№ 1226
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501547 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20209029 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 63493 по описа за 2020 г.
СРС, ГО, 168-ми състав е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като
незаконосъобразно, уволнението на В. АЛ. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. Изток, ул. **** извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед
№17/27.11.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ В. АЛ. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. **** на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено „Инвеститорски контрол
на топлопреносни мрежи и абонатни станции“ отдел „Контрол и оценка на
инвестиционни и ремонтни дейности“ в „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****; осъдена е „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. **** да заплати на В. АЛ. Ш., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. **** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225 КТ сумата 13394.40 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа
за периода от 28.11.2020 г. до 28.05.2021 г. вследствие на незаконното уволнение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2020
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1597.78 лева - разноски по делото като е отхвърлен иска по чл.86, ал. 1 ЗЗД за
1
заплащане на сумата 74.62 лева , представляваща обезщетение за забава за периода
28.11.2020 г. до 16.12.2020 г.,като неоснователен; отхвърлен е предявения от Т.С.“
ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против В. АЛ.
Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. **** иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване недействителността на сключения между
страните трудов договор №51/18.03.2009 г. поради липса на съгласия като
неоснователен; признато е за недоказано направеното от „Т.С.“ ЕАД оспорване на
истинността на представения трудов договор №51/18.03.2009 г.
Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ е постъпила в срока по чл.259 ГПК въззивна жалба от
ответника с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост; неверни
фактически констатации и неправилни изводи; нарушение на материалния закон.
Заявява, че неправилно СРС е приел в мотивите си, че извършеното уволнение е
незаконно. Работодателят е изпълнил стриктно своите правомощия и е наложил
дисциплинарното наказание при преценка тежестта на нарушението. Ищецът е работил
в предприятието повече от десет години и е бил запознат с всички необходими
технически, технологични и административни правила свързани с текучеството на
документооборота. Преди да изиска обясненията му се е запознал със случая, изискал е
заявеният за съгласуване проект и е разпоредил изготвянето на цялостен доклад по
случая от г-н В.В. – директор, дирекция. Такъв доклад не бил изготвен, но бил
изпратен документ наименуван по този начин на трето за дружеството лице. Това,
според жалбоподателя представлява неизпълнение на законно нареждане на
работодателя, неизпълнение на възложената работа свързано със служебните
задължения и злепоставяне на доброто име на предприятието пред трети лица. С оглед
това ищеца се е отнесъл с пренебрежение към възложената от работодателя задача и е
подписал документ, с който не се е запознал, не се е запознал с проекта, не е упражнил
контролната си функция в ролята на съгласуващ и проверяващ. В случай, че ищецът се
бе запознал с проекта щял да установи, че същият отговаря на законовите изисквания и
противоположното становище на изготвилия процесния документ не съответства на
фактическото, нормативно и техническо положение.
С оглед изложеното, счита че постановеното решение следва да бъде отменено,
като бъде отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При установена
законност на извършеното уволнение, съдът следва да отхвърли и предявените искове
по чл. 344, ал. 1, т.2 и т.3 КТ.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение, като бъде
постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца В. АЛ. Ш., в който е изразено становище за
2
неоснователност на въззивната жалба. В проведеното производство били събрани
доказателства за незаконността на уволнението. Било установено, че процесният
доклад съставен от геодезиста И.И. и издаден от инж.В.В. е единствено съгласуван от
г-н Ш.. След това съставителят на доклада го е занесъл в деловодството на Т.С. ЕАД,
за да получи номер като същевременно веднага е поръчал на изпълнителния директор
да се запознае с него. В производството не е установено някой от посочените
служители, най-малко ищецът да е изпращал доклада, на който и да е друг в т.ч. на
трети за дружеството лица. Проектът на А.И. АД, за който е изготвен доклада все още
не е съгласуван положително и страда от достатъчно сериозни пороци, като в
проведеното производство ответникът не е доказал обратното. Поради това и
извършеното уволнение без мотиви и конкретно нарушение е напълно
незаконосъобразно. Отправя искане за потвърждаване на решението и претендира
разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че страните
са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността „Ръководител звено, Централно управление/Експлоатационна и
инвестиционна дейност”/Дирекция инвестиционна и ремонтна дейност/Отдел Контрол
и оценка на ИРД/ Звено Инвестиционен контрол на ТПМ и АС в ответното дружество.
В производството е представено писмо с изх. №СГ-1623/23.11.2020 г., което е
сведено до знанието на изпълнителния директор на дружеството – ответник на същата
дата – 23.11.2020 г. С него „Т.С.“ ЕАД не съгласува проект по заявление за съгласуване
3
на уличен канал по ул. „о.т.572-о.т.608м „Дружба - разширение“, р-н Искър, подадено
от „А.И.“ АД.
Установява се, че трудовия договор на ищеца е бил прекратен със заповед
№17/27.11.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД, връчена при отказ,
удостоверен с подписа на двама свидетели, на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ. С
последната му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършване
на нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8,и чл. 190, т. 4 и т. 7
КТ. Описано е в заповедта, че същите се изразяват в следното: ищецът е съгласувал
документ, представляващ писмо, подписано от директор дирекция „Инвестиционна и
ремонтна дейност“, ресор ЕРД, адресирано до изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД,
с копие до „А.И.“ АД относно преписка вх. peг. №СГ- 1623/04.11.2020 г., който не
отговаря на изискванията на чл. 13, т. 2 от Административна инструкция за изготвяне,
регистрационно обработване и архивиране да докуменооборота в „Т.С.“ ЕАД като
писмото е регистрирано в деловодството на дружеството без да е съгласувано по
надлежния ред от заместник изпълнителния директор, ресор ЕРД, без одобрение от
изпълнителния директор за съгласие с изготвения отговор и изпращането му до „А.И.“
АД и без приложено пълномощно към него. Въз основа на така описаните
обстоятелства работодателят е счел, че ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина квалифицирано като: неизпълнение на възложената работа, неспазване на
технически и технологични правила и злоупотреба с доверие.
Настоящият състав намира, че чрез събраните пред първата инстанция
доказателства не се установява ищеца да е извършил сочените нарушения на трудовата
дисциплина. Напротив, чрез събраните писмени доказателства и показанията на
свидетелите В.Е.В., И.Е.И. и С.А. Ш. се установява спазване от негова страна на
правилата на чл. 13, т. 2 от Административна инструкция за изготвяне, регистрационно
обработване и архивиране да докуменооборота в „Т.С.“ ЕАД доколкото обаче такива
преки задължения са му били вменени със сочения вътрешно ведомствен акт.
Така, в производството е установено, че соченото писмо (становище) е изготвено
от служител, заемащ длъжността „специалист кадастър и геодезия, звено „Геодезия и
подземен кадастър“, съгласувано е от ищеца в качеството му на ръководител звено
„Инвеститорски контрол на топлопреносни мрежи и абонатни станции“ и е подписано
от директор дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“. Както сочи свидетелят
Велинов, писмото е изготвено по негово разпореждане в качеството му на директор
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ като преди това образуваната
преписка с вх. № СГ-1623/04.11.2020г. е разпределена към отдел „Геодезия и подземен
кадастър“, които да изготвят становище. След общо съгласуване ангажираните по
длъжност служители /сочените свидетели/ са взели решение да не се съгласува
предложения проект, тъй като същият не отговаря на изискванията на Наредба №8 за
отстоянията между подземните проводи и съоръжения. След техническото изготвяне
4
на писмото същото е подписано от ищеца като ръководител звено и накрая е
подписано от директора дирекцията, каквато е йерархическата подчиненост, доколкото
ищецът е пряко подчинен на ръководител отдел „Контрол и оценка на
инвестиционната и ремонтната дейност“, който от своя страна е подчинен на директор
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ според представената инструкция.
Доводите на въззивника, че съставеният документ- писмо е следвало да бъде
съгласуван със заместник изпълнителния директор, ресор ЕРД, както и че същият е бил
изпратен неправомерно на заявителя останаха недоказани в производството, поради
което съдът намира същите за неоснователни.
Писмото /становище/ е съгласувано между посочените служители съобразно
възложените им функции, след което е входирано в деловодството за запознаване на
изпълнителния директор на дружеството с него. Макар Правилата на инструкцията да
касаят изготвянето на кореспонденцията с външни страни (физически и юридически
лица и организации) - т.7.2, в производството не се установи същото да е изпратено на
заявителя. Не е установено и че ищецът е бил ангажиран с това да даде отговор на
фирмата-заявител, респ. да отговаря за движението на документа в дружеството и
неговото регистриране.
При това положения съдът намира, че не се установи неспазване на
йерархическата подчиненост при вътрешното съгласуване на становището от страна на
ищеца. Не се установиха и действия на служители, пряко подчинени на ищеца, които
да не са изпълнили задълженията си, за се приеме, че съгласувайки писмото ищецът не
е изпълнил контролната си функция, каквито са доводите на ответника. Напротив
ищецът е бил съгласен със становището на свидетеля И.И., заемащ длъжността
„специалист кадастър и геодезия, звено „Геодезия и подземен кадастър“, че проектът
не отговаря на изискванията на Наредба №8 за отстоянията между подземните проводи
и съоръжения, защото предвижда преминаване през топлофикационен колектор, при
което се нарушава неговата цялост и се създават предпоставки за заваряване в
подпочвени води, възпрепятства се евентуално влизане на човек за извършване на
ремонт на топлофикационните тръби.
Поради изложеното, съдът намира, че в производството не е установено във
връзка със съгласуване на сочения документ извършване на нарушение на трудовата
дисциплина от ищеца. Напротив, събраните доказателства сочат, че ищецът е изпълнил
задълженията си по трудова функция като е спазил техническите и технологични
правила, не е злоупотребил с доверието на работодателя и не е разпространил
поверителни за него сведения.
С оглед изложеното, съдът намира че в производството не се установи
законосъобразност на извършеното уволнение. Поради това извършеното със Заповед
№17/27.11.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД уволнение е незаконно.
5
Доводите на въззивника – ответник за неоснователност на предявения иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, съдът намира, че следва да остави без уважение.
С оглед установената по делото основателност на иска за отмяна на уволнението
и безсрочния характер на прекратеното трудово правоотношени; основателен се явява
и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител звено „Инвеститорски контрол на топлопреносни мрежи и
абонатни станции“ отдел „Контрол и оценка на инвестиционни и ремонтни дейности“
в дружеството – ответник.
В проведеното производство са представени доказателства, че след незаконното
уволнение на 28.11.2020 г. до 28.05.2021 ищецът е останал без работа. Поради това и
на основание чл.225, ал.1 КТ ответникът му дължи обезщетение в размер на 13394.40
лева /определено при размер на брутно трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди уволнението - м. октомври 2020 г. - 2232.40 лева/. Следователно
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат уважени за
посочената сума.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящета инстанция в размер на 700.00 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20209029 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 63493 по
описа за 2020 г. СРС, ГО, 168-ми състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено, на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на В. АЛ. Ш.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. **** извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед №17/27.11.2020 г. на изпълнителния
директор на „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. АЛ. Ш., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. **** на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител звено „Инвеститорски контрол на топлопреносни мрежи и
абонатни станции“ отдел „Контрол и оценка на инвестиционни и ремонтни дейности“
в „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****;
осъдена е „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** да заплати на В. АЛ. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
6
Изток, ул. **** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата 13394.40 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 28.11.2020 г. до
28.05.2021 г. вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на В. АЛ. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
Изток, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 700.00 лева - разноски по делото
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7