Решение по дело №2045/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2278
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20191100902045
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.12.2019 г.

 

      СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
                                                                                                               
    

   Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. 2045/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

       СГС е сезиран с жалба от В.Л.С. срещу отказ N 20190919122032/20.09.2019 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за вписване прекратяване на членственото правоотношение на жалбоподателя като съдружник в „И.Г.9“ ООД и заличаването му като управител. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, защото от представената със заявлението обратна разписка се установява, че дружеството е получило изявленията му за прекратяване на членственото правоотношение и за освобождаването му като управител, а с изтичане на срока и бездействие на дружеството жалбоподателят като бивш управител има право да заяви заличаването му от ТР. Поддържа се, че жалбоподателят има качеството на съдружник и на управител, поради което има право да заяви за вписване и заличаването му като съдружник. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът на длъжностното лице и да се укаже вписване на обстоятелствата по заличаването му за управител и за съдружник.

 

    Според съда жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по същество.

    Подадено е заявление N 20190919122032/19.09.2019 г., с което В.Л.С. е поискал да се впише в ТР по партидата на „И.Г.9“ ООД прекратяване на участието му като съдружник и заличаването му за управител.

     Представено е уведомление по чл.141 ал.5 ТЗ от 27.02.2019 г., с което В.Л.С. е уведомил „И.Г.9“ ООД, че желае да бъде освободен като управител и иска да се заличи от ТР.

     Представено е предизвестие по чл.125 ал.2 ТЗ от 27.02.2019 г., с което В.Л.С. е уведомил „И.Г.9“ ООД, че прекратява членството си, както и че иска да бъде освободен и заличен от ТР като управител.

    Представено е „известие за доставяне“ от 12.03.2019 г., в която се сочи, че Е. Г. в качеството на „дъщеря“ е получила адресирана до „И.Г.9“ ООД пощенска пратка.

     С обжалваният отказ 20190919122032/20.09.2019 г. на длъжностното лице по регистрация е отказало да впише прекратяването на членственото правоотношение като съдружник в „И.Г.9“ ООД и заличаването му като управител.

  

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на производството пред съда е жалба срещу отказ да се впишат заявените от бивш управител обстоятелства по заличаването му за управител и по прекратяване на участието му като съдружник в ООД.

 

  Управлението на търговско дружество с ограничена отговорност се основава на принципа на доброволност от страна на лицето, изпълняващо функциите на управител - те се поемат и изпълняват от него само при наличие на изрично заявена воля. При нейното отпадане отпада и основанието избраното за управител лице да продължава да изпълнява управителните функции, с които е било натоварено и овластено от ОС.

     Управителят се освобождава с решение на ОС на съдружниците – чл.137 ал.1, т.5 ТЗ, но дори и да не е прието такова решение, ако управителят надлежно е уведомил дружеството за желанието да бъде освободен от длъжност, следва да се зачете волята му.

Не може да се позволи да съществува положение, при което направилият искането за предсрочно освобождаване от длъжност управител, което представлява отказ от поръчката по чл.287 ЗЗД, да продължи против своята воля да заема длъжността, поради което нормата на чл.141 ал.5 ТЗ овластява управителя да сезира АВ.

    Принципът за доброволност стои в основата и членственото правоотношение, поради което при надлежно уведомяване на дружеството от съдружника, че не желае да участва, членството се прекратява.

 

     Според съда към подаване на заявлението за вписване на промени по партидата на „И.Г.9“ ООД нито фактическият състав на 141 ал.5 ТЗ е осъществен в пълнота, нито фактическият състав на чл.125 ал.2 ТЗ.

     В случая не са налице предпоставките на чл.141 ал.5 ТЗ, защото уведомлението от 27.02.2019 г., с което В.Л.С. е уведомил „И.Г.9“ ООД, че иска да бъде освободен и заличен от ТР като управител, не е редовно получено от дружеството. Върху уведомлението, а и върху предизвестието по чл.125 ал.2 ТЗ, не е направено отбелязване, което да удостоверява, че е получено от представител или служител на дружеството.

    Към заявлението е представено „известие за доставяне“, в което удостоверено, че Е. Г. в качеството на „дъщеря“ е получила адресирана до „И.Г.9“ ООД пощенска пратка, изпратена от В.Л.С.. Пощенската пратка е изпратена до гр.Самоков, ул.“*******N ** а не до адреса на управление на търговското дружество, поради което съдът приема, че тази пощенската не е съдържала уведомлението по чл.141 ал.5 ТЗ.

 

     Няма никакви данни какво е било съдържанието на изпратената до гр.Самоков, ул.“*******N 10  пощенската пратка, но дори и да се приеме, че е съдържала уведомлението по чл.141 ал.5 ТЗ и предизвестието по чл.125 ал.2 ТЗ, тази пощенска пратка, както се спомена по-горе, не е изпратена до адреса на управление на търговското дружеството.

     Освен това - пощенската пратка е получена не от служител или работник на дружеството, а от лицето Е. Г. - „дъщеря“. Адресат на изявлението на управителя по чл.141 ал.5 ТЗ и адресат на изявлението на съдружника по чл.125 ал.2 ТЗ е търговското дружество, което в качеството на юридическо лице може да получава книжа чрез всеки свой служител или работник, който е съгласен да ги приемечл.50 ал.3 ГПК. В случая пощенската пратка не е получена от лице, имащо качеството на служител или работник на дружеството, а от лице, което е „дъщеря“.

   Само когато книжата са адресирани до физическо лице, е допустимо те да се получат от лица, които са роднини на адресата.

 

    В жалбата се сочи, че Е. Г. е дъщеря на управителя, но в ТР са вписани трима управители на дружеството и не е ясно в качеството на дъщеря на кой от тях Г. е получила пощенската пратка. Дори и да се приеме, че Е. Г. е дъщеря на управителя Г.Г., тази родствена връзка позволява на Е. Г. да получава книжа, но ако съдържат изявления, които пораждат правни последици за физическото лице Г.. Роднините на управителя на едно търговско дружество не са легитимирани да получават книжа, обективиращи правни изявления, които пораждат правни последици за търговското дружество.

    Възможно е роднина на управител на дружеството да е и служител на дружеството, но в този случай е необходимо да се посочи, че получава книжата в качеството на служител на дружеството, а не като роднина – дъщеря, и то неясно на кого.

     Приемането на тезата на жалбоподателя, че получаването на книжа от роднини на управителя на търговското дружество обвързват търговското дружество, е в разрез с принципа за правна сигурност. Недопустимо е книжата, съдържащи изявления, които пораждат правни последици за търговското дружество, да се изпращат не до адреса до управление на дружеството, а до друг адрес и да се получават не от служител или работник на дружеството, а от „дъщеря“.

    За пълнота на изложението следва да се спомене следното – бивш управител на ООД има право да заяви заличаването си за управител, но няма право да заявява за вписване прекратяване на членството си и заличаването си като съдружник.

  

    Като краен извод – изявлението на В.Л.С., че прекратява членството си по чл.125 ал.2 ТЗ и изявлението му по чл.141 ал.5 ТЗ, че иска да бъде освободен и заличен от ТР като управител, не са получени от търговското дружество. Това е така, защото представената пощенска пратка не е изпратена до вписания в ТР адрес на управление на дружеството, а е изпратена на адрес в гр.Самоков, който дори е извън седалището на дружеството – чл.12 ал.1 и ал.2 ТЗ. Освен това пощенската пратка е получена от лицето Е. Г., но не в качеството на служител или работник на търговското дружество, а в качеството на „дъщеря“.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ е законосъобразен, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Л.С. срещу отказ N 20190919122032/20.09.2019 г. на длъжностното лице по регистрация към АВ, постановен по заявление N 20190919122032/19.09.2019 г. за вписване прекратяване на членственото правоотношение на В.Л.С. като съдружник в „И.Г.9“ ООД и за заличаването на В.Л.С. като управител.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването.                                                                                                      

 

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: