, с което е одобрена частичната сметка за разпределение на наличните суми в
масата на несъстоятелността на „Ю ЕМ Би Груп“АД/н/.
В жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно поради това, че
възприемайки застъпената от процесуалния представител на „Лето инвестмънт“АД теза, че
нормата на чл.618 ТЗ защитава правата на ипотекарния кредитор и че ипотечното му право
не може да търпи никакви промени след предявяването на обезпечените вземания в
производството по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността неправилно и
незаконосъобразно е приел, че правните последици на чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗЗД не са
приложими в универсалното производство по принудителното изпълнение. Твърди се, че
доколкото обемът на ипотечното право се определя от ЗЗД и предвид това, че чл.618 ТЗ
запазва правата на кредиторите в обема и в срока, в който тези права могат да бъдат
упражнени съобразно тяхното действие, неподновяването на ипотеката не може да доведе до
възможност за привилигировано удовлетворяване на кредитора.
Предвид изложените в жалбата съображения се моли обжалваното определение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, съобразно посочения в жалбата
петитум.
Кредиторът „Лето инвестмънт“АД в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е представил отговор
на жалбата с която се излагат съображения за неоснователността на същата.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
1
По селата на чл. 720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на
несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. За целта синдикът изготвя
сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1
ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, която сметка е частична докато не бъдат
изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с
изключение на непродаваемите вещи - чл. 721, ал. 1 и 2 ТЗ. В сметката за разпределението
се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване от събраната сума, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях, като тя се изготвя от синдика, но се одобрява от съда, имащ правомощия да я
изменя (чл. 729, ал. 1 ТЗ). В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени и приети до деня на извършването му (арг. от чл. 730 ТЗ) - на кредиторите,
включени в списъците на приетите вземания по реда на чл. 692 ТЗ, както и вземанията,
които подлежат на служебно събиране - напр. разноските по несъстоятелността по чл. 723
ТЗ. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по
чл. 722, ал. 1 ТЗ, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал. 2 на чл. 722 ТЗ).
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна.
Не е спорно, а и се установява, че с изготвената от синдика А. К. частична сметка за
разпределение се предвижда разпределение на сумата от 220 000 лева на кредитора „Лето
Инвестмънт“АД при ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Вземането е
обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт № 131 по нот.дело № 37124/23.07.2007г. в
полза на „СИБАНК“АД и касае задължения по договор за банков кредит № ПФ-
18/23.07.2008г. и задължения по договор за банков кредит № ПФ-19/23.07.2008г.
Не е спорно също така и се установява, че вземанията на „СИБАНК“АД,
произтичащи от тези два договора за банков кредит са включени в списъка на приетите
предявени вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ с
ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В одобрения списък е посочено, че
вземанията са обезпечени с ипотеката, учредена с нотариален акт № 131 по нот.дело №
37124/23.07.2007г.
Не е спорно, че „Лето Инвестмънт“АД е конституиран в производството по
несъстоятелност на мястото на Обединена българска банка“АД неин като частен
правоприемник на основание договор за цесия с предмет приетите и неоспорени
гореописани вземания, като ОББ ги е придобила от своя страна в качеството на универсален
правоприемник чрез вливането в ОББ на „СИБАНК“АД.
Не е спорно, а и от преписката по делото се установява, че подлежащата на
разпределение сума е формирана от продажбата на ипотекираното в полза на „СИБАНК“АД
2
имущество, което е предмет на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131
по нот.дело № 37124/23.07.2007г. Няма спор, а и се установява, че ипотеката е вписана на
23.07.2008г. и повторно вписана на 13.08.2018г.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение
възражението на НАП, че ипотекарният кредитор може да се ползва от правата по ипотеката
едва след повторното й вписване съгл. чл.172, ал.2 ЗЗД и вземането му не разполага с
привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, първостепенният съд е приел, че специалната норма на
чл. 618 ТЗ дерогира общото правило на чл.172, ал.1 ТЗ- че дадено обезпечение под формата
на ипотека за прието в производството по несъстоятелност вземане се запазва без да е
необходимо обезпеченият кредитор да подновява вписването. Тези изводи на първата
инстанция са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят и от настоящия съдебен
състав.
Подновяването на вписването на ипотека по реда на чл. 171, ал.1 ЗЗД, която
обезпечава вземане, прието като обезпечено с ипотека в производството по несъстоятелност
по см. на чл.693 ТЗ, не е необходимо да се извършва, тъй като привилегиите и
обезпеченията се установяват с приключването на фазата по установяването на вземанията,
като при липсата на предявен иск по чл.694 ТЗ след одобряване на списъка нито синдикът,
нито съда по несъстоятелността могат да извършват каквито и да било изменения относно
привилегиите на вземанията, като поредността на удовлетворяването на кредиторите се
определя със самия списък. Както е посочила и касационната инстанция в редица свои
актове, като напр. Решение № 15/01.03.2010г. по т.д.№ 535/2009г. на ВКС, 1 ТО „видът на
вземанията се заявява при предявяването им по чл.685 ТЗ и се съдържа в одобрения от съда
списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ, който се одобрява от съда с окончателно
определение. Нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът във
фазата по одобряването й, може да внасят промени в списъка на приетите вземания“.
Тоест макар и да не ползва от сила на пресъдено нещо, определението по чл.693 от
ТЗ притежава стабилитет в отношенията между участници в производството по
несъстоятелност, който да не допуска пререшаването било чрез възражение срещу сметката
за разпределение или по какъвто и да бил друг начин, спорните въпроси относно лицата,
които могат в производството по разпределение, какъв е размерът на тяхното вземане, както
и за вида и съществуването на привилегията, която определя и начина за удовлетворяване на
съответния кредитор.
От друга страна, останалите кредитори на несъстоятелността не са просто „трети
лица“ в отношенията между привилигирования кредитор и длъжника, а са лица, които са
обвързани от установителното действие на определението на съда по несъстоятелността по
чл.692 ТЗ, респ. от установителното действие на решението по чл.694 ТЗ. Няма каквато и да
било правна, още по-малко житейска логика, кредитор, чието вземане е прието като
обезпечено и с произтичащото от тази обезпеченост привилегия на удовлетворяване по
3
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, да бъде принуден да извършва периодично подновяване на вписванията,
за да запази тази „обезпеченост“, след като в отношенията му с останалите кредитори и с
длъжника е вече установена обезпечеността на вземането и привилегията на
удовлетворяването му.
Подновяването на вписването по отношение на обезпечения/залог или ипотека/ има
смисъл само когато длъжникът продължава дейността си и може да извършва действия и
сделки, по които придобиваните от трети лица права могат да се конкурират с правата на
обезпечения кредитор, но тази хипотеза не намира приложение в настоящия случай с оглед
етапа на който се намира настоящото производство – след обявяване на длъжника в
несъстоятелност и на етап разпределение на осребреното в хода на производството
имущество. В действителност подновяването на вписването по реда на чл.172, ал.1 ТЗ, респ.
повторното вписване на ипотека при условията на чл.172, ал.2 ТЗ след изтичането на 10
годишния срок, е освен всичко и безпредметно, тъй като след обявяването на длъжника в
несъстоятелност е недопустимо учредяването на ипотеки, което винаги става чрез вписване,
още повече че наложената с обявяването на длъжника в несъстоятелност обща възбрана и
запор на цялото му имущество прави непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността всякакви последващи вписвания.
Независимо от горните съображения след като ипотеката е повторно вписана на
13.08.2018г., а възразилият кредитор НАП не противопоставя права произтичащи от това, че
е кредитор от същия ред по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ- наличие на права от учредени в негова
полза ипотека, възбрана или особен залог вписани преди вписването извършено на
13.08.2018г., то и правата му произтичащи от това, че е кредитор от следващ ред на
удовлетворяване- по т.6 са непротивопоставими на правата на ипотекарния кредитор, които
са с предпочтително удовлетворяване по отношение на вземането за публично-правни
задължения на възразилия кредитор.
Поради изложените съображения и жалбата на Националната агенция за приходите
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
определение- потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261834/03.12.2020г. на СГС, ТО, 13с-в, като
правилно.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5