№ 372
гр. Русе, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100264 по описа за 2021 година
Предявен e иск е с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът В. МЛ. Н. твърди, че ответникът имал вземане към него, за
което е издаден изпълнителен лист от 26.10.2010г по ч.гр.д.№ 7179/20 по
описа на РРС. Въз основа на него е образувано изп.дело № 10/12 по описа на
ЧСИ ИХ с рег № *** КЧСИ.По делото са извършвани изпълнителни действия
като последното от тях е извършено на 10.02.2014г-наложен запор на МПС.
По сила на чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено на
10.02.2016г, а съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД, вземането на
взискателя е погасено с изтичане на 5-годишен давностен срок от последното
прекъсване на давността. В настоящият случай давността последно е
прекъсната, на основание чл.116,б.“В ЗЗД, на 10.02.14 и съответно
давностния срок е изтекъл на 10.02.2019г и вземането на С. към него е
погасено па давност. След прекратяване на делото и погасяване на вземането
по давност С. образувал въз основа на същия изпълнителен лист изп.д.№
695/20 по описа на ЧСИ ИХ. С молба вх.№ 17383 от 17.11.202 той възразил
срещу това изпълнително производство и помолил съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство.Същият изпратил молбата му за
становище на С., който в отговор вх.№ 19940 от 14.12.2020 категорично се
противопоставил на искането му. Счита, че за него е налице правен интерес за
предявяване на иск, с който иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не са дължими сумите,
за които е издаден изпълнителен лист от 26.10.2020 по ч.гр.д.№ 7179/10 по
описа на РРС, както следва: 57 600щ.д. с левова равностойност 89 280лв, със
законната лихва върху нея от 13.07.2010, както и сумата от 7 463.60лв
разноски. Претендира разноски по делото.
Ответникът С. СП. С., в писмен отговор по реда и в срока по чл.131
ГПК, счита че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията, че
последното изпълнително действие по изп.д.№ 10/2012 е извършено на
10.02.2014г. Твърди, че са изисквани изпълнителни действия и след тази дата
1
като е възложил на съдебният изпълнител правата по чл.18 ЗЧСИ и е изисквал
информация от съдебният изпълнител за това какви действия са
предприемани. Оспорва твърдението на ищеца, че изпълнителното дело е
перимирано на 10.02.2016г. Твърди, че дори и това да е така, то исканията на
кредитора за предприемане на изпълнителни действия след тази дата се
считат валидни и съответно погасителната давност на вземането е прекъсвана
с всяко едно от тях. Самият ЧСИ по искане на взискателя е образувал нова
изпълнително дело под № 2020***0400695, по което е приложил
изпълнителен лис, изваден от изп.дело 10/12 за продължаване на
изпълнителните действия. Счита, че вземането му към ищеца не е погасено по
давност, поради което предявеният иск следва да се отхвърли. Претендира
разноските по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.10.2010г по ч.гр.д.№ 7179/10 по описа на Районен съд-Русе въз
основа на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК № 6376/25.10.10 е
издаден изпълнителен лист, с който В. МЛ. Н. е осъден да заплати на С. СП.
С. по запис на заповед от 01.07.2002г, сумата от 57 600щатски долара в левова
равностойност 89 280лв, със законната лихва върху нея от 13.07.2010г, както
и 7 463.60лв разноски по делото.
Въз основа на него на 05.01.2012г е образувано изпълнително дело №
2012***0400010 по описа на частен съдебен изпълнител ИХ.
На 05.10.2012г е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в “Сигматекс 2007”ЕООД, а на 06.10.2012 на длъжника В.Н. е
връчена покана за доброволно изпълнение. На 04.10.2012 са изпратени
запорни съобщения до различни банки в страната, като такъв реално е
наложен върху сметка на длъжника в “Уникредит булбанк”. Запор е наложен
и върху сметка на ЕТна длъжника в “Юробанки Еф джи България”АД, който
със съобщение от ЧСИ е вдигнат на 13.05.2013. На 13.05.103г е наложен
запорвърху трудово възнаграждение на Н. е “П”, получено от работодателя на
14.05.13, но не е изпълнен, тъй като размера на трудовото възнаграждение е
по-нисък от минималната работна заплата.
На 24.01.2014 е наложен запор върху товарен автомобил “Фиат
Дукато”, който видно от писмо от сектор Пътна полиция Русе е наложен на
10.02.14г.
На 22.06.2020г взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и изпълнителният лист да му бъде
върнат. ЧСИ с разпореждане от 23.06.2020г прекратява изпълнителното, но на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК и е разпоредил да се изтегли изпълнителният
лист. На същата дата е издадено и постановление в този смисъл.
На 24.06.2020г взискателят е подал молба за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на същият изпълнителен лист. Образувано е
изпълнително дело № 2020***0400695 по описа на ЧСИ ИХ. Взискателят е
упълномощил частният съдебен изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ. На
28.07.2020 е изпратено запорно съобщение до “Първа инвестиционна
банка”АД за налагане на запор върху сметка на длъжника и такъв е наложен,
видно от отговор на банката от 05.08.2020г.
На 17.11.2020г е постъпила молба от длъжника В.Н. с искане
изпълнителното производство да се прекрати, тъй като вземането, за което е
2
образувано е погасено по давност. Последното валидно изпълнително
действие по изп.д.№ 10/12 е извършено на 10.02.2014г. Взискателят, с писмен
отговор от 14.12.2020г, се е противопоставил на това искане като счита
същото за неоснователно и неприемливо.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно задължителната за съда и страните практика на ВКС,
съдържаща се в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на валидно
изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В този смисъл, видно от съдържанието на приложеното по делото копие
от изпълнително дело № 2012***0400010 по описа на ЧСИ ИХ , последното
валидно изпълнително действие е налагане на запор върху товарен автомобил
“Фиат Дукато” на 24.01.2014г. От този момент нататък по изпълнителното
дело не са предприемани никакви изпълнителни действия. Постъпилите
молби от взискателя, след този момент, с искане да се извършват различни
справки за налично имущество, собственост на длъжника, без в тях да е
искано извършване на конкретни изпълнителни действия, не представляват
изпълнителни действия, който да прекъсват давността по смисъла на чл.116,
б.”В.”ЗЗД. В случая е и без правно значение, че частният съдебен изпълнител
е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК
едва през 23.06.2020г. Изпълнителното производство е прекратено на това
основание, считано от 24.01.2016г, но по отношение на давността, както бе
посочено по-горе нова погасителна давност почва да тече от последното
валидно изпълнително действие, т.е от 24.01.2014г. В този смисъл същата е
изтекла на 24.01.2019г. ,т.е преди прекратяване на изпълнително дело №
2012***0400010 и преди образуване на повторното изпълнително дело №
2020***0400695 по описа на същият съдебен изпълнител.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на С. СП. С. към В. МЛ.
Н. въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2010г, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК 0 6376 от 25.10.2010г по ЧГД №
7179/10 по описа на РРС за сумата от 57 600щ.д. с левова равностойност
89 280лв, ведно със законната лихва върху нея от 13.07.2010, както и сумата
от 7463.60-разноски е погасено по давност и предявеният установителен иск,
че това вземане не съществува като погасено по давност като основателен и
доказан следва да се уважи.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски, който в
случая включват единствено адвокатско възнаграждение, което следва да се
изплати на адв.И.Д., тъй като правната помощ, която е предоставена на
основание чл.38,ал.1,3,пр.2 ЗА. Съдът определя това адвокатско
възнаграждение при съобразяване на чл.7,ал.2,т. на Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , а именно в размер на
3432лв.
В тежест на ответника е и държавна такса в размер на 3869.74лв.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. СП. С., ЕГН **********
от гр.София, ж.к.” *** на основание чл.439 ГПК, че В. МЛ. Н., ЕГН
********** от гр.Русе, ул.”*** не му дължи сумите по изпълнителен лист от
26.10.2010г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по реда на чл.417
ГПК № 6376 от 25.10.2010г по ЧГД № 7179/10 по описа на РРС в размер на
57 600щ.д. с левова равностойност 89 280лв, ведно със законната лихва върху
нея от 13.07.2010, както и сумата от 7463.60-разноски, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА С. СП. С., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.” *** да плати
на адвокат И.Д.- АК-Русе, ул.”*** адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38 ЗА, в размер на 3432лв.
ОСЪЖДА С. СП. С., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.” *** да плати
по сметка на РОС държавна такса в размер на 3869.74лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4