Решение по дело №468/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260016
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20203100600468
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………./               ,                  гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                  Наказателно отделение                                                     

   На втори  юли,                                   две хиляди и двадесета година

   В публично заседание, в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА П.  

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                        Мл. съдия ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА                                                                                   

  Секретар Теодора Иванова   

 като разгледа докладваното от съдия Румяна П. ВНЧХД №468 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предмет на въззивното производство е присъда №58 по НЧХД №5516/2018г. по описа на РС- Варна, 4-ти  наказателен състав, постановена на 04.03.2020г., с която подсъдимата Д.В.М. е призната за виновна в осъществяване на престъпление по чл.130ал.1 от НК, а именно за това, че на 08.09.2018г. в гр. Варна, причинила на Р.П.П. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане по лицето, кръвонасядане в областта на гръдната кост, контузия на гръдния кош, травматичен оток и контузия на лявата колянна става, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основания чл. 78А ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД  подсъдимата М. е осъдена да заплати на гражданския ищец П. сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието  до окончателното изплащане на сумата.  Искът за разликата до първоначално предявеният размер от 12000 лева е отхвърлен като неоснователен. Осъдена е да заплати  и разноските по сметка на ВРС и тези, направени от частния тъжител. С жалбата се атакува присъдата единствено в гражданската й част, като пострадалата счята, че уваженият размер на иска е несправедливо занижен. Излага подробни съображения във връзка с продължаващи болки и страдания месеци след инцидента, както и травми, отразили се в психиката на пострадалата, вкл. и към датата на прегледа от вещите лица. Иска се постановяване на решение, с което присъдата да бъде изменена в гражданската част, като бъде уважен искът в предявения с тъжбата  размер от 12 000лв. Претендира и заплащане на разноските по делото. В допълнителното писмено изложение към въззивната жалба се твърди, че причинените телесни увреждания на пострадалата са отшумели за около 3 месеца, като в мотивите съдът при определяне размера на гражданския иск не е обсъдил извършената хирургическа интервенция. Счита, че не са взети предвид установените в хода на съдебното следствие психологически травми вследствие на побоя, тяхното отражение върху здравето и ежедневието й, които са били актуални и към провеждане на комплексната  съдебно- психологическа и психиатрична експертиза, повишената тревожност, депресивното й състояние и страховото й поведение. Излага аргументи във връзка с депозираното възражение от подсъдимата срещу жалбата й.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата срещу гражданската част на присъдата в отхвърлителната й част, като моли искът бъде уважен изцяло до първоначално предявеният размер. В допълнение сочи, че от медицинските документи се установява, че частната тъжителка месеци наред се е наложило да посещава лекари, да пие медикаменти, ограничила социалните си контакти, наложило се дори да търси чужда помощ за задоволяване на ежедневните си нужди. Месеци наред според повереника тя е изпитвала болки в наранените области, претърпяла е хирургическа интервенция, имала главоболие, световъртеж. По подробно изложените съображения моли съда да уважи гражданския иск до предявения размер, като в този смисъл бъде изменена присъдата на ВРС. Претендира заплащане на разноските по делото.

 Подсъдимата Д.М. чрез повереника адв. Б., изразява становище за неоснователност на депозираната от тъжителката жалба. Счита, че описаните в медицинското удостоверение удари не съвпадат с тези описани в частната тъжба. Нещо повече, разпитаната по делото свидетелка Т. изнася в показанията си по- различна фактическа обстановка на причиняване на телесните увреждания, каквото описание не се съдържа в тъжбата. Сочи, че при нараняванията й в областта на лява вежда, лява скула се установява подутина, на нивото на градната кост има мораво кръвонасядане около 5-6 см., които според защитата не съответстват да са получени така, както се твърди от пострадалата. В този смисъл защитникът счита, че присъденото обезщетение е максималното, което може да се присъди за тези увреждания. С оглед изложеното моли съда да потвърди присъдата на ВРС.     

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол,  поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата  се явява неоснователна.   

       Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което с допустими доказателствени способи е установил обективната истина, като по предвидения в НПК ред е събрал и проверил множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и е назначил съдебно медицинска, техническа и комплексна съдебно- психологическа и психиатрична експертизиа. Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт,  като ВОС счита, че първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

          Частната тъжителка П. имала син – И.Г.Петров, който във връзка със заболяване бил настаняван на лечение в „Психиатрична клиника“ на УМБАЛ „Св.Марина“-Варна. Същият понякога напускал за известни периоди дома си бeз да уведомява майка си, което довело до подаване на молби до органите на МВР за обявяването му за издирване.

Във връзка с поредното такова изчезване през 2018г.  П. помолила за съдействие сина на подсъдимата М.. Тъй като не била удовлетворена от действията на последния,  на 08.09.2018г.  П. се отправила към дома на подсъдимата М., за да говори със сина й и да поиска обратно дадена от нея парична сума.  Тъжителката влязла във входа, качила се на шестия етаж и позвънила на входната врата на дома на подс.М.. Последната  отворила вратата, като П. обяснила причината за посещението си. Между двете възникнал спор, който прераснал в скандал на висок тон.

         Междувременно св. Т. по същото време  вляза в същия вход, търсейки живущите на петия етаж. Целта на посещението й била разговор с лице на име Борко, посещаващо заедно с дъщеря й Дневен център за деца и младежи с увреждания „Св.Йоан Златоуст“.  Спорът между тъжителката и подс.М. ескалирал, като  последната ударила шамар в лицето П.. От удара очилата й паднали на етажната площадка, като тя се навела да ги вземе. В това време подсъдимата я блъснала силно с ръце и тъжителката  ударила лицето си в стената и паднала на пода.  Чувайки ударите от плесница и виковете на пострадалата, св. Т. се качила на площадката между пети и шести етаж, при което видяла тъжителката паднала на площадката в близост до асансьора, който бил с отворена врата. Т. възприела визуално как подс.М. нанася два удара с крака в областта на корема на П., след което я избутала в асансьора, продължавайки да я удря с крака и ръце. Асансьорът потеглил в посока първи етаж като св.Т. чувала виковете за помощ на пострадалата.

         Св.Т. веднага си тръгнала, като слизайки чувала, че асансьорът стигнал до първия етаж и след кратка пауза отново потеглил нагоре, като в него все още били подсъдимата и тъжителката.  Докато се придвижвали с асансьора от  шести да първия етаж и след това отново от първия до шестия етаж подсъдимата продължавала да блъска и удря с ръце и крака П.. След връщането на асансьора на 6-ти етаж подс.М. слязла от него и се прибрала в дома си.

       Тъжителката П. отишла с асансьора до 4-ти етаж при нейна позната и след като се посъвзела от случилото се, си тръгнала.

       Тъй като й прилошало, ня взела такси и отишла до ЦСМП при МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където й била оказана помощ.

       Поради силните болки на следващият ден – 09.08.2018г. П. посетила спешен кабинет, била консултирана и от гръден хирург и й било изписано медикаментозно лечение.

       На 10.08.2018г. П. посетила отново МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където й било издадено медицинско удостоверение № 927.

         Тъй като изпитвала силни болки и не можела да се придвижва П. се обадила на своя позната – св.Георгиева, разказала й какво се е случило и я помолила за помощ. Св.Г.отишла до дома и й възприела че същата е с голям оток в областта на главата. Тъжителката споделила, че има световъртеж, главоболие, болки в областта на гърдите и краката.     Св. Г.се съгласила да й помага и в продъжение на около 3 месеца разхождала кучетата на П., пазарувала й продукти и лекарства.

         Направило й впечатление, че П. започнала да изпитва страхове да не бъде нападната и не пускала никой друг в дома си. Поради тази причина при посещенията си при нея св.Г.първо й се обаждала по телефона, за да я предупреди, че тя звъни на вратата да й отвори.

         През този период П. излизала от дома си само, за да посещава болнични заведения, тъй като причинените вследствие на побоя травми не отминавали.

         Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно- медицинската експертиза на Р.П. са нанесени следните травматични увреждания: травматичен оток и кръвонасядане в областта на лицето, кръвонасядане в областта на гръдната кост, контузия на кръдния кош, травматичен оток и контузия на лявата колянна става. Травматичните увреждания биха могли да бъдат получени при удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани по лицето, гръдния кош, левия долен крайник, респективно удари с ръце, юмруци, ритници и други. Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че във връзка с травмата на гръдния кош бил установен и хематом под лява млечна жлеза, който наложил инцизия и отстраняване на коагулуми. Изрично заявява, че диагноза „мозъчно сътресение“ е била поставена около 3 месеца по-късно, като счита, че реално било могло да бъде причинено такова на пострадалата предвид травматичните увреждания в областта на главата.

         От заключението по назначената и приета от съда комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза е видно, че след случилото се на 08.09.2018г. частната тъжителка изпаднала в състояние на Остра стресова реакция. Към момента на изготвяне на експертизата вещите лица са установили, че се диагностицират клинични симптоми на Протрахирана реакция на стрес- депресивна симптоматика и страхова готовност.

         От заключението на назначената по искане на подсъдимата съдебно-техническа експертиза се установяват вида и техническите характеристики на асансьорната уредба, функционираща във входа на подс.М..

          Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е  постановил присъдата си, като признал за виновна подсъдимата  Д.В.М.  по повдигнатото й  с тъжбата обвинение по чл.130ал.1 от НК за следните травматични увреждания – травматичен оток и кръвонасядане по лицето, кръвонасядане в областта на гръдната кост, контузия на гръдния кош, травматичен оток и контузия на лявата колянна става. ВРС е постановил своето решение въз основа на анализ на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства.  Приел е, че от обективна и субективна страна е доказано, че подсъдимата Д.М. е причина на пострадалата Р.П. лека телесна повреда по смисъла на чл.130ал.1 от НК, като травматичните увреждания, посочени по- горе  са обусловили  временно разстройство на здравето неопасно  за живота. Присъдата се обжалва единствено от частната тъжителка, досежно гражданският иск, с твърдение, че размерът му е силно занижен.

      За да уважи иска за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 130 ал.1 от НК първоинстанционният съд е отчел вида на телесните увреждания, характера им, претърпените в резултат на тях болки и страдания и по справедливост е определил размера им на 2000 лева, като за разликата до 12000лева е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивната инстанция счита, че  ВРС правилно е определил  паричния еквивалент на моралните вреди, претърпени от пострадалата, като се е позовал на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. В настоящият случай, първоинстанционният  съд е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от пострадалата морални вреди (болки и страдания.  В съответствие с принципа за справедливост е отчел непродължителният срок за отзвучаване на уврежданията, който според вещото лице по съдебно- медицинската експертиза обичайно за този вид увреждания е  около 20-25 дни. В съдебно заседание е посочил, че при по- висок праг на чувствителност на болка, пострадалият може да изпитва болка при по- продължителен период, без това обаче да води до някакъв сериозен дефицит. Относно установеното мозъчно сътресение три месеца по- късно, според вещото лице то може да е получено и на по- късен етап, а не вследствие на причиненото на 08.09.2018г. Тъй като в тъжбата няма повдигнато обвинение подсъдимата да е причинила на пострадалата мозъчно сътресение,  то правилно и  за същото не следва в настоящото производство да се присъжда обезщетение, доколкото на репатриране подлежат единствено уврежданията, за които подсъдимата е призната за виновна. Видно от показанията на св. Георгиева, два- три дни след инцидента посетила пострадалата и видяла, че тя имала голям отток в лявата страна на главата, оплаквала се от световъртеж, залитала, коленете я болели, имала болки в сърдечната област.  Тези болки според свидетелката продължили 3-4 месеца, страхът, също останал. Наличието на остра стресова реакция е констатирано от вещите лица по комплексната съдебно -психиатрична и психологична експертиза. Според тях това състояние на субективен стрес представлява емоционално разстройство, нарушаващо социалното функциониране, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Това разстройство според експертите се причинява от външен стрес и обикновено симптомите могат да отзвучат след като лицата се адаптират към ситуацията. Към момента на освидетелстването при пострадалата според вещите лица се диагностицират клинични симптоми на депресивна симптоматика и страхови изживявания. Физическите травми получени вследствие на инцидента на 08.09.2018г. са дали отражение върху психиката й, присъстват в съзнанието и подсъзнанието й, като провокират  неудоволствени, неприятни спомени, повишават тревожността й и задълбочат депресивното й състояние и страхово поведение. От доказателствата по делото се установява, че причинените на пострадалата увреждания са отзвучали за срок от 20-25 дни, като към момента на освидетелстването, видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза не е имало травми. Последиците от инцидента  обаче са дали отражение върху психиката й, до известна степен са довели до промяна на начина й на живот, засилили са депресивното й състояние, повишили са тревожността й. Съобразявайки характера и степента на увреждания, последиците от тях, отчитайки и заболяванията на пострадалата, които според вещото лице д-р Демиров могат да доведат до по- продължителен период на отшумяванена уврежданията,  съдът намира, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в пълна степен компенсира вредите на пострадалото лице. В тази връзка  от настоящият състав на съда е взет предвид и хематома под лява млечна жлеза, който е наложил инцизия и отстраняване на коагулуми. С оглед горното настоящата въззивна инстанция счита, че присъдата на ВРС в гражданско осъдителната й част се явява правилна и законосъобразна, постановена при отчитане на всички обстоятелства, релевантни за конкретния казус. 

         По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,

Р Е Ш И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58 по НЧХД №5516/2018г. по описа на РС- Варна, 4-ти  наказателен състав, постановена на 04.03.2020г.

        

        РЕШЕНИЕТО е окончателно.

  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.