Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 585
14.07.2023г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева Петър
Вунов
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на
прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 485 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ч.Д.Г. ***, против
Решение №9/27.03.2023г., постановено по АНД №18/2023г. по описа на Районен съд Ивайловград.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че неправилно и в несъответствие със сочената нарушена
разпоредба и административнонаказващият орган, и районният съд са приели
притежанието на процесното оръжие, а не придобиването му като релевантно
активно действие, с което законодателят е обвързал 14-дневния срок за
уведомяване на Районното управление. Твърди се, че нито актосъставителят, нито
административнонаказващият орган са прецизирали времевите параметри на
неспазения срок. Касационният жалбоподател сочи, че липсват каквито и да е
факти и доказателства кога е закупил притежавания от него газов пистолет. Твърди,
че купил пистолета от физическо лице, а не от магазин, нямал фактура, разписка
или друг документ. Покупката била преди въвеждането на уведомителния режим по
ЗОБВВПИ. Коментира, че датата, моментът на нарушението по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ
не е датата на намирането, на проверката, а датата на придобиването и ако тя не
е установена, не е установен и моментът на извършване на деянието, съответно –
не е установен по несъмнен начин фактът на извършеното нарушение. На следващо
място сочи, че датата на нарушението е от значение за относимата правна норма,
като твърди, че закупил газовия пистолет преди 2010г. и към момента на
закупуването не е имал задължение за уведомяване на органите на МВР. В този
смисъл намира за неправилна правната квалификация на нарушението в
наказателното постановление, като навежда доводи, че ако е нарушил действаща
разпоредба, то това е §11 от ПЗР на ЗОБВВПИ, а не чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ. На
следващо място сочи, че възникват съмнения дали наказателното постановление е издадено
на посочената в него дата, тъй като е връчено на 17.01.2023г. – около две
години по-късно. Наред с горното навежда доводи, че случаят може да се счете за
явно маловажен, по смисъла на чл.39 ал.1 от ЗАНН. По подробно изложените
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд.
Ответникът, Началник РУ – Ивайловград при ОД на МВР -
Хасково, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Ивайловград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно
правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №9 от 27.03.2023г., постановено
по АНД №18/2023г., Районен съд – Ивайловград потвърждава Наказателно постановление №1/2021г. от 15.01.2021г.,
издадено от Началник Районно управление гр. Ивайловград, с което на Ч.Д.Г., за нарушение на чл.54 ал.1
от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ), и на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е за установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Административното
наказание било правилно установено, в съответствие с предвиденото в закона.
Административен съд - Хасково намира, че съдебното
решение е правилно и законосъобразно.
Не са налице наведените касационни основания.
Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия
състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се
преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата,
която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за
потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен
извода на Районен съд - Ивайловград, че при провеждане на административнонаказателната
процедура по издаване на процесното наказателно постановление няма допуснати
съществени нарушения.
Неоснователни са наведените пред касационната
инстанция възражения за неяснота относно датата, на която е извършено
нарушението. Оплаквания в тази насока са били навеждани и пред районния съд,
който е обсъдил същите и обосновано е приел за несъстоятелен довода, че в АУАН и НП не било посочено
времето на придобиване на газовия пистолет. В разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ е предвидено задължение за посочените в същата лица в 14-дневен срок
след придобиване на предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие
с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено или по електронен път
началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по
постоянния адрес на физическото лице.
От представените от Ч.Д.Г. обяснения от 10.11.2020г. е
видно, че същият изрично сочи, че притежава газов пистолет от няколко години,
не помни от къде го е закупил и не пази документите за оръжието, тъй като го
взел преди доста години. Следва да се отбележи, че на служителите от РУ –
Ивайловград няма по какъв начин да им е известно, че това лице е придобило
посоченото оръжие на определена дата и съответно че трябва да се уведоми
началника на РУ на МВР по постоянния адрес на лицето в указания от закона срок.
В тази връзка, правилно районният съд е приел, че липсата на документи,
доказващи придобиването на газовото оръжие, препятстват изначално процедурата
по уведомителния режим за същото. Действително, както е посочено и в обжалваното
решение, при констатиране на нарушението са положени усилия да бъде установена
началната дата на придобиване на газовото оръжие, но самото лице не
представя никакви доказателства за
произхода и датата на придобиването му. В тази връзка, както е приел и
районният съд, с оглед даденото от лицето обяснение, че притежава газовия
пистолет от няколко години, може да се направи извод, че при всички положения
придобиването е преди повече от 14 дни, както и преди повече от една година от
приемане на §11 от ПР на ЗОБВВПИ.
Предвид
направените в жалбата възражения, че ако въобще е налице нарушение, то същото е
следвало да бъда квалифицирано по §11 от ПР на ЗОБВВПИ, а не по чл. 54 на същия
закон, настоящият състав намира за необходимо, да отбележи, че приемането на
§11 от ПР на ЗОБВВПИ е с оглед изключване наказуемостта на деянието по чл. 54
от ЗОБВВПИ за период от една година, тогава когато придобиването на оръжието е
станало преди приемане на тази разпоредба, въвеждаща уведомителен режим относно
притежанието на предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с
кинетична енергия над 24 джаула / ДВ, бр. 73
от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г./ След
изтичане на този срок, лицето всякога върши деянието по чл. 54 от ЗОБВВПИ, при
липса на извършено от негова страна уведомяване. Доколкото режима не е
разрешителен, а е уведомителен, то последното обстоятелство е поставено на
добрата воля и съвест на притежателя на оръжието. Неизпълнението на това
задължение, под претекст, че притежателя на оръжието не помни кога и как е
придобил същото, според настоящия състав не следва да води до изключване на
отговорността за това неизпълнение. Към момента на установяване на деянието
доколкото е изтекъл срок по дълъг от една година от приемане на §11 от ПР на
ЗОБВВПИ, при установено притежание на предупредително и сигнално оръжие и/или
пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, от лице което не е
изпълнило задължението си да уведоми за това Началника на съответното РУ,
всякога е налице нарушение по чл. 54 от ЗОБВВПИ. Последната разпоредба дава
възможност в 14 дневен срок от придобиването да извършиш надлежно уведомяване и
в рамките на този срок лицето може правно валидно да изпълни това си
задължение. След изтичането на срока обаче същият всякога е в нарушение,
предвид че не е спазил срока. Настоящият състав намира, че не следва разпоредбата
да се тълкува в смисъл, че след изтичането на срока, отпада и задължението за
уведомяване. Подобно тълкуване и прилагане на закона би дало възможност на
притежателите на оръжие никога да не регистрират същото и всякога при
установяване на това обстоятелство от надлежните органи да твърдят, че то е
придобито преди много години и без документ. Не в това е смисъла на закона и
целта на същия по въвеждане на регистрационен режим и за този вид оръжия.
Последния режим е облекчен, по отношение на разрешителния такъв, относим към
огнестрелните оръжия, но е създаден за да е налице яснота у компетентните
органи, относно лицата притежаващи предупредително
и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула.
Както съдът посочи по- горе, това обстоятелство не би могло да бъде осъществено
без добросъвестното поведение на лицето закупило оръжие. В този ред на мисли,
не може неговото недобросъвестно поведение да е предпоставка за изключване
отговорността му за неизпълнение на това задължение.
Ето защо, неуведомявайки по установения ред началника
на съответното РУ на МВР за придобития газов пистолет, Г. е продължил с
бездействието си да осъществява състава на вмененото му във вина
административно нарушение, т.е. фактическият състав на нарушението се
осъществява непрекъснато (продължено) във времето, докато се поддържа
неправомерното състояние и докато то не бъде преустановено или до
установяването му по надлежния ред. Безспорно, към момента на извършване на
проверката от контролните органи процесното нарушение не е прекратено, като откриването
на нарушението и установяването на нарушителя са станали известни на органите
на МВР на датата, отбелязана в АУАН и НП, съответно това е и датата, която
следва да се приеме като такава на осъществяване на деянието.
В тази връзка, касационната инстанция не споделя
наведените възражения, че не е установен моментът на извършване на деянието, а
оттам – че не е установен по несъмнен начин факта на извършеното нарушение.
Действително, както е посочил и районният съд, при установяване на нарушението
и налагане на наказанието доказателствената тежест пада върху АНО, но при
възражение, същото следва да бъде подкрепено с доказателства, каквито не са
представени.
За пълнота следва да се посочи, че ако се следва
логиката на направените възражения в касационната жалба, то би се стигнало до това
жалбоподателят да черпи права от собственото си противоправното поведение,
свързано с придобиване и държане на газовото оръжие. В тази насока са и
изводите на районния съд, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Следва също да се посочи, че както в АУАН, така и в НП
е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
Наред с горното, след направен анализ на съответните
приложими в случая разпоредби и след извършена преценка на установените факти и
събраните по делото доказателства, обосновано районният съд е приел, че
санкционираното лице е извършило описаното в наказателното постановление
нарушение.
Неоснователни са оплакванията, че случаят може да се
счете за явно маловажен. Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани със
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси застрашават в
значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗОБВВПИ, тъй като
създават опасност от настъпването на вредни последици – увреждане живота и
здравето на хората.
Изложените от районния съд мотиви в обжалваното
решение изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание
чл.221, ал.2 от АПК се препраща към тях.
Ето защо обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №9 от 27.03.2023г.,
постановено по АНД №18 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2023г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.