Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 10.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при участието на секретаря Мариана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 338 по описа за 2018
година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Л.Д.Ф. ЕГН **********, с адрес *** лично и като майка и законен представител на детето В.А.К.,
ЕГН ********** против А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** с искане за предоставяне
упражняване на родителските права на ищцата по отношение на роденото от
съвместното им съжителство дете, определянето на режим на лични контакти на
бащата с детето, осъждане на ответника да заплаща издръжка в размер на 150 лева
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и да бъде
заместено даването на съгласието на бащата за издаване на документ за
самоличност.
В молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
В исковата молба се излага, че страните заживели на семейни начала през 2013 г. От съвместното си
съжителство имат родено едно дете – В.. В последствие ищцата установила, че А.
пие големи количества алкохол тайно от нея. Това било чест повод за конфликти
между тях. Имало е поредни дни в които не е изтрезнявал. Неглижирал изцяло
семейните ангажименти, не се интересувал от детето и от нейното здравословно
състояние. През месец юли 2015 г. ищцата напуснала семейното жилище заедно с
детето и се премесила на квартира в град П.. Месец, два по-късно се събрали
отново да живеят заедно, но всичко тръгнало по старому- алкохол, скандали,
обиди, физическо насилие изразяващо се в ритници и удари с юмрук, сексуално
насилие. В редките случаи, когато детето оставало на грижите на бащата, то било
оставяно само в автомобила му паркиран на улицата, докато той вършел някаква
работа. Всеки път прибирал В. с мръсни дрехи, а понякога с наранявания по
лицето и тялото или замръзнала, когато на вън било студено.
На 19.02.2018 г. след поредният акт на
домашно насилие, ответника напуснал семейното жилище в град П., ул. „ ***, а на
25.02.2018г. окончателно се изнесъл от дома им с всичките си вещи и дрехи. От
тогава и до момента страните били във фактическа раздяла и нямали контакт помежду
си.
През последната година ищцата многократно
е молила ответника да заведат детето на почивка в България или чужбина, на
разходка, на плаж. Ответника винаги отказвал с мотива, че няма пари. През 2018
г. на сестра на ответницата предстояла сватба в Испания, детето било силно
привързано към своята леля и силно се вълнувало при мисълта, че ще посети
събитието и ще гостува в Испания.
Иска се ответника да заплаща ежемесечна
издръжка на малолетното детето в размер на 150.00 (сто и петдесет ) лева ,
считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или
изменение на обстоятелствата. Предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на детето на ищцата. Местоживеенето на детето да е при майката в
гр.П., ул. ***. Бащата да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета
седмица от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа в събота, от 10:00 часа до 17:00
часа в неделя без приспиване; по време на Коледните празници на всяка нечетна
година и на Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година от
10:00 часа до 17:00 часа на първия почивен, съобразно официално одобрените
празнични дни. Иска се да бъде заместено даването на съгласието на бащата за
издаване на документ за самоличност (паспорт по реда на Закона за българските
лични документи) на детето В. и за заместване съгласието на ответника за
пътуване на детето извън територията на Република България за срока на
валидност на паспорта му до Испания и другите страни от Европейския съюз. Моли
се, на основание ч. 127А, ал.4 от СК да се допусне предварително изпълнение на
съдебното решение, както и присъждане на сторените по делото съдебно деловодни
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника.
В
него се твърди, че оспорва изцяло изложените доводи и съображения в исковата
молба. Твърди се, че същите не са достоверни, а са клеветнически твърдения, за които
ще заведе иск за клевета. Ответника заявява, че дата на съвместното им
съжителство е 13.01.2013 г. Твърди се, че през първите месеци на съвместното им
съжителстване, ищцата периодично е пътувала до Германия с уверението, че работи
като гледа стари хора, като тези нейни твърдения, в един последващ момент се
оказали недостоверни. Занимавала се е с друга дейност. През периодите, в които
е отсъствала от страната, а и в други моменти, често е посещавал с. Т., където
живеят нейните родители. Жилището, в което живеят нейните родители, а и преди
да заживеем заедно и нейните две деца от предходен брак, било в окаяно
състояние. Нямало никакви условия за живот, с външна тоалетна било. Пътуванията
й до Германия не спирали. Ответника настоявал да спре окончателно, като й
предложил да й помага за грижите към двете й деца от предходен брак. На
01.09.2013 г. подписал Договор за наем на недвижим имот в гр. П. и на
01.12.2013 г. се преместили в новия дом. След преместването им ищцата
забременяла. Освен здравословните й проблеми, по време на бременността ищцата
изпадала и в нервна криза. Л. получавала многократно направления от личния си
лекар за преглед при невролог.
На *** г. се родила дъщеря им В.. Ответникът
се надявал, че Л. след като има родени от първи брак две деца, да има голям
опит в отглеждането и на новороденото бебе, но не било така. Изключително сам
се грижил за петчленното семейство. Работел на много места. Л. постоянно го
упреквала, че парите не стигат. Родителите му също помагали, а родителите на Л.
живеещи в с. Т. били тежко болни и не можели да полагат някакви грижи.
Опитвал се да удовлетворява всички нейни прищевки,
само и само детето им да има баща и майка. Не след дълго отново започнали
кавгите, а и психичното състояние на Л. видимо не било добро. Отново започнала
да му създава проблеми, да бъде конфликтна. За да успокои атмосферата решил да
спи в гаража, където сложил едно легло и компютъра си и там спял в продължение
на година и половина и повече. През този период от време, Л. решила да се
занимава с козметика и поискала от него средства за да изкара курс. Изцяло поел
разходите. С голяма част от трудовото му възнаграждение и заем от баща си успял
да осигури средствата, както и й дал пари да си регистрира фирма. Наел
помещение, в което да работи. Направил ремонт. Майка му също изтеглила заем за
да оборудва салона с консумативи. И когато започнала да работи самостоятелно Л.
решила окончателно да се разделят.
Ответника счита, че притежава необходимия родителски
капацитет да отглежда и полага грижи за детето си. Детето било спокойно с него
и нищо не му липсвало. Между тях имало изградена силна емоционална връзка. Л.
нямала условия и благоприятна среда за отглеждане на детето и неговото правилно
развитие, израстване и изграждане като личност. Никога не е създавал, а
напротив, предотвратявал ситуации с оглед родителско отчуждаване на детето от
майка му. Правил е всичко възможно за осигуряване на спокойна и благоприятна
среда за отглеждането му.
Моли, да се отхвърлят предявените от
ищцата искове.
В срока по чл.131 ГПК са предявени
насрещни искове, където се иска упражняването на родителските права по
отношение на детето В. да се определят на бащата. Местоживеенето на детето да
бъде при него на адрес: в гр. Варна, ж***, или ако ще е добре за майката, да
бъде на адрес : гр. П. , ул. ***. Ответницата да заплаща месечна издръжка за
детето, чрез него, като негов родител и законен представител в размер на 150 лв.,
считано от датата на предявяване на насрещния иск, с падеж всяко пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва до настъпване на
обстоятелства погасяващи това задължение. Да бъде определен режим на личен
контакт на майката с детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване. По време на коледните
празници, на великденските и новогодишни празници на всяка четна година, както
и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Представят се писмени доказателства,
правят се доказателствени искания и се иска присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалния
представител на молителката поддържа подадената искова молба и моли за
уважаване на предявените искове. Ответникът се явява в съдебно заседание и чрез
процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове и за
уважаване на насрещните.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане изд. въз основа на акт за
раждане № 1712/09.09.2014 г. от Община Варна се установява, че страните са родители на детето В.А.К. родена на ***г.
С протоколно определение от 27.04.2018 г. по
настоящото дело съдът е одобрил постигната спогодба по отношение на
привременните мерки по чл. 323, ал. 1 от ГПК между Л.Д.Ф., ЕГН **********,
представлявана от адв.П.И. и А.С.К., ЕГН **********, представляван от адв. Й.Ч.,
в следния смисъл:
Страните се съгласяват упражняването на родителските права
по отношение на детето В.А.К., ЕГН: **********
да се упражняват от майката Л.Д.Ф., ЕГН
**********, с адрес: *** до влизане в сила на решението по гр. д. № 338/2018 г.
на РС-П..
Страните се
съгласяват местоживеенето на детето В.А.К.,
ЕГН: ********** да бъде при майката Л.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***.
Страните се съгласяват на следния режим на лични
отношения между бащата А.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и детето В.А.К., ЕГН: **********
всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17 часа, без
приспиване. Всяка трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00
ч. в неделя с приспиване, в присъствието на майката на ответника на адрес: гр. П.,
ул. ***. Бащата да взема детето в понеделник и сряда от детска градина
„Снежанка“ гр. П. от 17.00 ч. до 20.00 ч.
Страните се съгласяват бащата А.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща
месечна издръжка на детето си В.А.К., ЕГН: ********** в размер на по 150 лева с падеж 20-то число
на месеца, за който се дължи до настъпване на основание за изменението или
прекратяването й считано от днес – 27.04.2018 г.
От изготвените и приети по делото
социални доклади от ДСП П., последния от 01.07.2019 г. се установява, че
основните грижи за детето В. след раздялата на двамата родители се полагат от
неговата майка и от по-голямата й сестра.Детето посещава ДГ „Снежанка“ в гр.П..Всички
основни потребности на детето от храна, подслон, здравеопазване и образование
са задоволени.Детето е в добро здравословно състояние.Освидетелствано е с ЕР на
ТЕЛК с диагноза „бронхиална астма“ с алергични компоненти.
Социалният
работник, изслушан в последното по делото съдебно заседание на 02.10.2019 г.,
обективно и безпристрастно е извършил проучване по случая, събирайки
необходимата информация за него от двамата родители, като същият е изследвал и
събрал данни относно потребностите на детето, здравния му статус, приятелския и
роднински кръг, жилищните условия при всеки един от родителите, тяхната трудова
заетост, грижите за детето, които се полагат към момента на изготвяне на всеки
един от докладите, както и родителското сътрудничество и емоционалната
стабилност на детето. При изготвяне на социалните доклади социалният работник е
събрал и анализирал необходимата информация пълно, всестранно и безпристрастно,
като в последния социален доклад е констатирано наличието на напрежение във
връзка с режима на лични отношения, но същото е преодоляно чрез сътрудничество
между родителите и детето е гостувало при баща си дори и извън режима на лични
отношения определен от съда с привременните мерки. Социалният работник Н. Б.
заявява, че е посещавала домовете и на двамата родители и счита, че не
съществува риск за детето. Също твърди, че за последните три месеца няма
постъпили жалби в ДСП - П. от родителите, както и че те са се разбрали сами
помежду си за гостуване на детето в дома на бащата, което според социалния
работник говори за разумна родителска връзка, която се развива в насока да
прекъсне процеса на отчуждаване на детето с родителите му, като всичко това е в
интерес на детето.
Детето
контактува с роднини по майчина и бащина линия, с деца на неговата възраст,
като социалните му контакти не са ограничени.
Жилището,
в което живее детето В. заедно с майка си в гр.П. на ул*** е едноетажна къща,
състояща се от две стаи, кухня, баня и тоалетна. Към къщата има пригоден двор
за отдих и игра.Жилището е добре обзаведено, налице са всички необходими вещи и
мебели за едно домакинство. За детето е осигурено детско легло, вещи и играчки,
подходящи за възрастта и нормалното му развитие и израстване.Битовите условия
са добри, хигиената отлична. Къщата е под наем, като майката заплаща наем в
размер на 120 лв. ежемесечно.Бащата живее в двустаен апартамент заедно с майка
си. Апартаментът е добре обзаведен, с добри хигиенно-битови условия.
Ищцата
Л.Ф. притежава собствен бизнес, козметичен салон „Л.“***, като реализира
месечен доход в размер на 700 лв. Ответника е собственик на фирма „Транс
Конструкт“ ЕООД-П. с месечен доход в размер на 700 лв., по данни от социалният
доклад.
От
изготвената и приета по делото Комплексна съдебно- психиатрична и психологична
експертиза е видно, че двамата родители са с различни модели не само на
поведение, но и на възпитание, като според вещите лица: „когато се съчетаят
позитивните страни от представените родителски капацитети те могат да
подсигурят на детето възможно най-благорпиятния модел за развитие и възпитание,
но при условие на израстване на по-високо ниво на взаимоотношенията на самите
родители и представата им за възможно най-благоприятния изход, осигуряващ
сигурност и подкрепа“, както и че „честите гостувания в дома на бащата биха
способствали за правилното емоционално и лично развитие на детето В.“. В хода
на проведеното изследване на двамата родители се установява, че майката е
по-адаптивния от двамата родители, доколкото при нея мисловният процес е
правилен по строеж, емоционално с лекота приема флустриращите обстоятелства,
взема решения и при привежда в действие, склонна е да проявява чувство за хумор
и да реагира, чрез него, изразява спонтанно емоциите си, открито се възхищава и
гневи, но спазва общоприетите норми за поведение, като не са открити данни за
зависимост към алкохол и ПАВ. Гореописаните обстоятелства както и моделът за
възпитание, който същата е приела, а именно да се държи към детето като
възрастен с възрастен, но давайки му необходимата свобода да опознава света и
да се учи, като му дава по-широки рамки на поведение, отколкото бащата, според
експертите, обосновават необходимостта родителските права да бъдат предоставени
на майката на детето. Освен това от проведеното изследване на бащата е
установено, че той може да бъде устойчив, но и поддаващ се на стресогенна
среда, освен това при бащата се забелязва насока и контрол над поведението на
детето, т.нар. авторитарна хиперсоциализация, като вещите лица са установили,
че в това отношение са провиворечиви неговите схващания и разбирания.
От свидетелските показания на Р. Г., майка на
ищцата, който съдът намира за обективно дадени въпреки наличието на роднинска
връзка между нея и ищцата, се установява, че ответника е злоупотребявал с
алкохол, като същата заявява, че дъщеря й е отговорен човек и е работила в
Германия и Гърция, грижейки се за възрастни жени. Дъщерята на ищцата, свидетелката
Д. Х. също заявява, че причината майка й да се раздели с ответника са
злоупотребите му с алкохол. В своите показания свидетелката С. Г. заявява, че
от познати и на двете страни знае, че ответника А.К. е злоупотребявал с
алкохол. Майката на ответника, свидетелката С. В. заявява, че нейният син си
пийва излизайки с приятели, а Л. при скандали между двамата е търсела нея, като
тя е отивала дори в 2:00 ч. през нощта в семейното им жилище, като е викана
след конфликтите, за да се оправи със сина си, като същата се обаждала на него
да отключи вратата, за да влезе вътре Л. и да си вземе багажа. Освен това свидетелката
С. В. неясно заявява, че синът й не е употребявал алкохол преди да се срещне и
заживее с ответницата, като остава отворен въпроса дали е започнал системно да
употребява алкохол след това и какво разбира майката под леко пийнал. Освен
това тя заявява, че ответникът е живял при баща си след седми клас и завършване
на средното си и висшето си образование, като не знае как се е обучавал -
редовно или задочно при завършване на висшето си образование, нито какво е
работил в известен период от време, като същото е показателно относно
преценката й за него и това доколко е запозната с битовите му навици и неговата
нагласа към живота и света.
Твърденията
на ответника, че ищцата реализирала доходи от аморална дейност (проституция)
останаха недоказани в настоящото производство. От изготвената и приета по
делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, чието заключение
съдът намира на компетентно и обективно дадено е видно, че снимковите файлове
са били модифицирани през 2010 г., 2013 г. като по същите са налице следи от
намеса, отчита се разлика между ракурса на изображенията.Резултата от
сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия
и върху видеофайловете е заснето едно и също лице от женски пол и със сходни
черти на главата, лицето и тялото с тези от сравнителния материал на Л.Д.Ф.. В
тази връзка вещото лице др. Р.Г. в съдебно заседание заявява, че решението на ответницата
да се снима е било в един по-ранен и незрял етап от нейният живот, но сега тя
носи нови отговорности, отгледала е двете си по-големи дъщери, грижи се и за
най-малкото си дете, като според вещото лице в момента отражението на това й
поведение в по-ранен етап от живота й е даване на по-широки рамки на възпитание
на детето, по-вече отговорности от възрастен към възрастен.
В
проведените по делото открити съдебни заседания ищцата Л.Д.Ф. не е взела
отношение по искането си на основание чл.127А от СК да бъде заместено
даването на съгласието на бащата за издаване на документ за самоличност
(паспорт по реда на Закона за българските лични документи) на детето В. и за
заместване съгласието на ответника за пътуване на детето извън територията на
Република България за срока на валидност на паспорта му до Испания и другите
страни от Европейския съюз.
От
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 127 от СК - за определяне родител, който да упражнява родителските
права спрямо детето В.А.К., определяне на местоживеенето на детето,
личните отношения на бащата с детето, чл. 143 от СК – за осъждане на ответника
да заплаща на детето В.А.К., чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка 150 лева месечно, иска се да бъде
заместено даването на съгласието на бащата за издаване на документ за
самоличност (паспорт по реда на Закона за българските лични документи) на
детето В. и за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето извън
територията на Република България за срока на валидност на паспорта му до
Испания и другите страни от Европейския съюз.
Насрещни искове по чл. 127 от СК - за определяне
родител, който да упражнява родителските права спрямо детето, определяне на
местоживеенето на детето, личните отношения на майката с детето, чл. 143 от СК
– за осъждане на ответницата да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 150 лв.
В тежест на ищците по главния и насрещни иск е да
докажат, че са
родители на детето, момента на раздялата по между си, лицето, което полага
грижи за детето, родителския си капацитет, качества, възможности за
отглеждането на детето, наличието на
жилище, където да живее детето, възможността на ответника по главния иск да
дава исканата издръжка.
В тежест ответниците е да
докажат родителския си капацитет, качества, възможности за отглеждането на
детето, наличието на жилище, където да
живее детето.
Безспорно
между страните е, че са родители на детето В.А.К..
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са разделени от
м.юли 2015г., като общото им дете е останало да живее с майка си. От събраните
по делото доказателства се установи, че майката полага адекватни грижи за детето
си, в отглеждането му е подпомагана от двете си по-големи дъщери и от майка си.
Хигиенно битовите условия в дома, в който живее майката са добри. Майката
работи по трудово правоотношение. Родителския капацитет на майката е висок.
Хигиенно битовите условия в дома на бащата, където се отглежда В., когато е при
него също са добри, той живее заедно с майка си в жилището в гр.П.. Съдът
кредитира и написаното в становището на ДСП П., че за В. се полагат добри
грижи, тъй като от показанията на свидетелите по делото не се установява
противното.
Всички
събрани в хода на съдебното дирене доказателства показват, че ищцата Л.Д.Ф. е
добра майка, грижеща се за своето дете, предоставяща му свобода да бъде себе
си, подкрепа да взима своите решения и обич и грижа без, които всяко малко дете
би чувствало огромна празнина. Не се доказаха твърденията на ответника за нисък
морал на майката, за укоримост на нейните постъпки, за употреба на алкохол и
психоактивни вещества, като с оглед събраните гласни доказателства по отношение
на употребата на алкохол от страна на ответника се установи, че същия е
злоупотребявал с него. Освен това в производство по постановяване на
привременни мерки по отношение на упражняване на родителските права над детето В.
бащата сам е предложил да бъде сключено споразумение молейки съда да постанови
привременни мерки по силата, на които да се предоставят упражняването на
родителските права на майката, местоживеенето на детето да бъде при майката, да
бъде определен режим на лични отношения с него и той да бъде осъден да заплаща
издръжка за детето, /л.30 от делото/.
Съдът
намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права по
отношение на детето В.А.К. да бъде предоставено на ищцата Л.Д.Ф., доколкото тя
има добри възможности да се грижи за детето, както от емоционална и
психологическа страна, с оглед заключението на вещите лица по изготвената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, така и с оглед на
това, че майката може да осигури необходимите средства и условия за отглеждане
на детето. Ищцата е показала, че е склонна на диалог с бащата на детето,
водейки се от неговият най-добър интерес и би направила всичко то да израсне
щастливо и спокойно. Детето В. е в крехка възраст като едно отделяне от нейната
майка, би нанесло емоционални вреди на същото, както и би препятствало
развитието й в емоционален и психически план, доколкото в този ранен период от
живота си при предоставяне на упражняване на родителските права на бащата би
било лишено от майчина грижа и от възможността да се изгради пълноценно като
личност, предвид обстоятелството, че е момиче.
Сключеното между страните споразумение относно
родителските права спрямо детето В., местоживеенето му и издръжката съдът
намира за ирелевантно, предвид поддържане на исковете от майката, и предявените
такива от бащата, говорещо за липса на постигнато съгласие между съпрузите
относно тези обстоятелства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
майката е тази, на която следва да бъде предоставено упражняването на родителските
права спрямо детето В.А.К., местоживеенето му следва да се определи при майката
в гр.П., обл.Варна, ул***. На бащата следа да се определи следния режим на
личен контакт с детето му, а именно: всяка първа и трета седмица от
месеца от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през Коледните
празници на всяка четна година при бащата, на Новогодишните празници на всяка
нечетна година при бащата, през Великденските празници на всяка четна година
при бащата, както 1 месец през лятото,
когато майката не е в годишен отпуск.
Предвид гореизложеното предявените
искове по чл.127 вр. с чл.59 СК следва да се уважат, а насрещните такива да се
отхвърлят
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по делото
доказателства се установи, че от раздялата на страните през м.юли 2015 г. детето
е останало да живее при майката, като бащата не е заплащал никаква издръжка
затова. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. С
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера на
определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната
работна за страната. С
Постановление № 316 от 20.12.2017г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е определена
минималната работна заплата за страната в размер на 510 лева от 01.01.2018г.. Според това минималния размер на издръжка от
01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на детето, които са в детска градина, необходими са
средства за заплащане на таксата на за детската градина, разходи за облекло,
обувки, храна. От събраните по делото доказателства се установи, че майката
работи, като се занимава с частен бизнес в козметично студио като брутното й
трудово възнаграждение, според социалния доклад, е в размер на 700 лева. Доходи
на бащата не се установиха, но се установи, че същия работи в строителството,
управител е на търговско дружество, като също според социалния доклад реализира
брутното трудово възнаграждение в размер на 700 лева. По делото не се установи
родителите да имат задължения за
издържане на други лица. Предвид това съдът намира, че детето В. има нужда от месечна издръжка в общ
размер на 300 лева, разпределена по равно между двамата родители т.е. бащата
следва да заплаща издръжка в размер на 150 лева.
По отношение на момента, от който следа да се заплаща
издръжката съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка по отношение на
детето В. от подаване на исковата молба – 16.03.2018г. с падеж 20-то число на
месеца, за който се дължи.
Поради това предявения иск за издръжка по чл.127,
ал.2, вр. с чл.143 СК по отношение на детето В. е основателен, съответно
насрещния неоснователен.
Предявен е иск
по чл.127А от СК с искане да бъде заместено даването на съгласието на бащата за издаване на документ
за самоличност (паспорт по реда на Закона за българските лични документи) на
детето В. и за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето извън
територията на Република България за срока на валидност на паспорта му до
Испания и другите страни от Европейския съюз.Искът е допустим, с оглед
събраните доказателства, разгледан по същество, съдът намира същият за
неоснователен.Разпоредбата на чл.127а от СК, както и чл.76 от ЗБЛД изискват
общо съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с
пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични
документи.В процеса ответника не е изразил съгласие детето В. да пътува в
чужбина.От събраните по делото доказателства се установи, че майката е тази
която полага грижи за детето и се занимава със здравословното му състояние.От
събраните по делото доказателства се установи, че нито здравословното му
състояние нито социалният му статус налага необходимостта от условия и грижи,
които да не са налични в Р България.Поради това предявения иск се явява
неоснователен.Предвид неоснователността на искането за даване на заместващо
съгласие на бащата детето да пътува извън територията на Република България за
срока на валидност на паспорта му до Испания и другите страни от Европейския
съюз, неоснователно се явява и искането за даване на заместващо съгласие на
бащата за издаване на документ за самоличност на детето-задграничен паспорт.
Страните претендират разноски. Според изхода на делото
и доказателствата по делото разноските сторени от ищцата са следните: 25 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК
и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът А.С.К. следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 СК в
размер на 216,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето В.А.К., ЕГН ********** на майката Л.Д.Ф. ЕГН **********, с
адрес *** на основание
чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето В.А.К., ЕГН **********, при майката Л.Д.Ф. ЕГН **********,
на адрес ***,
на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.С.К., ЕГН **********,
с адрес ***
с детето В.А.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 08.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през Коледните празници на всяка четна
година, на Новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските
празници на всяка четна година, както 1
месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, на основание чл.127
вр. с чл.59 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.К., ЕГН **********,
с адрес ***
срещу Л.Д.Ф. ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.143 от СК за
предоставяне на А.С.К. упражняването
на родителските права по отношение на детето
В.А.К., ЕГН **********; определяне местоживеенето на детето В.А.К., ЕГН ********** при А.С.К., ЕГН **********,
с адрес ***.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща в
полза на детето В.А.К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л.Д.Ф. ЕГН **********, издръжка в
размер на 150 лв. месечно, считано
от 16.03.2018 г., с падеж до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр. с
чл.143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.Ф. ЕГН **********,
с адрес *** срещу А.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно
основание чл.127А,
ал.2 СК да бъде заместено даването на съгласието на бащата за издаване на документ
за самоличност (паспорт по реда на Закона за българските лични документи) на
детето В.А.К. и за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето
извън територията на Република България за срока на валидност на паспорта му до
Испания и другите страни от Европейския съюз.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Л.Д.Ф. ЕГН **********,
с адрес *** сторените разноски по
делото
в размер на 425 лева, на чл.78, ал.1
и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса по иска за
издръжка в размер на 216 лева,
на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява предварителнио изпълнение на
решението относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………